ЕК : България губи темпото на икономическия си растеж
Според годишната икономическа прогноза на Европейската комисия (ЕК) за България, в идващите години ще има закъснение на икономическия напредък.
Ръстът на действителния Брутният вътрешен продукт се чака да доближи 3,6% през 2019 година, а по-късно да се забави до 3% през 2020-а. и 2,9% през 2021 година. Според предвижданията износът ще записва дребен спад през 2019 година и да си възвърне по-късно скромните темпове на напредък, в сходство с развиването на външното търсене. Очаква се вътрешното търсене да продължи да губи известна скорост, само че да остане главният мотор на растежа. По прогнози се чака и малко възстановяване на заетостта, което се дефинира като динамичност на потреблението на семействата, до момента в който действителните нараствания на заплатите поддържат частните разноски.
През 2019 година съвкупните вложения би трябвало да имат непретенциозно повишаване заради относително слабото показване през първата половина на годината. В идващите две години се чака вложенията да възвърнат известна скорост, само че да нарастват с умерени темпове, на фона на нарасналата икономическа неустановеност в чужбина и до известна степен влошените вероятности за напредък.
Рисковете за прогнозата са основно в посока надолу, свързани с евентуално внезапно и дълготрайно утежняване на външното търсене от главните търговски сътрудници и второстепенен резултати от по-висока безработица и по-ниско вътрешно търсене. Временните фактори въздействат и на инфлацията. Годишната инфлация се предвижда на равнище 2,4% през тази година. Динамиката на цените е нестабилна от началото на годината, като се форсира до 3,1% през април и понижава до 1,6% през септември. Цените на питателните артикули способстват мощно за инфлацията, повлияни от неприятната годишна продукция през 2018 година и разпространяването на африканската чума по свинете от началото на май 2019 година, се споделя в отчета.
Инфлацията при енергоносителите беше повлияна от повишаването на тока в средата на годината и от по-ниските цени на бензина през втората половина на годината. Инфлацията при услугите изпревари тази на общите артикули на фона на мощния напредък на заплатите и фактори, присъщи за услугите за публично хранене, като по-изразена наклонност при по-високи цени на храните. Поради последователното отшумяване на краткотрайните фактори и по-нататъшния спад на цените на петрола, инфлацията се чака да спадне до 1,6% през 2020-а и още веднъж да нарасне до 2,1% през 2021 година. Безработицата обаче спада до исторически равнища Очаква се безработицата да регистрира спад до 4,4% през 2019 -а, при 5.2% през 2018 година. През идващите две години се планува да спадне надлежно до 4.1% и 4 на 100.
Прогнозите за напредък на износа са умерени, в сходство с вероятностите за външно търсене. Инфлацията се чака да намалее, защото цените на петрола не престават да понижават. Определя се държавният баланс да остане в остатък, а общественият дълг да продължи да понижава.
Очаква се растежът на заплатите да остане постоянен през 2020-а и 2021-а, въпреки и евентуално не на равнищата за тази година. Устойчиви, съгласно отчета на комисията, се чака да бъдат и бюджетните остатъци. Общият държавен остатък се предвижда на 1.1% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година, по-нисък, в сравнение с през 2018 -а.
Таблица с цифри за икономическото бъдеще на България и какви са предвижданията за Европейски Съюз като цяло - научете в този материал!
Ръстът на действителния Брутният вътрешен продукт се чака да доближи 3,6% през 2019 година, а по-късно да се забави до 3% през 2020-а. и 2,9% през 2021 година. Според предвижданията износът ще записва дребен спад през 2019 година и да си възвърне по-късно скромните темпове на напредък, в сходство с развиването на външното търсене. Очаква се вътрешното търсене да продължи да губи известна скорост, само че да остане главният мотор на растежа. По прогнози се чака и малко възстановяване на заетостта, което се дефинира като динамичност на потреблението на семействата, до момента в който действителните нараствания на заплатите поддържат частните разноски.
През 2019 година съвкупните вложения би трябвало да имат непретенциозно повишаване заради относително слабото показване през първата половина на годината. В идващите две години се чака вложенията да възвърнат известна скорост, само че да нарастват с умерени темпове, на фона на нарасналата икономическа неустановеност в чужбина и до известна степен влошените вероятности за напредък.
Рисковете за прогнозата са основно в посока надолу, свързани с евентуално внезапно и дълготрайно утежняване на външното търсене от главните търговски сътрудници и второстепенен резултати от по-висока безработица и по-ниско вътрешно търсене. Временните фактори въздействат и на инфлацията. Годишната инфлация се предвижда на равнище 2,4% през тази година. Динамиката на цените е нестабилна от началото на годината, като се форсира до 3,1% през април и понижава до 1,6% през септември. Цените на питателните артикули способстват мощно за инфлацията, повлияни от неприятната годишна продукция през 2018 година и разпространяването на африканската чума по свинете от началото на май 2019 година, се споделя в отчета.
Инфлацията при енергоносителите беше повлияна от повишаването на тока в средата на годината и от по-ниските цени на бензина през втората половина на годината. Инфлацията при услугите изпревари тази на общите артикули на фона на мощния напредък на заплатите и фактори, присъщи за услугите за публично хранене, като по-изразена наклонност при по-високи цени на храните. Поради последователното отшумяване на краткотрайните фактори и по-нататъшния спад на цените на петрола, инфлацията се чака да спадне до 1,6% през 2020-а и още веднъж да нарасне до 2,1% през 2021 година. Безработицата обаче спада до исторически равнища Очаква се безработицата да регистрира спад до 4,4% през 2019 -а, при 5.2% през 2018 година. През идващите две години се планува да спадне надлежно до 4.1% и 4 на 100.
Прогнозите за напредък на износа са умерени, в сходство с вероятностите за външно търсене. Инфлацията се чака да намалее, защото цените на петрола не престават да понижават. Определя се държавният баланс да остане в остатък, а общественият дълг да продължи да понижава.
Очаква се растежът на заплатите да остане постоянен през 2020-а и 2021-а, въпреки и евентуално не на равнищата за тази година. Устойчиви, съгласно отчета на комисията, се чака да бъдат и бюджетните остатъци. Общият държавен остатък се предвижда на 1.1% от Брутният вътрешен продукт през 2019 година, по-нисък, в сравнение с през 2018 -а.
Таблица с цифри за икономическото бъдеще на България и какви са предвижданията за Европейски Съюз като цяло - научете в този материал!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ