Хара Хото или проклятието на мъртвия град
Според една от монголските митове във времената, когато на мястото на пустинята Гоби още се плискали водите на топло море, на живописния му бряг първите потомци на боговете построили прелестен и богат град. Там живели мъдреци и търговци, храбри воини и сръчни занаятчии.
Хара Хото – точно по този начин се наричал именитият античен град, за чиято крах споделя още едно монголско поверие. В него се приказва, че последният държател на града бил Хара-цзян-цзюн, който желал да отнеме престола на китайския император и му оповестил война.
Но като изгубил редица борби, той бил заставен да се укрие зад непристъпните стени на града. Без да има опция да превземе града, китайският император заповядал да се измести коритото на река Енцин Гол. По този метод лишил Хара Хото от вода.
Като видял, че градът и жителите му са обречени на неизбежна крах, Хара-цзян-цзюн скрил несметните си съкровища и умъртвил жена си и децата си. После се впуснал в решаваща борба, в която бил погубен. Нахлулата в Хара Хото китайска армия унищожила всички поданици, а самия град трансформирала в руини.
За мъртвия, изгубен в пясъците на южната част на пустинята Гоби град, знаели съветските пътешественици, учени и откриватели. През 1907 година известният съветски откривател Пьотър Козлов провел експедиция в Монголия. След няколко седмици безрезултатно търсене Козлов съумял да си завоюва поддръжката на вожда на племето торгоут-байле, обитаващо този край. И благодарение на лидер на 19 март 1907 година експедицията идва при мъртвия град.
Водачът, който се казвал Бат, предал на Козлов директива на вожда. В нея се забранявало на чужденците да вкарват в опустошения град товарни животни, да палят огньове и да се хранят навътре в градските стени. На дами също не се разрешавало да влизат в Хара Хото. Подобни забрани се обяснявали с това, че тяхното нарушение може да провокира гнева на духовете създатели на античния град.
В удостоверение на това Бат разказал на съветските пътешественици история, по какъв начин 100 години по-рано в града инцидентно попаднала локална жена, която търсела изгубения си кон. Сред разрушените сгради тя разкрила няколко перлени наниза. Едва излязла от града, дамата попаднала в страшна пясъчна стихия.
След няколко дни полузасипаното ѝ от пясък тяло със запалени в дланите нанизи перли било намерено от преминаващ наоколо кортеж. Вождът на племето торгоут-байле желал също, ако открият съкровищата на Хара-цзян-цзюн, да му ги предадат.
Безценни находки
Пред очите на съветските пътешественици се показали високите крепостни стени, съвсем изцяло засипани с пясък. Една от добре съхранените гробници била ситуирана отвън рамките на крепостта. Именно в нея откривателите разкрили редица невероятни и скъпи от историческа позиция находки.
Там учените разкрили редки мостри на будистката иконопис, изпълнени с цветни бои върху копринени платна, голям брой железни и дървени статуетки. Особена полезност представлявала откритата библиотека – повече от 2000 добре съхранени ръкописни книги и свитъци.
В центъра на мавзолея, върху каменна подложка, с лице една към друга били ситуирани 20 глинени фигури с височина на човешки растеж. До всяка от фигурите, сложени един върху различен, лежали ръкописи. В далечния ъгъл учените се натъкнали на добре съхранен скелет, намиращ се в седнало състояние. Както предположили откривателите, скелетът може да е принадлежал на духовно лице, за което е бил издигнат този пантеон.
Немалко любопитни и загадъчни открития очаквали членовете на експедицията и в самия град. В центъра на Хара Хото учените разчистили от пясъка странна сграда – кръгла, с височина два и половина метра, напомняща гигантска буца сирене. На най-горната ѝ, плоска страна, откривателите се натъкнали на неразбираеми клинописни знаци, разнообразни от тези, които били открити в ръкописите, и явно принадлежали на много по-ранна ера, а също загадъчни концентрични кръгове, спирали и преплетени в странна паяжина линии.
Всичко това било издълбано в здрав камък. Според учените постройката в незапомнени времена може да е служила като обсерватория за жителите на града, а също и като свещено място, където античните жреци са принасяли жертви на своите богове.
Още едно любопитно изобретение очаквало експедицията в една от полуразрушените здания. След почистване пред очите на изумените откриватели се показал превъзходен откъс от стенопис, в който, с изключение на ликовете на светци, имало и изображения на странни същества – двуглави птици, риби с човешки глави, страховити дракони. До тези митични същества или ситуирани дребни фигурки на хора.
Хара Хото повдига завесата на своите секрети
В средата на лятото на 1907 година Козлов получил наставление от монголските управляващи да приключи разкопките и да напусне страната. Това било стимулирано от тъжби на локалното население в администрацията, че чужденците оскверняват с наличието си „ неразрешения град “.
По стичане на събитията точно по време на пребиваването на експедицията в Хара Хото в този край се възцарила небивала суша. Освен това серия мощни земетресения раздрусала централната част на Монголия. Всичко това било изтълкувано от старейшините на монголските племена като знак, че могъщите духове са недоволни от наличието на чуждоверци в техните земи.
Независимо от трудностите Козлов съумял да изпрати забележителна част от откритите експонати и ръкописи в Географското общество на Санкт Петербург, където специалистите съумели да разшифроват множеството от откритите ръкописи.
Част от свитъците били цялостни с всевъзможни предписания и илачи, помагащи в лекуването на хора и добитък. Доста място в книгите било отделено и на хроники, от които ставало известно, че през 1226–1227 тангутската страна била разгромена от войските на Чингисхан, след което влезнала в състава на Великата монголска страна.
Но част от документите по този начин и не била разшифрована. Причината била, че те са написани на незнаен на откривателите език. Според една от версиите на учените на загадъчните свитъци античните жреци са шифровали магични текстове. Според друга това евентуално са единствените материали, свидетелстващи за загадъчната цивилизация, основала град Хара Хото.
Руският мистик, археолог и мъдрец Николай Рьорих, срещнал се с артефактите, написа: „ Спомням си прелестно изображение на женска глава. Ако такива хора са живели в градовете на пустинята, то какъв брой далечни са били тези места от диващината! “
Източник: burgasnews.com
Хара Хото – точно по този начин се наричал именитият античен град, за чиято крах споделя още едно монголско поверие. В него се приказва, че последният държател на града бил Хара-цзян-цзюн, който желал да отнеме престола на китайския император и му оповестил война.
Но като изгубил редица борби, той бил заставен да се укрие зад непристъпните стени на града. Без да има опция да превземе града, китайският император заповядал да се измести коритото на река Енцин Гол. По този метод лишил Хара Хото от вода.
Като видял, че градът и жителите му са обречени на неизбежна крах, Хара-цзян-цзюн скрил несметните си съкровища и умъртвил жена си и децата си. После се впуснал в решаваща борба, в която бил погубен. Нахлулата в Хара Хото китайска армия унищожила всички поданици, а самия град трансформирала в руини.
За мъртвия, изгубен в пясъците на южната част на пустинята Гоби град, знаели съветските пътешественици, учени и откриватели. През 1907 година известният съветски откривател Пьотър Козлов провел експедиция в Монголия. След няколко седмици безрезултатно търсене Козлов съумял да си завоюва поддръжката на вожда на племето торгоут-байле, обитаващо този край. И благодарение на лидер на 19 март 1907 година експедицията идва при мъртвия град.
Водачът, който се казвал Бат, предал на Козлов директива на вожда. В нея се забранявало на чужденците да вкарват в опустошения град товарни животни, да палят огньове и да се хранят навътре в градските стени. На дами също не се разрешавало да влизат в Хара Хото. Подобни забрани се обяснявали с това, че тяхното нарушение може да провокира гнева на духовете създатели на античния град.
В удостоверение на това Бат разказал на съветските пътешественици история, по какъв начин 100 години по-рано в града инцидентно попаднала локална жена, която търсела изгубения си кон. Сред разрушените сгради тя разкрила няколко перлени наниза. Едва излязла от града, дамата попаднала в страшна пясъчна стихия.
След няколко дни полузасипаното ѝ от пясък тяло със запалени в дланите нанизи перли било намерено от преминаващ наоколо кортеж. Вождът на племето торгоут-байле желал също, ако открият съкровищата на Хара-цзян-цзюн, да му ги предадат.
Безценни находки
Пред очите на съветските пътешественици се показали високите крепостни стени, съвсем изцяло засипани с пясък. Една от добре съхранените гробници била ситуирана отвън рамките на крепостта. Именно в нея откривателите разкрили редица невероятни и скъпи от историческа позиция находки.
Там учените разкрили редки мостри на будистката иконопис, изпълнени с цветни бои върху копринени платна, голям брой железни и дървени статуетки. Особена полезност представлявала откритата библиотека – повече от 2000 добре съхранени ръкописни книги и свитъци.
В центъра на мавзолея, върху каменна подложка, с лице една към друга били ситуирани 20 глинени фигури с височина на човешки растеж. До всяка от фигурите, сложени един върху различен, лежали ръкописи. В далечния ъгъл учените се натъкнали на добре съхранен скелет, намиращ се в седнало състояние. Както предположили откривателите, скелетът може да е принадлежал на духовно лице, за което е бил издигнат този пантеон.
Немалко любопитни и загадъчни открития очаквали членовете на експедицията и в самия град. В центъра на Хара Хото учените разчистили от пясъка странна сграда – кръгла, с височина два и половина метра, напомняща гигантска буца сирене. На най-горната ѝ, плоска страна, откривателите се натъкнали на неразбираеми клинописни знаци, разнообразни от тези, които били открити в ръкописите, и явно принадлежали на много по-ранна ера, а също загадъчни концентрични кръгове, спирали и преплетени в странна паяжина линии.
Всичко това било издълбано в здрав камък. Според учените постройката в незапомнени времена може да е служила като обсерватория за жителите на града, а също и като свещено място, където античните жреци са принасяли жертви на своите богове.
Още едно любопитно изобретение очаквало експедицията в една от полуразрушените здания. След почистване пред очите на изумените откриватели се показал превъзходен откъс от стенопис, в който, с изключение на ликовете на светци, имало и изображения на странни същества – двуглави птици, риби с човешки глави, страховити дракони. До тези митични същества или ситуирани дребни фигурки на хора.
Хара Хото повдига завесата на своите секрети
В средата на лятото на 1907 година Козлов получил наставление от монголските управляващи да приключи разкопките и да напусне страната. Това било стимулирано от тъжби на локалното население в администрацията, че чужденците оскверняват с наличието си „ неразрешения град “.
По стичане на събитията точно по време на пребиваването на експедицията в Хара Хото в този край се възцарила небивала суша. Освен това серия мощни земетресения раздрусала централната част на Монголия. Всичко това било изтълкувано от старейшините на монголските племена като знак, че могъщите духове са недоволни от наличието на чуждоверци в техните земи.
Независимо от трудностите Козлов съумял да изпрати забележителна част от откритите експонати и ръкописи в Географското общество на Санкт Петербург, където специалистите съумели да разшифроват множеството от откритите ръкописи.
Част от свитъците били цялостни с всевъзможни предписания и илачи, помагащи в лекуването на хора и добитък. Доста място в книгите било отделено и на хроники, от които ставало известно, че през 1226–1227 тангутската страна била разгромена от войските на Чингисхан, след което влезнала в състава на Великата монголска страна.
Но част от документите по този начин и не била разшифрована. Причината била, че те са написани на незнаен на откривателите език. Според една от версиите на учените на загадъчните свитъци античните жреци са шифровали магични текстове. Според друга това евентуално са единствените материали, свидетелстващи за загадъчната цивилизация, основала град Хара Хото.
Руският мистик, археолог и мъдрец Николай Рьорих, срещнал се с артефактите, написа: „ Спомням си прелестно изображение на женска глава. Ако такива хора са живели в градовете на пустинята, то какъв брой далечни са били тези места от диващината! “
Източник: burgasnews.com
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ