Измамата, наречена споразумение между ЕС и Турция
Споразумението сред Европейски Съюз и Турция разкрива цялата лъжовност на европейската политика по отношение на бежанската рецесия. Официално договорката бива представяна за триумф, само че действителността наподобява иначе. Съгласно съглашението, за всеки сириец, който може легално да продължи пътя си през Турция към Европа, Европейски Съюз може да връща по един незаконно дошъл в Европа емигрант. Дотук добре. Само че в реалност съглашението въобще не действа. И то излиза наяве с един незадълбочен взор върху формалните числа на Европейска комисия.
От влизането в действие на съглашението в Европейски Съюз са признати съвсем 12 500 мигранти от Турция. В подмяна на това обаче в Турция са върнати единствено 2100 незаконно пристигнали в Европа бежанци. Или по тъкмо казано: вместо правилото 1:1, Европейски Съюз е приел шест пъти повече хора, в сравнение с е върнал назад в Турция. И виновността за това не е на Турция, а на Брюксел. Европейски Съюз просто не може да се оправи с обработването на случаите на гръцките острови в Егейско море.
Пробойните по границите
Турция също не извършва напълно отговорностите си по съглашението. До началото на 2018 година Европейски Съюз е превел на Турция три милиарда евро. В подмяна на това Турция трябваше да затвори компактно границите и да предотвратява неконтролираното напредване на бежанци към Европа. Колкото и жестоко да звучи, това значи: пари против успокоение и без повече въпроси. Така действа действителната политика.
Проблемът е в това, че и по тази точка съглашението не действа. Турция предприе известни ограничения по границата със Сирия и издигна телени заграждения, с цел да не идват толкоз доста бежанци на турска земя. Въпреки това границите си остават пропускливи и броят на незаконните мигранти в Европейски Съюз още веднъж се усили. Дори политическият съветник Гералд Кнаус, който минава за " татко " на съглашението сред Европейски Съюз и Турция, признава, че единствено през втората половина на 2017 година в Гърция са пристигнали съвсем 20 000 мигранти през Егейско море. Или два пъти повече спрямо първите шест месеца на годината.
Моралният въпрос
През 2015 година Агела Меркел даде обещание да не допусне " филантропична злополука " и по тази причина реши да не затваря немските граници. Днес обаче това изказване звучи цинично - от позиция на човешките страдания вследствие на съглашението с Турция. Хуманитарната организация " Каритас " оповестява, че на гръцките острови сега са заклещени 13 000 деца, дами и мъже. Положението на хората в препълнените бежански лагери е отчайващо. Тази седмици още веднъж се стигна до конфликти сред полицията и бежанците в лагера Мория на остров Лесбос.
Положението в Турция не е по-различно. Хуманитарните организации непрекъснато разгласяват информации, съгласно които турските бойци по границата даже стрелят по бежанците.
Вместо да подобрят филантропичната обстановка на бежанците, Ангела Меркел и европейските ѝ сътрудници в реалност сториха всичко, с цел да трансферират човешките премеждия пред портите на Европа, надалеч от обективите на телевизионните камери. И макар очевидните дефекти на тази договорка, нито Берлин, нито Брюксел, нито Атина търсят други съществени други възможности. Тъкмо в противен случай. Тази седмица Европейска комисия взе решение да изплати на Турция нови три милиарда евро: т.е. до края на годината Европейски Съюз си подсигурява капсулирането посредством Турция с общо шест милиарда евро.
Споразумението сред Европейски Съюз и Турция не взема решение нито един от значимите проблеми. То единствено разкрива лицемерието на европейската политика по отношение на бежанската рецесия.
Анализ на Даниел Хайнрих за DW.
От влизането в действие на съглашението в Европейски Съюз са признати съвсем 12 500 мигранти от Турция. В подмяна на това обаче в Турция са върнати единствено 2100 незаконно пристигнали в Европа бежанци. Или по тъкмо казано: вместо правилото 1:1, Европейски Съюз е приел шест пъти повече хора, в сравнение с е върнал назад в Турция. И виновността за това не е на Турция, а на Брюксел. Европейски Съюз просто не може да се оправи с обработването на случаите на гръцките острови в Егейско море.
Пробойните по границите
Турция също не извършва напълно отговорностите си по съглашението. До началото на 2018 година Европейски Съюз е превел на Турция три милиарда евро. В подмяна на това Турция трябваше да затвори компактно границите и да предотвратява неконтролираното напредване на бежанци към Европа. Колкото и жестоко да звучи, това значи: пари против успокоение и без повече въпроси. Така действа действителната политика.
Проблемът е в това, че и по тази точка съглашението не действа. Турция предприе известни ограничения по границата със Сирия и издигна телени заграждения, с цел да не идват толкоз доста бежанци на турска земя. Въпреки това границите си остават пропускливи и броят на незаконните мигранти в Европейски Съюз още веднъж се усили. Дори политическият съветник Гералд Кнаус, който минава за " татко " на съглашението сред Европейски Съюз и Турция, признава, че единствено през втората половина на 2017 година в Гърция са пристигнали съвсем 20 000 мигранти през Егейско море. Или два пъти повече спрямо първите шест месеца на годината.
Моралният въпрос
През 2015 година Агела Меркел даде обещание да не допусне " филантропична злополука " и по тази причина реши да не затваря немските граници. Днес обаче това изказване звучи цинично - от позиция на човешките страдания вследствие на съглашението с Турция. Хуманитарната организация " Каритас " оповестява, че на гръцките острови сега са заклещени 13 000 деца, дами и мъже. Положението на хората в препълнените бежански лагери е отчайващо. Тази седмици още веднъж се стигна до конфликти сред полицията и бежанците в лагера Мория на остров Лесбос.
Положението в Турция не е по-различно. Хуманитарните организации непрекъснато разгласяват информации, съгласно които турските бойци по границата даже стрелят по бежанците.
Вместо да подобрят филантропичната обстановка на бежанците, Ангела Меркел и европейските ѝ сътрудници в реалност сториха всичко, с цел да трансферират човешките премеждия пред портите на Европа, надалеч от обективите на телевизионните камери. И макар очевидните дефекти на тази договорка, нито Берлин, нито Брюксел, нито Атина търсят други съществени други възможности. Тъкмо в противен случай. Тази седмица Европейска комисия взе решение да изплати на Турция нови три милиарда евро: т.е. до края на годината Европейски Съюз си подсигурява капсулирането посредством Турция с общо шест милиарда евро.
Споразумението сред Европейски Съюз и Турция не взема решение нито един от значимите проблеми. То единствено разкрива лицемерието на европейската политика по отношение на бежанската рецесия.
Анализ на Даниел Хайнрих за DW.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ