Марс засия 25 пъти по-силно от преди заради слънчева буря
Специалистите на НАСА записаха мощно зарево на Марс, надминаващо 25 пъти яркостта на предходните. Събитието е обвързвано със слънчевата стихия, която настъпи на 11 септември, считат специалистите от JPL на НАСА.
Ултравиолетовите изображения, оповестени от НАСА, които се виждат най-горе, демонстрират неочакваната поява на яркото зарево на Марс по време на слънчевата стихия. Снимките са направени от спектрографа Imaging UltraViolet на галактическия уред MAVEN на 12-13 септември 2017 година
Огромният размер плазма, изхвърлен от Слънцето, въздействайки върху атмосферата на Марс, провокира зарево, осветяващо повърхността му с ултравиолетова светлина.
Сиянията се случват, тъй като високоенергийните частици от слънчевата стихия обстрелват газовете в атмосферата на планетата, като ги карат да светят. За разлика от полярните сияния на Земята, Марсианските сияния не са съсредоточени в полярните области на планетата. Това е по този начин, тъй като Червената планета няма мощно магнитно поле като Земята, което да концентрира сиянията покрай полюсите.
Тези профили демонстрират яркостта на излъчванията на сиянието в атмосферата на Марс на разнообразни височини. Плърната черна линия вдясно демонстрира сиянието по време на слънчевата стихия през септември 2017 година Едва забележимата пунктирна линия покрай отвесната ос показва предходното най-ярко сияния, забелязано от MAVEN, което се появи през март 2015 година Данните са от наблюденията на инструмента ултравиолетов спектрограф за обрисуване (Imaging Ultraviolet Spectrograph - IUVS) на Mars Atmosphere and Volatile Evolution orbiter на НАСА или MAVEN.
Хоризонталната ос на двете елементи на тези графики е времето от 10 септември до 15 септември 2017 година Горната част на тази графика демонстрира нарастването на протоните в два обсега на енергийните равнища (от 15 до 100 милиона електронволта и от 80 до 220 милиона електронволта), регистрирани от инструмент на НАСА Solar Energetic Particle на борда спътника MAVEN. Долната част демонстрира радиационна доза на марсианската повърхнина, в микрогрея дневно, измерена посредством инструмента на НАСА Radiation Assessment Monitor на марсохода Curiosity. Микрогрей е мерна единица за попиване на доза облъчване.
Виолетово-бялата цветова скица демонстрира интензивността на ултравиолетовата светлина, отделяни от сиянията от нощната страна на Марс до (вляво) и по време на (вдясно) събитието. Ултравиолетовите данни са наложени върху изображение на Марс, получено по време на слънчеви стихии и демонстрират ориентацията на планетата, с помощта на светлия полумесец отдясно. Излъчването на сиянията наподобява най-ярко по ръба на планетата по линията на светещия пласт на атмосферата.
Изследванията на такива събития ще дадат визия за въздействието на слънчевата интензивност върху Марс. В бъдеще добитите познания ще бъдат потребни при преодоляването на Червената планета и нейната по-нататъшна колонизация.
Източник: НаукаOFFNews
Ултравиолетовите изображения, оповестени от НАСА, които се виждат най-горе, демонстрират неочакваната поява на яркото зарево на Марс по време на слънчевата стихия. Снимките са направени от спектрографа Imaging UltraViolet на галактическия уред MAVEN на 12-13 септември 2017 година
Огромният размер плазма, изхвърлен от Слънцето, въздействайки върху атмосферата на Марс, провокира зарево, осветяващо повърхността му с ултравиолетова светлина.
Сиянията се случват, тъй като високоенергийните частици от слънчевата стихия обстрелват газовете в атмосферата на планетата, като ги карат да светят. За разлика от полярните сияния на Земята, Марсианските сияния не са съсредоточени в полярните области на планетата. Това е по този начин, тъй като Червената планета няма мощно магнитно поле като Земята, което да концентрира сиянията покрай полюсите.
Тези профили демонстрират яркостта на излъчванията на сиянието в атмосферата на Марс на разнообразни височини. Плърната черна линия вдясно демонстрира сиянието по време на слънчевата стихия през септември 2017 година Едва забележимата пунктирна линия покрай отвесната ос показва предходното най-ярко сияния, забелязано от MAVEN, което се появи през март 2015 година Данните са от наблюденията на инструмента ултравиолетов спектрограф за обрисуване (Imaging Ultraviolet Spectrograph - IUVS) на Mars Atmosphere and Volatile Evolution orbiter на НАСА или MAVEN.
Хоризонталната ос на двете елементи на тези графики е времето от 10 септември до 15 септември 2017 година Горната част на тази графика демонстрира нарастването на протоните в два обсега на енергийните равнища (от 15 до 100 милиона електронволта и от 80 до 220 милиона електронволта), регистрирани от инструмент на НАСА Solar Energetic Particle на борда спътника MAVEN. Долната част демонстрира радиационна доза на марсианската повърхнина, в микрогрея дневно, измерена посредством инструмента на НАСА Radiation Assessment Monitor на марсохода Curiosity. Микрогрей е мерна единица за попиване на доза облъчване.
Виолетово-бялата цветова скица демонстрира интензивността на ултравиолетовата светлина, отделяни от сиянията от нощната страна на Марс до (вляво) и по време на (вдясно) събитието. Ултравиолетовите данни са наложени върху изображение на Марс, получено по време на слънчеви стихии и демонстрират ориентацията на планетата, с помощта на светлия полумесец отдясно. Излъчването на сиянията наподобява най-ярко по ръба на планетата по линията на светещия пласт на атмосферата.
Изследванията на такива събития ще дадат визия за въздействието на слънчевата интензивност върху Марс. В бъдеще добитите познания ще бъдат потребни при преодоляването на Червената планета и нейната по-нататъшна колонизация.
Източник: НаукаOFFNews
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ