Иде Никулден! Ето какви са поверията
Според легендата Свети Никола, с изключение на настойник на риболовците и мореплавателите, е настойник и на банкерите. Преди да го канонизират за светец той бил лихвар, който помагал на небогати и безпарични, като раздавал благосъстоянието си.
Преданията споделят, че Свети Никола избавил една пробита лодка от поглъщане като запушил дупката точно с шаран – това е повода обичайно, точно тази риба да участва на празника. Някога на никулденската софра наложителен бил рибника (шаран изпечен в тесто) и ритуален самун (в другите обитаеми места се назовава никулски самун, колак, боговица, светец), които се осветявали.
Коледните елхи се украсяват на 6-ти декември, а на трапезата наложително би трябвало да има риба, чието тяло е покрито с люспи. Ето за какво шаранът се приема за наложителната риба на този празник. Смята се, че Свети Никола е предходник на първия сняг, който пада от дългата му бяла брада.
Костите от рибата не трябва да се изхвърлят. Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, с цел да има благоденствие в фамилията и то да се усили. На доста място на празничната софра участва рибник (шаран, изпечен в тесто), както и ритуален самун, които се осветяват. Народната сентенция споделя: " Варвара вари, Сава пече, Никола иде с огромната лъжица и посетители гощава ".
На този ден се събира цялото семейство и трапезата не се подвига през целия ден. На трапезата може да има жито, фасул, чушки с ориз, варена царевица, постни сърми.
Задължително на Никулден на масата участва шарана, тъй като той е прислужник на светеца. Може и друга риба, само че наложително тя би трябвало да има люспи.
Според поверието, когато чистите рибата би трябвало да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, тъй като можете да се разболеете и умрете.
Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – с цел да носят пари през цялата година.
Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (които свършват на 24 декември), на трапезата с изключение на рибата участват и други постни ястия – постни сърми и пипер с ориз, фасул, варена царевица, жито и други.
В никакъв случай обаче не би трябвало да слагате на трапезата си " гола” риба, защото се счита, че това е на беднотия и тегоби.
Девойките, които желаят да се задомят, би трябвало да се помолят за това рано сутринта на 6 декември.
Традиционните ястия които би трябвало да участват на никулденската софра са рибник (пълнен шаран в тесто) и ритуален самун, като във всяка къща би трябвало да са по два. Част от тях се раздава на съседите. Останалите ястия на никулденската софра са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял боб, жито.
По-голямата част от рибника и хлябовете наложително се изяжда на фамилната вечеря. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над масата и трапезата не се прибира през целия ден.
Трапезата на Никулден не се подвига през целия ден и е разполагаем на гостите.
Свети Николай е настойник освен на тези, които са кръстени на името му, той е персонален и фамилен настойник, на който се урежда фамилно фамилен празник, именуван работа, молитва, църква.
Според обичая стопанките резервират костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – " кръхче” или " дъна” се счита за неизмеримо лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, с цел да ги предпазят от " зли очи” и уроки.
Когато се прави нова лодка, в нея би трябвало да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.
Източник:
Преданията споделят, че Свети Никола избавил една пробита лодка от поглъщане като запушил дупката точно с шаран – това е повода обичайно, точно тази риба да участва на празника. Някога на никулденската софра наложителен бил рибника (шаран изпечен в тесто) и ритуален самун (в другите обитаеми места се назовава никулски самун, колак, боговица, светец), които се осветявали.
Коледните елхи се украсяват на 6-ти декември, а на трапезата наложително би трябвало да има риба, чието тяло е покрито с люспи. Ето за какво шаранът се приема за наложителната риба на този празник. Смята се, че Свети Никола е предходник на първия сняг, който пада от дългата му бяла брада.
Костите от рибата не трябва да се изхвърлят. Те се закопават в земята или се пускат в течаща вода, с цел да има благоденствие в фамилията и то да се усили. На доста място на празничната софра участва рибник (шаран, изпечен в тесто), както и ритуален самун, които се осветяват. Народната сентенция споделя: " Варвара вари, Сава пече, Никола иде с огромната лъжица и посетители гощава ".
На този ден се събира цялото семейство и трапезата не се подвига през целия ден. На трапезата може да има жито, фасул, чушки с ориз, варена царевица, постни сърми.
Задължително на Никулден на масата участва шарана, тъй като той е прислужник на светеца. Може и друга риба, само че наложително тя би трябвало да има люспи.
Според поверието, когато чистите рибата би трябвало да внимавате да не настъпите някоя паднала люспа, тъй като можете да се разболеете и умрете.
Традиция е и да се сложат най-големите люспи от шарана в портфейла – с цел да носят пари през цялата година.
Тъй като Никулден е по време на Коледните пости (които свършват на 24 декември), на трапезата с изключение на рибата участват и други постни ястия – постни сърми и пипер с ориз, фасул, варена царевица, жито и други.
В никакъв случай обаче не би трябвало да слагате на трапезата си " гола” риба, защото се счита, че това е на беднотия и тегоби.
Девойките, които желаят да се задомят, би трябвало да се помолят за това рано сутринта на 6 декември.
Традиционните ястия които би трябвало да участват на никулденската софра са рибник (пълнен шаран в тесто) и ритуален самун, като във всяка къща би трябвало да са по два. Част от тях се раздава на съседите. Останалите ястия на никулденската софра са постни чушки, пълнени с ориз, сарми, царевица, зрял боб, жито.
По-голямата част от рибника и хлябовете наложително се изяжда на фамилната вечеря. Хлябът се разчупва от стопанина, вдигнат високо над масата и трапезата не се прибира през целия ден.
Трапезата на Никулден не се подвига през целия ден и е разполагаем на гостите.
Свети Николай е настойник освен на тези, които са кръстени на името му, той е персонален и фамилен настойник, на който се урежда фамилно фамилен празник, именуван работа, молитва, църква.
Според обичая стопанките резервират костта от главата на шарана, която има формата на кръст. Тази кост – " кръхче” или " дъна” се счита за неизмеримо лековита. Майките я пришиват на шапчиците на новородените си деца, с цел да ги предпазят от " зли очи” и уроки.
Когато се прави нова лодка, в нея би трябвало да се вгради икона на Св. Николай. Вярва се, че тя пази лодката от бурите и ветровете.
Източник:
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ