Съдът на ЕС: Платеният отпуск не може да се губи автоматично
Според Министерството на труда и обществената политика смяна в българския закон не се постанова. Още по тематиката
Отпускът на раздора
Решение на Съда на Европейски Съюз в Люксембург отвори спор дали би трябвало да се дава заплатен годишен отпуск за времето на майчинство
19 окт 2018
Бизнесът упорства да отпадне платеният годишен отпуск за времето на майчинството
Позицията на работодателските организации идва след решение на Съда на Европейски Съюз по подобен проблем в Румъния
16 окт 2018 Две еднотипни решения разгласи Съдът на Европейски Съюз (СЕС) в Люксембург през предходната седмица, с които формулира правилото, че служащият не може автоматизирано да загуби правото да употребява платения си годишен отпуск за минал интервал (съответно – компенсацията за него), единствено заради обстоятелството, че не е изискал да го употребява в точния момент преди преустановяване на контракта. На българска почва двете решения слагат въпроса дали се постанова да се премислят кардинални постановки в Кодекса на труда (КТ), доколкото той позволява добито право на отпуск да се погаси по отминалост без значение от повода, заради която не е употребен в точния момент.
Двете каузи пред Съд на Европейския съюз са формирани по преюдициални запитвания на немски съдилища за приложението на член 7 от Директива 2003/88, който се отнася за правото на отпуск. Той гласи, че страните са длъжни да основат гаранции, че всеки служащ има минимум четири седмици заплатен годишен отпуск и този най-малък период не може да бъде заместен от парично обезщетение с изключение на при преустановяване на трудовия контракт.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Немският закон
Немското законодателство в разнообразни хипотези позволява опция за погасяване на правото на платения годишен отпуск, откакто не е бил употребен в точния момент. Според федералния Закон прехвърлянето на отпуск за идната календарна година е възможно единствено в случай че се постанова заради незабавни служебни аргументи или по персонални аргументи за служащия. А съгласно Наредбата за платения годишен отпуск на държавните чиновници и на съдиите " отпускът нормално би трябвало да се употребява през съответната година ", а в случай че не е употребен в продължение на 12 месеца след края на тази година, той се погасява.
Тези разпореждания основават няколко сходни проблема. Едното от делата пред Съд на Европейския съюз е във връзка на рекламация на стажант правист за парично обезщетение за неползвания отпуск по време на стажа му, което обаче му е отказано с аргумента, че е имал опция да употребява отпуска си дейно по време на образованието, като е знаел, че стажът му ще завърши от избрана дата. По другото дело чиновник на частна компания (Max-Planck) след напускането си предявява иск за обезщетение за неползван отпуск за две години, само че компанията му отхвърля, тъй като отпускът е трябвало да се употребява през годината, за която се поставя, или да се трансферира за идната, в случай че служащият не е бил в положение да го употребява. В случая служащият е можел да употребява отпуска си, само че не го е направил, правото му на отпуск е погасено, заради което не му се поставя и обезщетение.
Немските съдилища сезират Съда на Европейски Съюз с въпрос дали европейското право (чл. 7 от Директива 2003/88) позволява опция служащият да загуби правото си на заплатен годишен отпуск за минало време (съответно обезщетение за неползването му), в случай че не е показал интензивност и не е изискал в точния момент да го употребява.
Решенията на Съда на Европейски Съюз
В решенията си по двете каузи Съд на Европейския съюз споделя, че е неприемливо да се стигне до автоматизирано погасяване на добито от служащия право на заплатен годишен отпуск (съответно правото на обезщетение за неползван отпуск), без авансово да се ревизира дали на него фактически му е била обезпечена опцията да го употребява, тъй като в случай че той фактически е имал такава опция, това би уязвило самата същина на това право. Нещо повече, в сходни случаи опцията да се погаси правото на отпуск не може да се преценя единствено въз основа на това дали служащият е изискал да употребява отпуска си в интервала, за който се отнася, или не е показал интензивност в тази тенденция. Активността би трябвало да е от страна на работодателя, който е мощната страна в трудовото правно отношение. Действително има значение по какви аргументи служащият не е употребил отпуска и за годината, която се отнася или в случай че е бил отсрочен за последваща година – за това време. Допустимо е в националния закон да се съдържат и разпореждания, които плануват даже загуба на правото на отпуск, който не е употребен в точния момент, само че единствено при изискване че служащият е имал фактически опция да упражни това право.
" Работникът би трябвало да се смята за по-слабата страна в трудовото правно отношение, заради което работодателят не следва да разполага с каквито и да било благоприятни условия да лимитира правата му. Поради по-слабото си състояние служащият може да не е податлив да предяви категорично правата си по отношение на своя шеф, по-специално защото, в случай че го направи, работодателят може да вземе ограничения, които да се отразят неподходящо върху служащия като страна по трудовото правно отношение ", написа в решението. Затова не трябва да се позволява напълно върху служителя да бъде трансферирано задължението да обезпечи ефикасното практикуване на правото на заплатен годишен отпуск, " до момента в който в същото време по този метод работодателят би могъл да се освободи от личните си отговорности, под претекст че служащият не е подал молба за заплатен годишен отпуск ", се споделя още там. Работодателят е задължен да подсигурява опцията на служащия да употребява отпуска, в това число и като го осведоми тъкмо и навреме, че може да го изгуби. Доказателствената тежест в тази ситуация е на работодателя. Същевременно, в случай че обаче работодателят е в положение да приведе доказателства, че служащият умишлено не е употребявал платения си годишен отпуск, въпреки да е имал опция, възможно е да се планува загубата на това право.
Какво споделя българският закон
Според член 176а от българския Кодекс на труда, когато платеният годишен отпуск или част от него не е употребен до две години след края на годината, за която се поставя, правото на използването му се погасява по отминалост без значение от аргументите, заради които не е употребен. Законът в член 176 планува алтернатива за отсрочване използването на отпуска за идната календарна година, което може да стане и по искане на работодателя заради значими индустриални аргументи, както и от служащия – по персонални аргументи или заради това, че употребява различен отпуск – по болест, заради бременност и раждане, гледане на дете и други В този случай също и отсроченият отпуск се погасява по отминалост след приключване на две години от края на годината, в която е отпаднала повода за неползването му. Въпросът, който разумно се слага, е дали тълкуванието на Съд на Европейския съюз постанова смяна в българското законодателство даже единствено поради експлицитното заявление на закона, че аргументите за неползване на отпуска нямат значение.
На въпрос на " Капитал " от Министерството на труда и обществената политика оповестиха, че промени в закона не се постановат.
МТСП: Решенията на Съд на Европейския съюз не постановат промени в българското трудово законодателство
В член 176 КТ, където са посочени основанията за отсрочване използването на отпуска, са регламентирани и гаранции, че той ще бъде употребен през идната година. Тези гаранции включват както обвързване за работодателя да обезпечи използването на отсрочения отпуск не по-късно от 6 месеца след края на календарната година, за която се поставя, по този начин и опция за служащия или служителя, в случай че това не се е случило, самичък да дефинира времето на прилагане на отсрочения отпуск, като авансово уведоми работодателя за това.
Освен това в член 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работодателят е длъжен при започване на всяка календарна година, само че не по-късно от 31 януари, да уведоми документално всеки служащ какъв брой отпуск има да употребява през тази година, в това число отсрочен или необработен от предходни години. Така на служащия се дава съответна информация за опцията или нуждата от потребление на отпуска.
Всичко това дава съображение да се направи извод, че българското законодателство подсигурява правото на заплатен годишен отпуск в сходство с правото на Европейски Съюз, написа в отговора на МТСП. В референтния интервал за погасяване на правото на отпуск, надлежно правото на обезщетение при преустановяване на трудовото правно отношение, са планувани гаранции за това служащият или служителят да бъде съответно осведомен, както и благоприятни условия за потребление на правото на отпуск преди приключване на давностния период , се споделя там.
Въпросът, който няма отговор, е какво ще стане, в случай че работодателят все пак не извършва тези си отговорности. Наследниците на умрял служащ имат право на обезщетение за отпуска
На 6 ноември излезе и трето решение на Съд на Европейския съюз по отношение на платения годишен отпуск отново по немско дело, с което се споделя, че наследниците на умрял служащ имат право да получат обезщетение за цялостния размер на неползвания от него заплатен годишен отпуск, добит до деня на гибелта. Принципът е, че със гибелта на служащия се приключва и трудовото му правно отношение, само че това не е съображение да се погаси правото му на заплатен отпуск, което има и финансово измерение и е част от имуществото на умрелия.
Българският закон и правосъдната процедура у нас от дълго време са възприели това позволение в случаи на гибел на служащ или чиновник, който има необработен отпуск. В Наредбата за работното време, почивките и отпуските категорично се споделя, че в сходни случаи наследниците имат право да получат парично обезщетение за цялостния размер на неизползвания заплатен годишен отпуск на умрелия до деня на неговата гибел, иначе казано - това, което би получил служащият при преустановяване на трудовия контракт.
Отпускът на раздора
Решение на Съда на Европейски Съюз в Люксембург отвори спор дали би трябвало да се дава заплатен годишен отпуск за времето на майчинство
19 окт 2018
Бизнесът упорства да отпадне платеният годишен отпуск за времето на майчинството
Позицията на работодателските организации идва след решение на Съда на Европейски Съюз по подобен проблем в Румъния
16 окт 2018 Две еднотипни решения разгласи Съдът на Европейски Съюз (СЕС) в Люксембург през предходната седмица, с които формулира правилото, че служащият не може автоматизирано да загуби правото да употребява платения си годишен отпуск за минал интервал (съответно – компенсацията за него), единствено заради обстоятелството, че не е изискал да го употребява в точния момент преди преустановяване на контракта. На българска почва двете решения слагат въпроса дали се постанова да се премислят кардинални постановки в Кодекса на труда (КТ), доколкото той позволява добито право на отпуск да се погаси по отминалост без значение от повода, заради която не е употребен в точния момент.
Двете каузи пред Съд на Европейския съюз са формирани по преюдициални запитвания на немски съдилища за приложението на член 7 от Директива 2003/88, който се отнася за правото на отпуск. Той гласи, че страните са длъжни да основат гаранции, че всеки служащ има минимум четири седмици заплатен годишен отпуск и този най-малък период не може да бъде заместен от парично обезщетение с изключение на при преустановяване на трудовия контракт.
Получавате достъп до всички публикации и целия списък на вестника. Немският закон
Немското законодателство в разнообразни хипотези позволява опция за погасяване на правото на платения годишен отпуск, откакто не е бил употребен в точния момент. Според федералния Закон прехвърлянето на отпуск за идната календарна година е възможно единствено в случай че се постанова заради незабавни служебни аргументи или по персонални аргументи за служащия. А съгласно Наредбата за платения годишен отпуск на държавните чиновници и на съдиите " отпускът нормално би трябвало да се употребява през съответната година ", а в случай че не е употребен в продължение на 12 месеца след края на тази година, той се погасява.
Тези разпореждания основават няколко сходни проблема. Едното от делата пред Съд на Европейския съюз е във връзка на рекламация на стажант правист за парично обезщетение за неползвания отпуск по време на стажа му, което обаче му е отказано с аргумента, че е имал опция да употребява отпуска си дейно по време на образованието, като е знаел, че стажът му ще завърши от избрана дата. По другото дело чиновник на частна компания (Max-Planck) след напускането си предявява иск за обезщетение за неползван отпуск за две години, само че компанията му отхвърля, тъй като отпускът е трябвало да се употребява през годината, за която се поставя, или да се трансферира за идната, в случай че служащият не е бил в положение да го употребява. В случая служащият е можел да употребява отпуска си, само че не го е направил, правото му на отпуск е погасено, заради което не му се поставя и обезщетение.
Немските съдилища сезират Съда на Европейски Съюз с въпрос дали европейското право (чл. 7 от Директива 2003/88) позволява опция служащият да загуби правото си на заплатен годишен отпуск за минало време (съответно обезщетение за неползването му), в случай че не е показал интензивност и не е изискал в точния момент да го употребява.
Решенията на Съда на Европейски Съюз
В решенията си по двете каузи Съд на Европейския съюз споделя, че е неприемливо да се стигне до автоматизирано погасяване на добито от служащия право на заплатен годишен отпуск (съответно правото на обезщетение за неползван отпуск), без авансово да се ревизира дали на него фактически му е била обезпечена опцията да го употребява, тъй като в случай че той фактически е имал такава опция, това би уязвило самата същина на това право. Нещо повече, в сходни случаи опцията да се погаси правото на отпуск не може да се преценя единствено въз основа на това дали служащият е изискал да употребява отпуска си в интервала, за който се отнася, или не е показал интензивност в тази тенденция. Активността би трябвало да е от страна на работодателя, който е мощната страна в трудовото правно отношение. Действително има значение по какви аргументи служащият не е употребил отпуска и за годината, която се отнася или в случай че е бил отсрочен за последваща година – за това време. Допустимо е в националния закон да се съдържат и разпореждания, които плануват даже загуба на правото на отпуск, който не е употребен в точния момент, само че единствено при изискване че служащият е имал фактически опция да упражни това право.
" Работникът би трябвало да се смята за по-слабата страна в трудовото правно отношение, заради което работодателят не следва да разполага с каквито и да било благоприятни условия да лимитира правата му. Поради по-слабото си състояние служащият може да не е податлив да предяви категорично правата си по отношение на своя шеф, по-специално защото, в случай че го направи, работодателят може да вземе ограничения, които да се отразят неподходящо върху служащия като страна по трудовото правно отношение ", написа в решението. Затова не трябва да се позволява напълно върху служителя да бъде трансферирано задължението да обезпечи ефикасното практикуване на правото на заплатен годишен отпуск, " до момента в който в същото време по този метод работодателят би могъл да се освободи от личните си отговорности, под претекст че служащият не е подал молба за заплатен годишен отпуск ", се споделя още там. Работодателят е задължен да подсигурява опцията на служащия да употребява отпуска, в това число и като го осведоми тъкмо и навреме, че може да го изгуби. Доказателствената тежест в тази ситуация е на работодателя. Същевременно, в случай че обаче работодателят е в положение да приведе доказателства, че служащият умишлено не е употребявал платения си годишен отпуск, въпреки да е имал опция, възможно е да се планува загубата на това право.
Какво споделя българският закон
Според член 176а от българския Кодекс на труда, когато платеният годишен отпуск или част от него не е употребен до две години след края на годината, за която се поставя, правото на използването му се погасява по отминалост без значение от аргументите, заради които не е употребен. Законът в член 176 планува алтернатива за отсрочване използването на отпуска за идната календарна година, което може да стане и по искане на работодателя заради значими индустриални аргументи, както и от служащия – по персонални аргументи или заради това, че употребява различен отпуск – по болест, заради бременност и раждане, гледане на дете и други В този случай също и отсроченият отпуск се погасява по отминалост след приключване на две години от края на годината, в която е отпаднала повода за неползването му. Въпросът, който разумно се слага, е дали тълкуванието на Съд на Европейския съюз постанова смяна в българското законодателство даже единствено поради експлицитното заявление на закона, че аргументите за неползване на отпуска нямат значение.
На въпрос на " Капитал " от Министерството на труда и обществената политика оповестиха, че промени в закона не се постановат.
МТСП: Решенията на Съд на Европейския съюз не постановат промени в българското трудово законодателство
В член 176 КТ, където са посочени основанията за отсрочване използването на отпуска, са регламентирани и гаранции, че той ще бъде употребен през идната година. Тези гаранции включват както обвързване за работодателя да обезпечи използването на отсрочения отпуск не по-късно от 6 месеца след края на календарната година, за която се поставя, по този начин и опция за служащия или служителя, в случай че това не се е случило, самичък да дефинира времето на прилагане на отсрочения отпуск, като авансово уведоми работодателя за това.
Освен това в член 37а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските работодателят е длъжен при започване на всяка календарна година, само че не по-късно от 31 януари, да уведоми документално всеки служащ какъв брой отпуск има да употребява през тази година, в това число отсрочен или необработен от предходни години. Така на служащия се дава съответна информация за опцията или нуждата от потребление на отпуска.
Всичко това дава съображение да се направи извод, че българското законодателство подсигурява правото на заплатен годишен отпуск в сходство с правото на Европейски Съюз, написа в отговора на МТСП. В референтния интервал за погасяване на правото на отпуск, надлежно правото на обезщетение при преустановяване на трудовото правно отношение, са планувани гаранции за това служащият или служителят да бъде съответно осведомен, както и благоприятни условия за потребление на правото на отпуск преди приключване на давностния период , се споделя там.
Въпросът, който няма отговор, е какво ще стане, в случай че работодателят все пак не извършва тези си отговорности. Наследниците на умрял служащ имат право на обезщетение за отпуска
На 6 ноември излезе и трето решение на Съд на Европейския съюз по отношение на платения годишен отпуск отново по немско дело, с което се споделя, че наследниците на умрял служащ имат право да получат обезщетение за цялостния размер на неползвания от него заплатен годишен отпуск, добит до деня на гибелта. Принципът е, че със гибелта на служащия се приключва и трудовото му правно отношение, само че това не е съображение да се погаси правото му на заплатен отпуск, което има и финансово измерение и е част от имуществото на умрелия.
Българският закон и правосъдната процедура у нас от дълго време са възприели това позволение в случаи на гибел на служащ или чиновник, който има необработен отпуск. В Наредбата за работното време, почивките и отпуските категорично се споделя, че в сходни случаи наследниците имат право да получат парично обезщетение за цялостния размер на неизползвания заплатен годишен отпуск на умрелия до деня на неговата гибел, иначе казано - това, което би получил служащият при преустановяване на трудовия контракт.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ