Спирането на Южен поток вкара България като враждебна страна в

...
Спирането на Южен поток вкара България като враждебна страна в
Коментари Харесай

Русия има в България сложна йерархия от агенти за влияние, тролове и супервайзъри

Спирането на " Южен поток " вкара България като враждебна страна в дневния ред на Путин. Руското въздействие е очевидно и при значими тематики като изследванията за шистов газ и референдума за АЕЦ " Белене ", само че измежду прекъсването на газопровода, който трябваше да заобиколи Украйна кат отранзитно трасе на съветския газ, стартира по-специалният инженеринг за потребление на обществените мрежи за шерване на основано с съветска помощ медийно наличие, разяснява анализаторът от Центъра за проучване на демокрацията Тихомир Безлов в изявление за Mediapool.

Според него е допустимо експанзията на имперските упоритости на съветския президент Владимир Путин да продължи, тъй като това е методът той да резервира контрола върху съветската общност. Това, което ще се случва в Украйна, ще е показателно за бъдещето на България, счита още той.

Покрай заканите за затварянето на съветското посолство в България, след експулсирането на 70 негови чиновници, Безлов позволява опцията Москва да употребява София като " момче за пердах ", с цел да показва пред другите страни от НАТО, че може да подхваща крайни дейности.

Допуска също по този начин връзките сред България и Русия да останат неприятни и след края на войната в Украйна и Москва да води наказателна политика против дребното братче изменник,

Г-н Безлов, Центърът за проучване на демокрацията (ЦИД) през годините редовно проучва съветското въздействие върху България – политическо, икономическо, публично. ЦИД имаше ли информацията, изнесена от началника на кабинета Лена Бориславова, за лист с авторитетни персони у нас, на които Русия заплаща за агитация? И това единствено върхът на айсберга ли е?

Войната в Украйна сподели доста от скритите съветските механизми за въздействие над европейските страни като при медийните " представители " бе изключително фрапиращо. Не знам съответно какво е имала поради Лена Бориславова. Предполагам, че става въпрос за някой от отчетите на ДАНС, в които има мнения от източници за такива описи. Дали са събирани по-късно в допълнение данни във връзка с контракти на тези хора – с кого са, по какъв начин и какъв брой постоянно са превеждани парите, не е ясно. Има разнообразни индикации, че става дума за постоянни контракти на хора специалисти.

Тоест не може да се потвърди, че парите са за агитация и обслужване на съветските ползи, в случай че са легални контракти за някакъв тип услуги?

Една от неофициалните информации е, че става въпрос тъкмо за легални контракти, които са подписани сред съветски институции и български специалисти в това им качество – историци, анализатори на Близкия Изток, някогашни военни с висок сан, енергийни специалисти. Интересното е, че в някои случаи става въпрос за директни контракти с съветски институции, а не през посреднически компании. Знаем, че има забележителен брой специалисти, които са имат безусловно легални контракти с съветски клиенти. И когато този клиент е огромен и значим, сътрудникът му се пробва да е предан към неговите визии за всичко, освен по отношение на чистия бизнес.

Значи не е доказуемо, че човек с " съветски " контракт може в действителност да е съветски агитатор?

Не, в случай че не са употребявани сполучливо и законно специфични разследващи средства, агентура, записи на връзките, бръмбари, следене и така нататък Според мен мъчно ще се потвърди.

За страдание потенциалът в службите е проблематичен. Има съображение да се счита, че освен ДАНС, само че и редица други български институции са избягвали съветската тематика – като се почне от приходните организации и се стигне до структури, които са се занимавали с корупцията във вътрешното министерство. Видяхме много необичайно следствие на ДАНС във военно министерство (м.г. прокуратурата разгласи, че ДАНС е – б.а.). Там обаче имаше индиректни данни за контакти сред чиновници на съветското посолство у нас и някогашни военни. В този случай имаше СРС-та с диалози на българските участници, само че нямаше такива със чиновници на съветското посолство и българските участници.

Очаквате ли да произтече нещо по-сериозно от думите на Бориславова, с изключение на медийно говорене?

Това е отвън българската традиция. Ако погледнете и Източна Европа, това не се случва, даже в Западна Европа са огромна необичайност процеси, каквито виждаме в Съединени американски щати или Англия. Все отново да не забравяне скорошните правосъдните процеси в една особена страна като Австрия.

Виждате ли съветско въздействие в България през партии и политици, които реагираха остро срещу дейностите на българското държавно управление против съветски ползи и зависимости у нас?

Относително ясно съветското въздействие през политически партии беше за " Атака ". Освен демонстративното разкриване на предизборната акция от Москва, там имаше и свидетелски роман на някогашния ѝ сътрудник Валери Симеонов, който разяснява много съответни механизми за финансирането на " Атака " през съветски фондации.

Тогава по какъв начин си обяснявате тази гневна опозиция на политици против изпращането на оръжия за Украйна, откакто сме осъдили Русия за нашествието, против намаляването на състава на съветското посолство, апелите да се молим на " Газпром " за газ?

Много е комплицирана картината. Ключова в това отношение е ръководещата Българска социалистическа партия. Ръководството на партията се пробва да резервира симпатизиращия на Русия електорат, който е нападнат от разнообразни направления от нападателната " Възраждане ", от новата партия на някогашния министър председател Янев и не на последно място от президента Румен Радев. Така че, макар мощното предпочитание да остане във властта, на Българска социалистическа партия ѝ е нужно да пази електората си. Втората група партии като ГЕРБ, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ приема, че българският интерес не е с Русия, само че счита, че " Продължаваме промяната " е главен политически зложелател. Съответно те би трябвало да лишават електорат като приказват за политическата несръчност на Кирил Петков и Асен Василев. Съответно всички партии, които са против дейностите на Русия, би трябвало да се преценяват с екзистенциалните страхове на българския гласоподавател. Включително и измежду симпатизиращите на Украйна – замесване във война и тежка времена без съветския петрол и газ. Тези страхове се оказаха изключително мощни в България спрямо останалите страни в Европейски Съюз, поради добре развитите принадлежности за въздействие, които Русия има у нас.

Нека обозначим българските принадлежности за въздействие на Русия.

Бихме могли условно на ги разделим на такива, които вършат всичко това поради получавани материални и други тласъци. Другите са така наречен " потребни идиоти ", на които не им се заплаща, а го вършат по вътрешни убеждения като разясняват в националните медии или в обществените мрежи. Но даже и при " потребните идиоти " се счита, че има опити за съгласуваност от страна на съветските институции. Разбира се, има и безредни и спонтанни детайли, само че виждаме, че има старания за потребление на хора, които се считат за самостоятелни и неутрални.

Финансиранията може да са под формата на упоменатите от Бориславова заплащания, само че може и да са контракти с компании от съветската зона на въздействие. Или някакви други тласъци да вземем за пример при българските дипломати, които са подкрепяни от съветски дипломати на високи позиции в интернационалните институции за интернационална кариера – било то в ЮНЕСКО или в Организация на обединените нации. Това са доказуеми и забележими обстоятелства. В персонални диалози български дипломати споделят какъв брой доста дължат на съветските си сътрудници. Такъв е образецът с български посланик, който отиде в борда на огромна съветска компания.

Кого визирате?

Ирина Бокова, откакто не съумя да стане общоприет секретар на Организация на обединените нации като желания съветски претендент, бе препоръчана за член на борда на шефовете на съветската PhosAgro - един от най-големите производители на фосфатни торове в света.

Нека не забравяме и други извънредно авторитетни български политици. Например двама някогашни финансови министри. Единият от тях разгласи, че, а по-късно стана ректор на университет в Москва и учеше руснаците на финанси. Всъщност с началото на войната в Украйна доста страни в Западна Европа се сетиха за свои някогашни известни политици, които са в бордовете на съветските корпорации. Герхард Шрьодер е единствено най-известното име, само че може да създадем дълъг лист от немски, френски, австрийски, италиански министър председатели, външни министри и доста други известни политици които около войната с Украйна излязоха. При това не става дума за извънредно десни или извънредно леви политици, а за авторитетни политици, които получават самобитен пенсионен фонд, откакто се отдръпват от дейната си политическа активност.

България не е толкоз значима за съветския стопански интерес, тъй като сме дребен пазар, само че има един времеви интервал, в който смисъла на страната внезапно нараства. Това е времето когато се възнамерява газопроводът " Южен Поток ". Заедно със " Северен поток " в този момент разбираме, че това е част от дълготрайния съветския проект за подчиняването на Украйна.

В политически проект България несъмнено е въпреки всичко значима за Русия поради Балканите. Да си спомним проблемите с достъпа до Сърбия, Босна и Херцеговина по време на Юговойната и Косово. Сега ефикасното ни " активиране ", с цел да спрем Северна Македония и Албания за присъединението към Европейски Съюз. Не на последно място връзките с България имат и прочувствен проект. В съветската агитация ние сме образецът за осъщественото положително от Русия – двойно освободените. Съответно за новата съветска агитация тематиката за измяната на брата поради лъстивия Запад е мощно прочувствена. Путин имаше едно отлично изявление с " Ехото на Москва ", в което изяснява на редактора, че му дава изявление, тъй като е зложелател, само че не е изменник. Предателите – тях ги премахвам, сподели Путин.

И ние в този момент сме дребният брат изменник за тях? Защо да е изменничество отбраната на националните ни ползи, когато не съответстват с тези на Русия?

Можем единствено да гадаем. Но считам, че тезата им е, че са ни дали в предишното всичко. Защото в действителност до 1990 година България е в доста привилегирована позиция. Според някои по-цинични икономисти огромният проблем на днешната българска стопанска система е, че след 1944 година стопанската система на страната е развита като паразит за сметка на Съюз на съветските социалистически републики и останалите страни в Съвет за икономическа взаимопомощ. Получавали сме естествени запаси с огромни отстъпки и сме си изнасяли безкрайно некачествената продукция за Русия. От гледна точна на българския спомен имаме чудесни взаимоотношения с Русия. До 1990 година в Източна Европа няма други страни, които да симпатизират на Русия, с изключение на България. Всички останали са разглеждали Русия като подтисник и спирачка за икономическото развиване. Съответно руснаците развиват прочувственост към българите като единствените, които са ги харесвали, единствените, които одобряват, че са освободени от тях. А в този момент и те не ги харесват и приказват неприятни неща за тях

Това е допустимо тъй като в България обликът за съветския огромен брат е базов и сполучлив за пропагандата на комунистическата партия. Изследователи на спецификите на идеологическата теория на Българска комунистическа партия считат, че сполучливият надзор за 45 години е резултат навръх този облик. За разлика от страни като Полша, Чехия, Унгария, където комунистическите партии развиваха концепцията за националната изключителност, в България се развиваше визията за един Голям брат, който е по-умен, по-справедлив от нас и извънредно мощен, той ще помогне, в случай че сме в неволя.

Първият случай, когато имаме внезапно утежняване на взаимоотношенията с Русия след 1990 година, е поради решението на държавното управление на Иван Костов да откаже въздушен кулоар на Русия за Прищина. Тогава съветските десантни елементи, които са ситуирани като мироопазващи елементи в Босна вършат " марш на скок " през Сърбия и заемат летището в Прищина. Целта е да се сътвори " съветска зона " в Косово. За това е необходим обаче въздушен кулоар, който се чака, че ще е безпроблемен през България. В последна сметка без доставки съветските елементи са принудени да се изтеглят. Ако питате сърбите, това е главната причина България да влезе в Европейски Съюз. Работещи тогава в Москва българи, описват че са били третирани като привилегировани чужденци Но след отхвърли на България за въздушния кулоар, руснаците, доста от които даже не са знаели какво тъкмо се случва в Прищина, внезапно са трансформирали отношението си.

Следващото утежняване бе след прекъсването на плана за АЕЦ " Белене " и изключително за " Южен поток " през 2014 година Тогава се появи доста ясна антибългарска линия и в съветските конгреси и съветските обществените мрежи. Малко от преди този момент са първите финансирания в развитите към този момент техники за въздействие. Първите видяни случаи бях около изследванията на шистовия газ. Руските опасения бяха, че в България и Румъния има прекалено много газ, който може да докара до разрушение на съветската тактика за газовите доставки за Европейски Съюз. Доста по-различни бяха техниките за въздействия около референдума за АЕЦ " Белене ". Личаха по логиката, по която се развиваха полемиките във форумите на известните новинарски уеб сайтове и за първи път във Facebook. През 2013 година, когато се появи държавното управление на Орешарски с приоритет да тръгне " Южен поток ", видяхме към този момент една доста по-сложна подчиненост от " сътрудници за въздействие ", троловете, супервайзъри на тролове и основаването на наличие, което се споделя в всякакви във форумите и обществените мрежи. Създаването на контрапротести. Тези техники след това ги видяхме в Украйна съвсем едно към едно. Спирането на " Южен поток " беляза влизането на България в дневния ред на Путин като враждебна страна.

Тогава позитивното и отрицателното публично мнение за Русия се беше изравнило за пръв път от началото на президентската власт на Путин. И започнаха първите огромни акции в някои медии и тяхното наличие се споделяше не просто поради Facebook логаритмите, въпреки че те бяха доста наясно с този логаритми за премиране на наличие. Имаше тестване на съответни модели за ръчно шерване като се оставяха най-ефективните.

Тогава се появиха данни, че руснаците имат впечатляващо огромни бюджети за социология в България. Тоест, те знаеха доста добре динамичността на българското публично мнение и се използваха обичайни техники от обществен инженеринг, с цел да усъвършенстват облика си.

Видими станаха другите разкази. Най-популярните тематики бяха за съветските чудеса. Най-голямото знамение бе съветското оръжие, само че имаше и за съветското икономическо знамение, чудесата на съветската обществена система (как съветските пенсионери си живеят нехайно по родното Черноморие) и така нататък Имаше моменти на детонация на материали за съветското оръжие за дълго време и систематично. Тази особеност не може да се изясни по различен метод с изключение на с огромни медийни бюджети. За гениалността на Путин имаше акции, дружно с проруските акции имаше антиевропейски.

Какви са наблюденията ви след началото на войната в Украйна – увеличени ли са финансовите запаси за тези акции или по-скоро сме съумели да се отърсим от това въздействие?

Различни български и европейски институции стартират да се осъзнават какво се случва и се появяват първите положителни емпирични изследвания за това. Световните ИТ компании като Facebook, Google, Туитър започнаха да отделят запаси за отбрана от разпространяване на подправени вести даже за дребни пазари като България. Много неща се случиха. За мен е доста забавно от позиция на бъдещето това, че преди пандемията България беше номер едно по лайкове на Путин (62%) и Русия (73%) в света. Вероятно няма да се сетите коя е била страната, която е харесвала Русия повече от нас? До преди 2014 година това е Украйна със 81-84%, съгласно проучване на Pew Research Center. Да се надяваме, че иронията с Украйна няма да се случи и у нас.

Това, което виждаме, обаче след нахлуването на Русия в Украйна, е внезапна смяна в публичните настройки. На четвъртия ден от войната симпатизантите на Путин падат на 32%, а нехаресващите стават 48% на втория месец от войната. Нехаресващите Путин са към този момент 61%, симпатизантите са му 25%. Така че от българските институции зависи да не се случи същото, което се случи сред 2014 и 2019 година

Ако се върнем към тематиката за сполучливите техники за въздействие на Русия върху българското публично мнение, добър инструмент е наемането на самостоятелни публицисти с достъп до огромните медии. Мога да дам образец с прочут публицист, който е пратен в Сирия през 2015 година да отразява съветските победи и който през 2022 година написа за бактериологично оръжие, разработвано в България благодарение на американците, за което се провежда " машинка за шерване " във Facebook. Там има забележими бюджети – кой е платил пътешестване и други разноски. Този публицист също по този начин да вземем за пример написа през 2015 година доста компактен материал за износа на българско оръжие в Сирия с презумпцията, че се употребява от терористи – всички, които са против Асад, са терористи. Този публицист извади документи за износа от ВМЗ, от българската митница, от БДЖ и летище Бургас, което единствено сподели какъв брой надълбоко са проникнали съветските служби. Получи съветски сателитни фотоси и доста цялостна и подробна информация за интернационалните трасета на българския експорт.

Тоест, данни, които публицист самичък доста мъчно би могъл да откри, с цел да систематизира?

Толкова подробна информация – не. Всеки чиновник на една контраразузнавателна работа, който се занимава с такава тематика, би трябвало да съобрази за опцията източниците на тази данни да са под съветски надзор.

Съответно различен доста основен образец за проблемите в нашите контраразузнавателни служби е опитът за ликвидиране на оръжейния търговец Емилиян Гебрев през 2015 година Те не знаеха за него, до момента в който не се случи случаят в Солсбъри. Самият Гебрев също не вярваше, че са съветските служби. Той смяташе, че зад това стои Делян Пеевски – това му бе разказът през медиите. А някогашния вътрешен министър Цветлин Йовчев стигна още по-далеч, като сподели, че Пеевски евентуално е повлиял на съветското ГРУ.

Направи усещане и връзката, разкрита от чешки медии сред произшествия в техни военни фабрики и български. По това осъждам, че казусът с Гебрев е типична мокра интервенция на Русия, въпреки Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да се е опитвала да го приключи още в средата на ръководството на Юрий Андропов. Впрочем една от последната мокри интервенции на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е против Георги Марков, на която Андропов се опълчва. След дълъг интервал на доста положителни взаимоотношения с Русия поради газопровода " Южен поток " и множеството съветски отстъпки единствено и единствено този план да тръгне, се появява внезапната смяна в връзките. Русия разбра, че направените разноски по " Южен поток " са изгубени.

Но Борисов стремително им построи " Балкански поток ".

Може единствено да гадаем какви са аргументите за " Балкански поток ". В взаимозависимост от политическите благосклонности едни коментатори ще ви кажат отбрана на национални интерес, други ще ви кажат корупция и взаимозависимост от Русия, трети може да обяснят случилото с нещо като отплата, каквато направи и Иван Костов, който сега на отвод на въздушния кулоар даде на руснаците " Нефтохим ". Впрочем освен българските политици откровено се опасяват от Големия брат, тъй като той даже физически няма проблем да те в профил.

Сегашните ръководещи дават тип, че не ги е боязън от Москва – не молят за газ, гонят дипломати...

И в това време критиците му ще ви припомнят за дадената дерогация за " Лукойл Нефтохим " (за възбраната от Европейска комисия за импорт на съветски петрол). Или се договарят с МЕТ (в която имат дял хора, близки до " Газпром " – б.а.) за импорт на природен газ.

Тоест е театралничене?

Дерогацията за съветския нефт мъчно може да се изясни. Ние сме единствената страна в Европейски Съюз с морски доставки, която получава това изключение. ЦИД направи разбор, в който специалисти демонстрираха, че " Нефтохим “ няма софтуерен проблем да размени съветския нефт вид Ural. Когато стартира войната, 40 % от доставките на недопечен нефт за " Нефтохим " не бяха съветски, а в този момент 100 % от доставките са съветски. Това намерено бе декларирано от " Лукойл ".

За бизнес ползи ли става въпрос в този случай, както и с вноса на природен газ, за който ГЕРБ настояват, че е отново е съветски, само че е по-скъп, или за някакво недовиждане, замазване на очите на обществеността?

Може би е спешно политическо решение в опит за натискане на растежа на цените на горивата, които в действителност у нас са едни от най-евтините в Европейски Съюз. Неслучайно медиатори български, балкански, украински изнасят гориво за Украйна, което също е подигравка, като се има поради, че суровината е 100% съветска.

Шанс ли е войната в Украйна за изчистване на съветските зависимости на България?

Това, което ще се случи в Украйна, ще предопредели доста неща от бъдещето на България. Някой от известните анализатори на модерна Русия считат, че путинският модел е сходен на остарелия съветски имперски модел. Империята е сполучлива единствено до момента в който се уголемява. Единственият метод империята да продължи да е вдъхновяваща вътре е да продължи да експандира. Накъде ще се разширявате, в случай че сте на мястото на съветските стратези? Едва ли ще изберете да тръгнете към Полша, която има два пъти по-боеспособна войска от Украйна и която граничи с Германия? Някои дефинират Румъния като идната цел като се има поради обстановката в Преднестровието и Молдова.

Може ли да се оценят икономическите вреди за България от завладяването ѝ от Кремъл?

Трудно би могло да се сметнат. Тепърва ще забележим какви са вредите да вземем за пример от 100-процентната ни газова взаимозависимост. Проблем е в случай че зимата не успеем да компенсираме неналичието на съветски газ, тъй като азерският покрива единствено 1/3 от потребностите и втечненият газ може да не се окаже задоволителен.

Нали се чакат общи покупко-продажби за газ от името на Европейска комисия?

Има доста песимизъм при енергийните специалисти. Основния въпрос е от кое място ще доставят LNG коробите като има напълнен потенциал на терминала в Гърция? Самата Гърция може да има проблем с доставките. Особено откакто Русия ще ограничи доставките си за европейските страни и има очакване изцяло да ги спре.

Вариант са турските терминали. След като Русия не ни доставя по " Турски поток ", има свободен потенциал.

Но зависи от волята на Турция, която не е ясно дали ще желае да си утежни връзките с Русия.

Експулсирането на чиновници на съветското посолство докара до мненията на водача на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, че това ще има доста отрицателни последствия за стопанската система ни? Толкова страховити ли ще са те?

В кръга на шегата най-сериозният проблем, произлизащ от затварянето на съветското посолство е загубата на Митрофанова. Това е огромна вреда, тъй като тя сполучливо съумя да трансформира толкоз доста русофили в русофоби.

Не би трябвало да се отхвърля, че подобен внезапен ход има своите позитивни страни. В последна сметка демонстрира едно предпочитание да се прекратят компромисите с Русия и затруднява стъпките обратно. От друга страна крайностите и директната борба с Русия също нанасят безсмислени вреди.

Ако погледнем на макро равнище, съветският пазар за България е пренебрежимо дребен – едвам 2 % от общия ни износ. Но има сериозни точки, водещи до систематични проблеми, като да вземем за пример доставките на свежо нуклеарно гориво за АЕЦ " Козлодуй " или на съоръжение за плановите поправки на двата реактора. Това е сериозен непризнат риск, тъй като става въпрос за 40 % от създаваната електрическа енергия в страната, които мъчно ще бъдат обезщетена. Според енергийни експертни оценки България може да откри и други източници на нуклеарно гориво. Но дали може да се намерят други източници за елементи за поддържане на нуклеарната централа без " Росатом ".

Очаквате ли Русия да затвори посолството си в София или тези приказки са единствено напън?

Трудно е да се каже. Очевидно Русия опитва да види до каква степен може да стигне. Същевременно Русия може да употребява България като момче за пердах с цел да показва пред другите страни от НАТО, че може да подхваща крайни дейности.

Опасенията в сегашната обстановка на допустимо предварителни избори и назначение на служебно държавно управление от президента са, че то може да стартира договаряния с " Газпром " за нови доставки и това да обезсмисли всички досегашни старания за газова диверсификация.

Виждам благосклонностите на Румен Радев, само че в това време би трябвало да се признае, че той внимава и се пробва да балансира, въпреки постоянно да залита в посока Русия. Според мен той до крайности няма да стига. Възможно е да стигне до по-тежък компромис, само че не мисля, че ще се опита да отиде на противоположната страна. Дори сръбския президент Вучич не посмя да играе жестоко – като се провали срещата му със Сергей Лавров в Сърбия, поради отхвърли на България, Румъния и другите съседи на Сърбия да пропуснат през небето си самолета на съветския външен министър, се появи изказване на сръбския вицепремиер, че Русия слага в комплицирано състояние Белград и Вучич. Твърди се, че на другия ден Митрофанова е трябвало да лети до Белград - минавайки през платения ВИП на летище София (това единствено демонстрира, че Митрофанова не е просто елементарен посланик).

Краят на войната в Украйна ли е точката, от която може да стартира нормализиране на връзките сред България и Русия?

Те може да останат неприятни и след края на войната. Както българската историята демонстрира от Батенберг насам, след спор Русия дълго по-късно води наказателна политика към дребното братче изменник.
Източник: mediapool.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР