Работната ръка у нас: Рекордно търсене на труд, свито предлагане
Сподели
Предлагането на труд в България остава извънредно свито на фона на рекордното търсене, а достигането до останалия свободен запас наподобява все по-трудно.
Това е главният извод от оповестените тази седмица данни на Евростат за общия свободен запас на пазара на труда в страните от Европейски Съюз.
Оценката на „ запасите “ (labor market slack) за 2023 година е забавна по две аргументи.
От една страна данните включват разширено разбиране за население в дейна възраст – 15-74 годишни вместо по-често обсъжданата група на лица от 15 до 64 години, което признава
все по-важната роля на възрастните хора на пазара на труда на фона,
движена от застаряването и свиването на предлагането.
От друга страна понятието е оптимално обхватно, като включва както безработните, по този начин и неактивните, които са склонни да работят и хората, работещи на повърхностен работен ден – с други думи, показан е цялостният капацитет за агресия на пазара на труда.
Разпределението на общите запаси сочат, че в страните от Европейски Съюз и след пандемията пазарите на труд работят на доста скорости, като в редица страни – Испания, Италия, Гърция, Швеция, Финландия – те надвишават 15% от популацията на 15-74 години.
От другата страна са най-вече централноевропейски страни, където високото търсене и сполучливи политики за активиране и преквалификация са съумели съвсем да изчерпят свободния запас – такива образци са Полша, Малта, Унгария, Чехия, където запасите са от порядъка на 5-6%.
България е покрай тези стойности, със 7,1% запас.
Интересно е да отбележим, че характерът на запасите е доста друг измежду другите страни – в някои (Унгария, Полша) водеща е безработицата, при други, изключително в Западна Европа (Нидерландия, Ирландия, Франция) се следи висок дял на ненапълно заетите, а при трети (Италия, Чехия, Германия) с най-голяма относителна тежест са неактивните, които са склонни да работят.
Това акцентира обстоятелството, че преносът на политики и практики в границите на Европейски Съюз е сложен поради доста другите особености на националните стопански системи и в частност пазари на труд.
През 2023 година България реализира най-ниския размер на запасите на пазара на труда
за последните 15 години. Докато в измежду световната рецесия цената на индикатора доближава пика си от 21%, най-много поради забележителния дял безработни лица, само че и значително подготвени да стартират работа неактивни лица, то през 2023 година той към този момент е 7,1%.
Водеща роля още веднъж играе безработицата, (4,2%), както и готовите да работят неактивни (2,1%), а другите две групи са доста дребни – ненапълно заети са едвам 0,3% от популацията на 15-74 години, а търсещи работа, само че не в положение да стартират незабавно да работят са 0,5%.
Това систематизиране и динамичност дават ясна тенденция на политиките за агресия на пазара на труда у нас.
Известни запаси има, както в групата на безработните, по този начин и измежду склонните да работят неактивни лица.
Фактът, че те не съумяват да се осъществят на фона на нарасналото търсене на труд обаче значи, че има обилни спънки пред това –
ниска подготовка и умения, разположение в райони с малко свободни работни места при ниска подвижност, липса на насочване.
Именно тези бариери би трябвало да бъдат преодолени – с фокус върху квалификацията и уменията, разширение на образованието на възрастните, разглеждане на самостоятелните потребности и провокации на неактивните и безработните.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Предлагането на труд в България остава извънредно свито на фона на рекордното търсене, а достигането до останалия свободен запас наподобява все по-трудно.
Това е главният извод от оповестените тази седмица данни на Евростат за общия свободен запас на пазара на труда в страните от Европейски Съюз.
Оценката на „ запасите “ (labor market slack) за 2023 година е забавна по две аргументи.
От една страна данните включват разширено разбиране за население в дейна възраст – 15-74 годишни вместо по-често обсъжданата група на лица от 15 до 64 години, което признава
все по-важната роля на възрастните хора на пазара на труда на фона,
движена от застаряването и свиването на предлагането.
От друга страна понятието е оптимално обхватно, като включва както безработните, по този начин и неактивните, които са склонни да работят и хората, работещи на повърхностен работен ден – с други думи, показан е цялостният капацитет за агресия на пазара на труда.
Разпределението на общите запаси сочат, че в страните от Европейски Съюз и след пандемията пазарите на труд работят на доста скорости, като в редица страни – Испания, Италия, Гърция, Швеция, Финландия – те надвишават 15% от популацията на 15-74 години.
От другата страна са най-вече централноевропейски страни, където високото търсене и сполучливи политики за активиране и преквалификация са съумели съвсем да изчерпят свободния запас – такива образци са Полша, Малта, Унгария, Чехия, където запасите са от порядъка на 5-6%.
България е покрай тези стойности, със 7,1% запас.
Интересно е да отбележим, че характерът на запасите е доста друг измежду другите страни – в някои (Унгария, Полша) водеща е безработицата, при други, изключително в Западна Европа (Нидерландия, Ирландия, Франция) се следи висок дял на ненапълно заетите, а при трети (Италия, Чехия, Германия) с най-голяма относителна тежест са неактивните, които са склонни да работят.
Това акцентира обстоятелството, че преносът на политики и практики в границите на Европейски Съюз е сложен поради доста другите особености на националните стопански системи и в частност пазари на труд.
През 2023 година България реализира най-ниския размер на запасите на пазара на труда
за последните 15 години. Докато в измежду световната рецесия цената на индикатора доближава пика си от 21%, най-много поради забележителния дял безработни лица, само че и значително подготвени да стартират работа неактивни лица, то през 2023 година той към този момент е 7,1%.
Водеща роля още веднъж играе безработицата, (4,2%), както и готовите да работят неактивни (2,1%), а другите две групи са доста дребни – ненапълно заети са едвам 0,3% от популацията на 15-74 години, а търсещи работа, само че не в положение да стартират незабавно да работят са 0,5%.
Това систематизиране и динамичност дават ясна тенденция на политиките за агресия на пазара на труда у нас.
Известни запаси има, както в групата на безработните, по този начин и измежду склонните да работят неактивни лица.
Фактът, че те не съумяват да се осъществят на фона на нарасналото търсене на труд обаче значи, че има обилни спънки пред това –
ниска подготовка и умения, разположение в райони с малко свободни работни места при ниска подвижност, липса на насочване.
Именно тези бариери би трябвало да бъдат преодолени – с фокус върху квалификацията и уменията, разширение на образованието на възрастните, разглеждане на самостоятелните потребности и провокации на неактивните и безработните.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ