„Сега държавната граница на Русия минава през моя окоп“: Как бойците на ДНР слушаха речта на Путин на фронтовата линия
Специалният сътрудник на KP.RU Дмитрий Стешин донесе радиоапарат на бойците, с цел да чуят тук, в окопа, историческия миг на връщането на Донбас към Русия
Исках да посрещна деня, в който Донбас се върна вкъщи, в батальона „ Восток “ покрай Угледар. Исках да видя лицата на бойците в този миг. И тези, които отидоха на война напълно неотдавна, и тези, които теглиха каиша на войниклъка от 2014 година Теглиха безмълвно, с упоритостта на обречени, от време на време – без да се надяват към този момент на нищо.
Купих една торба сладки - шоколад, фурми, стафиди, козунаци - знам по какъв начин " добре върви " след „ уставната “ консерва с месо. Излязох от супермаркета в Донецк и внезапно разбрах, че празник няма да има! Няма да забележим и чуем онлайн с бойците по какъв начин Путин приема Донбас в Русия. Няма електричество, няма интернет, няма клетъчна връзка на мястото, където е дислоциран батальонът. „ Бял звук “, информативен вакуум.
Разбира се, на всички ще бъде обявена положителната вест след това, само че бойците ще схванат детайлностите едвам по-късно, когато получат отпуска и се върнат „ в цивилизацията “. Какво да върша? Просветна ми, безусловно.
Намирането на добър радиоапарат в Донецк се оказа без проблем, някак си не мислех, че стотици села покрай фронтовата линия към момента получават информация по старомодния метод, посредством радиовълните.
„ Радиото е работа за дядовци “, означи продавачът, приключвайки покупката:
- Естествено, младите си потеглиха, за какво ще седят там без ток и интернет? Но старите хора останаха... Слушат радио, палят примуси, керосинови печки...
ОТСТРЕЛЯХА съдебна експертиза
Озовах се под Угледар в ранното мъгливо утро. Покрих колата, всекидневно, с камуфлажна мрежа. И незабавно потеглих с бойците за пукотевица от гранатомети. Те стреляха по празни сандъци от снаряди, стоящи посред полето на разстояние 250 метра. Както сподели инструкторът, „ това е належащо, тъй че при положение, че сте сами, без „ втори номер “, да стреляте, да отвръщате на удара. Имаше нещо смущаващо и значимо в тези учения.
В същото време не „ окопниците се запознаваха с гранатометите, а водачи, свързочници и младежите от попълването. Всички разбираха, че е належащо. Ученията без подготовка, " за резултат ", завършиха бързо и се върнахме в селото. До съдбовното решение оставаха броени часове.
НАШИТЕ ГЛАСОВЕ СРЕЩУ ВРАГА
Идеята ми в щаба на „ Изток ” беше наречена „ политическа информация ” и даже „ политическа работа ”, което беше безспорната истина. Започна едно прелестно раздвижване: търсеха почти цяла къща, с цел да се поберат 20-30 души едновременно, всички, които няма да са на позициите денем. Но оживелите къщи в селото бяха с директни попадения, тъмни като изби - счупените прозорци бяха запушени с какво ли не, с цел да не избие от тях и лъч светлина.
Тогава започнаха да търсят къща с огромен заслон на двора. Намериха. Началникът на щаба Асколд, който благослови тази блъсканица, ме изпрати от землянката на чист въздух, с цел да ревизира радиото.
Страхувах се от този тест - ненадейно радиото няма да улови нищо? Скрих се под едно дърво от вражеските хеликоптери. Първо хванах положителния остарял Маяк, след това Радио Русия. Приемът е постоянен, с високо качество, поех си въздух. Освен тях всички диапазони бяха запълнени с украински станции, излъчваща към окупираните от Киев територии на Донбас. С бързо извиване на езика, в придвижване, мъжки и женски гласове повтаряха една дума, която съумях да различа: " харчування " или просто - " масраф ". Бойците, участващи в тестванията, се забавляваха. След това дикторът се промени, езикът стана по-ясен. Ставаше дума за това по какъв начин европейският бизнес в този момент ще влезе в освободения Изюм и всичко ще процъфтява там, изключително ще има доста „ разходи “. Дори и дикторът като че ли не си вярваше.
Под звуците на славеевия език пристигна един от командирите на батальона с позивна „ Русия “. Той се пошегува с " вражеските гласове ". Просто имаше причина да го попитам по какъв начин се усеща врагът? Казаното от „ Русия “ ненапълно опонира на известията в интернет:
Все още не сме видели нищо в нашия регион. Постоянно идва информация, че ТЕ влизат или внасят нещо. Като цяло усещането е, че врагът ни се успокои през последната седмица. Обстрелът обаче продължава в същия режим.
Как се усещат бойците?
- В горските насаждения е студено, бойците се разболяват. Всички пипват настинки, прахчета, хапчета против тях тук са надали не на цената на златото. Химическите грейки или просто газовите горелки са дребни. Включвате го в окопа, след 10 минути сте се затоплили, можете даже да се изсушите.
- Исках да попитам от дълго време, само че през днешния ден е подобаващ ден: за какво имаш такава позивна - " Русия "?
„ Русия “ се смее:
- Значи аз съм Русия. Роден съм в Далечния изток, татко ми бе боен водач. Преместихме се тук на 12-годишна възраст. След това вятърът ни отнесе към Москва за пет години, след което се върнах в Донбас. Къщата ми е разрушена, пребивавам чартърен. Дори не мога да кажа от кое място съм. От Русия.
На въпроса ми „ какво очаквате от влизането в Русия? “, „ Русия “ отговори убийствено тъкмо:
- Повече да не вървят децата ни в укрития, подлези и изби.
" РУМЕНИТЕ " ЯБЪЛКИ И МИНИ
Котките и кучетата първи пристигнаха да послушат Москва. В такива мъртви села те постоянно се скупчват покрай хората. Животните не могат да живеят без хора, както и хората не могат да живеят без животни. Смешно куче със страхотното име Бармалей пристигна да „ приказва “ с мен, само че беше ясно кой от бойците е неговият стопанин.
Кучето куцаше, лапата му беше счупена от осколка на снаряд, още по време на пролетните борби. Зализал си е раната самичък, самата тя е обраснала и зараснала като на куче. Бармалей е спретнат от дълго време. Той обикаля позициите с бойците, а след войната притежателят му ще го вземе със себе си и Бармалей знае това. Кучето се усеща решително, в този момент има светла вероятност в живота.
Постепенно дворът под навеса се изпълва с хора. Сапьорът Георгий идва от позициите, вари юфка за себе си в желязна чаша и споделя:
- Момчета! Намерихме такава ябълкова градина! Ако знаете какви ябълки! Ммм!
Един от бойците пита:
- От румените?
Георгий въздъхва.
- Да де, но... За тях на бронирана машина би трябвало да се иде, там на всички места са нахвърляни 120 мм мини. Но тези ябълки си заслужават...
Един от бойците отбелязва, с познаване на въпроса, доста съществено:
Сигурно са пазача на градината.
Всички рухват от смях. В 14:30 някъде в полето стартира да лае украинска артилерийска самоходна установка. Снарядите падат мързеливо в края на селото, надалеч от нас, не е ужасно, само че земята се тресе. Бармалей стои на задните си крайници и слага главата си на коляното на притежателя. Той затваря очи, едвам видимо потръпва по време на гърмежите.
И тогава се случва прелестно знамение. Ниските облаци се раздират от някаква черна сянка, последвана от плач на мотори с форсаж. Чуваме нашия аероплан да изстрелва ракети, завивайки надясно над къщата ни и добавяйки още, на същото място. Вражеското самоходно оръдие млъква. Тихо. И включвам приемника.
ВСИЧКО СТАНА ПО-ПРОСТО И ПО-СЕРИОЗНО
Съвременният човек, в мирния живот, е капризен от информация. Вече не е безспорна полезност. Но тук, на предната линия, нещата са разнообразни. Както споделя разузнавача „ Лис “ - в случай че знаете тъкмо кой ден от седмицата е, значи не сте на война. " Лис " не помни тъкмо по кое време е превземал " Азовстал " - дали през март, или през август. И той не се майтапи, той е отвън времето, сред живота и гибелта. Състоянието, в което човек реализира прояснение.
Само в старите черно-бели филми можете да видите точно ТАКА да се слуша елементарен радиоприемник. И преднамерено радиото, което донесох, беше стилизирано като остаряло, лампово. Те слушаха четиридесет минути, без да приказват. Внезапно появилият се старшина-домакин беше „ зашъткан “ от всички страни: „ Дай да слушаме Путин, теб ще те слушаме по-късно “.
Два пъти станаха, безмълвно, всички, някак си без да кажат дума, смъкнаха шапките и подшлемниците си: когато почитаха паметта на починалите и в последния миг, по време на подписването на документите за влизане на републиките и освободените райони в Русия.
Изслушахме до края. Празник нямаше, войната остана, на никое място не отиде! Много бих желал незабавно по-късно, по магия, всичко да утихне в близост. И тези мъже да смъкват мръсните си и влажни „ камуфлажки “, да се преоблекат в цивилни облекла, да вземат на ръце осакатения Бармалей и да се приберат вкъщи. И до сутринта или на идващия ден те щяха да вървят пешком до Донецк, до домовете си, при дамите и майките си.
Махнете се от тази война, забравете я, все едно че в никакъв случай не се е случвала. Но няма да има знамение, всички го разбираха. Те си шепнеха: „ Имахме 41 година, ще доживеем и до 43-та, ще ГИ гоним “. Само един от младите бойци не устоя и сподели на командира си „ Гора “:
- Командире, мога ли да пусна един ред от автомата в небето?
„ Гората “ отговори строго и индиферентно:
- Аз ще ти пусна ред право в главата! Все още диря кой пуска генератора в къщата ни през нощта! (Квадрокоптерите с термовизионни камери улавят такива цели и насочват към тях артилерията. – Кор.).
Войниците слушаха радиото съществено, нямаше особена наслада - военното всекидневие беше там и предстоеше.
Изключих радиото с думите:
- Момчета, това е подарък от мен за вас, няма да го върна, несъмнено, вземете го, слушайте.
Погледнах боеца " Лис ", очаквайки от него някакъв умен афоризъм, резюме на това, което беше чул. И " Лис " не разочарова:
- Е, в този момент през моя окоп минава държавната граница на Руската федерация.
Днес всичко стана по едно и също време и по-просто, и по-сериозно.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Исках да посрещна деня, в който Донбас се върна вкъщи, в батальона „ Восток “ покрай Угледар. Исках да видя лицата на бойците в този миг. И тези, които отидоха на война напълно неотдавна, и тези, които теглиха каиша на войниклъка от 2014 година Теглиха безмълвно, с упоритостта на обречени, от време на време – без да се надяват към този момент на нищо.
Купих една торба сладки - шоколад, фурми, стафиди, козунаци - знам по какъв начин " добре върви " след „ уставната “ консерва с месо. Излязох от супермаркета в Донецк и внезапно разбрах, че празник няма да има! Няма да забележим и чуем онлайн с бойците по какъв начин Путин приема Донбас в Русия. Няма електричество, няма интернет, няма клетъчна връзка на мястото, където е дислоциран батальонът. „ Бял звук “, информативен вакуум.
Разбира се, на всички ще бъде обявена положителната вест след това, само че бойците ще схванат детайлностите едвам по-късно, когато получат отпуска и се върнат „ в цивилизацията “. Какво да върша? Просветна ми, безусловно.
Намирането на добър радиоапарат в Донецк се оказа без проблем, някак си не мислех, че стотици села покрай фронтовата линия към момента получават информация по старомодния метод, посредством радиовълните.
„ Радиото е работа за дядовци “, означи продавачът, приключвайки покупката:
- Естествено, младите си потеглиха, за какво ще седят там без ток и интернет? Но старите хора останаха... Слушат радио, палят примуси, керосинови печки...
ОТСТРЕЛЯХА съдебна експертиза
Озовах се под Угледар в ранното мъгливо утро. Покрих колата, всекидневно, с камуфлажна мрежа. И незабавно потеглих с бойците за пукотевица от гранатомети. Те стреляха по празни сандъци от снаряди, стоящи посред полето на разстояние 250 метра. Както сподели инструкторът, „ това е належащо, тъй че при положение, че сте сами, без „ втори номер “, да стреляте, да отвръщате на удара. Имаше нещо смущаващо и значимо в тези учения.
В същото време не „ окопниците се запознаваха с гранатометите, а водачи, свързочници и младежите от попълването. Всички разбираха, че е належащо. Ученията без подготовка, " за резултат ", завършиха бързо и се върнахме в селото. До съдбовното решение оставаха броени часове.
НАШИТЕ ГЛАСОВЕ СРЕЩУ ВРАГА
Идеята ми в щаба на „ Изток ” беше наречена „ политическа информация ” и даже „ политическа работа ”, което беше безспорната истина. Започна едно прелестно раздвижване: търсеха почти цяла къща, с цел да се поберат 20-30 души едновременно, всички, които няма да са на позициите денем. Но оживелите къщи в селото бяха с директни попадения, тъмни като изби - счупените прозорци бяха запушени с какво ли не, с цел да не избие от тях и лъч светлина.
Тогава започнаха да търсят къща с огромен заслон на двора. Намериха. Началникът на щаба Асколд, който благослови тази блъсканица, ме изпрати от землянката на чист въздух, с цел да ревизира радиото.
Страхувах се от този тест - ненадейно радиото няма да улови нищо? Скрих се под едно дърво от вражеските хеликоптери. Първо хванах положителния остарял Маяк, след това Радио Русия. Приемът е постоянен, с високо качество, поех си въздух. Освен тях всички диапазони бяха запълнени с украински станции, излъчваща към окупираните от Киев територии на Донбас. С бързо извиване на езика, в придвижване, мъжки и женски гласове повтаряха една дума, която съумях да различа: " харчування " или просто - " масраф ". Бойците, участващи в тестванията, се забавляваха. След това дикторът се промени, езикът стана по-ясен. Ставаше дума за това по какъв начин европейският бизнес в този момент ще влезе в освободения Изюм и всичко ще процъфтява там, изключително ще има доста „ разходи “. Дори и дикторът като че ли не си вярваше.
Под звуците на славеевия език пристигна един от командирите на батальона с позивна „ Русия “. Той се пошегува с " вражеските гласове ". Просто имаше причина да го попитам по какъв начин се усеща врагът? Казаното от „ Русия “ ненапълно опонира на известията в интернет:
Все още не сме видели нищо в нашия регион. Постоянно идва информация, че ТЕ влизат или внасят нещо. Като цяло усещането е, че врагът ни се успокои през последната седмица. Обстрелът обаче продължава в същия режим.
Как се усещат бойците?
- В горските насаждения е студено, бойците се разболяват. Всички пипват настинки, прахчета, хапчета против тях тук са надали не на цената на златото. Химическите грейки или просто газовите горелки са дребни. Включвате го в окопа, след 10 минути сте се затоплили, можете даже да се изсушите.
- Исках да попитам от дълго време, само че през днешния ден е подобаващ ден: за какво имаш такава позивна - " Русия "?
„ Русия “ се смее:
- Значи аз съм Русия. Роден съм в Далечния изток, татко ми бе боен водач. Преместихме се тук на 12-годишна възраст. След това вятърът ни отнесе към Москва за пет години, след което се върнах в Донбас. Къщата ми е разрушена, пребивавам чартърен. Дори не мога да кажа от кое място съм. От Русия.
На въпроса ми „ какво очаквате от влизането в Русия? “, „ Русия “ отговори убийствено тъкмо:
- Повече да не вървят децата ни в укрития, подлези и изби.
" РУМЕНИТЕ " ЯБЪЛКИ И МИНИ
Котките и кучетата първи пристигнаха да послушат Москва. В такива мъртви села те постоянно се скупчват покрай хората. Животните не могат да живеят без хора, както и хората не могат да живеят без животни. Смешно куче със страхотното име Бармалей пристигна да „ приказва “ с мен, само че беше ясно кой от бойците е неговият стопанин.
Кучето куцаше, лапата му беше счупена от осколка на снаряд, още по време на пролетните борби. Зализал си е раната самичък, самата тя е обраснала и зараснала като на куче. Бармалей е спретнат от дълго време. Той обикаля позициите с бойците, а след войната притежателят му ще го вземе със себе си и Бармалей знае това. Кучето се усеща решително, в този момент има светла вероятност в живота.
Постепенно дворът под навеса се изпълва с хора. Сапьорът Георгий идва от позициите, вари юфка за себе си в желязна чаша и споделя:
- Момчета! Намерихме такава ябълкова градина! Ако знаете какви ябълки! Ммм!
Един от бойците пита:
- От румените?
Георгий въздъхва.
- Да де, но... За тях на бронирана машина би трябвало да се иде, там на всички места са нахвърляни 120 мм мини. Но тези ябълки си заслужават...
Един от бойците отбелязва, с познаване на въпроса, доста съществено:
Сигурно са пазача на градината.
Всички рухват от смях. В 14:30 някъде в полето стартира да лае украинска артилерийска самоходна установка. Снарядите падат мързеливо в края на селото, надалеч от нас, не е ужасно, само че земята се тресе. Бармалей стои на задните си крайници и слага главата си на коляното на притежателя. Той затваря очи, едвам видимо потръпва по време на гърмежите.
И тогава се случва прелестно знамение. Ниските облаци се раздират от някаква черна сянка, последвана от плач на мотори с форсаж. Чуваме нашия аероплан да изстрелва ракети, завивайки надясно над къщата ни и добавяйки още, на същото място. Вражеското самоходно оръдие млъква. Тихо. И включвам приемника.
ВСИЧКО СТАНА ПО-ПРОСТО И ПО-СЕРИОЗНО
Съвременният човек, в мирния живот, е капризен от информация. Вече не е безспорна полезност. Но тук, на предната линия, нещата са разнообразни. Както споделя разузнавача „ Лис “ - в случай че знаете тъкмо кой ден от седмицата е, значи не сте на война. " Лис " не помни тъкмо по кое време е превземал " Азовстал " - дали през март, или през август. И той не се майтапи, той е отвън времето, сред живота и гибелта. Състоянието, в което човек реализира прояснение.
Само в старите черно-бели филми можете да видите точно ТАКА да се слуша елементарен радиоприемник. И преднамерено радиото, което донесох, беше стилизирано като остаряло, лампово. Те слушаха четиридесет минути, без да приказват. Внезапно появилият се старшина-домакин беше „ зашъткан “ от всички страни: „ Дай да слушаме Путин, теб ще те слушаме по-късно “.
Два пъти станаха, безмълвно, всички, някак си без да кажат дума, смъкнаха шапките и подшлемниците си: когато почитаха паметта на починалите и в последния миг, по време на подписването на документите за влизане на републиките и освободените райони в Русия.
Изслушахме до края. Празник нямаше, войната остана, на никое място не отиде! Много бих желал незабавно по-късно, по магия, всичко да утихне в близост. И тези мъже да смъкват мръсните си и влажни „ камуфлажки “, да се преоблекат в цивилни облекла, да вземат на ръце осакатения Бармалей и да се приберат вкъщи. И до сутринта или на идващия ден те щяха да вървят пешком до Донецк, до домовете си, при дамите и майките си.
Махнете се от тази война, забравете я, все едно че в никакъв случай не се е случвала. Но няма да има знамение, всички го разбираха. Те си шепнеха: „ Имахме 41 година, ще доживеем и до 43-та, ще ГИ гоним “. Само един от младите бойци не устоя и сподели на командира си „ Гора “:
- Командире, мога ли да пусна един ред от автомата в небето?
„ Гората “ отговори строго и индиферентно:
- Аз ще ти пусна ред право в главата! Все още диря кой пуска генератора в къщата ни през нощта! (Квадрокоптерите с термовизионни камери улавят такива цели и насочват към тях артилерията. – Кор.).
Войниците слушаха радиото съществено, нямаше особена наслада - военното всекидневие беше там и предстоеше.
Изключих радиото с думите:
- Момчета, това е подарък от мен за вас, няма да го върна, несъмнено, вземете го, слушайте.
Погледнах боеца " Лис ", очаквайки от него някакъв умен афоризъм, резюме на това, което беше чул. И " Лис " не разочарова:
- Е, в този момент през моя окоп минава държавната граница на Руската федерация.
Днес всичко стана по едно и също време и по-просто, и по-сериозно.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ