Според ново проучване, възложено от Европейския парламент и проведено през

Според ново изследване, предоставено от Европейския парламент и извършено през втората половина на юни 2020 година, съвсем седем от 10 респонденти (68%) желаят по-силна роля на Европейския съюз в битката с рецесията. В България този дял е 74%, оповестява Българска национална телевизия. Повече от половината (56%) от респондентите на общоевропейско равнище смятат, че това изисква Европейски Съюз да разполага с повече финансови средства, които би трябвало да бъдат ориентирани главно за превъзмогване на последствията от пандемията за секторите на опазването на здравето и стопанската система. В България делът им е 50%.

Повече от половината запитани в Европейски Съюз (53%) не престават да са неудовлетворени от степента на проявената взаимност сред страните членки по време на пандемията, макар че в този момент повече хора я правят оценка позитивно спрямо април (+5 процентни пункта). В България този дял е 57%.

Трима от всеки четирима европейски жители (76%) са чували за другите ограничения на Европейски Съюз , препоръчани за битка с последствията от пандемията от COVID-19. В България делът им 86%, като дели първото място с Италия. 36% от респондентите – или с три процентни пункта повече спрямо първото сходно изследване през април – знаят и какви са тези ограничения. В България делът им още веднъж е измежду най-високите в Европейски Съюз – 49%.

49% от хората, които са чували за ограничения те на Европейски Съюз против COVID-19, са задоволени от тях. Ясното нарастване на дяла на задоволените от ограничения те с съвсем 7 процентни пункта приблизително (в съпоставяне с 42% през април) удостоверява, че се усилва публичната поддръжка за препоръчаните ограничения , доста от които към момента предстоят да бъдат осъществени. Удовлетвореността на българските жители е под междинната за Европейски Съюз , като остава на равнищата от април – 42%.

Малко над половината респонденти в Европейски Съюз (53%) не са задоволени от степента на проявената взаимност сред страните членки на Европейски Съюз по време на пандемията. Средно 39% от жители те на Европейски Съюз показват задоволеност. Отчита се приблизително нарастване с 5 процентни пункта спрямо април 2020 година, като наклонността е най-забележима в Португалия и Испания (+9 процентни пункта в двете държави), както и в Германия, Гърция, Румъния и Словакия (около +7 пункта в четирите държави). В България делът им е 57% (+1 процентен пункт).

Около две трети от интервюираните (68%) са съгласни, че „ Европейски Съюз следва да разполага с повече пълномощия за справяне с рецесии като пандемията от ковид а “, като това мнение се поддържа от безусловно болшинство в 26 страни членки. Най-силна поддръжка за повече пълномощия на Европейски Съюз показват респондентите в Португалия и Люксембург (по 87% в двете държави), Кипър (85%), Малта (84%), Естония (81%), Ирландия (79%), Италия и Гърция (по 78% в двете държави), Румъния (77%), Испания (75%) и България (74%).

56% от европейците смятат, че Европейски Съюз би трябвало да разполага с повече финансови средства, с цел да може да се оправи с последствията от пандемията от ковид. В 15 страни – членки на Европейски Съюз , това изказване се поддържа от безусловно болшинство от интервюираните, като максимален е процентът в Гърция (79%), Кипър (74%), Испания и Португалия (по 71% в двете държави). В България делът им е под междинния за Европейски Съюз - 50%.

Запитани в кои области на политиките би трябвало да се изразходва подобен повишен бюджет на Европейски Съюз , европейските жители показват публичното опазване на здравето като главен приоритет. 55% от респондентите дефинират разноските за публичното опазване на здравето като най-важни, като те са сложени преди всичко в 17 страни членки. В България делът им е малко под междинния за Европейски Съюз – 53%, като опазването на здравето е посочено като първокачествен приоритет.

Като последващи по приоритетност са посочени икономическото възобновяване и новите благоприятни условия за предприятията (45%), заетостта и обществените въпроси (37%), както и битката с изменението на климата (36%). В Италия (58%), Словения (55%) и Литва (54%) финансирането на икономическото възобновяване се показва като основен приоритет. За България този приоритет е посочен на второ място с 50%. За жители те в Австрия (48%) и Дания (45%)борбата с изменението на климата остава главен приоритет за Европейски Съюз , до момента в който във Словакия (63%), Хърватия (58%) и Финландия (46%) отдават приоритет на заетостта и обществените въпроси. В България битката с изменението на климата остава на по-заден проект с 27%, като този приоритет е изпреварен от образованието и културата (42%) и заетостта и обществените въпроси (39%).

Тревожното персонално финансово състояние на европейските жители от началото на пандемията е явен индикатор за това какъв брой е значимо допустимо най-бързо да бъдат взети нужните решения за пакета за възобновяване. Почти неизменен спрямо април остава делът на респондентите (57%), които споделят, че са изпитали финансови усложнения в персоналния си живот. Най-често се загатва загубата на приходи (28%), посочена като основен проблем в 21 страни членки, с най-голям % в Унгария и Испания (по 43% и в двете държави), България и Гърция (по 41% и в двете държави), както и Италия (37%).

Значително развиване се следи по отношение на чувствата на интервюираните по време на рецесията. Гражданите от 15 страни членки на Европейски Съюз , показват чувството за „ вяра “ (общо 41%), с цел да опишат най-добре своето сегашно прочувствено положение. България също попада в тази група с 43% от респондентите дали този отговор. Това чувство е на второ място със напълно дребна разлика след „ неустановеност “, посочена от 45% от респондентите, която бележи спад с 5 процентни пункта спрямо април (50%). Като цяло отрицателните чувства понижават: боязън (17%, -5 п.п.), незадоволеност (23%, -4 п.п.), беззащитност (21%, -8 п.п), до момента в който чувствата за убеденост и подготвеност за помощ се усилват, надлежно с 3 процентни пункта до 24% и с 2 процентни пункта до 16% приблизително за Европейски Съюз.

Проучването е извършено онлайн (и по телефона в Малта и Кипър) от Kantar сред 11 и 29 юни 2020 година измежду 24 798 респонденти в 27-те страни – членки на Европейски Съюз. Проучването е лимитирано до респонденти на възраст сред 16 и 64 години (16–54 година в България, Чехия, Хърватия, Гърция, Унгария, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия). Представителността на национално равнище се обезпечава от квоти за пол, възраст и район. Общите междинни резултати се получават съгласно броя на популацията на всяка интервюирана страна.