Чуваме ли се?
Специално за откриването на 14-ото издание на Международния фестивал за актуален танц и пърформанс " Антистатик " в София ще дойде хореографката Паула Розолен. Родена в Аржентина, Розолен следва в Германия и работи на няколко континента. Танцува и преподава във Франкфурт, Токио, Бостън. В работата си, сходно на арехеолог, отмества пластове от ежедневните ни придвижвания, с цел да откри танца в тях.
Заедно с 20 български реализатори от разнообразни възрасти и с разнороден опит, тя ще отдаде респект на легендата на танца Мърс Кънингам. Работата с танцьорите минава през извънредно натоварен развой - въпреки и от разстояние. Заедно с Розолен танцьорите основават свободна танцова " партитура ", която ще бъде показана един-единствен път пред " Софийски боеприпас - музей за модерно изкуство " на 28 май 2021.
Вторият ѝ пърформанс, който ще бъде показан на фестивала, се споделя " ЗНАМЕНА " (на 1 юни, сцена " Дерида " ). Чрез езика на флаговете в него тя слага под въпрос основите на актуалната връзка.
Съвременният танц е изкуство, което надскача рестриктивните мерки. Днешното време е несъмнено от ограничавания. Как се отрази това на работата ви?
Премиерата на последния ми пърформанс " ЗНАМЕНА " беше тъкмо преди началото на пандемията. В него използваме флаговете от Международния предупредителен код. Един от тях значи " карантина ". Докато репетирахме, огромен немски ежедневник илюстрира тъкмо с този байрак публикация за събитията в Китай. По това време в Европа всичко звучеше към момента далечно, нереално. Беше необичайно по какъв начин един код, който не използваме в всекидневието, или е съвсем пропуснат, ненадейно закупи такова значение. В представлението също по този начин носим бели дрехи и маски. Работата ни стана като оракулски взор в бъдещето.
" Знамена " Как се роди концепцията за него?
Дойде от потребността ми за изчистване на връзката - претрупани сме със смисли в общуването. Понякога имам възприятието, че не се доближаваме. Тогава се запитвам: Чуваме ли се изобщо? Това е казусът с хиперкомуникацията в днешно време - усещаме се изгубени. Общуването по толкоз доста канали ражда доста недоразумения и ни разделя. Затова концепцията ми беше да употребявам отдалеченост в представлението. Обикновено в танца изпълнителите се движат дружно, един към различен. В " ЗНАМЕНА " е противоположното, изпълнителите са раздалечени - на най-малко метър и половина. И съвсем няма допиране. Всъщност хореографията не трябваше даже да бъде променяна в изискванията на пандемия.
Как успяхте да придвижите езика на знаците към езика на тялото?
За всяко мое зрелище сътворявам личен език. Понякога " материалът " на придвижването е най-малък, само че носи оптималната експресия. Интересното е, че смисъла на флаговете се мени съгласно подтекста - зависи дали се употребяват в пристанището или по вода, на кораба. Аз се заигравам с тези разнообразни смисли и ги превеждам в тялото на танцьорите. Те би трябвало да пренесат посланието. Често в актуалния танц има наклонност да се отбягва предаването на обръщение. Може би иде като разграничаване от балета, където всяко придвижване е натоварено със значение. В " ЗНАМЕНА " употребявам освен връзката като обръщение, само че и неразбирането в процеса на връзка. Постановката има няколко равнища на прочит, подчертани и посредством мощната образна работа на Хуан М. Фибелкорн.
Заедно с 20 български реализатори от разнообразни възрасти и с разнороден опит, тя ще отдаде респект на легендата на танца Мърс Кънингам. Работата с танцьорите минава през извънредно натоварен развой - въпреки и от разстояние. Заедно с Розолен танцьорите основават свободна танцова " партитура ", която ще бъде показана един-единствен път пред " Софийски боеприпас - музей за модерно изкуство " на 28 май 2021.
Вторият ѝ пърформанс, който ще бъде показан на фестивала, се споделя " ЗНАМЕНА " (на 1 юни, сцена " Дерида " ). Чрез езика на флаговете в него тя слага под въпрос основите на актуалната връзка.
Съвременният танц е изкуство, което надскача рестриктивните мерки. Днешното време е несъмнено от ограничавания. Как се отрази това на работата ви?
Премиерата на последния ми пърформанс " ЗНАМЕНА " беше тъкмо преди началото на пандемията. В него използваме флаговете от Международния предупредителен код. Един от тях значи " карантина ". Докато репетирахме, огромен немски ежедневник илюстрира тъкмо с този байрак публикация за събитията в Китай. По това време в Европа всичко звучеше към момента далечно, нереално. Беше необичайно по какъв начин един код, който не използваме в всекидневието, или е съвсем пропуснат, ненадейно закупи такова значение. В представлението също по този начин носим бели дрехи и маски. Работата ни стана като оракулски взор в бъдещето.
" Знамена " Как се роди концепцията за него?
Дойде от потребността ми за изчистване на връзката - претрупани сме със смисли в общуването. Понякога имам възприятието, че не се доближаваме. Тогава се запитвам: Чуваме ли се изобщо? Това е казусът с хиперкомуникацията в днешно време - усещаме се изгубени. Общуването по толкоз доста канали ражда доста недоразумения и ни разделя. Затова концепцията ми беше да употребявам отдалеченост в представлението. Обикновено в танца изпълнителите се движат дружно, един към различен. В " ЗНАМЕНА " е противоположното, изпълнителите са раздалечени - на най-малко метър и половина. И съвсем няма допиране. Всъщност хореографията не трябваше даже да бъде променяна в изискванията на пандемия.
Как успяхте да придвижите езика на знаците към езика на тялото?
За всяко мое зрелище сътворявам личен език. Понякога " материалът " на придвижването е най-малък, само че носи оптималната експресия. Интересното е, че смисъла на флаговете се мени съгласно подтекста - зависи дали се употребяват в пристанището или по вода, на кораба. Аз се заигравам с тези разнообразни смисли и ги превеждам в тялото на танцьорите. Те би трябвало да пренесат посланието. Често в актуалния танц има наклонност да се отбягва предаването на обръщение. Може би иде като разграничаване от балета, където всяко придвижване е натоварено със значение. В " ЗНАМЕНА " употребявам освен връзката като обръщение, само че и неразбирането в процеса на връзка. Постановката има няколко равнища на прочит, подчертани и посредством мощната образна работа на Хуан М. Фибелкорн.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ