Защо министър Московски неглижира крадците на гориво на Летище-София?
Според Конституцията частната благосъстоятелност в България има ненарушим статут, държавната обаче „ кучета я яли ”. Никой не плака за нея, като се стартира от разбойническата приватизация, та чак до наши дни. И да се краде от държавното е най-безопасно. „ Летище София ” е единствено една дребна илюстрация.
Историята, за която ще стане дума, стартира в първите дни на януари 2016 година Тогава електротехникът в автосервиза към Летището Пламен Иванов написал докладна бележка до началниците, с цел да ги осведоми за една добре проведена за обири на дизелово гориво за служебните коли. Той уведомил за случаи, когато дизеловото гориво, заредено на ведомствената бензиностанция, замръзва още при температури от минус 10-12 градуса по Целзий, а по БДС следва да е течно и при минус 40 градуса. Той не е показал най-вероятната причина, само че тя е ясна – в дизела има много вода, която не може да се окаже там инцидентно.
В този миг Иванов въобще не е наясно с мащабите на цялостната добре проведената и прикрита скица за обири на дизелово гориво от служебните коли. Въпреки това още на идващия ден двама сътрудници незабавно написали услужливи доноси-клевети, че на Иванов му липсва професионализъм и усърдие да се образова. На втория ден електротехникът е уволнен заради неприспособимост. Кодексът на труда обаче планува друга процедура в сходна обстановка.
Мафията дала отговор стремително на предизвикването, тъй като се бояла от по-нататъшни разкрития и изритала Иванов. До преди няколко години на Летището дозареждали на ведомствената бензиностанция поизпразнените резервоари. На колите, които се движат отвън летището, изразходеното гориво се отчитало по правила за изминатите километри. Проблем било за специфичните коли (например автоцистерни), които през целия ден изминават единствено къси дистанции на ниски скорости и предавки (общо 10-15 км на денонощие), а моторите им работят на място дълго време (по 10-15 часа на денонощие). На част от самолетообслужващата техника има фабрично инсталирани моточасовници за регистрация на работещ мотор, само че не са малко и колите, които работят на същия режим без подобен измерителен апарат.
Тогава била стартирана извънредно положителната концепция на всички коли да бъдат инсталирани в допълнение моточасовници (електрически часовници, свързани с двигателите). Речено - сторено. Не последвали обаче ведомствен стандарт и инструкции по какъв начин и къде да стане свързването на апаратите. Така вместо моточасовникът да стане средство за активен надзор, той единствено съвършено прликривал кражбите, тъй като техният спонтанен монтаж разрешавал техните показания да бъдат манипулирани без никакъв проблем.
Логиката изисква моточасовникът да се включва само и единствено при работещ мотор, затова да получава електрозахранване примерно от датчик в изходящата автомагистрала за високо налягане на маслената или горивната помпа. Вместо това инсталираните на летището уреди получават захранващо електрическо напрежение още при завъртане на контактния ключ даже преди включване на стартера. Затова не е изненада, че има установени случаи на изтощени през нощта автомобилни батерии, „ инцидентно ” забравени на „ контакт ”. В резултат се калкулират фиктивно десетки отработени часове и полагащо се за тях гориво – приказва се за 10% от общото гориво. Технически детайлности са по какъв начин се краде и изнася „ изразходеното ” гориво.
Още в първите месеци на наложително безучастие, до момента в който в продължение на година сполучливо водел правосъдни каузи, Иванов си припомнил по какъв начин му упълномощили да инсталира на една кола моточасовник по своя преценка и да го пъхне в „ жабката ”. Сега той подпитал някогашни сътрудници и се оказало, че монтажите по всички коли са изпълнявани друго и то по най-примитивни способи. С наивната убеденост, че ще спомогне да се вкара някакъв ред, Иванов уведомил транспортния министър Ивайло Московски. В своя сигнал той разказал и за други нередности.
Със заповед на Московски № РД-18-11/18.4.2016 е осъществен вътрешен одит на Летище София по сигнала на Иванов с № 13-00-73/10.3.2016 година Въз основа на осъществения одит е направен отчет №7/19.5.2016, одобрен от Московски. Изготвено е и мнение № 18-11/24.6.2016, с което министър Московски е известен за изказванията на Пламен Иванов и с изводите на одита. С писмо №13-00-73/20.7.2016 Звеното за вътрешен одит дава отговор на Иванов. Лайтмотивът на всички документи е един: няма обири, активността на всички чиновници на Летището е строго в границите на закона.
Докладът на МТИТС обаче цитира съвсем безусловно Становище №100-6367/5.4.2016 на изпълнителния шеф на Летището Христо Щерионов. Ето фрагменти от него:
„ Монтираните на МПС-та уреди не са моточасовници: Не е открит стандарт или нормативна наредба, регламентираща отговорности за монтиране на избран апарат, който да бъде избран като моточасовник. ”
„ Моточасовниците без значение дали са фабрично инсталирани на съответното средство или след това се инсталират, имат единствено един метод на монтаж, а точно: същите се инсталират, когато техниката поддържа нужния сигнал, с цел да регистрира наработените моточасове. ”
„ Моточасовниците не са средство за комерсиално премерване, тяхното предопределение е обвързвано с планово-предпазното обслужване на техниката. ”
„ С цел надзор на горивото на Летище София е въведен програмен продукт за доклад на разхода, като при зареждане на съответното транспортно средство на ведомствената бензиностанция с гориво се вкарват показанията на моточасовника/километража. ”
Противоречивите констатации и изказвания са прекалено много за един документ, пък въпреки и за ведомството на министър Московски.
Междувременно Иванов се обърнал към всички вероятни инстанции в страната и алармирал за проведените обири на гориво чак до Националния съвет по антикорупционни политики към Министерски съвет и до президента Радев... Отвсякъде препращали неговите сигнали до министър Московски, от където действително не последвало нищо.
За уточняване дали моточасовниците въпреки всичко са моточасовници, по какъв начин са инсталирани и по какъв начин се употребяват до министър Московски бе изпратен журналистически сигнал с предложение неотложно да разпореди на изпълнителния шеф на Летище София Владимир Рапонджиев да провежда в най-кратък период монтажа на въпросните моточасовници по метод, който да изключва опцията за тяхното манипулиране и те в действителност да работят само при включен мотор на автомобила.
Министър Московски в своя характерен жанр на държание не отговори ни директно, ни индиректно. Това значи, че кражбите на гориво планувано ще продължат, както и до момента. Защо ли?
И още един подробност: Владимир Рапонджиев като настоящ изпълнителен шеф на Летището също няма да си мръдне и дребния пръст да прекрати кражбите на гориво, тъй като той не инцидентно не направи нищо в тази тенденция, до момента в който до януари беше шеф на летищната работа по сигурността и битката с кражбите влизаше в отговорностите му. Впрочем тази му бездейност в някаква степен предопредели назначението му на сегашната служба макар тоталната му неопитност и непросветеност. Завършената Национална спортна академия образова единствено спортисти и телохранители, какъвто Рапонджиев е бил цялостен живот. За началник на летище се желае друго обучение и напълно друг от неговия професионален опит.
Ако за нещо в действителност би трябвало да се съжалява, то е, че изпълнителният шеф на Летището по време на служебното държавно управление Пламен Станчев се срещна писмено със скандалната информация единствено часове преди да бъде освободен от служба. А му трябваше най-малко седмица, с цел да разгони крадливата тайфа.
Що се отнася до електромонтьора Пламен Иванов, съдът го върна на работа на летището. Той към този момент до никого не написа, тъй като сигналите му стигнаха до върха на държавната подчиненост, само че му се върнаха като рикошет. Сега той просто чака с вяра в някакво обозримо бъдеще да излезе на пенсия, а е заобиколен от доста негодници, които по никакъв начин не му мислят положителното. Дано да успее.
Историята, за която ще стане дума, стартира в първите дни на януари 2016 година Тогава електротехникът в автосервиза към Летището Пламен Иванов написал докладна бележка до началниците, с цел да ги осведоми за една добре проведена за обири на дизелово гориво за служебните коли. Той уведомил за случаи, когато дизеловото гориво, заредено на ведомствената бензиностанция, замръзва още при температури от минус 10-12 градуса по Целзий, а по БДС следва да е течно и при минус 40 градуса. Той не е показал най-вероятната причина, само че тя е ясна – в дизела има много вода, която не може да се окаже там инцидентно.
В този миг Иванов въобще не е наясно с мащабите на цялостната добре проведената и прикрита скица за обири на дизелово гориво от служебните коли. Въпреки това още на идващия ден двама сътрудници незабавно написали услужливи доноси-клевети, че на Иванов му липсва професионализъм и усърдие да се образова. На втория ден електротехникът е уволнен заради неприспособимост. Кодексът на труда обаче планува друга процедура в сходна обстановка.
Мафията дала отговор стремително на предизвикването, тъй като се бояла от по-нататъшни разкрития и изритала Иванов. До преди няколко години на Летището дозареждали на ведомствената бензиностанция поизпразнените резервоари. На колите, които се движат отвън летището, изразходеното гориво се отчитало по правила за изминатите километри. Проблем било за специфичните коли (например автоцистерни), които през целия ден изминават единствено къси дистанции на ниски скорости и предавки (общо 10-15 км на денонощие), а моторите им работят на място дълго време (по 10-15 часа на денонощие). На част от самолетообслужващата техника има фабрично инсталирани моточасовници за регистрация на работещ мотор, само че не са малко и колите, които работят на същия режим без подобен измерителен апарат.
Тогава била стартирана извънредно положителната концепция на всички коли да бъдат инсталирани в допълнение моточасовници (електрически часовници, свързани с двигателите). Речено - сторено. Не последвали обаче ведомствен стандарт и инструкции по какъв начин и къде да стане свързването на апаратите. Така вместо моточасовникът да стане средство за активен надзор, той единствено съвършено прликривал кражбите, тъй като техният спонтанен монтаж разрешавал техните показания да бъдат манипулирани без никакъв проблем.
Логиката изисква моточасовникът да се включва само и единствено при работещ мотор, затова да получава електрозахранване примерно от датчик в изходящата автомагистрала за високо налягане на маслената или горивната помпа. Вместо това инсталираните на летището уреди получават захранващо електрическо напрежение още при завъртане на контактния ключ даже преди включване на стартера. Затова не е изненада, че има установени случаи на изтощени през нощта автомобилни батерии, „ инцидентно ” забравени на „ контакт ”. В резултат се калкулират фиктивно десетки отработени часове и полагащо се за тях гориво – приказва се за 10% от общото гориво. Технически детайлности са по какъв начин се краде и изнася „ изразходеното ” гориво.
Още в първите месеци на наложително безучастие, до момента в който в продължение на година сполучливо водел правосъдни каузи, Иванов си припомнил по какъв начин му упълномощили да инсталира на една кола моточасовник по своя преценка и да го пъхне в „ жабката ”. Сега той подпитал някогашни сътрудници и се оказало, че монтажите по всички коли са изпълнявани друго и то по най-примитивни способи. С наивната убеденост, че ще спомогне да се вкара някакъв ред, Иванов уведомил транспортния министър Ивайло Московски. В своя сигнал той разказал и за други нередности.
Със заповед на Московски № РД-18-11/18.4.2016 е осъществен вътрешен одит на Летище София по сигнала на Иванов с № 13-00-73/10.3.2016 година Въз основа на осъществения одит е направен отчет №7/19.5.2016, одобрен от Московски. Изготвено е и мнение № 18-11/24.6.2016, с което министър Московски е известен за изказванията на Пламен Иванов и с изводите на одита. С писмо №13-00-73/20.7.2016 Звеното за вътрешен одит дава отговор на Иванов. Лайтмотивът на всички документи е един: няма обири, активността на всички чиновници на Летището е строго в границите на закона.
Докладът на МТИТС обаче цитира съвсем безусловно Становище №100-6367/5.4.2016 на изпълнителния шеф на Летището Христо Щерионов. Ето фрагменти от него:
„ Монтираните на МПС-та уреди не са моточасовници: Не е открит стандарт или нормативна наредба, регламентираща отговорности за монтиране на избран апарат, който да бъде избран като моточасовник. ”
„ Моточасовниците без значение дали са фабрично инсталирани на съответното средство или след това се инсталират, имат единствено един метод на монтаж, а точно: същите се инсталират, когато техниката поддържа нужния сигнал, с цел да регистрира наработените моточасове. ”
„ Моточасовниците не са средство за комерсиално премерване, тяхното предопределение е обвързвано с планово-предпазното обслужване на техниката. ”
„ С цел надзор на горивото на Летище София е въведен програмен продукт за доклад на разхода, като при зареждане на съответното транспортно средство на ведомствената бензиностанция с гориво се вкарват показанията на моточасовника/километража. ”
Противоречивите констатации и изказвания са прекалено много за един документ, пък въпреки и за ведомството на министър Московски.
Междувременно Иванов се обърнал към всички вероятни инстанции в страната и алармирал за проведените обири на гориво чак до Националния съвет по антикорупционни политики към Министерски съвет и до президента Радев... Отвсякъде препращали неговите сигнали до министър Московски, от където действително не последвало нищо.
За уточняване дали моточасовниците въпреки всичко са моточасовници, по какъв начин са инсталирани и по какъв начин се употребяват до министър Московски бе изпратен журналистически сигнал с предложение неотложно да разпореди на изпълнителния шеф на Летище София Владимир Рапонджиев да провежда в най-кратък период монтажа на въпросните моточасовници по метод, който да изключва опцията за тяхното манипулиране и те в действителност да работят само при включен мотор на автомобила.
Министър Московски в своя характерен жанр на държание не отговори ни директно, ни индиректно. Това значи, че кражбите на гориво планувано ще продължат, както и до момента. Защо ли?
И още един подробност: Владимир Рапонджиев като настоящ изпълнителен шеф на Летището също няма да си мръдне и дребния пръст да прекрати кражбите на гориво, тъй като той не инцидентно не направи нищо в тази тенденция, до момента в който до януари беше шеф на летищната работа по сигурността и битката с кражбите влизаше в отговорностите му. Впрочем тази му бездейност в някаква степен предопредели назначението му на сегашната служба макар тоталната му неопитност и непросветеност. Завършената Национална спортна академия образова единствено спортисти и телохранители, какъвто Рапонджиев е бил цялостен живот. За началник на летище се желае друго обучение и напълно друг от неговия професионален опит.
Ако за нещо в действителност би трябвало да се съжалява, то е, че изпълнителният шеф на Летището по време на служебното държавно управление Пламен Станчев се срещна писмено със скандалната информация единствено часове преди да бъде освободен от служба. А му трябваше най-малко седмица, с цел да разгони крадливата тайфа.
Що се отнася до електромонтьора Пламен Иванов, съдът го върна на работа на летището. Той към този момент до никого не написа, тъй като сигналите му стигнаха до върха на държавната подчиненост, само че му се върнаха като рикошет. Сега той просто чака с вяра в някакво обозримо бъдеще да излезе на пенсия, а е заобиколен от доста негодници, които по никакъв начин не му мислят положителното. Дано да успее.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ