СподелиИзменението на климата промени света през 2024 година, а прогнозите

...
СподелиИзменението на климата промени света през 2024 година, а прогнозите
Коментари Харесай

Изменението на климата промени света през 2024 година

Сподели
Изменението на климата промени света през 2024 година, а прогнозите за бъдещето са тревожни, оповестява фондация Томсън Ройтерс.

Непоносима горещина. Опустошителни стихии. Неизбежни наводнения. Тази година милиарди хора по света се сблъскаха с климатични условия, които чупят връх след връх: регистрирани бяха все по-високи стойности за горещини, наводнения, стихии, пожари и суша.

С наближаването на края на годината изводът става по едно и също време явен и тъмен: съгласно европейските климатолози 2024 година е била най-горещата година, откогато се води статистика. Но тази съмнителна чест може да не й се падне за дълго.

„ Това е животът през днешния ден и той няма да става по-лесен. Ще става единствено по-трудно. Ето какво значи изменението на климата “, споделя Андрю Пършинг, основен програмен шеф в „ Клаймът Сентръл “, американска група с нестопанска цел за отбрана на климата.

„ Тъй като продължаваме да замърсяваме атмосферата, година след година ще получаваме все по-топли и по-топли океани, все по-топла и по-топла суша, все по-големи и по-силни стихии “, предвижда той.

Други употребяват още по-смел език. „ Намираме се на ръба на необратима климатична злополука “, се споделя в отчета „ Състоянието на климата през 2024 година “. Ето по какъв начин наподобява ситуацията през през тази година, какво ни чака през 2025 година и за какво към момента има аргументи за вяра.
SOS
Това е първата година, в която планетата е била с повече от 1,5 градуса по Целзий по-гореща, в сравнение с през прединдустриалния интервал 1850-1900 година – времето, когато хората не са изгаряли всеобщо изкопаеми горива, съгласно Службата за климатични промени „ Коперник “ на Европейския съюз.

Самият брой дни на рисковите горещини, претърпени от милиарди хора – от пустинния град Финикс, Аризона, до пустинния град Фалоди в индийския Раджастан – е стряскащ.

Неделя, 21 юли, беше най-горещият ден в историята. До понеделник, 22 юли. Денят по-късно беше малко по-хладен.

Според „ Клаймът Сентръл “ тези поредни върхове са регистрирани през най-горещия сезон на Земята – от юни до август. Тези три месеца изложиха милиарди хора на рискови горещини, проливни дъждове, смъртоносни наводнения, стихии и горски пожари.

Фридерике Ото от „ Уърлд Уедър Атрибюшън “, интернационален екип, който изследва ролята на климатичните промени за рисковите метеорологични условия, съобщи, че горещите талази са „ изменящи играта феномени “.

Светът не е наваксал изоставането си: доста смъртни случаи не се записват, а в някои африкански страни липсва публично определение за гореща вълна, което значи, че проектите за деяние при горещини не се ползват, сподели тя.

„ Има потребност от голяма осведоменост, с цел да се приспособяваме даже към днешните рискови горещини, само че, несъмнено, ще станем очевидци и на по-лоши “, сподели Ото пред фондация „ Томсън Ройтерс “.

В интервала 16-24 юни над 60% от популацията на света пострада от рискови горещини, провокирани от изменението на климата. В това число 619 млн. души в Индия, където повече от 40 000 души получиха топлинен удар, а над 100 души починаха през лятото.

Птици падаха от небето, когато температурите наближаваха 50 по Целзий. Милиони хора бяха наранени – от Китай до Нигерия, от Бангладеш до Бразилия, от Етиопия до Египет, също и американци и европейци.

Според „ Клаймт Сентръл “ един от всеки четирима в света е усетил резултата от изключителните горещини от юни до август – високи стойности, които са станали най-малко три пъти по-вероятни заради изменението на климата.

През тези месеци в 180 града в Северното полукълбо е имало най-малко една рискова рискова гореща вълна – събитие, което става 21 пъти по-вероятно вследствие на човешката активност, твърди „ Клаймът Сентръл “.
Твърде горещо за работа
„ Броят на дните, в които стартирате да преминавате физиологичните граници на човешкото оцеляване, се усилва “, сподели Пършинг, като уточни Пакистан и Персийския залив като два региона, които се приближиха до сериозната точка тази година.

Стотици хора починаха по време на поклонението хадж в Мека, когато в Саудитска Арабия температурата надвиши 50 градуса по Целзий. В Средния запад и Североизтока на Съединени американски щати американците безусловно се изпържиха под топлинен купол, когато високо атмосферно налягане задържа парещ въздух над тези територии.

От Обсерваторията на Земята на НАСА разясниха, че рисковите горещини постоянно се изострят от горещите нощи, неналичието на зелени площи или климатици, както и от остатъка на бетон, който всмуква топлината.

Горещините и сушата подхраниха горските пожари през тази година, като пламъците обгърнаха Средиземноморието, Съединените щати и Латинска Америка. Пожари горяха от сибирската Арктика до бразилските влажни зони Пантанал.
Най-уязвимите
„ Новото обикновено положение “ визира най-силно уязвимите. „ Хората, които умират от горещина, не са милионерите и милиардерите “, споделя Пършинг и добавя: „ Ако сте относително състоятелен човек, можете да си позволите климатик, имате транспортно средство, което може да ви закара там, където би трябвало да отидете, като имате способи да се охлаждате. Ако нямате достъп до тези неща или не можете да ги ползвате заради спиране на електрозахранването или друга причина, това основава спомагателна накърнимост. “

В Африка близо 93% от работната мощ е изправена пред рискови горещини. На Арабския полуостров това са повече от 83% от служащите. Работниците от Европа и Централна Азия може да се окажат идващите на опашката.

Според Ото отговорът на този бързо разпространяващ се риск се крие в съпричастността, като се слагат бедните и уязвимите – „ голямото болшинство от международното население “ – в центъра на дейностите в региона на климата.

„ В Бангладеш, когато поставите оцеляването на най-бедните в центъра на дейностите, в действителност имате общество, което е в действителност добре квалифицирано да се оправи с тропическите циклони “, сподели тя. „ Хората там знаят какво да вършат, има тренировки и практики “, споделя Ото.
Врящи морета
Температурите на океана също доближиха тревожни равнища през 2024 година, което ще докара до безпорядък на сушата и морето.

Ураганът „ Милтън “ пристигна едвам две седмици след урагана „ Хелийн “, като извънредно топлите води в Мексиканския залив форсираха бурите близнаци, които връхлетяха югоизточната част на Съединени американски щати.

„ На някои места в Мексиканския залив появяването на високи температури стана 400 пъти по-вероятна поради изменението на климата “, сподели Пършинг.

„ Клаймът Сентръл “ откри сходна връзка сред октомврийските наводнения в Испания и извънредно топлите води в тропическия Атлантически океан.

Според „ Клаймът Сентръл “ провокираните от индивида климатични промени са създали пявата на тези нараснали температури на морската повърхнина до 300 пъти по-вероятна.
Нуждаем се от тренировки
Ото изясни, че тазгодишните рискови феномени, изключително наводненията в Европа, илюстрират „ неуспех на въображението “ и отвод от акомодация.

„ Ние не се нуждаем единствено от прогнозата за времето или от предизвестията. Нуждаем се от тренировки. Трябва да практикуваме оцеляване на всички места, където могат да се случат тежки наводнения, а те могат да се случат на всички места “, сподели тя.

Инфраструктурата също се проваля. „ Начинът, по който сме канализирали реките и сме запечатали всички повърхности … ще значи пагубни вреди при всяко наводняване … Винаги има настройката, че е скъпо нещо да се поправи в този момент, само че несъмнено, това ще спести доста пари и средства по-късно “, сподели тя.

За Пършинг акомодацията е „ упражнение по въображение, тъй като не сме виждали такива събития преди … Това е предизвикването на изменението на климата: година след година ще се сблъскваме с условия, които в никакъв случай не сме изпитвали. “
И по този начин, какво следва?
Никой не чака бърз завършек на рисковите метеорологични условия, само че Ото се надява, че хората могат да подхващат ограничения против замърсяването на околната среда.

„ Това е причина за оптимизъм – придържането към изкопаемите горива усилва неравенството и унищожава поминъка, само че този вид гориво все по-малко има смисъл за националните стопански системи “, споделя Ото. В друга оптимистична записка тя загатва, че по-добрата подготовка в Европа е означавала по-малко жертви при тазгодишните наводнения, в сравнение с преди.

Но температурата на океана остава основен проблем за 2025 година

„ Количеството топлота, съхранявано в океана, в действителност притегля вниманието ми, тъй като не сме напълно сигурни дали в климатичната система не се случва нещо радикално друго “, сподели Пършинг.

Друг риск произтича от човешката безнаказаност. „ Хората имат свойството да привикват с изискванията и да демонстрират индиферентност и безнаказаност “, споделя Пършинг и добавя, че незаинтересоваността води до парализа.

„ Тази година беше най-горещата, предходната беше най-горещата – евентуално идната година още веднъж ще бъде най-горещата и не трябва да привикваме с това състояние “, обобщава Ото.

Източник: Българска телеграфна агенция

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР