Според Иван Стоилкович, концепцията на сръбският президент Александър Вучич целият район на Западните Балкани да влезе дружно в Европейски Съюз е „ избавително решение “.
" Северна Македония към момента не е почнала договаряния с Европейски Съюз по добре известни аргументи — по този начин нареченото френско предложение. Отношенията на Скопие с България остават най-проблематични и обременени с политическо напрежение, което се придвижва и върху вътрешната непоклатимост на страната. Северна Македония има извънредно положителни връзки със Сърбия и нито един открит въпрос. "
Това съобщи северномакедонският вицепремиер и министър на междуобщностните връзки Иван Стоилкович в изявление за Euronews Region.
Според Стоилкович, концепцията на сръбският президент Александър Вучич целият район на Западните Балкани да влезе дружно в Европейски Съюз е „ избавително решение “ за страните, които по думите му страдат от " непрекъснати условия " и " изменящи се цели ".
„ Предложението на президента на Сърбия за групово присъединение на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз би било излаз от тази обстановка. Виждаме, че даже Сърбия няма да напредне бързо, имаме Хърватия като страна членка, която може да слага спомагателни претенции, а на други страни се постановат правила, които постоянно минават под линията на националното достолепие. “ - сподели още Стоилкович.
Говорейки за Преспанското съглашение, той напомни, че е бил измежду тези, които са му се противопоставили, и че по това време болшинството от жителите на Северна Македония са споделяли тази позиция. Макар участието в НАТО да е било реализирано, упованията, че вратите на Европейския съюз автоматизирано ще се отворят, не са се оправдали.
„ На жителите беше дадено, че европейската интеграция ще протича без трудности след конституционните промени. Вместо това последва стопански спад и нови претенции, най-вече от страна на България, които засягат най-чувствителните въпроси на идентичността — езика, историята и националната еднаквост. “ - твърди Стоилкович.
Министърът акцентира, че казусът не е единствено във формалното включване на българите в Конституцията, а и в документите и тълкуванията, които следват по-късно и които, по думите му, директно слагат под въпрос съществуването на македонския език и нация.
" Именно заради това съпротивата измежду жителите става все по-осезаема, а доверието в европейските обещания е съществено накърнено. " - добавя Стоилкович.
По думите му, в сходна среда връзките в района получават в допълнение значение.
„ Имаме извънредно положителни връзки със Сърбия и нито един открит въпрос. Това е огромно преимущество, изключително като се има поради геостратегическата позиция на Сърбия и нейното въздействие в района. Именно по тази причина концепциите за районно съдействие и общ европейски път са толкоз значими. “ - показва той.
Според Стоилкович, без " откровена районна вероятност " и ясна, " обща европейска оферта " страните от Западните Балкани остават блокирани в развой на непрекъснати отстъпки без гаранции. В този подтекст самодейността районът да влезе дружно в Европейския съюз, при опазване на добросъседски връзки като тези сред Северна Македония и Сърбия, се преглежда като " реален и заслужен излаз " от дългогодишния застой.
Изминаха седем години от смяната на Конституцията, с която някогашната югославска република беше преименувана на Северна Македония. С приемането на промените, поети като ангажимент в Преспанското съглашение, разногласието с Атина трябваше да бъде решен, а пътят на страната към участие в НАТО и Европейския съюз — отворен. Седем години по-късно е ясно, че Северна Македония е станала член само на НАТО, до момента в който европейският ѝ път и през днешния ден е в застой, както тогава.
„ Може би аз не съм най-подходящият събеседник по този въпрос, защото като народен представител тогава гласувах срещу Преспанското съглашение, а и болшинството от жителите в Македония бяха срещу него. Ако погледнем числата, тогава към 78% от македонците бяха срещу - по добре известни аргументи, тъй като това визира въпроси на идентичността. Но всичко, което последва след приемането на промените, докара, от една страна, до участието на страната ни в Северноатлантическия алианс, а от друга — жителите имаха огромни упования, че сме решили съвсем всички проблеми, свързани с евроатлантическия път.
По някакъв метод тези упования, че ще потекат мед и мляко, не се оправдаха. Напротив — нищо сходно не се случи, последва стопански спад и в този смисъл първичните упования не се сбъднаха. Това, което беше доста значимо за Преспанското съглашение, бяха упованията, че незабавно по-късно ще бъдат отворени преговорните глави и пътят на Македония към участие в Европейски Съюз ще бъде отворен. Случи се тъкмо противоположното. Първият удар по казуса с идентичността, който съществува в Македония по отношение на приемането на Преспанското съглашение, беше нанесен от България, която по един доста необикновен метод отвори този въпрос и по този начин забави пътя на Македония към Европейски Съюз. Този проблем съществува и през днешния ден и Македония към момента не е почнала договаряния с Европейски Съюз по добре известни аргументи — по този начин нареченото френско предложение, което е на масата. “ - разяснява Стоилкович.
Припомняме, на 9 януари управляващите в Република Сръбска, с поддръжката на Белград, означиха 9 януари като „ Ден на районен съд “, макар двете решения на Конституционния съд на Босна и Херцеговина, които дефинират датата като противоконституционна и дискриминационна за бошняците и хърватите в страната.
На честването гостуваше и Стоилкович, който показа: „ Обсъждахме кой е участвал най-вече пъти на честванията на Деня на Република Сръбска. Без да се лаская, безапелационно съм преди всичко, а директно след мен е Никола Селакович (сръбския министър на културата), като почтено казано даже не си припомням по кое време за финален път съм отсъствал “. /БГНЕС
" Северна Македония към момента не е почнала договаряния с Европейски Съюз по добре известни аргументи — по този начин нареченото френско предложение. Отношенията на Скопие с България остават най-проблематични и обременени с политическо напрежение, което се придвижва и върху вътрешната непоклатимост на страната. Северна Македония има извънредно положителни връзки със Сърбия и нито един открит въпрос. "
Това съобщи северномакедонският вицепремиер и министър на междуобщностните връзки Иван Стоилкович в изявление за Euronews Region.
Според Стоилкович, концепцията на сръбският президент Александър Вучич целият район на Западните Балкани да влезе дружно в Европейски Съюз е „ избавително решение “ за страните, които по думите му страдат от " непрекъснати условия " и " изменящи се цели ".
„ Предложението на президента на Сърбия за групово присъединение на страните от Западните Балкани към Европейски Съюз би било излаз от тази обстановка. Виждаме, че даже Сърбия няма да напредне бързо, имаме Хърватия като страна членка, която може да слага спомагателни претенции, а на други страни се постановат правила, които постоянно минават под линията на националното достолепие. “ - сподели още Стоилкович.
Говорейки за Преспанското съглашение, той напомни, че е бил измежду тези, които са му се противопоставили, и че по това време болшинството от жителите на Северна Македония са споделяли тази позиция. Макар участието в НАТО да е било реализирано, упованията, че вратите на Европейския съюз автоматизирано ще се отворят, не са се оправдали.
„ На жителите беше дадено, че европейската интеграция ще протича без трудности след конституционните промени. Вместо това последва стопански спад и нови претенции, най-вече от страна на България, които засягат най-чувствителните въпроси на идентичността — езика, историята и националната еднаквост. “ - твърди Стоилкович.
Министърът акцентира, че казусът не е единствено във формалното включване на българите в Конституцията, а и в документите и тълкуванията, които следват по-късно и които, по думите му, директно слагат под въпрос съществуването на македонския език и нация.
" Именно заради това съпротивата измежду жителите става все по-осезаема, а доверието в европейските обещания е съществено накърнено. " - добавя Стоилкович.
По думите му, в сходна среда връзките в района получават в допълнение значение.
„ Имаме извънредно положителни връзки със Сърбия и нито един открит въпрос. Това е огромно преимущество, изключително като се има поради геостратегическата позиция на Сърбия и нейното въздействие в района. Именно по тази причина концепциите за районно съдействие и общ европейски път са толкоз значими. “ - показва той.
Според Стоилкович, без " откровена районна вероятност " и ясна, " обща европейска оферта " страните от Западните Балкани остават блокирани в развой на непрекъснати отстъпки без гаранции. В този подтекст самодейността районът да влезе дружно в Европейския съюз, при опазване на добросъседски връзки като тези сред Северна Македония и Сърбия, се преглежда като " реален и заслужен излаз " от дългогодишния застой.
Изминаха седем години от смяната на Конституцията, с която някогашната югославска република беше преименувана на Северна Македония. С приемането на промените, поети като ангажимент в Преспанското съглашение, разногласието с Атина трябваше да бъде решен, а пътят на страната към участие в НАТО и Европейския съюз — отворен. Седем години по-късно е ясно, че Северна Македония е станала член само на НАТО, до момента в който европейският ѝ път и през днешния ден е в застой, както тогава.
„ Може би аз не съм най-подходящият събеседник по този въпрос, защото като народен представител тогава гласувах срещу Преспанското съглашение, а и болшинството от жителите в Македония бяха срещу него. Ако погледнем числата, тогава към 78% от македонците бяха срещу - по добре известни аргументи, тъй като това визира въпроси на идентичността. Но всичко, което последва след приемането на промените, докара, от една страна, до участието на страната ни в Северноатлантическия алианс, а от друга — жителите имаха огромни упования, че сме решили съвсем всички проблеми, свързани с евроатлантическия път.
По някакъв метод тези упования, че ще потекат мед и мляко, не се оправдаха. Напротив — нищо сходно не се случи, последва стопански спад и в този смисъл първичните упования не се сбъднаха. Това, което беше доста значимо за Преспанското съглашение, бяха упованията, че незабавно по-късно ще бъдат отворени преговорните глави и пътят на Македония към участие в Европейски Съюз ще бъде отворен. Случи се тъкмо противоположното. Първият удар по казуса с идентичността, който съществува в Македония по отношение на приемането на Преспанското съглашение, беше нанесен от България, която по един доста необикновен метод отвори този въпрос и по този начин забави пътя на Македония към Европейски Съюз. Този проблем съществува и през днешния ден и Македония към момента не е почнала договаряния с Европейски Съюз по добре известни аргументи — по този начин нареченото френско предложение, което е на масата. “ - разяснява Стоилкович.
Припомняме, на 9 януари управляващите в Република Сръбска, с поддръжката на Белград, означиха 9 януари като „ Ден на районен съд “, макар двете решения на Конституционния съд на Босна и Херцеговина, които дефинират датата като противоконституционна и дискриминационна за бошняците и хърватите в страната.
На честването гостуваше и Стоилкович, който показа: „ Обсъждахме кой е участвал най-вече пъти на честванията на Деня на Република Сръбска. Без да се лаская, безапелационно съм преди всичко, а директно след мен е Никола Селакович (сръбския министър на културата), като почтено казано даже не си припомням по кое време за финален път съм отсъствал “. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ