„Храна за размисъл“ гостува във Варна
Специален камион, в който ястията от акцията „ Храна за размисъл “ се подготвят на място ще паркира във Варна. Там той ще продължи да споделя историите на бежанците в България посредством универсалния език на храната. Варненци и гостите на празника на града ще могат да опитат ястия от Сирия, Афганистан и Украйна и да чуят историите на Халед, Сара и Саша.
След първото показване на преносимия ресторант на колела – „ Храна за размисъл “ на събитието „ Голямата маса “ в централния столичен квартал „ Оборище “, което се състоя в края на предишния месец, през днешния ден той реалокира местоположението си във Варна, с цел да показа вкусните ястия от Сирия, Афганистан и Украйна на празника на града на 15.08.24 година Камионът за храна ще е ситуиран до надписа на Варна против Катедралата.
Гостите ще могат да седнат на една маса и да се срещнат с историите на Саша от Украйна, Халед и Сара от Афганистан и да опитат вкусната храна, въодушевена от техните предписания. С гостуването си във Варна камиончето „ Храна за размисъл “ си слага за цел да предложи на посетителите многообразие от прекарвания и страсти, провокирани от срещата с забавни хора и нови усети.
Героите и храната
Ресторантът на колела „ Храна за размисъл “ показва храни от трите страни на генезис на най-голяма част от бежанците в България – Украйна, Сирия и Афганистан, както и персоналните истории на бежанци, пътя им до България и опцията, която са получили да съградят живота си още веднъж у нас. Сред тях са Олександра Микулска – експерт по асортимент на личен състав в ИКТ сферата от Украйна, Сара Фаизи – ресторантьор от Афганистан и нейният съотечественик Халед Мераджудин – музикант и бизнесмен.
„ За мен българите и афганистанците си приличаме най-много по добротата и гостоприемството. В ресторанта ми комбинирам обичайните афганистански предписания с българския дух на гостолюбие. Всяко ядене не е просто храна, а мост сред нас, опция за нови другарства “, показа Сара от Афганистан.
„ Вкусът на домашната храна постоянно ме връща в Украйна. Храната има тази неповторима дарба да ни свързва с корените ни и да ни припомня от кое място идваме, до момента в който продължаваме напред “, добави от своя страна Олександра от Украйна.
„ Храната има невероятната мощ да ни сплотява, също като музиката. Вярвам, че посредством храната можем да разкажем нашите истории и да създадем връзки, които преодоляват всяко разграничение “, показа Халед от Афганистан.
Според сирийския началник готвач Имад Аларнаб, който също е основно лице на акцията „ Храна за размисъл “ и подбра и създаде рецептите, които стигат до хората: „ Чрез храната споделяме нашето завещание, нашите наслади, нашите компликации и фантазии. Всяко ядене споделя история и всяка история заслужава да бъде чута “, показа началник Имад. Той поддържа акцията безплатно, тъй като има вяра в идеята.
Мисията на „ Храна за размисъл “ продължава. Целта на акцията е да сътвори платформа, която сплотява бизнес организации, институции, неправителствен бранш и доброволци за смяна в обществото, които имат вяра, че да опознаеш нов човек е като да опиташ непознато ядене – забавно и обогатяващо.
Идеята
„ Храна за размисъл “ е акция на Върховният комисариат за бежанците на Организация на обединените нации (ВКБООН) в България и цели да насърчи разбирането и съпричастността на българското общество към бежанците, като показа обичайни ястия от техните родни страни и посредством тях да показа техните персонални истории.
Национално представително проучване, извършено през април 2024 година по поръчка на Върховният комисариат за бежанците на Организация на обединените нации (ВКБООН), демонстрира, че 53,6% от българите нямат образувано мнение за бежанците, а 72.2% не са имали директен контакт с тях.
„ Храна за размисъл “ употребява универсалния език на храната, като слага на фокус ястия от страните на генезис на бежанците, с цел да насърчи разбирането и приемането на техните култури и истории.
Кампанията цели да разшири разбирането и съпричастността на българското общество към бежанците посредством един от най-универсалните езици – този на храната. Поставяйки знак за тъждество сред техните непознати истории и непознатите ястия, „ Храна за размисъл “ желае да стимулира българите да опознаят бежанците.
Кампанията залага на разбирането, че с цел да си формираш мнение за нещо или някого, е нужно да го познаваш. Това важи както за храната, по този начин и за хората.
„ Храна за размисъл “ стартира на 20 юни, когато е Световният ден на бежанеца.
„ Никой не избира живота на емигрант. Също като нас, те живеят живота си обикновено, до момента в който един ден техните домове и фантазии не биват отнети “, показа във връзка откриването Седа Кузуджу, представител на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците за България.
Според годишния отчет на ВКБООН за световните трендове, показан през месец юни, един на всеки 69 души от международното население е заставен да напусне дома си. България е дала леговище на хиляди бежанци от Украйна, Сирия, Афганистан и други страни. През 2024 година Световният ден на бежанеца се концентрира върху солидарността, с цел да изградим свят, в който бежанците са добре пристигнали.
„ Важно е да не забравяме, че всеки емигрант идва с вяра – вярата да се завърне безвредно вкъщи. А през това време вярата им е една – да обезпечат сигурност на фамилиите си, обучение на децата си, успокоение за общността си. Цената на изключването от обществото е доста по-висока от цената на приобщаването “, добави Седа Кузуджу.
След първото показване на преносимия ресторант на колела – „ Храна за размисъл “ на събитието „ Голямата маса “ в централния столичен квартал „ Оборище “, което се състоя в края на предишния месец, през днешния ден той реалокира местоположението си във Варна, с цел да показа вкусните ястия от Сирия, Афганистан и Украйна на празника на града на 15.08.24 година Камионът за храна ще е ситуиран до надписа на Варна против Катедралата.
Гостите ще могат да седнат на една маса и да се срещнат с историите на Саша от Украйна, Халед и Сара от Афганистан и да опитат вкусната храна, въодушевена от техните предписания. С гостуването си във Варна камиончето „ Храна за размисъл “ си слага за цел да предложи на посетителите многообразие от прекарвания и страсти, провокирани от срещата с забавни хора и нови усети.
Героите и храната
Ресторантът на колела „ Храна за размисъл “ показва храни от трите страни на генезис на най-голяма част от бежанците в България – Украйна, Сирия и Афганистан, както и персоналните истории на бежанци, пътя им до България и опцията, която са получили да съградят живота си още веднъж у нас. Сред тях са Олександра Микулска – експерт по асортимент на личен състав в ИКТ сферата от Украйна, Сара Фаизи – ресторантьор от Афганистан и нейният съотечественик Халед Мераджудин – музикант и бизнесмен.
„ За мен българите и афганистанците си приличаме най-много по добротата и гостоприемството. В ресторанта ми комбинирам обичайните афганистански предписания с българския дух на гостолюбие. Всяко ядене не е просто храна, а мост сред нас, опция за нови другарства “, показа Сара от Афганистан.
„ Вкусът на домашната храна постоянно ме връща в Украйна. Храната има тази неповторима дарба да ни свързва с корените ни и да ни припомня от кое място идваме, до момента в който продължаваме напред “, добави от своя страна Олександра от Украйна.
„ Храната има невероятната мощ да ни сплотява, също като музиката. Вярвам, че посредством храната можем да разкажем нашите истории и да създадем връзки, които преодоляват всяко разграничение “, показа Халед от Афганистан.
Според сирийския началник готвач Имад Аларнаб, който също е основно лице на акцията „ Храна за размисъл “ и подбра и създаде рецептите, които стигат до хората: „ Чрез храната споделяме нашето завещание, нашите наслади, нашите компликации и фантазии. Всяко ядене споделя история и всяка история заслужава да бъде чута “, показа началник Имад. Той поддържа акцията безплатно, тъй като има вяра в идеята.
Мисията на „ Храна за размисъл “ продължава. Целта на акцията е да сътвори платформа, която сплотява бизнес организации, институции, неправителствен бранш и доброволци за смяна в обществото, които имат вяра, че да опознаеш нов човек е като да опиташ непознато ядене – забавно и обогатяващо.
Идеята
„ Храна за размисъл “ е акция на Върховният комисариат за бежанците на Организация на обединените нации (ВКБООН) в България и цели да насърчи разбирането и съпричастността на българското общество към бежанците, като показа обичайни ястия от техните родни страни и посредством тях да показа техните персонални истории.
Национално представително проучване, извършено през април 2024 година по поръчка на Върховният комисариат за бежанците на Организация на обединените нации (ВКБООН), демонстрира, че 53,6% от българите нямат образувано мнение за бежанците, а 72.2% не са имали директен контакт с тях.
„ Храна за размисъл “ употребява универсалния език на храната, като слага на фокус ястия от страните на генезис на бежанците, с цел да насърчи разбирането и приемането на техните култури и истории.
Кампанията цели да разшири разбирането и съпричастността на българското общество към бежанците посредством един от най-универсалните езици – този на храната. Поставяйки знак за тъждество сред техните непознати истории и непознатите ястия, „ Храна за размисъл “ желае да стимулира българите да опознаят бежанците.
Кампанията залага на разбирането, че с цел да си формираш мнение за нещо или някого, е нужно да го познаваш. Това важи както за храната, по този начин и за хората.
„ Храна за размисъл “ стартира на 20 юни, когато е Световният ден на бежанеца.
„ Никой не избира живота на емигрант. Също като нас, те живеят живота си обикновено, до момента в който един ден техните домове и фантазии не биват отнети “, показа във връзка откриването Седа Кузуджу, представител на Агенцията на Организация на обединените нации за бежанците за България.
Според годишния отчет на ВКБООН за световните трендове, показан през месец юни, един на всеки 69 души от международното население е заставен да напусне дома си. България е дала леговище на хиляди бежанци от Украйна, Сирия, Афганистан и други страни. През 2024 година Световният ден на бежанеца се концентрира върху солидарността, с цел да изградим свят, в който бежанците са добре пристигнали.
„ Важно е да не забравяме, че всеки емигрант идва с вяра – вярата да се завърне безвредно вкъщи. А през това време вярата им е една – да обезпечат сигурност на фамилиите си, обучение на децата си, успокоение за общността си. Цената на изключването от обществото е доста по-висока от цената на приобщаването “, добави Седа Кузуджу.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ