За словото, от което израства семето на спасението, говори отец Бисер Христов в храм „Св. Успение Богородично“ в Търговище
Сподели 
Отец Бисер Христов разиска смисъла на словото, от което произлиза семето на спасението, по време на неделната проповед в храм „ Св. Успение Богородично “ в Търговище. Той подсети притчата за сеяча, семето и другите типове почва, акцентирайки, че в нашите души може да зазрява добър плод, в случай че поставим старания и се грижим за него.
В упоменатата алегория Христос ни учи, че сеячът съставлява Господа, семето символизира словото, а почвата са сърцата и душите на хората. „ Сеячът е най-грижовният, най-старателният, очакващ плод от това семе. А семето е безгрешно. Следователно, единствената причина да няма плод е почвата – ние, хората и нашите души, на които пада семето. Бог е великодушен и популяризира своето семе без ограничавания, без да избира кого да подари. Но Той не желае принуждение, а оставя на нас изборът по какъв начин да приемем семето на спасението и дали то ще даде плод, “ акцентира отец Бисер Христов.
Според него, Бог показва разнообразни аргументи за неналичието на плод. Първата е, когато семето попадне на пътя и птиците го изкълват, което символизира въздействието на дявола, който изтрива словото от човешката душа. Втората причина е, когато семето попадне на безплодна почва и засъхне, което съставлява хората, които са слаби по душа и не могат да поддържат словото в сложни моменти. Третата причина е, когато семето пораства сред тръни; те стартират да преобладават и задушават новия напредък. Този образец той свърза с хора, които в началото одобряват вярата, само че по-късно се отдавят на изкушенията, които заглушават Божието слово.
Като приведе притчата в подтекста на днешния ден, отец Бисер Христов изрази горест, защото болшинството от обществото ни е сходно на тези хора, при които семето е паднало, само че се е разраснала плевелна среда, която блокира развиването му.
Той акцентира, че има една по-сериозна опасност през днешния ден: „ Това е, когато в душите на хората въобще не се сее нищо. “ Отец Бисер показа персонален опит: „ Имам градина, и когато оставя саксии без засадени цветя, те бързо се запълват с плевели. Същото е и с нашите деца. Ние се уверяваме, че е добре да ги оставим сами да вземат решения, само че злото не стопира и популяризира своите плевели в душите им. И когато решим, че е време да обсъдим морал, живот и Бога, детето не слуша, защото към този момент е построило свои възгледи, които са сложни за смяна, ” разясни той.
Отец Бисер уверено съобщи, че всеки може да бъде сеяч – родители, учители, свещеници, всеки, който влиае на душата на индивида. Важно е обаче да можем да отличим дали този сеяч популяризира словото или е срещу него, приключи той.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Отец Бисер Христов разиска смисъла на словото, от което произлиза семето на спасението, по време на неделната проповед в храм „ Св. Успение Богородично “ в Търговище. Той подсети притчата за сеяча, семето и другите типове почва, акцентирайки, че в нашите души може да зазрява добър плод, в случай че поставим старания и се грижим за него.
В упоменатата алегория Христос ни учи, че сеячът съставлява Господа, семето символизира словото, а почвата са сърцата и душите на хората. „ Сеячът е най-грижовният, най-старателният, очакващ плод от това семе. А семето е безгрешно. Следователно, единствената причина да няма плод е почвата – ние, хората и нашите души, на които пада семето. Бог е великодушен и популяризира своето семе без ограничавания, без да избира кого да подари. Но Той не желае принуждение, а оставя на нас изборът по какъв начин да приемем семето на спасението и дали то ще даде плод, “ акцентира отец Бисер Христов.
Според него, Бог показва разнообразни аргументи за неналичието на плод. Първата е, когато семето попадне на пътя и птиците го изкълват, което символизира въздействието на дявола, който изтрива словото от човешката душа. Втората причина е, когато семето попадне на безплодна почва и засъхне, което съставлява хората, които са слаби по душа и не могат да поддържат словото в сложни моменти. Третата причина е, когато семето пораства сред тръни; те стартират да преобладават и задушават новия напредък. Този образец той свърза с хора, които в началото одобряват вярата, само че по-късно се отдавят на изкушенията, които заглушават Божието слово.
Като приведе притчата в подтекста на днешния ден, отец Бисер Христов изрази горест, защото болшинството от обществото ни е сходно на тези хора, при които семето е паднало, само че се е разраснала плевелна среда, която блокира развиването му.
Той акцентира, че има една по-сериозна опасност през днешния ден: „ Това е, когато в душите на хората въобще не се сее нищо. “ Отец Бисер показа персонален опит: „ Имам градина, и когато оставя саксии без засадени цветя, те бързо се запълват с плевели. Същото е и с нашите деца. Ние се уверяваме, че е добре да ги оставим сами да вземат решения, само че злото не стопира и популяризира своите плевели в душите им. И когато решим, че е време да обсъдим морал, живот и Бога, детето не слуша, защото към този момент е построило свои възгледи, които са сложни за смяна, ” разясни той.
Отец Бисер уверено съобщи, че всеки може да бъде сеяч – родители, учители, свещеници, всеки, който влиае на душата на индивида. Важно е обаче да можем да отличим дали този сеяч популяризира словото или е срещу него, приключи той.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ