Владислав Панев за ДЕБАТИ: Ако бъдат намалени разходите в бюджета, връщането на ДДС за ресторантьорите ще е достатъчно за приходите
Сподели
Владислав Панев е български икономист и политик. Бивш съпредседател на Зелено придвижване и някогашен член на председателския съвет на обединяване Демократична България. Роден на 6 април 1976 година в Димитровград. Завършва стопанска система в УНСС. От 1999 до 2002 година работи във вестник „ Банкер “, а в интервала 2002 – 2004 година в „ Дневник “. През 2006 година става шеф на компании в региона на финансите и недвижимите парцели. Получава лиценз за капиталов съветник и професионален вложител. Публикува на икономическа и екологична тема в български и задгранични медии. Избран е за съпредседател на Политическа партия „ Зелено придвижване “ през 2016 година, като заемо тази позиция до ноември 2023г.[ През м. май 2024 година приключва участието си в „ Зелено придвижване “.
– Г-н Панев, евентуално за първи път има такава остра реакция против Закона за бюджета. Видяхме и остра реакция от страна на Българска народна банка, откъдето оферират да не бъде одобряван законът. Единствено високите разноски ли, заложени в него, са проблематични?
– Това са високите разноски, които водят след себе си и високи доходи. А високите доходи са свързани с повишение на данъчното облагане на хората и на бизнеса и това се вижда от бюджета.
По-добре е този бюджет да бъде изхвърлен през прозореца и да се чака постоянно държавно управление. Винаги, когато нямаме ясно парламентарно болшинство, се одобряват закони последните няколко месеца, които надуват, в тази ситуация – с милиарди, разноските.
В същото време имаме служебно държавно управление, което не е отговорно пред някого. То е подбрано от един член от “домовата книга ” – господин Главчев, който не носи отговорност пред никого и той чисто счетоводно счита какви биха били бюджетните разноски на база решенията на Народното събрание, плюс, явно – усилва заплатите на държавната администрация. И оттова като се получи цифрата 46% от Брутният вътрешен продукт, вади 3% бюджетен недостиг и получава 43% доходи, които би трябвало да бъдат обезпечени отнякъде.
И в този момент се стартира огромната математика – от кое място тези доходи ще бъдат обезпечени, тъй като това е растеж на приходите с към 20 милиарда лева, както и на разноските, по отношение на тази година.
И се получава какво? Амнистия на капитали и се написа едно число 4-5 милиарда, които ще бъдат събрани оттова, което значи да бъдат амнистирани над 20 милиарда лева, които да бъдат обложени. Това е цялостен парадокс, надлежно няма да бъде изпълнено. Но на тях това не им е огромна драма, защото е значимото какво ще рапортуваме като признат бюджет пред Еврокомисията за влизането ни в еврозоната, а не по-късно какво ще е действителното осъществяване на бюджета.
Измисля се налог “природни благосъстояния ” и цялостен бранш скача, защото това се прави в последния миг и трансформира радикално данъчното облагане на минния бранш, беше фиктивен налог, който не се вкара – за банките, и надлежно част от партиите продължиха с популизма си и обявиха, че тези налози са доста хубави, защото би трябвало да защитят разноските.
Други партии споделиха: “3% недостиг не е значим, може и да е повече, тъй че дайте да надуем още разноските – да увеличим още заплати, да отпуснем още финансови разноски ”… и се получава една страхотна бомба, не просто за това дали ще влезем в еврозоната или не, а разширението на недостига значи една дългова серпантина, която е тъкмо по сходство на Гърция преди 15-20 години.
– Това нарастване на заплатите в администрацията беше ли неотложно да се направи и то в този момент?
– Не е нужно. Нещо повече – в частния бранш имаме недостиг на фрагменти, а при подобен растеж на заплатите в държавния бранш фрагментите ще отидат в администрацията, което още повече ще ожесточи рецесията за фрагменти в частния бранш.
Имайте поради, че 46 % от Брутният вътрешен продукт е 6% повече от естествените 40%, които са постигани приблизително в последните години. Няколко години “Демократична България ” заложихме като цел 33% от Брутният вътрешен продукт, т.е. по отношение на бюджети от минали години, растежът на разноските беше близо 13 милиарда лева повече от естественото, а от това, което целим от Демократична България растежът е от 13 %, това е към 30 милиарда лева
Тоест, с толкоз би трябвало да бъдат понижени разноските, в случай че желаеме да имаме една здравословна данъчна и икономическа среда, тъй че да догонваме в растежа и благосъстоянието Западна Европа. Ние с тези 46% сме на средноевропейски равнища, което за стопанска система като нашата по никакъв начин не е здравословно.
– По отношение на данъчната прошка – появиха се мнения за това, че по този начин се прави опит за прикрито подкрепяне на избрани компании?
– Според мен това е един счетоводен трик, който желаят да извършат. Какво се получава? Бюджетът отпуска 2 милиарда лева на ББР под формата на нарастване на капитала, което не е бюджетен разход. Това е инвестиция. След това тези 2 милиарда лева се раздават на компании, които желаят да си погасят остарели данъчни отговорности, те ги погасяват и ги връщат в бюджета и тези 2 милиарда лева към този момент са бюджетен доход.
Тоест, бюджетът е извадил 2 милиарда и си е върнал 2 милиарда обаче от това има 2 милиарда остатък – това е счетоводен трик и операция за чисто счетоводно да се понижи бюджетният недостиг, само че действително пари от това няма да влязат в хазната. ББР желаят да я употребяват за някакъв заслон за такива схеми.
– Говори се за компании, близки до избрани хора на държавно ниво…
– Това не мога да разясня, само че този налог с изчистването на капитали от сивия бранш на практика… Имайте поради, че ние сега сме под наблюдаване като страна в сивата зона за пране на пари. Ние, в случай че приемем подобен налог и да обложим мръсните пари, то в действителност страната ще подкрепи прането на пари. Тогава дали ще останем единствено в сивата зона, а няма да отидем в черната непосредствено? Това е един въпрос, който евентуално не е повдиган до момента, само че замен е много необичайно.
– Какво би трябвало да се промени в този бюджет? Вие казвате – въобще да не се приема, само че той по този начин или другояче е импортиран в Народното събрание. Ако би трябвало да се редактира, какво би трябвало да се промени, с цел да се подтиква растежът?
– Първо, бюджетните разноски би трябвало да се свият до 40% от Брутният вътрешен продукт най-малко, което е 13 милиарда рязане на разноски, по отношение на показания бюджет. Трябва да се прегледа перо по перо от кое място би трябвало да бъдат изрязани тези разноски.
Очевидно е, че от финансови разноски могат – заложени са 14 милиарда, което е двойно повече от осъществяването за 2024 година. Тази година 7 милиарда лева я бъдат изхарчени за финансови разноски, я – не. Знаете пък, че по това перо е най-голямата корупционна яма, тъй като там пари раздават на доближени компании, които я строят пътища, я ги строят с по-малко материали.
Така че умерено едно 4-5 милиарда лева от там могат да бъдат съкратени и отново да имаме растеж на финансовите разноски по отношение на тази година. Още 1-2 милиарда могат да бъдат съкратени от заплати в държавната администрация и би трябвало да се прегледа още къде има фрапантни несъответствия.
– Антикризисния Данък добавена стойност за ресторантьорите ще бъде върнат, само че той евентуално няма да е задоволителен, с цел да подсигуряват приходите…
– Той няма да е задоволителен, в случай че не бъдат съкратени разноските. Ако разноските бъдат понижени с 10-13 милиарда, тогава това ще е задоволително и няма да има потребност от спомагателни доходи.
– Очаквате ли да има опозиция за връщането на този налог?
Очаквам. При състояние, че ние нямаме ясно болшинство в Народното събрание, чакам опозиция безусловно за всичко. С изключение на амнистията, тъй като там никой не е обиден. Напротив, доста хора биха могли да си изчистят капиталите. Но чакам опозиция и за нарастването на понижените Данък добавена стойност, чакам опозиция и против понижението на бюджетните разноски.
Пеевски към този момент съобщи, че той е изрично срещу понижение на финансовите разноски, евентуално тъй като там най-вече може да се пипа. Ще има огромна опозиция против това да бъдат орязани заплатите на администрацията, изключително в случай че нямаме ясно парламентарно болшинство.
Ситуацията е доста рискова. Ще има напън за спомагателни разноски. Например в енергетиката, тъй като там не са заложени обезщетения за бизнеса, каквито сега има и те са много безумни и сега. Много евентуално е в комисиите и в зала такива обезщетения да бъдат поискани. Така че тези 46% може да не са всичко. Те могат да бъдат увеличени и на 50%.
– Този бюджет, в случай че би трябвало да бъде пренаписан, ще бъде глътнато съществено парламентарно време. Дали ще стигне времето за приемането на измененията в Закона за правосъдната власт, с които се планува прекъсването на избора на Борислав Сарафов за нов основен прокурор?
– Ако бюджетът бъде отритнат на първо четене, времето ще стигне, тъй като няма да се занимаваме със настоящия бюджет, импортиран от държавното управление. Ще има време за сдруги неща. Но Народното събрание още не е избрал комисии, няма по какъв начин да бъде обсъждано нищо – нито бюджетът, нито Закон за съдебната власт. Така че към момента сме в изчаквателна позиция и за това.
– Ще бъде признат или по-скоро отритнат този бюджет, съгласно вас?
– Не знам кое е по-вероятното. Ако имат разсъдък, ще отхвърлят този бюджет. Искам да подчертая и още нещо. В прогнозата на МФ е записано, че чакат за 2024 година бюджетният недостиг да бъде 3.3 %. Тоест, над 3 % за еврозоната.
Това е на касова основа. И пишат, че ще създадат всичко допустимо бюджетът, който е на начислена основа и който е значим за еврозоната, да бъде в границите на 3 %.
И това го пишат 20 дни преди края на календарната година. Тоест, 20 дни преди края на годината те нямат безусловно никаква сигурност, че бюджет 2024 ще бъде в границите на 3 %, а какво остава и за 2025 година, където виждаме какво е съотношението приходи-разходи с някакви имагинерни доходи, които по-скоро няма да бъдат изпълнени.
– Как неприемането на бюджета ще се отрази върху вероятностите ни за еврозоната?
– Зависи по кое време бъде импортиран нов бюджет. За мен той би трябвало да бъде импортиран от постоянно държавно управление, както апропо стана през 2023 година. Тогава служебното държавно управление отхвърли, и съгласно мен с съображение, да внесе бюджет. Чак когато се образува държавното управление на акад. Денков беше импортиран бюджет и беше признат в края на юли 2023 година, т.е. 7 месеца след началото на годината.
Сега в случай че февруари-март приемем бюджет с до 3 % недостиг, съгласно мен ще има време да бъде изработен отчет за еврозоната и да бъдем признати евентуално от 1 януари 2026 година И това при изискване, че първо, инфлацията намалее, и второ, дефицитът за 2024 година е в границите на 3 %, тъй като и това не е несъмнено
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Владислав Панев е български икономист и политик. Бивш съпредседател на Зелено придвижване и някогашен член на председателския съвет на обединяване Демократична България. Роден на 6 април 1976 година в Димитровград. Завършва стопанска система в УНСС. От 1999 до 2002 година работи във вестник „ Банкер “, а в интервала 2002 – 2004 година в „ Дневник “. През 2006 година става шеф на компании в региона на финансите и недвижимите парцели. Получава лиценз за капиталов съветник и професионален вложител. Публикува на икономическа и екологична тема в български и задгранични медии. Избран е за съпредседател на Политическа партия „ Зелено придвижване “ през 2016 година, като заемо тази позиция до ноември 2023г.[ През м. май 2024 година приключва участието си в „ Зелено придвижване “.
– Г-н Панев, евентуално за първи път има такава остра реакция против Закона за бюджета. Видяхме и остра реакция от страна на Българска народна банка, откъдето оферират да не бъде одобряван законът. Единствено високите разноски ли, заложени в него, са проблематични?
– Това са високите разноски, които водят след себе си и високи доходи. А високите доходи са свързани с повишение на данъчното облагане на хората и на бизнеса и това се вижда от бюджета.
По-добре е този бюджет да бъде изхвърлен през прозореца и да се чака постоянно държавно управление. Винаги, когато нямаме ясно парламентарно болшинство, се одобряват закони последните няколко месеца, които надуват, в тази ситуация – с милиарди, разноските.
В същото време имаме служебно държавно управление, което не е отговорно пред някого. То е подбрано от един член от “домовата книга ” – господин Главчев, който не носи отговорност пред никого и той чисто счетоводно счита какви биха били бюджетните разноски на база решенията на Народното събрание, плюс, явно – усилва заплатите на държавната администрация. И оттова като се получи цифрата 46% от Брутният вътрешен продукт, вади 3% бюджетен недостиг и получава 43% доходи, които би трябвало да бъдат обезпечени отнякъде.
И в този момент се стартира огромната математика – от кое място тези доходи ще бъдат обезпечени, тъй като това е растеж на приходите с към 20 милиарда лева, както и на разноските, по отношение на тази година.
И се получава какво? Амнистия на капитали и се написа едно число 4-5 милиарда, които ще бъдат събрани оттова, което значи да бъдат амнистирани над 20 милиарда лева, които да бъдат обложени. Това е цялостен парадокс, надлежно няма да бъде изпълнено. Но на тях това не им е огромна драма, защото е значимото какво ще рапортуваме като признат бюджет пред Еврокомисията за влизането ни в еврозоната, а не по-късно какво ще е действителното осъществяване на бюджета.
Измисля се налог “природни благосъстояния ” и цялостен бранш скача, защото това се прави в последния миг и трансформира радикално данъчното облагане на минния бранш, беше фиктивен налог, който не се вкара – за банките, и надлежно част от партиите продължиха с популизма си и обявиха, че тези налози са доста хубави, защото би трябвало да защитят разноските.
Други партии споделиха: “3% недостиг не е значим, може и да е повече, тъй че дайте да надуем още разноските – да увеличим още заплати, да отпуснем още финансови разноски ”… и се получава една страхотна бомба, не просто за това дали ще влезем в еврозоната или не, а разширението на недостига значи една дългова серпантина, която е тъкмо по сходство на Гърция преди 15-20 години.
– Това нарастване на заплатите в администрацията беше ли неотложно да се направи и то в този момент?
– Не е нужно. Нещо повече – в частния бранш имаме недостиг на фрагменти, а при подобен растеж на заплатите в държавния бранш фрагментите ще отидат в администрацията, което още повече ще ожесточи рецесията за фрагменти в частния бранш.
Имайте поради, че 46 % от Брутният вътрешен продукт е 6% повече от естествените 40%, които са постигани приблизително в последните години. Няколко години “Демократична България ” заложихме като цел 33% от Брутният вътрешен продукт, т.е. по отношение на бюджети от минали години, растежът на разноските беше близо 13 милиарда лева повече от естественото, а от това, което целим от Демократична България растежът е от 13 %, това е към 30 милиарда лева
Тоест, с толкоз би трябвало да бъдат понижени разноските, в случай че желаеме да имаме една здравословна данъчна и икономическа среда, тъй че да догонваме в растежа и благосъстоянието Западна Европа. Ние с тези 46% сме на средноевропейски равнища, което за стопанска система като нашата по никакъв начин не е здравословно.
– По отношение на данъчната прошка – появиха се мнения за това, че по този начин се прави опит за прикрито подкрепяне на избрани компании?
– Според мен това е един счетоводен трик, който желаят да извършат. Какво се получава? Бюджетът отпуска 2 милиарда лева на ББР под формата на нарастване на капитала, което не е бюджетен разход. Това е инвестиция. След това тези 2 милиарда лева се раздават на компании, които желаят да си погасят остарели данъчни отговорности, те ги погасяват и ги връщат в бюджета и тези 2 милиарда лева към този момент са бюджетен доход.
Тоест, бюджетът е извадил 2 милиарда и си е върнал 2 милиарда обаче от това има 2 милиарда остатък – това е счетоводен трик и операция за чисто счетоводно да се понижи бюджетният недостиг, само че действително пари от това няма да влязат в хазната. ББР желаят да я употребяват за някакъв заслон за такива схеми.
– Говори се за компании, близки до избрани хора на държавно ниво…
– Това не мога да разясня, само че този налог с изчистването на капитали от сивия бранш на практика… Имайте поради, че ние сега сме под наблюдаване като страна в сивата зона за пране на пари. Ние, в случай че приемем подобен налог и да обложим мръсните пари, то в действителност страната ще подкрепи прането на пари. Тогава дали ще останем единствено в сивата зона, а няма да отидем в черната непосредствено? Това е един въпрос, който евентуално не е повдиган до момента, само че замен е много необичайно.
– Какво би трябвало да се промени в този бюджет? Вие казвате – въобще да не се приема, само че той по този начин или другояче е импортиран в Народното събрание. Ако би трябвало да се редактира, какво би трябвало да се промени, с цел да се подтиква растежът?
– Първо, бюджетните разноски би трябвало да се свият до 40% от Брутният вътрешен продукт най-малко, което е 13 милиарда рязане на разноски, по отношение на показания бюджет. Трябва да се прегледа перо по перо от кое място би трябвало да бъдат изрязани тези разноски.
Очевидно е, че от финансови разноски могат – заложени са 14 милиарда, което е двойно повече от осъществяването за 2024 година. Тази година 7 милиарда лева я бъдат изхарчени за финансови разноски, я – не. Знаете пък, че по това перо е най-голямата корупционна яма, тъй като там пари раздават на доближени компании, които я строят пътища, я ги строят с по-малко материали.
Така че умерено едно 4-5 милиарда лева от там могат да бъдат съкратени и отново да имаме растеж на финансовите разноски по отношение на тази година. Още 1-2 милиарда могат да бъдат съкратени от заплати в държавната администрация и би трябвало да се прегледа още къде има фрапантни несъответствия.
– Антикризисния Данък добавена стойност за ресторантьорите ще бъде върнат, само че той евентуално няма да е задоволителен, с цел да подсигуряват приходите…
– Той няма да е задоволителен, в случай че не бъдат съкратени разноските. Ако разноските бъдат понижени с 10-13 милиарда, тогава това ще е задоволително и няма да има потребност от спомагателни доходи.
– Очаквате ли да има опозиция за връщането на този налог?
Очаквам. При състояние, че ние нямаме ясно болшинство в Народното събрание, чакам опозиция безусловно за всичко. С изключение на амнистията, тъй като там никой не е обиден. Напротив, доста хора биха могли да си изчистят капиталите. Но чакам опозиция и за нарастването на понижените Данък добавена стойност, чакам опозиция и против понижението на бюджетните разноски.
Пеевски към този момент съобщи, че той е изрично срещу понижение на финансовите разноски, евентуално тъй като там най-вече може да се пипа. Ще има огромна опозиция против това да бъдат орязани заплатите на администрацията, изключително в случай че нямаме ясно парламентарно болшинство.
Ситуацията е доста рискова. Ще има напън за спомагателни разноски. Например в енергетиката, тъй като там не са заложени обезщетения за бизнеса, каквито сега има и те са много безумни и сега. Много евентуално е в комисиите и в зала такива обезщетения да бъдат поискани. Така че тези 46% може да не са всичко. Те могат да бъдат увеличени и на 50%.
– Този бюджет, в случай че би трябвало да бъде пренаписан, ще бъде глътнато съществено парламентарно време. Дали ще стигне времето за приемането на измененията в Закона за правосъдната власт, с които се планува прекъсването на избора на Борислав Сарафов за нов основен прокурор?
– Ако бюджетът бъде отритнат на първо четене, времето ще стигне, тъй като няма да се занимаваме със настоящия бюджет, импортиран от държавното управление. Ще има време за сдруги неща. Но Народното събрание още не е избрал комисии, няма по какъв начин да бъде обсъждано нищо – нито бюджетът, нито Закон за съдебната власт. Така че към момента сме в изчаквателна позиция и за това.
– Ще бъде признат или по-скоро отритнат този бюджет, съгласно вас?
– Не знам кое е по-вероятното. Ако имат разсъдък, ще отхвърлят този бюджет. Искам да подчертая и още нещо. В прогнозата на МФ е записано, че чакат за 2024 година бюджетният недостиг да бъде 3.3 %. Тоест, над 3 % за еврозоната.
Това е на касова основа. И пишат, че ще създадат всичко допустимо бюджетът, който е на начислена основа и който е значим за еврозоната, да бъде в границите на 3 %.
И това го пишат 20 дни преди края на календарната година. Тоест, 20 дни преди края на годината те нямат безусловно никаква сигурност, че бюджет 2024 ще бъде в границите на 3 %, а какво остава и за 2025 година, където виждаме какво е съотношението приходи-разходи с някакви имагинерни доходи, които по-скоро няма да бъдат изпълнени.
– Как неприемането на бюджета ще се отрази върху вероятностите ни за еврозоната?
– Зависи по кое време бъде импортиран нов бюджет. За мен той би трябвало да бъде импортиран от постоянно държавно управление, както апропо стана през 2023 година. Тогава служебното държавно управление отхвърли, и съгласно мен с съображение, да внесе бюджет. Чак когато се образува държавното управление на акад. Денков беше импортиран бюджет и беше признат в края на юли 2023 година, т.е. 7 месеца след началото на годината.
Сега в случай че февруари-март приемем бюджет с до 3 % недостиг, съгласно мен ще има време да бъде изработен отчет за еврозоната и да бъдем признати евентуално от 1 януари 2026 година И това при изискване, че първо, инфлацията намалее, и второ, дефицитът за 2024 година е в границите на 3 %, тъй като и това не е несъмнено
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ