Седмицата: Професор, Академик… и Цар Плъх?
Спомняме (ли) си по какъв начин беше!? Беше леви-десни, леви-десни… и хоп Цар за министър-председател. Е, в този момент е нещо сходно, с „ дребната “ разлика, че няма леви и десни (всички са куци и с двата крака), а „ царският “ им небосвод се простира до наместване всеки на своите си трончета в Народното събрание до идващите избори. И по този начин към този момент две години. Но хоп, нещо се случи през миналата седмица! Градация стартира някаква по-така. Като няма нито леви, нито десни – има „ висока експертиза “, на научно равнище.
Така в следващия марш на скок с мандатите за лъчение на постоянна власт се стигна до Професор с първия мандат. С втория мандат се надгради на Академик. Професорският на ГЕРБ-СДС мина и отпътува в небитието, академическият на Политическа партия се търкаля сега, но и той не към битието. И след това какво след професор, академик…? Не, не е цар, нищо че „ царската партия “ от това минало време взе че се раздвижи в настоящо време. Само дето нещо никак го няма бъдещото време, тъй като не е задоволително някаква някогашна политсила да се събере, дето няма партийни структури, само че пък има политпартиен „ народен съвет “ – управителен орган. Нещо като Политбюро, само че без бюро.
Цар след Професор и Академик не става, не е влиятелно. Трябва да е най-малко Нобелов лауреат претендентът за министър председател при третия, финален мандат при тази сигурно непоследна въртележка за сформиране на власт – постоянна сякаш изпълнителна власт. Така де, както професорите и учените, по този начин и нобелистите в голямата си част са забележителни с научната си работа. Нооо… са видяни въпреки всичко заради изключителния им принос за обществото. И по тази причина се счита, че нобеловото лауреатство е най-голямото международно самопризнание.
А у нас вариациите за нобелист след Професора и Академика, се обрисуват в ръцете на Корнелия Нинова, Христо Иванов и Стефан Янев. Според коя от последните три парламентарни сили в настоящия парламент – Българска социалистическа партия, Демократична България и БВ, си избере президентът Румен Радев с конституционните си пълномощия персонално да избира с кого да си играе при третия мандат, след неуспех на първите два.
Самите Нинова, Иванов и Янев по никакъв начин някак си не се вписват като нобелисти. Даже и за по-обтекаемата, не толкоз научна нобелова премия за мир. Корнелия води война даже и със личната си партия, Христо на мига ще се подхлъзне електорално единствено и една крачка да направи отвън военната пътека „ анти ГЕРБ на Бойко Борисов “, а военачалник Стефан взе да се прави на кротичък едвам откакто се видя, че не схваща от война, а от „ интервенция “.
Така че на и тримата запълването на схемата „ Професор, Академик… и хоп Нобелист “ ще е по схемата търсене теле под вола – на нещо несъществуващо. Е, могат да се базират на обстоятелството, че самият Алфред Нобел – шведският фабрикант, изобретателят на динамита, е учредил премиите по отношение на шока от провалите, до които е довело неговото откритие, та да бъдат възнаградени хора, които служат на човечеството. Но в нашенската „ динамитна “ политпартийна обстановка и тримата само се опасяват да не си взривят дефинитивно личните политпартийни задници.
И по този начин нещата все по-очевадно отново вървят към „ Професор, Академик… Цар “. Този път обаче Царят няма да става министър председател, тъй като към този момент е президент. И няма изведнъж да се появи, тъй като Румен Радев си цари към този момент втора година – изкусно, по царски-генералски, даже и на ръба на конституцията, само че без да го взривява (поне засега) главния закон.
Само дето от цялата тая работа от ден на ден взе да намирисва на динамит. Като някак си шашките идат откъм президентството, колкото и „ юмручният Радев “ към този момент да е в ролята на „ президента - миротворец “. Мирише обаче доста повече на капан, на миши капан. Уж царят-президент една по една ги храни парламентарните партиите, а в последна сметка ги примамва с властовото сиренце, щрака клопката и всяка политпартийна мишка отшумява да се дави в казана на идващите избори. Докато цялата ни страна остава в плен на служебната власт.
Аууу, ми то това замяза на „ Цар Плъх “ – първия разказ на великана Джеймс Клавел от далечната 1962 година Действието се развива през Втората международна война, като са заложени и действителни събития от живота на създателя. Като участник във войната британецът Клавел е изпратен в японски военнопленнически лагер, както и в затвор. И „ Цар Плъх “ разказва битката за оцеляване на английски, австралийски и американски военнопленници. Да, това е книга за Царя, за индивида, който се възползва от хора и обстановки, с цел да стигне до върха в безкрайна игра на надхитряне и примиряване с човешките недостатъци. И най-после да осъзнае, че е на крачка от епично проваляне. Ако осъзнае, де, че то у нас все по-неосъзнато е това „ царство на плъховете “, дето всеки е ангажиран да мишкува.
Така в следващия марш на скок с мандатите за лъчение на постоянна власт се стигна до Професор с първия мандат. С втория мандат се надгради на Академик. Професорският на ГЕРБ-СДС мина и отпътува в небитието, академическият на Политическа партия се търкаля сега, но и той не към битието. И след това какво след професор, академик…? Не, не е цар, нищо че „ царската партия “ от това минало време взе че се раздвижи в настоящо време. Само дето нещо никак го няма бъдещото време, тъй като не е задоволително някаква някогашна политсила да се събере, дето няма партийни структури, само че пък има политпартиен „ народен съвет “ – управителен орган. Нещо като Политбюро, само че без бюро.
Цар след Професор и Академик не става, не е влиятелно. Трябва да е най-малко Нобелов лауреат претендентът за министър председател при третия, финален мандат при тази сигурно непоследна въртележка за сформиране на власт – постоянна сякаш изпълнителна власт. Така де, както професорите и учените, по този начин и нобелистите в голямата си част са забележителни с научната си работа. Нооо… са видяни въпреки всичко заради изключителния им принос за обществото. И по тази причина се счита, че нобеловото лауреатство е най-голямото международно самопризнание.
А у нас вариациите за нобелист след Професора и Академика, се обрисуват в ръцете на Корнелия Нинова, Христо Иванов и Стефан Янев. Според коя от последните три парламентарни сили в настоящия парламент – Българска социалистическа партия, Демократична България и БВ, си избере президентът Румен Радев с конституционните си пълномощия персонално да избира с кого да си играе при третия мандат, след неуспех на първите два.
Самите Нинова, Иванов и Янев по никакъв начин някак си не се вписват като нобелисти. Даже и за по-обтекаемата, не толкоз научна нобелова премия за мир. Корнелия води война даже и със личната си партия, Христо на мига ще се подхлъзне електорално единствено и една крачка да направи отвън военната пътека „ анти ГЕРБ на Бойко Борисов “, а военачалник Стефан взе да се прави на кротичък едвам откакто се видя, че не схваща от война, а от „ интервенция “.
Така че на и тримата запълването на схемата „ Професор, Академик… и хоп Нобелист “ ще е по схемата търсене теле под вола – на нещо несъществуващо. Е, могат да се базират на обстоятелството, че самият Алфред Нобел – шведският фабрикант, изобретателят на динамита, е учредил премиите по отношение на шока от провалите, до които е довело неговото откритие, та да бъдат възнаградени хора, които служат на човечеството. Но в нашенската „ динамитна “ политпартийна обстановка и тримата само се опасяват да не си взривят дефинитивно личните политпартийни задници.
И по този начин нещата все по-очевадно отново вървят към „ Професор, Академик… Цар “. Този път обаче Царят няма да става министър председател, тъй като към този момент е президент. И няма изведнъж да се появи, тъй като Румен Радев си цари към този момент втора година – изкусно, по царски-генералски, даже и на ръба на конституцията, само че без да го взривява (поне засега) главния закон.
Само дето от цялата тая работа от ден на ден взе да намирисва на динамит. Като някак си шашките идат откъм президентството, колкото и „ юмручният Радев “ към този момент да е в ролята на „ президента - миротворец “. Мирише обаче доста повече на капан, на миши капан. Уж царят-президент една по една ги храни парламентарните партиите, а в последна сметка ги примамва с властовото сиренце, щрака клопката и всяка политпартийна мишка отшумява да се дави в казана на идващите избори. Докато цялата ни страна остава в плен на служебната власт.
Аууу, ми то това замяза на „ Цар Плъх “ – първия разказ на великана Джеймс Клавел от далечната 1962 година Действието се развива през Втората международна война, като са заложени и действителни събития от живота на създателя. Като участник във войната британецът Клавел е изпратен в японски военнопленнически лагер, както и в затвор. И „ Цар Плъх “ разказва битката за оцеляване на английски, австралийски и американски военнопленници. Да, това е книга за Царя, за индивида, който се възползва от хора и обстановки, с цел да стигне до върха в безкрайна игра на надхитряне и примиряване с човешките недостатъци. И най-после да осъзнае, че е на крачка от епично проваляне. Ако осъзнае, де, че то у нас все по-неосъзнато е това „ царство на плъховете “, дето всеки е ангажиран да мишкува.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ