Не можете да объркате гласа ми с нечий друг – казва Лучано Павароти, от чието рождение се навършват 90 години
Сподели
Днес означаваме 90 години от раждането на Лучано Павароти – италианският тенор, чийто неповторим и явен глас оставя незабравима диря през последните 35 години на ХХ век.
Както Енрико Карузо преди него, Павароти преодолява границите на италианската опера и става икона на поп културата. Милони фенове го гледат по малкия екран, свързвайки мощната му фигура и сексапил с оперното изкуство, което преди този момент не са познавали или познавали незадълбочено.
В началото на своята кариера, в края на 60-те и началото на 70-те години, той бързо получава самопризнание на международните оперни подиуми и печели прозвището „ Кралят на горните до-та “ поради лекотата, с която доближава най-високите тонове в тенорския диапазон.
През 80-те години известността му нараства още повече, а присъединяване му в плана, дружно с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, го изстрелва в нови небеса на известността и на облагите, за които преди този момент нито един оперен артист не е мечтал. Според някои ревюта точно харизмата на Павароти е направила плана „ Тримата тенори “ толкоз сполучлив.
В началото на 90-те години артистът стартира да провежда благотворителни концерти „ Павароти и другари “, където пее дружно с поп звезди като Елтън Джон, Стинг и Боно от U2. През всичките тези години, макар натоварения си график и високите условия, той съумява да остане в отлична форма за възрастта си.
УСПЕХИ И КОМПРОМИСИ
Въпреки големите облаги, в един миг Павароти става все по-склонен да приема художествени задължения с по-ниско качество, написа „ Ню Йорк таймс “.
Всъщност през 80-те години той стартира да губи интерес да учи нови функции и даже нови песни за рециталите си в огромни зали, където публиката е неведнъж повече от най-голямата оперна сцена. Неговият управител за Северна Америка, Хърбърт Бреслин, споделя в книгата си „ Кралят и аз “, издадена на български през 2021 година от „ Жануа ‘98 “.
„ Ръководителите на оперните театри пращаха най-хубавите си корепетитори, с цел да оказват помощ на Павароти с нова роля. Джилдо ди Нунцио от „ Метрополитън “, Ото Гут от Сан Франциско и Леоне Магиера, някогашният брачен партньор на Мирела Френи, пътуваха, с цел да репетират с него. Но постоянно се случваше да дойдат в 10 за подготовка, а в 16 още да не са почнали работа, до момента в който Лучано е сготвил паста с обичаното си Ламбруско вино и споделя радостни истории “, споделя Хърбърт Бреслин.
През 90-те години физическите проблеми принуждават Павароти да анулира от ден на ден представления. „ През 1995 година, до момента в който пее в „ Метрополитън “ обичаната си роля, Тонио в „ Дъщерята на полка ” на Доницети, от време на време не съумява да доближи високите тонове “, отбелязва „ Ню Йорк таймс “.
Въпреки това, неговото естествено театрално наличие и неподражаемото му изложение на италиански остават непокътнати. Павароти остава любим на публиката на „ Метрополитън “ до края на кариерата си там през 2004 година, когато е маркирано със серия от представления на „ Тоска ”. При последното, на 13 март 2004 година, той получава 15 минути аплодисменти на крайници и излиза на реверанс 10 пъти. В Мет той взе участие в 379 представления, напомня „ Ню Йорк таймс “.
В края на 60-те и 70-те години, когато Павароти е в най-хубавата си вокална форма, неналичието му на проблеми със звука прави неговите тълкования на Доницети пример за почтеност и кристално чиста звукова картина. Ясното му наречие на италиански и схващане на прочувствения смисъл на текста в музиката остава пример и до през днешния ден.
СЪПЕРНИЧЕСТВО С ПЛАСИДО ДОМИНГО
Кариерата на Павароти също е белязана от яростното съревнование с Пласидо Доминго. Пет години по-възрастен от Доминго, италианецът има натурален тенорски диапазон, до момента в който Доминго стартира кариерата си като баритон и по-късно минава в теноровия диапазон с доста труд.
„ Павароти не беше интелектуална персона. Уменията му да чете музика бяха под въпрос. Доминго, въпреки това, е отличен пианист и диригент, с изчерпателен разум и дарба да учи и запаметява партитури “, разяснява „ Ню Йорк таймс “. Въпреки това, Павароти беше този, който с лекост печелеше сърцата на почитателите.
През годините получава всевъзможни дарове от фенове, в това число и живо прасе на име Риголето в Хюстън, както и огънат гвоздей от злато, защото е религиозен и на сцената постоянно носи гвоздей в джоба си за шанс, свидетелства Хърбърт Бреслин.
„ Лучано постоянно беше на напред във времето. Той беше първият, който направи огромен рецитал в интервал, през който жанрът беше в крах. Той пя онлайн по малкия екран от Мет през 1977 година и изнесе соло рецитал с пиано на сцената в Мет, също излъчен онлайн. Доминго за всичко беше на второ място “, спомня си Хърбърт Бреслин в своята книга.
През 80-те години, достигайки връх в кариерата, Павароти взе участие и в токшоута, язди коне на многолюдни паради и даже играе (Yes, Giorgio). Холивудският план е толкоз огромен, че бюджетът му доближава 18 милиона $, до момента в който Спилбърг през същата година снима „ Извънземното “ с 10 милиона $.
Филмът обаче остава неуспех, а тенорът получава две номинации за антинагради „ Златна малинка “ – за най-слаб артист и за най-слаба нова звезда. „ Ню Йорк таймс “ даже назовава творението „ нахално, тромаво изложение “.
БОЛЕСТИ И ОБВИНЕНИЯ
През 90-те години Павароти има проблеми освен с наднорменото тегло, което е непрекъсната тематика в медийните изявления. Веднъж е сниман по какъв начин пее на плейбек на концерт в Модена, родния му град. През 1992 година е освиркан в „ Ла Скала “ поради едва осъществяване, което доста фенове свързват с небрежността му.
Честите му отводи да взе участие в влиятелни театри като Мет и „ Ковънт Гардън “ в Лондон, от време на време даже в постановки, особено проведени за него, провокират обилни проблеми за уредниците. Серии отводи в „ Лирик опера “ в Чикаго – 26 от общо 41 планувани дати, принуждават генералния шеф на театъра да разгласи Павароти за persona non grata в неговата натрупа.
Такова изпъждане съвсем се случва и в Мет през 2002 година, когато той би трябвало да пее в две представления на „ Тоска “ – едното е церемония концерт с билети на цена до 1875 $, което провокира спекулации, че представленията може да са прощални. Павароти идва в Ню Йорк, само че в деня на първото зрелище се разболява.
Оттогава до второто планувано зрелище, през събота, всички приказват за възможностите му да се появи. Вестник „ Ню Йорк пост “ даже разгласява заглавие „ Дебелият човек няма да пее “. Въпреки голямото търсене на билети за представлението, което наложи подготовката на огромен екран и 3000 места за фенове пред „ Линкълн сентър “, в последния миг Павароти взема решение да остане в леглото.
СЕМЕЙСТВО И ПЪРВИ РОЛИ
Лучано Павароти е роден в Модена, Италия, на 12 октомври 1935 година Баща му е пекар и фен тенор, а майка му работи в фабрика за пури. Като дете слуша оперни записи и пее в акомпанимент на тенори като Бениамино Джили и Тито Скипа. От дребен е удивен от филмите на Марио Ланца, чийто облик имитира пред огледалото.
Лучано мечтае да стане футболен вратар, само че майка му го убеждава да учи за преподавател. По време на студентските си години се среща с бъдещата си брачна половинка. Преподава две години, преди да реши да се посвети на пеенето – стъпка, която татко му не утвърждава, осъзнавайки несигурността на музикалната кариера. Първият му триумф настава през 1961 година, когато печели интернационален конкурс в Реджо Емилия. По-късно през същата година дебютира като Рудолф в „ Бохем “ на Пучини.
През 1963 година стартира интернационалната му кариера: първо като Едгардо в „ Лучия ди Ламермур “ на Доницети в Амстердам и други холандски градове, а по-късно и във Виена и Цюрих. Дебютът му в „ Ковънт Гардън “ също е през 1963 година, когато замества Джузепе ди Стефано в „ Бохем “. Репутацията му в Обединеното кралство се усилва още повече, когато през идната година пее на фестивала в Глайндборн, в „ Идоменей “ на Моцарт.
Ключов миг в кариерата на Павароти е срещата му със сопраното Джоан Съдърланд, която в този интервал към този момент е известна певица и търси тенор, който да е най-малко толкоз висок, колкото нея. Лучано пее чудесно и е малко по-висок от нея, което се явява значим плюс. Така през 1965 година той се причислява към трупата на Съдърланд за турне в Австралия, а той извършва ролята на Едгардо, а Съдърланд – на Лучия. Той признава, че препоръките и насърченията на Съдърланд са играли основна роля за развиването на неговата техника.
Друг значим миг в кариерата му настава през 1967 година, когато Павароти дебютира в „ Ла Скала “ в Милано, участвайки в осъществяване на „ Реквием “ на Верди под диригентството на Херберт декор Караян. Година по-късно дебютира и в „ Метрополитън “ опера, където пее в „ Бохем “ с Мирела Френи, своя другарка от детството.
Започва работа по серия записи с London Records, доста от които доближават международен връх в интерпретацията:„ Любовен балсам “, „ Фаворитката “, „ Лучия ди Ламермур “ и „ Дъщерята на полка “ от Доницети; „ Мадам Бътерфлай “, „ Бохем “, „ Тоска “ и „ Турандот “ от Пучини; „ Риголето “, „ Трубадур “, „ Травиата “ и Реквием от Верди; както и обособени опери от Белини, Росини и Маскани.
ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ И РЕКОРДИ НА ГИНЕС
В последните години от живота си Павароти става атракция и отвън музикалния свят. Може да бъде забелязан да вземем за пример да показва пощенски марки с изображения на остарели оперни звезди или да пее на Червения площад в Москва.
През 1997 година се включва в план с Стинг за откриването на Музикалния център „ Павароти “ в опустошения от война Мостар, Босна, както и с Майкъл Джексън и Пол Маккартни за албум в памет на принцеса Даяна. През 2005 година получава званието „ Почетен жител на Лондон “ за благотворителните си концерти за Червения кръст. Освен това, печели и две награди от Книгата на върховете на Гинес: за максимален брой явявания на реверанс (165) и за най-продавания типичен албум на всички времена – първият албум на „ Тримата тенори “ („ Carreras, Domingo, Pavarotti: The Three Tenors in Concert “).
„ Аз не съм политик, а музикант “, споделя той пред BBC Music Magazine през 1998 година във връзка напъните си в Босна. „ Важно е да дам на хората място, където да се веселят и да стартират да се усещат още веднъж живи. Трябва да дадеш на хората дух. Когато му дадеш дух, ти си приключил работата. “
ОТКАЗИ ОТ СПЕКТАКЛИ И РАЗВОД
Проблемите със здравето на Павароти стартират да зачестяват в края на 90-те години. Неговата пъргавина на сцената е съществено лимитирана заради проблеми с краката. По време на зрелище на „ Турандот “ в Мет през 1997 година, статисти му оказват помощ да се качва и слиза по стълбите. През януари 1998 година на церемония концерт в Мет с двама други артисти, Павароти се „ изгубва “ в трио от „ Луиза Милер “ (Верди), макар че има нотите пред себе си, спомня „ Ню Йорк таймс “.
Тогава той се оплаква от зашеметяване и напуща сцената. Слуховете за здравословните му проблеми нарастват, като наред с това се разяснява и неговата неопитност. Запомнянето на текстовете постоянно е било предизвикателство за него и с усмивка признава, че употребява картончета с бележки, с цел да се подкрепи.
През 1997 година той афишира, че не може да се приготви за новата режисура на „ Силата на ориста ” в Мет и театърът заменя спектаклите с „ Бал с маски ” единствено за него.
В същото време Павароти напуща брачната половинка си Адуа, с която е бил дружно съвсем четиридесет години и имат три дъщери (Лоренца, Кристина и Джулиана), с цел да заживее с 26-годишната си асистентка Николета Мантовани. Той подава молба за бракоразвод, който е финализиран през октомври 2002 година През 2003 година Лучано и Николета подписват брак, а Николета ражда щерка – Аличе, чийто брат-близнак умира по време на раждането от затруднения.
„ Спомням си, когато започнах да пея през 1961 година “, споделя той пред списание Opera News през 1998 година, „ един човек сподели: „ Върви бързо, тъй като операта ще свърши след 10 години. Тя в действителност беше в крах. Но през 1977 година имах шанса да вземам участие в първото телевизионно предаване „ На живо от Мет “. На идващия ден хората в Ню Йорк ме спираха по улиците. Тогава осъзнах какъв брой е значимо да се приближи операта до необятната аудитория. Мисля, че доста хора преди този момент не знаеха какво е опера. Никога не бяха чували за „ Бохеми “, само че в този момент са уверени в хубостта на тази музика. ”
Тенорът е наясно и с най-силните си качества. „ Мисля, че едно от значимите ми качества е, че в случай че включите радиото и чуете някой да пее, незабавно ще разпознаете дали това съм аз. Гласът ми не може да се обърка с никой различен “, споделя той в друго изявление.
Лучано Павароти умира на 6 септември 2007 година в дома си покрай Модена. Причината е рак на панкреаса, поради който през юли 2006 година той претърпява интервенция в Ню Йорк и оттогава не се е появявал на обществени изяви.
През живота си тенорът издава две автобиографии, написани благодарение на Уилям Райт: „ Павароти: Моята лична история ” през 1981 година и „ Павароти: Моят свят ” през 1995 година (издадена и на български през 1997 година).
Както загатва Българска телеграфна агенция, на 21 ноември 2025 година The Lost Concert: Live from Llangollen, 1995 („ Изгубеният концерт: На живо от Ланголен “, 1995) – непубликуван запис от прочувственото завръщане на Павароти на Международния музикален фестивал, 40 години след прекарването, което трансформира хода на живота му.
През юли 1955 година, едвам на 19 години, Лучано Павароти за пръв път напуща Италия, с цел да се причисли към татко си в мъжкия хор „ Росини “ от Модена и да взе участие в Международния музикален фестивал в Ланголен, Северен Уелс. Участват 22 хора от целия свят, а „ Росини “ с присъединяване на татко и наследник Павароти печели състезанието с безапелационна преднина.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Днес означаваме 90 години от раждането на Лучано Павароти – италианският тенор, чийто неповторим и явен глас оставя незабравима диря през последните 35 години на ХХ век.
Както Енрико Карузо преди него, Павароти преодолява границите на италианската опера и става икона на поп културата. Милони фенове го гледат по малкия екран, свързвайки мощната му фигура и сексапил с оперното изкуство, което преди този момент не са познавали или познавали незадълбочено.
В началото на своята кариера, в края на 60-те и началото на 70-те години, той бързо получава самопризнание на международните оперни подиуми и печели прозвището „ Кралят на горните до-та “ поради лекотата, с която доближава най-високите тонове в тенорския диапазон.
През 80-те години известността му нараства още повече, а присъединяване му в плана, дружно с Пласидо Доминго и Хосе Карерас, го изстрелва в нови небеса на известността и на облагите, за които преди този момент нито един оперен артист не е мечтал. Според някои ревюта точно харизмата на Павароти е направила плана „ Тримата тенори “ толкоз сполучлив.
В началото на 90-те години артистът стартира да провежда благотворителни концерти „ Павароти и другари “, където пее дружно с поп звезди като Елтън Джон, Стинг и Боно от U2. През всичките тези години, макар натоварения си график и високите условия, той съумява да остане в отлична форма за възрастта си.
УСПЕХИ И КОМПРОМИСИ
Въпреки големите облаги, в един миг Павароти става все по-склонен да приема художествени задължения с по-ниско качество, написа „ Ню Йорк таймс “.
Всъщност през 80-те години той стартира да губи интерес да учи нови функции и даже нови песни за рециталите си в огромни зали, където публиката е неведнъж повече от най-голямата оперна сцена. Неговият управител за Северна Америка, Хърбърт Бреслин, споделя в книгата си „ Кралят и аз “, издадена на български през 2021 година от „ Жануа ‘98 “.
„ Ръководителите на оперните театри пращаха най-хубавите си корепетитори, с цел да оказват помощ на Павароти с нова роля. Джилдо ди Нунцио от „ Метрополитън “, Ото Гут от Сан Франциско и Леоне Магиера, някогашният брачен партньор на Мирела Френи, пътуваха, с цел да репетират с него. Но постоянно се случваше да дойдат в 10 за подготовка, а в 16 още да не са почнали работа, до момента в който Лучано е сготвил паста с обичаното си Ламбруско вино и споделя радостни истории “, споделя Хърбърт Бреслин.
През 90-те години физическите проблеми принуждават Павароти да анулира от ден на ден представления. „ През 1995 година, до момента в който пее в „ Метрополитън “ обичаната си роля, Тонио в „ Дъщерята на полка ” на Доницети, от време на време не съумява да доближи високите тонове “, отбелязва „ Ню Йорк таймс “.
Въпреки това, неговото естествено театрално наличие и неподражаемото му изложение на италиански остават непокътнати. Павароти остава любим на публиката на „ Метрополитън “ до края на кариерата си там през 2004 година, когато е маркирано със серия от представления на „ Тоска ”. При последното, на 13 март 2004 година, той получава 15 минути аплодисменти на крайници и излиза на реверанс 10 пъти. В Мет той взе участие в 379 представления, напомня „ Ню Йорк таймс “.
В края на 60-те и 70-те години, когато Павароти е в най-хубавата си вокална форма, неналичието му на проблеми със звука прави неговите тълкования на Доницети пример за почтеност и кристално чиста звукова картина. Ясното му наречие на италиански и схващане на прочувствения смисъл на текста в музиката остава пример и до през днешния ден.
СЪПЕРНИЧЕСТВО С ПЛАСИДО ДОМИНГО
Кариерата на Павароти също е белязана от яростното съревнование с Пласидо Доминго. Пет години по-възрастен от Доминго, италианецът има натурален тенорски диапазон, до момента в който Доминго стартира кариерата си като баритон и по-късно минава в теноровия диапазон с доста труд.
„ Павароти не беше интелектуална персона. Уменията му да чете музика бяха под въпрос. Доминго, въпреки това, е отличен пианист и диригент, с изчерпателен разум и дарба да учи и запаметява партитури “, разяснява „ Ню Йорк таймс “. Въпреки това, Павароти беше този, който с лекост печелеше сърцата на почитателите.
През годините получава всевъзможни дарове от фенове, в това число и живо прасе на име Риголето в Хюстън, както и огънат гвоздей от злато, защото е религиозен и на сцената постоянно носи гвоздей в джоба си за шанс, свидетелства Хърбърт Бреслин.
„ Лучано постоянно беше на напред във времето. Той беше първият, който направи огромен рецитал в интервал, през който жанрът беше в крах. Той пя онлайн по малкия екран от Мет през 1977 година и изнесе соло рецитал с пиано на сцената в Мет, също излъчен онлайн. Доминго за всичко беше на второ място “, спомня си Хърбърт Бреслин в своята книга.
През 80-те години, достигайки връх в кариерата, Павароти взе участие и в токшоута, язди коне на многолюдни паради и даже играе (Yes, Giorgio). Холивудският план е толкоз огромен, че бюджетът му доближава 18 милиона $, до момента в който Спилбърг през същата година снима „ Извънземното “ с 10 милиона $.
Филмът обаче остава неуспех, а тенорът получава две номинации за антинагради „ Златна малинка “ – за най-слаб артист и за най-слаба нова звезда. „ Ню Йорк таймс “ даже назовава творението „ нахално, тромаво изложение “.
БОЛЕСТИ И ОБВИНЕНИЯ
През 90-те години Павароти има проблеми освен с наднорменото тегло, което е непрекъсната тематика в медийните изявления. Веднъж е сниман по какъв начин пее на плейбек на концерт в Модена, родния му град. През 1992 година е освиркан в „ Ла Скала “ поради едва осъществяване, което доста фенове свързват с небрежността му.
Честите му отводи да взе участие в влиятелни театри като Мет и „ Ковънт Гардън “ в Лондон, от време на време даже в постановки, особено проведени за него, провокират обилни проблеми за уредниците. Серии отводи в „ Лирик опера “ в Чикаго – 26 от общо 41 планувани дати, принуждават генералния шеф на театъра да разгласи Павароти за persona non grata в неговата натрупа.
Такова изпъждане съвсем се случва и в Мет през 2002 година, когато той би трябвало да пее в две представления на „ Тоска “ – едното е церемония концерт с билети на цена до 1875 $, което провокира спекулации, че представленията може да са прощални. Павароти идва в Ню Йорк, само че в деня на първото зрелище се разболява.
Оттогава до второто планувано зрелище, през събота, всички приказват за възможностите му да се появи. Вестник „ Ню Йорк пост “ даже разгласява заглавие „ Дебелият човек няма да пее “. Въпреки голямото търсене на билети за представлението, което наложи подготовката на огромен екран и 3000 места за фенове пред „ Линкълн сентър “, в последния миг Павароти взема решение да остане в леглото.
СЕМЕЙСТВО И ПЪРВИ РОЛИ
Лучано Павароти е роден в Модена, Италия, на 12 октомври 1935 година Баща му е пекар и фен тенор, а майка му работи в фабрика за пури. Като дете слуша оперни записи и пее в акомпанимент на тенори като Бениамино Джили и Тито Скипа. От дребен е удивен от филмите на Марио Ланца, чийто облик имитира пред огледалото.
Лучано мечтае да стане футболен вратар, само че майка му го убеждава да учи за преподавател. По време на студентските си години се среща с бъдещата си брачна половинка. Преподава две години, преди да реши да се посвети на пеенето – стъпка, която татко му не утвърждава, осъзнавайки несигурността на музикалната кариера. Първият му триумф настава през 1961 година, когато печели интернационален конкурс в Реджо Емилия. По-късно през същата година дебютира като Рудолф в „ Бохем “ на Пучини.
През 1963 година стартира интернационалната му кариера: първо като Едгардо в „ Лучия ди Ламермур “ на Доницети в Амстердам и други холандски градове, а по-късно и във Виена и Цюрих. Дебютът му в „ Ковънт Гардън “ също е през 1963 година, когато замества Джузепе ди Стефано в „ Бохем “. Репутацията му в Обединеното кралство се усилва още повече, когато през идната година пее на фестивала в Глайндборн, в „ Идоменей “ на Моцарт.
Ключов миг в кариерата на Павароти е срещата му със сопраното Джоан Съдърланд, която в този интервал към този момент е известна певица и търси тенор, който да е най-малко толкоз висок, колкото нея. Лучано пее чудесно и е малко по-висок от нея, което се явява значим плюс. Така през 1965 година той се причислява към трупата на Съдърланд за турне в Австралия, а той извършва ролята на Едгардо, а Съдърланд – на Лучия. Той признава, че препоръките и насърченията на Съдърланд са играли основна роля за развиването на неговата техника.
Друг значим миг в кариерата му настава през 1967 година, когато Павароти дебютира в „ Ла Скала “ в Милано, участвайки в осъществяване на „ Реквием “ на Верди под диригентството на Херберт декор Караян. Година по-късно дебютира и в „ Метрополитън “ опера, където пее в „ Бохем “ с Мирела Френи, своя другарка от детството.
Започва работа по серия записи с London Records, доста от които доближават международен връх в интерпретацията:„ Любовен балсам “, „ Фаворитката “, „ Лучия ди Ламермур “ и „ Дъщерята на полка “ от Доницети; „ Мадам Бътерфлай “, „ Бохем “, „ Тоска “ и „ Турандот “ от Пучини; „ Риголето “, „ Трубадур “, „ Травиата “ и Реквием от Верди; както и обособени опери от Белини, Росини и Маскани.
ГРАЖДАНСКА АКТИВНОСТ И РЕКОРДИ НА ГИНЕС
В последните години от живота си Павароти става атракция и отвън музикалния свят. Може да бъде забелязан да вземем за пример да показва пощенски марки с изображения на остарели оперни звезди или да пее на Червения площад в Москва.
През 1997 година се включва в план с Стинг за откриването на Музикалния център „ Павароти “ в опустошения от война Мостар, Босна, както и с Майкъл Джексън и Пол Маккартни за албум в памет на принцеса Даяна. През 2005 година получава званието „ Почетен жител на Лондон “ за благотворителните си концерти за Червения кръст. Освен това, печели и две награди от Книгата на върховете на Гинес: за максимален брой явявания на реверанс (165) и за най-продавания типичен албум на всички времена – първият албум на „ Тримата тенори “ („ Carreras, Domingo, Pavarotti: The Three Tenors in Concert “).
„ Аз не съм политик, а музикант “, споделя той пред BBC Music Magazine през 1998 година във връзка напъните си в Босна. „ Важно е да дам на хората място, където да се веселят и да стартират да се усещат още веднъж живи. Трябва да дадеш на хората дух. Когато му дадеш дух, ти си приключил работата. “
ОТКАЗИ ОТ СПЕКТАКЛИ И РАЗВОД
Проблемите със здравето на Павароти стартират да зачестяват в края на 90-те години. Неговата пъргавина на сцената е съществено лимитирана заради проблеми с краката. По време на зрелище на „ Турандот “ в Мет през 1997 година, статисти му оказват помощ да се качва и слиза по стълбите. През януари 1998 година на церемония концерт в Мет с двама други артисти, Павароти се „ изгубва “ в трио от „ Луиза Милер “ (Верди), макар че има нотите пред себе си, спомня „ Ню Йорк таймс “.
Тогава той се оплаква от зашеметяване и напуща сцената. Слуховете за здравословните му проблеми нарастват, като наред с това се разяснява и неговата неопитност. Запомнянето на текстовете постоянно е било предизвикателство за него и с усмивка признава, че употребява картончета с бележки, с цел да се подкрепи.
През 1997 година той афишира, че не може да се приготви за новата режисура на „ Силата на ориста ” в Мет и театърът заменя спектаклите с „ Бал с маски ” единствено за него.
В същото време Павароти напуща брачната половинка си Адуа, с която е бил дружно съвсем четиридесет години и имат три дъщери (Лоренца, Кристина и Джулиана), с цел да заживее с 26-годишната си асистентка Николета Мантовани. Той подава молба за бракоразвод, който е финализиран през октомври 2002 година През 2003 година Лучано и Николета подписват брак, а Николета ражда щерка – Аличе, чийто брат-близнак умира по време на раждането от затруднения.
„ Спомням си, когато започнах да пея през 1961 година “, споделя той пред списание Opera News през 1998 година, „ един човек сподели: „ Върви бързо, тъй като операта ще свърши след 10 години. Тя в действителност беше в крах. Но през 1977 година имах шанса да вземам участие в първото телевизионно предаване „ На живо от Мет “. На идващия ден хората в Ню Йорк ме спираха по улиците. Тогава осъзнах какъв брой е значимо да се приближи операта до необятната аудитория. Мисля, че доста хора преди този момент не знаеха какво е опера. Никога не бяха чували за „ Бохеми “, само че в този момент са уверени в хубостта на тази музика. ”
Тенорът е наясно и с най-силните си качества. „ Мисля, че едно от значимите ми качества е, че в случай че включите радиото и чуете някой да пее, незабавно ще разпознаете дали това съм аз. Гласът ми не може да се обърка с никой различен “, споделя той в друго изявление.
Лучано Павароти умира на 6 септември 2007 година в дома си покрай Модена. Причината е рак на панкреаса, поради който през юли 2006 година той претърпява интервенция в Ню Йорк и оттогава не се е появявал на обществени изяви.
През живота си тенорът издава две автобиографии, написани благодарение на Уилям Райт: „ Павароти: Моята лична история ” през 1981 година и „ Павароти: Моят свят ” през 1995 година (издадена и на български през 1997 година).
Както загатва Българска телеграфна агенция, на 21 ноември 2025 година The Lost Concert: Live from Llangollen, 1995 („ Изгубеният концерт: На живо от Ланголен “, 1995) – непубликуван запис от прочувственото завръщане на Павароти на Международния музикален фестивал, 40 години след прекарването, което трансформира хода на живота му.
През юли 1955 година, едвам на 19 години, Лучано Павароти за пръв път напуща Италия, с цел да се причисли към татко си в мъжкия хор „ Росини “ от Модена и да взе участие в Международния музикален фестивал в Ланголен, Северен Уелс. Участват 22 хора от целия свят, а „ Росини “ с присъединяване на татко и наследник Павароти печели състезанието с безапелационна преднина.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ