Какви данъчни реформи са нужни у нас, за да се увеличат инвестициите в България
Според специалисти има известно терзание за положението на държавните финанси, и по-точно на фискалния запас. Те идват от обстоятелството, че парите в Българска народна банка, които са на държавното управление са малко под 7,4 милиарда лв.. Това може да звучи като забележителна сума, само че не би трябвало да забравяме, че имаме няколко фонда, измежду които Сребърния, който е към 3,5 милиарда лева, Националния фонд - още 3 милиарда лева, Енергийните фондове - към 2,5 милиарда лева, Учителски пенсионен фонд към 400 милиона лв.. Ако съберем сумите, ще забележим, че сумата става към 9 милиарда лв.. В момента държавното управление употребява част от тези пари, с цел да може да финансира активността си. Това съобщи Пламен Данаилов от партията " ИТН " в предаването Money.bg.
" Със закона за държавния бюджет е признато, че фискалния запас не може да пада под 4,5 милиарда лв., само че тази сума стои към този момент в последните над 10 години и не е настояща и по отношение на Брутният вътрешен продукт, и на преразпределението, което прави страната всяка година ", съобщи той.
По думите му е стеснителен фактът, че има спад на приходите от корпоративния налог с близо 10%, по отношение на 2020 година.
" Бизнесът явно е потърпевш и явно не може да генерира облаги от предходните години и да заплаща същите налози ", съобщи той.
Ще се усилят ли налозите?
Според Данаилов, в случай че сме преодолели здравния проблем, българската стопанска система ще нарасне с 5% тази година и ще навакса изоставането, което се случи през предходната година.
" Бюджетният недостиг, който е рекорден през предходната година и се чака и през тази година, в границите на един мандат от 3-4 години може да бъде обезщетен без да бъде нужно увеличение на данъчната тежест. Макар и да се покачват лихвите по заемите, може да се компенсират тези бюджетни дефицити с спомагателни заеми средства, тъй като очаквайки да порасне стопанската система, относителния дял на задлъжнялостта няма да се увеличи ", съобщи Данаилов.
Нужни ли са радикални промени?
По думите му Планът за възобновяване планува 36 промени в разнообразни сфери на обществения и икономическия живот. И предходните ръководещи регистрират потребността от такива промени и сигурно са нужни.
" Със сигурност са нужни, тъй като България е с най-малки вложения в Европейски Съюз. Ако за тях е 24% от Брутният вътрешен продукт, то за нас е 19 %. Ние би трябвало да отворим вратата за по-лесно привличане на хора от прилежащи на нас страни или висококвалифицирани експерти. Само в ИТ бранша има потребност от 15 000 служащи. Един български ИТ експерт евентуално получава толкоз, колкото сътрудниците му във Франция и Германия. ", съобщи той.
" Очевидно е нужна и смяна в данъчното облагане, която да подтиква вложенията. Нужна е при реинвестиране на облагата в индустриални активи да не се заплаща налог на облага. Това ще докара до по-високи заплати и стимулиране на потреблението ", разяснява той.
Според него посредством данъчната си политика страната може да подтиква вложенията, както и " посредством това да направи достъпа до публичните поръчки по-прозрачен и елементарен. Няма накъде повече да се понижава данъчната ставка ", съобщи той.
За първите четири месеца на 2021 година има близо 10% растеж на приходите от Данък добавена стойност на годишна база. " Факт е инфлацията, която настава. Значителния растеж освен на петрола, само че и на всички метали и други изтласква цените нагоре ", съобщи Данаилов.
Общата данъчна основа в Европейски Съюз
" Проектът на Европейски Съюз е разграничен на две. Условно до края на юни тази година би трябвало да показа първата част от данъчната политика на общоевропейско равнище, която да включва дигателен налог, налози свързани с въглеродните излъчвания. Междувременно тече и план на световно равнище за минимална единна корпоративна данъчна ставка, като там движещата мощ са Съединени американски щати. Те оферират да е в размер на 21%. Подобни хрумвания се разискват и в Европейски Съюз. Това е развой, който тези в последните 10 години. Европейският план може да се случи по-скоо първо с корпоративната единна основа, а по-късно и като ставка ", съобщи той.
" Със закона за държавния бюджет е признато, че фискалния запас не може да пада под 4,5 милиарда лв., само че тази сума стои към този момент в последните над 10 години и не е настояща и по отношение на Брутният вътрешен продукт, и на преразпределението, което прави страната всяка година ", съобщи той.
По думите му е стеснителен фактът, че има спад на приходите от корпоративния налог с близо 10%, по отношение на 2020 година.
" Бизнесът явно е потърпевш и явно не може да генерира облаги от предходните години и да заплаща същите налози ", съобщи той.
Ще се усилят ли налозите?
Според Данаилов, в случай че сме преодолели здравния проблем, българската стопанска система ще нарасне с 5% тази година и ще навакса изоставането, което се случи през предходната година.
" Бюджетният недостиг, който е рекорден през предходната година и се чака и през тази година, в границите на един мандат от 3-4 години може да бъде обезщетен без да бъде нужно увеличение на данъчната тежест. Макар и да се покачват лихвите по заемите, може да се компенсират тези бюджетни дефицити с спомагателни заеми средства, тъй като очаквайки да порасне стопанската система, относителния дял на задлъжнялостта няма да се увеличи ", съобщи Данаилов.
Нужни ли са радикални промени?
По думите му Планът за възобновяване планува 36 промени в разнообразни сфери на обществения и икономическия живот. И предходните ръководещи регистрират потребността от такива промени и сигурно са нужни.
" Със сигурност са нужни, тъй като България е с най-малки вложения в Европейски Съюз. Ако за тях е 24% от Брутният вътрешен продукт, то за нас е 19 %. Ние би трябвало да отворим вратата за по-лесно привличане на хора от прилежащи на нас страни или висококвалифицирани експерти. Само в ИТ бранша има потребност от 15 000 служащи. Един български ИТ експерт евентуално получава толкоз, колкото сътрудниците му във Франция и Германия. ", съобщи той.
" Очевидно е нужна и смяна в данъчното облагане, която да подтиква вложенията. Нужна е при реинвестиране на облагата в индустриални активи да не се заплаща налог на облага. Това ще докара до по-високи заплати и стимулиране на потреблението ", разяснява той.
Според него посредством данъчната си политика страната може да подтиква вложенията, както и " посредством това да направи достъпа до публичните поръчки по-прозрачен и елементарен. Няма накъде повече да се понижава данъчната ставка ", съобщи той.
За първите четири месеца на 2021 година има близо 10% растеж на приходите от Данък добавена стойност на годишна база. " Факт е инфлацията, която настава. Значителния растеж освен на петрола, само че и на всички метали и други изтласква цените нагоре ", съобщи Данаилов.
Общата данъчна основа в Европейски Съюз
" Проектът на Европейски Съюз е разграничен на две. Условно до края на юни тази година би трябвало да показа първата част от данъчната политика на общоевропейско равнище, която да включва дигателен налог, налози свързани с въглеродните излъчвания. Междувременно тече и план на световно равнище за минимална единна корпоративна данъчна ставка, като там движещата мощ са Съединени американски щати. Те оферират да е в размер на 21%. Подобни хрумвания се разискват и в Европейски Съюз. Това е развой, който тези в последните 10 години. Европейският план може да се случи по-скоо първо с корпоративната единна основа, а по-късно и като ставка ", съобщи той.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ