Според статистиките повечето родители смятат, че вършат отлична работа при

Според статистиките множеството родители считат, че правят отлична работа при развъждането на децата си и всички способи, които употребяват, са за тяхно положително. В реалност обаче нещата могат да стоят по напълно друг метод. Често възрастните не могат да сдържат гнева и нервите си и санкционират децата по-често, в сравнение с заслужават. Сигурни сме, че на никого не му доставя наслаждение, само че от време на време наказването е безусловно наложително. Ето някои препоръки от експерти какво да вършим в сходни обстановки.

1. Ако детето не се държи неприятно, не би трябвало да се санкционира.

В множеството случаи децата не желаят да навредят на никого, а просто откриват нови неща. В този случай те би трябвало да бъдат насърчавани и подкрепяни, без значение какво вършат. Например: извели сте детето на открито с нови или преди малко изпрани облекла, постарали сте се да го облечете, да е чистичко и спретнато. Дори ви е прелестно, когато виждате усмивките на хората и одобрителните им погледи. Всяка майка би изпитала удовлетворение и горделивост. И в идващия миг детето се пльосва в някоя локва да вземем за пример или се спуска по скат и се изцапва или къса дрешката си.

Виновно ли е детето в тази ситуация? Навредило ли е на някого? Имало ли е желание да ви ядоса? На някои родители сигурно ще им причернее пред очите и ще се развикат на детето. Опитайте се да се въздържите. Детето не е направило нищо, което да включва неприятна предумисъл. Обяснете му умерено за какво би трябвало да внимава повече. Ако му се карате за щяло и нещяло, в скоро време крясъците ви ще изгубят тежест и още по-лошо – ще отгледате едно нестабилно и постоянно озъртащо се дребосъче, което в никакъв случай няма да бъде решително в решенията, които взима. Не си мислете, че когато детето е малко, ще не помни или това няма да му се отрази.

2. Съветите и заповедите са две разнообразни неща.

Тези обстановки се дефинират като стереотипни. В множеството случаи родителите си споделят, че го вършат, тъй като: А)„ съм прав ” и Б) „ родителите ми правеха същото ”. Има голяма разлика сред това да кажете: „ Може би към този момент е време да спреш с игрите на компютъра, а? ” и „ Спри незабавно да играеш на този компютър! ”. Първото е съвет, а второто е заповед. Никой не обича да му заповядват. Възможно е даже детето да направи на инат, ядосано от тона ви, което единствено ще задълбочи конфликтната обстановка.

Редно е да накажете детето единствено при положение когато сте му отправили заповед. Ако детето е прочувствено и душевен устойчиво и го накажете, тъй като не е приело съвета ви, това няма да му навреди. Но в случай че детето е сензитивно и прекомерно впечатлително, това ще го нарани надълбоко. Когато пораства, сензитивното дете е допустимо да стартира да се подчинява на всяка заповед единствено тъй като се опасява от следствията.

3. Наказанието не би трябвало да бъде прочувствено.

Когато детето отхвърля да се подчини, някои родители се ядосват и не могат да се управляват, макар че сигурно го обичат. Въздържайте се! Най-често гневът е предизвикан от прекомерно огромните упования към детето. И когато тези упования се сблъскат с действителността, родителите не могат да се примирят. Подобни страсти би трябвало да бъдат угнетяване и следени. Не идеализирайте детето ти и не очаквайте от него най-хубавото. То не е съвършено, както и вие не сте! Гледайте реалистично на нещата и се пробвайте да се успокоите, преди да реагирате.

Ако едно дете е мощно впечатлително, е допустимо да развие душевен проблеми поради непрекъснатото кряскане. Психолозите споделят, че такива деца евентуално ще бъдат постоянно подвластни от хората с по-висок обществен статус.

4. Публичното наказване е безусловно недопустимо.

Ако наказвате или се карате на детето си пред другите, то се ядосва и го карате да се усеща извънредно неловко. Психолозите предлагат да се въздържате от изрази като: „ Какво ще си помислят хората! ”; „ Спри незабавно, всички те гледат! ” и други. Между другото не ви съветваме и да хвалите очевидно детето пред другите, тъй като това пък може да го направи нахален възрастен с високо самочувствие и надменно отношение към хората под него.

Дете, което постоянно е наказвано обществено, пораства с чувство за оскърбление и накърнено достолепие. Да не приказваме за страха, че сходно нещо ще се повтаря още веднъж и още веднъж. Когато пораснат, е допустимо да се трансфорат в хора, които напълно разчитат на непознатото мнение и нямат храброст да вземат решения.

5. Ако заплашвате детето, че ще го накажете, би трябвало да го извършите.

Ако родителят заплаши да накаже детето, би трябвало да го стори. Ако непрекъснато употребявате изречения като: „ Ще пристигна да те вземе мечката! ”, „ Ако не слушаш, ти взимам всички играчки! ”, „ Ще те дам на Торбалан! ” и други такива, е повече от ясно, че те няма да се случат, и в един миг детето към този момент знае това. Поради тази причина сходни закани губят от тежестта си, а вашият престиж също олеква. Освен това детето скоро ще престане да има вяра на думите ви, което може съществено да разклати ценностната му система и визиите му за вярно е неверно, правилно и погрешно. Затова е по-добре да се заканвате единствено с изпълними неща. Например, в случай че сте на открито и детето се държи неприятно, заплашете го, че ще се приберете незабавно, в случай че не слуша. И го направете, в случай че не усъвършенства държанието си. Така идващия път ще знае, че заканите могат да станат действителност.

Разбира се, можете да избегнете наказването, в случай че единствено опасността от него е дала резултат. Въпреки това е належащо да обясните на детето за какво държанието му е неприемливо.

6. Когато не знаете кой е отговорен, накажете всички.

Ако сте майка на две и повече деца, от време на време се постанова да се превърнете в същински детективи, с цел да разрешите следващия безизходен случай. Ако не сте сигурни кое от децата е отговорно, не наказвайте единствено едното. Измъкналият се ще си сътвори неверна визия за недостижимост. Ако детето ви е с другар, скарайте се единствено на него, не прекрачвайте границата към непознатите деца. Когато останете уединено, обяснете на своето по-задълбочено кое не е редно да се прави.

Ако наказвате единствено едното дете, постоянно има опция да не е било отговорно то, а това сигурно няма да му се отрази добре. Ще пораства нестабилно и в боязън, че даже когато не си отговорен, може да си изпатиш. И назад, виновникът може да порасне с възприятие за недостижимост и схващане, че каквото и да прави, все ще му се разминава, а някой различен ще опира пешкира вместо него.

7. Децата би трябвало да се санкционират единствено за настоящи дейности, не за минали.

В детския мозък съществува следната връзка: „ пакост – наказване – амнистия – давност ”. Ако нарушите веригата, съществува заплаха от съществено комплициране. Ако непрекъснато се карате на децата си за някакви отминали събития, няма да пораснат мощни и уверени хора. Няма да смеят да създадат нещо ново от боязън, че може да им се скарате, и ще избират познатото и изпитаното. Освен това ще им бъде в действителност мъчно да си взимат поука от остарели неточности. Вместо да си взимат поука от тях, просто ще се концентрират върху им със боязън.

Дори в случай че откриете след време, че детето ви е направило нещо доста неприятно, не реагирайте. Психолозите предлагат да не предприемате нищо, тъй като няма да има стремежи резултат. Просто обяснете на детето за какво смятате, че е постъпило неправилно, само че без санкции.

8. Наказанията би трябвало да бъдат съобразени с възрастта на детето и заниманията му.

Системата от санкции би трябвало да бъде ясна, уместна и добре уравновесена. Не давайте едно и също наказване за неприятен триумф в учебно заведение и строшен прозорец. За дребни прегрешения – дребно наказване. За по-големи провинения – по-сериозни санкции. Освен това би трябвало да имате поради възрастта на детето и обичаните му занимания. Например в случай че е по-голямо и е пристрастено към обществените мрежи, ограничете му достъпа до тях. А в случай че те не съставляват интерес за него, ще би трябвало да измислите нещо друго. Ако обича да играе на игри, отнемете му това право за една седмица. Ако обича да излиза с другари, сложете му по-ранен вечерен час за две седмици.

Дете, което получава едно и също наказване за разнообразни прегрешения, не може да построи добра ценностна система, тъй като не прави разлика сред тежестта на постъпките си и мъчно разграничава положителното от злото.

9. Не използвайте неприятни или обидни думи.

Ако детето счупи вазата, не му казвайте: „ Колко си непохватен! ”, вместо това кажете: „ Това ще го почистиш самичък! ”. Лошите или обидните думи нормално излизат от устата ни в миг на мощна страст. Със сигурност ви се е случвало да обидите някого и след това да съжалявате за казаното. Само че на децата тези неща се отразяват малко по-силно, в сравнение с допускате. Психолозите споделят, че някои родители даже не си дават сметка какъв брой мощно нараняват децата си с думи. Затова предлагат да се употребяват допустимо най-вече неутрални думи.

По-чувствителните деца, които непрекъснато са обиждани от родителите си, е допустимо да развият комплекс за непълноценност, ще порастват в неустановеност и непрекъснати самообвинения.

Както и да изберете да възпитавате децата си, родители, не забравяйте, че това ще има отражение върху целия им по-нататъшен витален път!

Цветелина Велчева по материали от Bright Side