Тренд: 78% от българите смятат, че климатът се променя
Според 78% от българското общество има смяна в климата. Това демонстрира национално представително проучване на " Тренд ", извършено измежду 1010 души.
В проучването бяха тествани настройките на българите към няколко политики, които съставляват част от Европейската зелена договорка за понижаване на излъчванията от парникови газове.
Прави усещане, че към съвсем всички тествани политики се записват обилни равнища на поддръжка, като ясно проличава, че има тематики, които към този момент са с по-голяма пенетрация в обществото и такива, които са по-трудно разбираеми и надлежно по-слабо познати.
По отношение на настройките към това дали Европейски Съюз дава задоволително средства за финансиране на политиките, които са част от Зелената договорка, по-голям дял (32%) считат, че не са задоволително. При хората с ниско ниво на обучение това се изяснява най-много с обстоятелството, че тези представители са по-ниско осведомени и надлежно не могат да дадат мнение или да образуват позиции по тематиката.
Източник:
В максимален дял (50%) са смятащите, че климатичните промени са разследване, както на естествените естествени процеси, по този начин и резултат от човешката активност. В по-голяма степен с това изказване се солидаризират хората с висше обучение и работещите дипломиран труд и заети на по-високи позиции.
Всеки четвърти пък е на мнение, че климатичните промени са напълно резултат от човешката активност. 45% общо са смятащите, че въздействието от климатичните промени за България спрямо останалата част от света ще има отрицателен темперамент. Почти не се записват инакомислещи, които считат, че въздействието за България би било с позитивен знак.
Запитани в каква степен считат, че би се трансформирал животът им, в случай че не се подхващат промени във връзка с изменението на климата, респондентите споделят нюансирани настроения. Най-голям дял (30%) заявяват, че животът им би се трансформирал в известна степен, като по-младите и дейните възрастови групи в по-голям степен са на това мнение за сметка на по-възрастните.
Източник:
В равни дялове от по 13% се разделят, тези, които са склонни да изразят по-крайни отзиви, че животът им би се трансформирал в огромна степен или че въобще не би се трансформирал. Висшистите в най-голяма степен споделят мнението, че животът им би се трансформирал, а тези с главно и по-ниско обучение са в максимален дял скептични или затрудняващи се да изразят мнение. 42% са тези, които са на мнение, че би трябвало да се направи всичко допустимо, с цел да се спре изменението на климата.
Над половината от интервюираните (51%) споделят, че не пазарят по-малко артикули, които съдържат пластмаса в опаковките, с цел да спомогнат за понижаване на въздействието върху изменението на климата. 37% заявяват, че го вършат с тази цел, като в по-значителен дял това са представителите на женския пол, както и живеещите в Столицата и регионалните градове, хора с по-високи приходи и по-висок учебен ценз.
41% споделят, че пазарят по-малко хранителни артикули, които не се създават от локални производители. Тук се вижда, че в най-малка степен ангажираност записваме измежду най-младите (18-29 г.), което по-скоро може да се изясни не толкоз с настройката им по проблема, а с чисто потребителски и житейски специфики на демографската група (до огромна степен това се изяснява и с обстоятелството, че не пазарят, а постоянно към момента са част от домакинство, респективно живеят с родителите си).
Климатични промени: човешката активност кара горите да отделят въглерод
А горите се смятаха за най-голямото оръжие против въглеродните излъчвания
Малко над една трета (37%) споделят, че събират отпадъците си разделно, само че в превес е делът (57%) на тези, които заявяват, че не го вършат. Спрямо демографските разбивки и тук отчитаме по-голямата ангажираност измежду младите (30-39 г.), живеещите в Столицата (с по-значителна степен) и регионалните центрове, с висше обучение. Една четвърт са на мнение, че Европейски Съюз прави нужното, с цел да понижи отрицателното влияние в следствие от изменението на климата . 36% са на противоположното мнение, а други 38% се затрудняват да дадат съответен отговор.
Почти половината от интервюираните (46%) се затрудняват да дадат съответен отговор, което затвърждава наблюденията направени нагоре, че осведомеността измежду българското общество по тематиката не е на нужните равнища.
Българите (47%) са уверени, че българското държавно управление не подхваща съответни дейности за осъществяване на задачите на Европейската зелена договорка.
Малко под една пета (17%) са на противоположното мнение, а още веднъж забележителен дял не могат да изкажат мнение. Прави усещане, че измежду всички възрастови групи господства отрицателното мнение, че държавното управление не подхваща съответни дейности. Същото важи и при обзор на разбивката по отношение на просветителния статус.
Едно от обясненията за тези данни е, че в българското общество има продължителен недостиг на доверие на към главните политически институции, а също и трайното мнение, че изоставаме по отношение на европейските процеси.
В проучването бяха тествани настройките на българите към няколко политики, които съставляват част от Европейската зелена договорка за понижаване на излъчванията от парникови газове.
Прави усещане, че към съвсем всички тествани политики се записват обилни равнища на поддръжка, като ясно проличава, че има тематики, които към този момент са с по-голяма пенетрация в обществото и такива, които са по-трудно разбираеми и надлежно по-слабо познати.
По отношение на настройките към това дали Европейски Съюз дава задоволително средства за финансиране на политиките, които са част от Зелената договорка, по-голям дял (32%) считат, че не са задоволително. При хората с ниско ниво на обучение това се изяснява най-много с обстоятелството, че тези представители са по-ниско осведомени и надлежно не могат да дадат мнение или да образуват позиции по тематиката.
Източник:
В максимален дял (50%) са смятащите, че климатичните промени са разследване, както на естествените естествени процеси, по този начин и резултат от човешката активност. В по-голяма степен с това изказване се солидаризират хората с висше обучение и работещите дипломиран труд и заети на по-високи позиции.
Всеки четвърти пък е на мнение, че климатичните промени са напълно резултат от човешката активност. 45% общо са смятащите, че въздействието от климатичните промени за България спрямо останалата част от света ще има отрицателен темперамент. Почти не се записват инакомислещи, които считат, че въздействието за България би било с позитивен знак.
Запитани в каква степен считат, че би се трансформирал животът им, в случай че не се подхващат промени във връзка с изменението на климата, респондентите споделят нюансирани настроения. Най-голям дял (30%) заявяват, че животът им би се трансформирал в известна степен, като по-младите и дейните възрастови групи в по-голям степен са на това мнение за сметка на по-възрастните.
Източник:
В равни дялове от по 13% се разделят, тези, които са склонни да изразят по-крайни отзиви, че животът им би се трансформирал в огромна степен или че въобще не би се трансформирал. Висшистите в най-голяма степен споделят мнението, че животът им би се трансформирал, а тези с главно и по-ниско обучение са в максимален дял скептични или затрудняващи се да изразят мнение. 42% са тези, които са на мнение, че би трябвало да се направи всичко допустимо, с цел да се спре изменението на климата.
Над половината от интервюираните (51%) споделят, че не пазарят по-малко артикули, които съдържат пластмаса в опаковките, с цел да спомогнат за понижаване на въздействието върху изменението на климата. 37% заявяват, че го вършат с тази цел, като в по-значителен дял това са представителите на женския пол, както и живеещите в Столицата и регионалните градове, хора с по-високи приходи и по-висок учебен ценз.
41% споделят, че пазарят по-малко хранителни артикули, които не се създават от локални производители. Тук се вижда, че в най-малка степен ангажираност записваме измежду най-младите (18-29 г.), което по-скоро може да се изясни не толкоз с настройката им по проблема, а с чисто потребителски и житейски специфики на демографската група (до огромна степен това се изяснява и с обстоятелството, че не пазарят, а постоянно към момента са част от домакинство, респективно живеят с родителите си).
Климатични промени: човешката активност кара горите да отделят въглерод
А горите се смятаха за най-голямото оръжие против въглеродните излъчвания
Малко над една трета (37%) споделят, че събират отпадъците си разделно, само че в превес е делът (57%) на тези, които заявяват, че не го вършат. Спрямо демографските разбивки и тук отчитаме по-голямата ангажираност измежду младите (30-39 г.), живеещите в Столицата (с по-значителна степен) и регионалните центрове, с висше обучение. Една четвърт са на мнение, че Европейски Съюз прави нужното, с цел да понижи отрицателното влияние в следствие от изменението на климата . 36% са на противоположното мнение, а други 38% се затрудняват да дадат съответен отговор.
Почти половината от интервюираните (46%) се затрудняват да дадат съответен отговор, което затвърждава наблюденията направени нагоре, че осведомеността измежду българското общество по тематиката не е на нужните равнища.
Българите (47%) са уверени, че българското държавно управление не подхваща съответни дейности за осъществяване на задачите на Европейската зелена договорка.
Малко под една пета (17%) са на противоположното мнение, а още веднъж забележителен дял не могат да изкажат мнение. Прави усещане, че измежду всички възрастови групи господства отрицателното мнение, че държавното управление не подхваща съответни дейности. Същото важи и при обзор на разбивката по отношение на просветителния статус.
Едно от обясненията за тези данни е, че в българското общество има продължителен недостиг на доверие на към главните политически институции, а също и трайното мнение, че изоставаме по отношение на европейските процеси.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ