Според благочестивото предание, което и досега се пази в грузинската

...
Според благочестивото предание, което и досега се пази в грузинската
Коментари Харесай

Почитаме Св. равноапостолна Нина

Според благочестивото поверие, което и до момента се пази в грузинската и в цялата източноправославна черква, Иверия се покровителства от Пренепорочната Божия Майка - по Божията воля на Нея се паднал жребият да благовести тук Евангелието на Своя Син и Господ Иисус Христос за избавление на хората.
Свети Стефан Светогорец споделя, че след възнесението на нашия Господ Иисус Христос на небето учениците Му дружно с Неговата Майка Мария обитавали в Сионската връхнина и очаквали Утешителя, съгласно повелението на Христа да не напущат Иерусалим, а да чакат обещанието на Отца. Апостолите почнали да хвърлят чоп на кого в коя страна Бог ще дефинира да проповядва Евангелието. Пречистата споделила:
- Искам и Аз да хвърля дружно с вас Своя чоп, с цел да видя коя страна ще бъде угодно на Господ да ми уточни.
По думите на Божията Майка с страхопочитание и боязън те хвърлили чоп и на Нея се паднала Иверийската земя.
Пресветата с наслада приела жребия си и желала незабавно след слизането на Светия Дух като огнени езици да се насочи в Иверия, само че ангел Божий Й споделил:
- Не напускай Иерусалим, а до време остани тук. Тази страна ще се просвети с Христовата светлина по-късно и тамще е Твоето господство.
Така споделя Стефан Светогорец. Божието предназначение за просвещението на Иверия се изпълнило три епохи след възнесението на Христа и негова изпълнителка ясно и безспорно била Преблагословената Божия Майка. Тя пратила с благословията Си и помощта си на проповед в Иверия светата дева Нина.
Света Нина се родила в Кападокия и била единствената щерка на знатни и благочестиви родители. Баща й бил римският воевода Завулон, родственик на свети великомъченик Георги, а майка й Сусана била сестра на Иерусалимския патриарх. На дванадесет години тя пристигнала с родителите си в Иерусалим. Тук татко й, горейки от обич към Бога и желаейки да Му служи с отшелнически подвизи, се посъветвал със брачната половинка си и приел благословия от блажения Иерусалимски патриарх. После се дал прошка със сълзи с невръстната си щерка Нина и като я поверил на Бога, Баща на сираците и Защитник на вдовиците, той се отдръпнал в Иорданската пустиня. За всички останало незнайно къде се подвизавал този ласкател и къде е починал. Майката на света Нина, Сусана, била сложена при светия храм от брат си, патриарха, за дякониса, с цел да служи на нищите и болните дами. А Нина била дадена за образование при благочестивата бабичка Нианфора.
Светата девственица имала такива изключителни качества, че след две години, благодарение на Божията берекет, възприела и твърдо усвоила разпоредбите на вярата и благочестието. Ежедневно с старание и молитва тя четяла Божествените Писания и сърцето й горяло от обич към Христа, Сина Божий, претърпял поради спасението на хората кръстни премеждия и гибел. Когато тя със сълзи четяла евангелските разкази за разпятието на Христа Спасителя и всичко, което ставало към кръста, мисълта й сеспряла на ориста на хитона на Господа.
- Къде се намира в този момент тази земна порфира на Божия Син? - питала тя своята наставница. - Не е допустимо да загине тази велика реликва.
Тогава Нианфора разказала на света Нина това, което сама знаела от преданието. Тя споделила, че на североизток от Иерусалим се намира Иверийската страна, чиято столица е град Мцхета. Там точно бил отвеян Христовият хитон от боеца, на който се паднал по чоп. Нианфора добавила, че жителите на тази страна се назовават картвели. Те и прилежащият арменски народ и доста племена по тези планински места и до момента обитават потънали в мрака на езическото подвеждане и нечестие.
Тези сказания на старицата трогнали надълбоко сърцето на света Нина. Дни и нощи прекарвала тя в пламенна молитва към Пресвета Богородица, с цел да я удостои да види Иверийската страна, да откри и да целуне хитона, който Тя сама изтъкала за Своя любим Син Господ Иисус Христос, и да проповядва Неговото свято име на локалните нации, които не Го познават. Преблагословената Дева чула молитвата на Своята рабиня. Тя й се явила насън и споделила:
- Иди в Иверийската страна, благовести там Евангелието на Господа Иисуса Христа и ще се сподобиш с благоволението Му, а Аз ще бъда твоя Покровителка.
- Но по какъв начин - попитала смирената госпожица - аз, слабата жена, ще мога да поема такова велико служение?
В отговор Пресветата Дева й дала кръст, сплетен от лозови пръчки, и споделила:
- Вземи този кръст. Той ще ти бъде щит от всички забележими и невидими врагове. С неговата мощ ти ще насадиш в тази страна избавителното знаме на вярата във възлюбения Ми Син и Господ, " Който желае да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината ".
Като се събудила и видяла в ръцете си чудния кръст, света Нина почнала да го целува със сълзи на наслада и екстаз. После го свързала с косите си и отишла при чичо си, Иерусалимския патриарх. Когато той чул че Божията Майка се явила на Нина и й заповядала да иде в Иверийската страна и да благовести за безконечното избавление, видял в това Божията воля и без съмнение дал на младата госпожица благословията си да поеме подвига на благовестието. И когато пристигнало уместно време, патриархът завел Нина пред светия олтар в Господния храм, упълномощил светителската си ръка върху главата й и споделил:
- Господи Боже и Спасителю наш! Изпращам тази сирота девственица за проповед на Твоето Божество и я предавам в Твоите ръце. Благоволи, Христе Боже, да й бъдеш сателит и ментор навсякъде, където ще благовести за Тебе, и дарувай на думите й такава мъдрост, та никой да не може да им се противи или да възразява. А ти, Пресвета Богородице Дево, Помощнице и Застъпнице на всички християни, свише облечи със силата Си срещу забележимите и невидимите врагове тази госпожица, която Сама си избрала да благовести Евангелието на Твоя Син, нашия Христос Бог, измежду езическите нации. Бъди й постоянно покров и непреодолима отбрана и не я оставяй, до момента в който не извърши Твоята свята воля!
По това време от светия град тръгвали към Армения петдесет и три девойки и Рипсимия, която била от царски жанр, дружно с наставницата им Гаиания. Те бягали от Рим, от гонението на нечестивия цар Диоклетиан, който желал да се ожени за Рипсимия, макар че тя дала обет на девство и станала булка на Небесния Жених. Света Нина дружно с тези девици достигнала рамките на Армения и столицата Вагаршапат. Девойките се заселили край града, под един заслон до лозарския лин, и намирали издръжка от труда на ръцете си.
Скоро жестокият Диоклетиан научил, че Рипсимия се крие в Армения. Той пратил до арменския цар Тиридат, по това време още богохулник, да откри девойката и да я прати в Рим, или пък, в случай че желае, да я вземе за жена, тъй като - писал той - тя е доста красива. Слугите на Тиридат скоро намерили Рипсимия и когато царят я видял, незабавно споделил, че желае да я има за жена. Но светата с безстрашие му дала отговор:
- Аз съм булка на Небесния младоженец Христа. Как ти, нечестивецо, ще се осмелиш да докоснеш Христовата булка?
Нечестивият Тиридат, воден от скотска пристрастеност, с яд заповядал да мъчат светицата. Отрязали й езика, извадили очите й и посекли тялото й на части. Същата орис застигнала и всички приятелки на Рипсимия и тяхната наставница Гаиания.
Само света Нина се избавила по чудноват метод от гибелта. Водена от невидима ръка, тя се скрила в храстите на дива, ощенеразцъфнала роза. Вцепенена от боязън, до момента в който гледала участта на своите приятелки, светата вдигнала очи към небето, с цел да се помоли за тях, и видяла светоносен ангел, наобиколен със ярък орар. С благовонна кадилница в ръце, съпроводен от доста небесни сили, той се спускал от висините, а от земята отсреща му възлизали душите на светите мъченици, които се включили към сонма на светлите небесни поданици и дружно с тях се възнесли в небесните висоти.
Света Нина с стенание възкликнала:
-Господи, Господи! Защо ме оставяш сама измежду тези ехидни и аспиди?
Ангелът й споделил:
- Не скърби, почакай малко, тъй като и ти ще бъдеш взета в Царството на Господа на славата. Това ще стане тогава, когато дивата роза към теб разцъфти с ароматен цвят, сходно на розите, посадени и отгледани в градина. А в този момент стани и върви на север, където зрее огромна жетва, а служащите са малко.
Света Нина послушала повелението, станала и тръгнала на път. След дълго странствуване, тя стигнала брега на една незнайна река, покрай село Хертвиси. Реката била Кура, която протича от запад на югоизток, до Каспийско море, и оросява цяла Иверия. На брега срещнала пастири, които дали малко храна на изтощената от дългия път пътешественица. Те говорели на арменско произношение, а Нина разбирала арменския език, на който я научила старицата Нианфора. Тя попитала единия от пастирите:
- Къде се намира град Мцхета и надалеч ли е отсам?
Човекът дал отговор:
- Виждаш ли тази река? Надолу по течението край крайбрежията й е великият град Мцхета, в който господстват нашите богове и царуват нашите царе.
Светата странница траяла пътя си и един път, изтощена, приседнала на един камък и почнала да размишлява: къде я води Господ? Какви ще бъдат плодовете на нейния труд? Не е ли на вятъра това толкоз дълго и мъчно пътешестване? Обзета от такива мисли, тя задрямала и видяла насън един възвишен мъж. Косите му падали по раменете, а в ръцете си държал свитък, написан на гръцки. Той разтворил свитъка и го подал на Нина, заповядал й да го прочете, а самичък станал незабележим. Светата се събудила, видяла в ръцете си чудесния свитък и прочела евангелските фрази: " Истина ви споделям: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по целия свят, ще се споделя за неин спомен и това, що тя извърши ". " Няма мъжки пол, ни женски; тъй като всички вие едно сте в Христа Иисуса ". " Не бойте се; идете и обадете на братята Ми ". " Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил ". " Аз ще ви дам уста и премъдрост, на която не ще могат опонира, нито упорствувам всички ваши съперници ". " А по кое време ви заведат в синагогите и при началствата и управляващите, не се грижете, по какъв начин или що да отговорите, или що да кажете; тъй като Дух Светий ще ви научи в същия час, какво би трябвало да кажете ". " И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият ". " И така, идете, научете всички нации, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа, и като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал, и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин ".
Укрепена с това Божествено привидение и успокоение, света Нина с вдъхновение и нова ревнивост траяла пътя си. Преодоляла дългия и сложен преход, глада, жаждата и страха пред дивите зверове и достигнала античния карталински град Урбниси. Тя останала там към месец, живеела в домовете на евреи и изучавала нравите, обичаите и езика на непознатия за нея народ.
Веднъж тя научила, че мъжете от града и от покрайнините се събират, с цел да отидат в столицата Мцхета и да се поклонят на лъжливите си богове. Тя тръгнала дружно с тях. Когато на-ближили града, покрай Помпеевия мост срещнали процесията на цар Мириан и кралица Нана. Съпроводени от многочислена навалица, те отивали към един планински връх край града, с цел да се поклонят на бездушния кумир, наименуван Армаз.
До обяд времето било хубаво и ясно. Но този ден, първи от идването на света Нина в Иверийската страна, станал последният ден от господството на езическия кумир. Увличана от тълпата народ, светата се отправила към планината с идолския жертвеник. Тя намерила комфортно място и видяла оттова основния кумир Армаз, който бил сходен на човек с неизмеримо огромен растеж. Изкован от позлатена мед, той бил облечен в златна ризница, със златен шлем на главата, едното му око било от сапфир, а другото - от изумруд, и двата камъка билинеобикновено огромни и блестящи. От дясната му страна стоял различен дребен златен кумир, на име Каци, а отляво имало сребърен кумир, който се наричал Гаим.
Цялата навалица народ отпред с царя стояла в безумно страхопочитание и боязън пред своите богове, а жреците се готвели да принесат кървави жертви. И когато най-после запалили тамян и потекла жертвена кръв, когато загърмели тръби и тимпани, царят и народът паднали по очи пред бездушните истукани. Тогава сърцето на светата дева пламнало с ревността на оракул Илия. Тя въздъхнала от дълбините на душата си, вдигнала просълзените си очи към небето и почнала да се моли:
- Всесилни Боже! С огромната си благосклонност доведи този народ към познанието на Тебе, Единия Истински Бог. Разруши тези истукани, както вятърът развява прахуляк и пепел от земята. Погледни с благосклонност към тези хора, които си основал с всемогъщата Си десница и си уважил със Своя Божествен Образ! Ти, Господи и Владико, си обикнал толкоз Своето творение, че даже Своя Единороден Син си дал за избавление на падналото човечество. Избави душите им от всепогибелната власт на княза на тъмнината, който е заслепил очите на разсъдъка им и те не виждат същинския път към спасението. Благоволи, Господи, да дадеш с очите си да видя по какъв начин падат гордо изправените идоли. Стори по този начин, че хората по всички краища на земята да схванат, че ти даруваш избавление, северът и югът дружно да се възрадват за Тебе и всички нации да стартират да се покланят на Тебе, Единия Предвечен Бог, и на Единородния Твой Син, нашия Господ Иисус Христос, на Когото прилича популярност во веки.
Още преди светата да приключи молитвата си, ненадейно отзапад се посочили тъмни облаци и бързо се понесли по течението на река Кура. Като забелязали заплахата, царят и народът побягнали, а света Нина се скрила до една канара. Облакът се разразил с гръм и мълнии над мястото, където стоял идолският жертвеник. Гордо извисяващите се идоли били разрушени в прахуляк, стените на капището паднали, а потоците дъжд ги свлекли в пропастта, където водите на реката ги отнесли надолу по течението. От идолите и тяхното капище не останала и диря. Света Нина, защитавана от Бога, стояла невредима край скалата и умерено следила по какъв начин ненадейно към нея се разразила буря, а след това още веднъж засияло светозарното слънце. Това станало в деня на преславното Преображение Господне.
Напразно на другия ден царят и народът търсели своите богове. Като не ги намерили, с боязън говорели:
- Велик е господ Армаз, само че има някакъв различен Бог, по-велик от него, Който го е победил. Да не би това да е християнският Бог, Който посрами античните арменски богове и направи цар Тиридат християнин? Но в Иверия никой не е чувал нищо за Христа и никой не е проповядвал, че Той е Бог над всички богове. Какво ли се е случило и какво ли ще става отсега нататък?
Изминало доста време и света Нина пристигнала като странница в град Мцхета, и се нарекла пленница. Когато отивала към царската градина, дамата на градинаря, Анастасия, бързо излязла отсреща й, като че я познавала и от дълго време я очаквала. Тя се поклонила на светата, довела я в дома си и след това умила нозете й, помазала главата й с елей и предложила самун и вино.
Анастасия и мъжът й уговорили Нина да остане при тях като сестра, тъй като били бездетни и скърбели за самотата си. Впоследствие, по избор на светата, мъжът на Анастасия направил за нея барака в дъното на градината. На мястото й и до момента се намира дребна черква в чест на света Нина, в оградата на Самтавърския женски манастир. Света Нина сложила в колибата дадения й от Божията Майка кръст и прекарвала дните си в молебствия и пеене на псалми.
От тази барака почнали многото подвизи и чудеса на светата, осъществени за славата на Христовото Име. Първа облага за Христовата Църква в Иверия била съпружеската двойка, която приютила Христовата рабиня. По молитвите на света Нина Анастасия по-късно станала майка на многочислено и щастливо семейство и била първата жена, която преди мъжете в Иверия повярвала в Христа.
Една жена с ридания носела по улиците на града своето умиращо дете, молейки всички за помощ. Света Нина взела болния младенец, поставила го на своето ложе, направено от листа, помолила се, сложила върху детето своя кръст от лозови пръчки, а по-късно го върнала на плачещата майка живо и крепко.
Оттогава тя почнала намерено да проповядва Евангелието и да приканва иверийските езичници и иудеи към смирение и религия в Христа. Нейният благоверен, правоверен и непорочен живот бил прочут на всички и привличал към нея погледите, слуха и сърцето на народа. Мнозина, изключително еврейските дами, почнали постоянно да идват при нея, с цел да послушат от нейните медоточиви уста новото обучение за Царството Божие и безконечното избавление. Те скрито почнали да одобряват вярата в Христа. Сред тях били Сидония, дъщерята на първосвещеника на карталинските евреи Авиатар, и шест други дами еврейки. Повярвал в Христа и самият Авиатар, когато чул тълкуванието на светата на античните пророчества за Иисус Христос и по какъв начин те са се изпълнили върху Него като Месия. Впоследствие самият Авиатар разказвал за това по този начин:
- " Моисеевият закон и пророците водели към Христа, Когото пропагандирам - ми споделяше света Нина. - Той е краят и завършекът на Закона. " Тази дивна жена стартира от сътворението на света, както за това се приказва и в нашите книги, и ми описа за всичко, което Бог е устроил за спасението на индивидите посредством обещания Месия. Иисус в действителност е този Месия, Син на Дева, по пророческото предсказване. Нашите отци, водени от злоба, са Го приковали на кръста и са Го умъртвили, само че Той е възкръснал, възнесъл се на небето и още веднъж ще пристигна в популярност на земята. Той е Този, Когото чакат народите, Той е славата на Израил. С Неговото Име света Нина пред очите ми вършеше доста знамения и чудеса, които може да направи единствено Божията мощ.
Често беседвайки с Авиатар, света Нина чула от него следния роман за Господния хитон:
- Слушал съм от родителите си, а те са слушали от своите отци и предци, че когато в Иерусалим царувал Ирод, евреите в Мцхета и по цялата Карталинска страна1 получили уведомление, че в Иерусалим са идвали персийските царе, че са търсели новороден Младенец от мъжки пол, от коляното Давидово, роден без татко от майка, и го наричали Цар Иудейски. Те Го намерили в една пещера в Давидовия град Витлеем и Му донесли в подарък царско злато, целебна смирна и благоуханен ливан. Поклонили Му се и се завърнали в своята страна.
Оттогава минали тридесет години и прародител ми Елиоз получил от Иерусалим, от първосвещеника Анна, такова писмо: " Онзи, на Когото идваха да се поклонят персийските мъдреци, доближи пълноправие и стартира да проповядва, че Той е Христос, Месия и Син Божий. Елате в Иерусалим, с цел да видите смъртното наказване, на което ще бъде предаден по Моисеевия закон. "
Когато Елиоз почнал да се подготвя дружно с доста други да иде в Иерусалим, майка му, благочестива бабичка от рода на първосвещеника Илий, му споделила: " Иди, сине мой, по царския вик. Но те апелирам, не принуждавай дружно с нечестивите срещу Този, Когото имат намерение да убият. Той е, Когото предвъзвестяваха пророците, Който е мистерия за мъдреците, загадка, скрита от началото на вековете, светлина за народите и безконечен живот. "
Елиоз дружно с Лонгин Каренийски отишъл в Иерусалим и участвал при разпъването на Христа. Майка му останала в Мцхета. В навечерието на Пасха тя ненадейно почувствала като че ли в сърцето й се забиват гвоздеи и високо възкликнала: " Загина царството на Израил, тъй като предадоха на гибел Спасителя и Избавителя му. Този народ занапред нататък ще бъде отговорен за кръвта на своя Създател и Господ. Горко ми, че не умрях преди този момент, с цел да не слушам тези страшни удари! Няма да видя към този момент славата на Израил на земята! "
Като споделила това, тя умряла. А Елиоз, който участвал при разпъването на Христа, взел Христовия хитон от римския боец, на който той се паднал по чоп, и го донесъл в Мцхета. Сестрата на Елиоз, Сидония, приветствала брат си с благополучното завръщане, а след това му разказала за чудната и неочаквана гибел на майка им и за предсмъртните й думи. Братът удостоверил нейното предусещане за разпъването на Христа и посочил хитона Господен на сестра си. Сидония го взела, почнала да го целува със сълзи, след това го притиснала до гърдите си и незабавно паднала мъртва. И никаква човешка мощ не могла да изтръгне от ръцете на умрялата тази свещена дреха - даже самичък цар Адеркий, който пристигнал с велможите си, с цел да види невероятната гибел на девицата. Елиоз погребал тялото на сестра си и с нея положил Христовия хитон, само че направил това толкоз скрито, че и до момента никой не знае мястото, където е заровена. Някои допускат, че това място е посред царската градина, където от този момент израснал клонестият кедър, който е там и в този момент. При него от всички страни се стичат вярващи, почитат го като някаква велика мощ и под неговите корени, съгласно преданието, се намира гробът на Сидония.
Като чула това поверие, света Нина почнала да идва нощем да се моли под клоните на кедъра, обаче се съмнявала дали в действителност тук е прикрит Господният хитон. Но тайнствените видения, които имала на това място, я уверили, че то в действителност е свято и ще се популяризира. Веднъж, откакто възнесла полунощните си молебствия, света Нина видяла, че отвред към царската градина дохвърчали ята черни птици, а след това литнали към река Арагви и се умили във водите й. После се вдигнали в небето, само че към този момент бели като сняг, кацнали на клоните на кедъра и огласили градината с божествен песни. Това било ясно предсказание, че прилежащите нации ще се просветят с водите на светото Кръщение, а на мястото на кедъра ще се издигне храм в чест на Истинския Бог и в него Господнето Име ще се слави во веки. Света Нина имала и привидение, че планините, ситуирани една против друга - Армаза и Задена, се разтресли и паднали. Чула и звуци от борба и воплите на бесовски пълчища, които в облика на персийски воини нападнали престолния град, а след това и заплашителен глас, сходен на гласа на цар Хозрой, който заповядвал всичко да бъде унищожено. Но странното привидение изчезнало, щом светата вдигнала кръста, начертала във въздуха кръстното предсказание и споделила:
- Замълчете, бесове! Вашата власт свърши, ето Победителя!
Уверена от тези знамения, че е близо Божието Царство и спасението на иверийския народ, светата непрекъснато проповядвала словото Божие. Заедно с нея за Христовото благовестие се трудели и учениците й, изключително Сидония и нейният татко Авиатар. Той толкоз ревниво и упорито спорел с предходните си единоверци иудеите, че даже потърпял гонение от тях, бил наказан да бъде погубен с камъни и единствено цар Мириан го избавил от гибел. Самият цар също почнал да размишлява в сърцето си за Христовата религия, тъй като знаел, че тя се популяризирала освен в прилежащото Арменско царство, само че и в Римската империя, знаел, че цар Константин победил с Христовото име и със силата на Неговия кръст всички свои врагове, станал християнин и настойник на християните. Иверия се намирала под римска власт и синът на Мириан Бакур бил пленник в Рим, по тази причина царят не пречел на света Нина да проповядва Христа в неговия град. Против християните хранела завист единствено кралица Нана, жестока и усърдна почитателка на бездушните идоли, която сложила в Иверия скулптура на богиня Венера. Но Божията берекет, " изцеляваща немощните и изпълваща оскъдняващите ", скоро изцелила болния дух и на тази жена. Царицата се разболяла и колкото повече се стараели лекарите, толкоз по-мъчителна ставала заболяването и тя била на смъртен одър. Тогава нейните доближени и слугини почнали да я молят да повика странницата Нина, която единствено с молитва към проповядвания от нея Бог изцелява всевъзможни недъзи и заболявания. Царицата заповядала да доведат странницата. А светата, изпитвайки вярата и смирението й, споделила:
- Ако царицата желае да оздравее, дано пристигна в колибатами и имам вяра, че тук ще получи излекуване със силата на Христа, моя Бог.
Царицата се подчинила и заповядала да я отнесат при светицата. След нея вървели синът й Рев и доста народ. Света Нина се разпоредила да сложат болната на нейното ложе от листа, преклонила колена и старателно се помолила на Господа, Изцелителя на телата и душите. После взела кръста си, поставила го върху главата, върху нозете и раменете й, като направила по този начин кръстно предсказание, и царицата се изправила оздравяла. Като благодарила на Господа Иисуса Христа, тя незабавно високо изпо-вядала, пред света Нина и народа, а след това и в покоите си, пред цар Мириан, че Христос е същинският Бог. Тя направила света Нина своя близка другарка и непрекъсната събеседница, хранейки душата си от нейните свети поуки. После доближила към себе си мъдрия дъртак Авиатар и щерка му Сидония и научила от тях доста потребни неща за вярата и благочестието. Самият цар Мириан, който бил наследник на персийския цар Хозрой и основоположник на династията на Сасанидите в Грузия, още се колебаел намерено да изповяда Христа и се стараел да се покаже ревнив идолопоклонник. Веднъж той даже намислил да изтреби Христовите изповедници и дружно с тях света Нина. Един непосредствен родственик на персийския цар, човек академик и ревнив почитател на Зороастровото обучение, пристигнал на посетители при Мириан и след време бил налегнат от бесове. Опасявайки се от гнева на персийския цар, Мириан умолявал посредством пратеници света Нина да пристигна и да изцели царствения посетител. Тя заповядала да доведат болния при кедъра в царската градина, сложила го с лице на изток с вдигнати нагоре ръце и му заповядала три пъти да повтори:
- Отричам се от тебе, дявол, и се предавам на Христа, Сина Божий!
Щом бесноватият споделил това, незабавно духът разтресъл тялото му и го хвърлил на земята като мъртъв. Но безпомощен да противостои на молитвите на светата девственица, той излязъл от болния. След оздравяването си юношата повярвал в Христа и се завърнал в страната си християнин. От това цар Мириан се уплашил повече, в сравнение с, в случай че гостът му бил починал, тъй като се страхувал от гнева на персийския цар, който се покланял на огъня. Той почнал да заплашва, че ще съобщи на гибел светата и ще изтреби всички християни в града.
Връхлитан от такива враждебни намерения срещу християните, цар Мириан се отправил към Мухранските гори, с цел да се разсее с лов. В сказка със своите спътници той споделил:
- Предизвикахме страшния яд на нашите богове с това, че позволихме на вълшебниците християни да проповядват вярата си на нашата земя. Скоро ще изтребя с меч всички, които се покланят на Кръста и на Разпнатия на него. Ще заповядам и на царицата да се отхвърли от Христа и в случай че не ме послуша, ще я погубя дружно с останалите християни.
С такива думи той се изкачил на стръмния връх Тхоти. И внезапно ненадейно светлият ден се обърнал в непрогледна мрачевина, почнала стихия, сходна на онази, която разрушила идола Армаз. Блясъкът на мълнията ослепил очите на царя, а гръм разпръснал спътниците му. Той обезверено почнал да приканва боговете си на помощ, само че те не му дали отговор и не го чували. Като усетил над себе си наказващата ръка на Живия Бог, Мириан викнал:
- Боже на Нина! Разсей тъмнината пред очите ми и аз ще изповядам и ще популяризира името Ти!
Веднага видял светлина с очите си и бурята утихнала. Изумен от силата на едното име Христово, царят се обърнал на изток, вдигнал ръце към небето и със сълзи извикал:
- Боже, Когото проповядва Твоята рабиня Нина! Наистина единствено Ти си Бог над всички богове. Сега виждам огромната Твоя доброта към мене и сърцето ми усеща наслада, разтуха и близостта Ти към мене. Боже благословени! На това място ще издигна дървото на кръста, с цел да се помни през вековете знамението, което ми яви в този момент.
Когато се върнал в столицата и минавал по улиците, царят високо възклицавал:
- Прославете всички Бога на Нина - Христа, тъй като е Бог безконечен и единствено на Него Единия прилича популярност во веки!
Той търсел светата и питал:
- Къде е странницата, чийто Бог е мой Избавител?
А тя по това време възнасяла вечерни молебствия в своята барака. Царят и царицата, съпровождани от доста народ, отишли там и паднали в нозете й. Мириан възкликнал:
- О, майко моя! Научи ме и ме направи заслужен да приканвам името на великия Бог, моя Спасител!
От очите на света Нина се пролели неудържими сълзи на наслада. Като видели това, заплакали царят и царицата, а след тях заридал събралият се народ. Свидетелка на това станала Сидония, която след това разказвала:
- Всеки път, когато си припомням тези свещени минути, сълзи на духовна наслада несъзнателно се проливат от очите ми.
Обръщането на цар Мириан към Христа било уверено и непоколебимо. Той станал за Грузия това, което бил Константин Велики за Гърция и Рим. Господ го избрал да бъде началник на спасението на всички иверийски нации. Царят неотложно изпратил посланици в Гърция при Константин Велики с молба да му даде свещеник и свещеници, с цел да кръстят народа, да го научат на Христовата религия и да насадят и утвърдят в Иверия светата Божия Църква. Докато пратениците не се завърнали със свещеници, света Нина непрекъснато поучавала народа в Христовото Евангелие, акцентирайки същинския път за спасението на душите и наследяването на небесното Царство. Тя учела хората на молебствия към Христа Бога, като ги подготвяла за светото Кръщение.
Царят поискал още преди да идването на свещениците да построи Божий храм и избрал място, което показала света Нина - в своята градина, там, където се извисявал упоменатият кедър. Той споделил:
- Нека тази тленна и бързопреходна градина се трансформира в градина нетленна и духовна, даваща плодовете на безконечния живот!
Кедърът бил отсечен и от неговите клони издялали шест стълба, които без изпитание сложили на предопределените места. Когато дърводелците поискали да вдигнат седмия дирек, изработен от ствола на дървото, с цел да го слагат в основата на храма, всички се изумили, че няма мощ, която да го помести от мястото му.
Когато настъпила вечерта, опечаленият цар отишъл в покоите си, размишлявайки какво ли значи това. Разотишли се и хората. Само света Нина останала цяла нощ с ученичките си, молейки се и обливайки със сълзи ствола на отсеченото дърво. Призори й се явил дивен младеж, препасан с огнен пояс, и й прошепнал три тайнствени думи. Щом ги чула, тя паднала на земята и му се поклонила. После той отишъл при стълба, хванал го и го вдигнал във въздуха дружно със себе си. Стълбът блестял като гръмотевица и осветявал целия град.
Дошъл царят и с него доста хора и всички със боязън и наслада гледали дивното привидение и се учудвали по какъв начин тежкият дирек, без да е подкрепян от никого, ту се издига на двадесет лакти от земята, ту се спуска назад и допира дънера, на който е расъл. Накрая той застанал неподвижно на своето място. Изпод стълба почнало да изтича благовонно и целебно миро и всички, страдащи от разнообразни заболявания и язви, които с религия се помазвали с него, получавали излекуване. Един евреин, кьорав по рождение, прогледнал, щом докоснал светоносния дирек, повярвал в Христа и популяризирал Бога. Майката на едно момче, което седем години лежало от тежка болест, го донесла при живоносния дирек и умолявала света Нина да го изцели, като изповядала, че Христос е Син Божий. Света Нина докоснала стълба с ръка, а след това докоснала с нея болното дете и то незабавно оздравяло. Поради многото хора, притичащи се към живоносния дирек, царят се разпоредил строителите да слагат към него ограда. И това място почнали да почитат освен християните, само че и езичниците. Скоро било приключено и строителството на първия в Иверия дървен храм.
Пратениците на цар Мириан при Константин били признати с огромни почести и с наслада, а след това се завърнали с богати блага. Заедно с тях пристигнал и Антиохийският архиепископ Евстатий с двама свещеници, трима дякони и всичко належащо за богослужението. Тогава царят заповядал на шефовете на области, воеводите и придворните да се явят в престолния град. Когато те се събрали, цар Мириан, царицата и децата им незабавно в наличието на всички приели свето Кръщение. Кръщелната била устроена покрай моста на река Кура, където преди се намирал домът на евреина Елиоз, а след това било капището на езическите жреци. Там епископът кръстил военачалниците и царските велможи и мястото станало известно като " Мтаварта санатлави ", т.е. " купел на велможите ". Малко по-надолу от него свещениците кръщавали и народа. Хората отивали да се кръстят с огромно старание и наслада, помнейки думите на света Нина, че в случай че някой не бъде съживен от вода и Светия Дух, няма да види живота и безконечната светлина и душата му ще загине в пъкъла. Така за малко време спокойно била покръстена цялата Карталинска страна, без кавказките планинци, които още дълго останали в тъмата на езичеството. Не приели кръщението и мцхетските евреи, с изключение на първосвещеника им Авиатар, който се кръстил с целия си дом и още петдесет еврейски фамилии, които съгласно преданието били потомци на разбойника Варава. В знак на своето снизхождение поради приемането на светото Кръщение цар Мириан им дарувал една околност към Мцхета, наречена " Цихе-диди ".
Така с Божията помощ и одобряването от Господа на словото на евангелското благовестие, архиепископ Евстатий дружно със света Нина за няколко години просветил Иверийската страна. Като открил чина на богослужението на гръцки език, осветил първия в Мцхета храм в името на дванадесетте апостоли, организиран по пример на Цариградския, и преподал на младата Христова Църква мир, архиепископът се завърнал в Антиохия, а за свещеник на Иверия сложил презвитер Иоан, който бил зависещ на Антиохийския трон.
Изминали няколко години и при Константин Велики пристигнали нови пратеници. Цар Мириан молел в Иверия да дойдат колкото се може повече свещеници, та никой в царството му да не бъде лишен от опцията да чуе словото на спасението и плодородното и постоянно Христово Царство да бъде намерено за всички. Той молел в Грузия да бъдат изпратени изкусни строители за построяването на каменни църкви. Цар Константин със свята обич и наслада извършил молбата на Мириан. Той връчил на пратениците му доста злато и сребро и подножието на животворящия Кръст Господен, който по това време към този момент бил открит от майка му, света Елена, през 326 година Той им дал и един от гвоздеите, с които били приковани към кръста пречистите ръце на Господа. Дарил им също кръстове, икони на Христа Спасителя и Пресвета Дева Богородица и мощи на свети мъченици, с цел да бъдат положени в основите на църквите. По това време синът и наследникът на Мириан Бакур, който до тогава бил пленник в Рим, бил освободен и отпратен при татко си.
Пратениците на царя, завръщайки се в родината с доста свещеници и строители, положили основите на първия храм в село Ерушети, на границата на Карталинската земя, и оставили в него гвоздея от Кръста Господен. Вторият храм те основали в село Манглис, на юг от Тифлис, и тук оставили частицана Преображение Господне. По предпочитание на царя и напътствие на света Нина, той бил повдигнат в царската градина, покрай нейната барака. Тя не видяла завършването на градежа на този възвишен храм. Избягвайки славата и почестите, които й въздавали царят и хората, горейки от предпочитание да послужи за още по-голяма възхвала на Христовото име, тя напуснала многолюдния град, отишла в планината и там почнала в молитва и пост да се подготвя за нови благовестнически писания в прилежащите с Карталия области. Светата намерила дребна пещера, скрита в клоните на дърветата, и заживяла в нея. Местата били безводни, само че с гореща молитва си източила вода от камъка. От този извор и до момента капят капки, сходни на сълзи, и по тази причина народът го назовава " извора на сълзите ", а също и " млечния извор ", тъй като подава мляко на изсъхналите гърди на майките.
По това време жителите на Мцхета видели чудно привидение: няколко нощи поред новосъздаденият храм бил декориран от блестящ в небето ярък кръст с венец от звезди. Когато настъпвала зората, от кръста се отделяли четирите най-ярки звезди и една се насочвала на изток, друга на запад, трета осветявала църквата, дома на епископа и целия град, а четвъртата осветявала убежището на света Нина и се издигала към върха на планината, на който растяло едно величествено дърво. Нито свещеник Иоан, нито царят можели да схванат какво значи това привидение. Но света Нина заповядала дървото да бъде о
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР