СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ В ПАТОЛОГИЯТА НА АНТИБЪЛГАРИЗМАДоц. д-р Спас

СПАСЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЕВРЕИ В ПАТОЛОГИЯТА НА АНТИБЪЛГАРИЗМА

Доц. доктор Спас Ташев
Съпредседател на Клуба на приятелите българи и евреи

Спасяването на българските евреи през Втората международна война е неповторимо в Европа и едно от най-героичните и значими феномени в българската история, което има и модерни световни измерения.

За следващ път обаче се прави опит тази българска горделивост да бъде принизена посредством плануваното осъществяване на 3 април т.г. в Софийския университет на среща-дискусия, озаглавена „ Патология на едно честване “.

В множеството български медии, които разпространиха информацията, мероприятието е възприето като антибългарско. Основанията са, че отстояваните от уредниците тези по македонския въпрос съответстват с антибългарските концепции на властващи фактори в Скоие, Белград и Москва.

Фактът, че твърдящите за съществуването на „ патология “ при честванията по отношение на 80-тата годишнина от спасяването на българските евреи, са подписали известния с едностранчивите си тълкувания апел „ Българската страна да признае обществено, откровено и абсолютно отговорността си, като сервира опрощение за гоненията и за депортирането на евреите през годините на Втората международна война “, ясно приказва за спора им с страната.

Изследователският метод на уредниците на срещата-дискусия в българската Алма Матер мъчно може да бъде отъждествен на просвета. При формулирането на своите тези те вършат изборен асортимент на обстоятелства и събития, а за други умишлено премълчават, като че ли в никакъв случай не са се случили. Последицата от всичко това е, че прокарват погрешни заключения. Ето няколко образеца за антинаучната активност на групата, която се пробва да вмени виновност на България и да я принуди да поеме отговорност за независещи от нея условия.

Основен миг е изказванието им, че България през 1940 година непринудено и без какъвто и да било външен напън е приела Закон за отбрана на нацията, който бил антисемитски, и затова България е провеждала антисемитска политика. Ако проучваме тази голословна режисура, ще забележим, че тя е комбиниране на истини, полуистини и откровенни неистини.
Вярно е, че в края на 1940 година в България се основава Закон за отбрана на нацията!

Отчасти е правилно, че този закон е и антисемитски, само че той да вземем за пример е и антимасонски. А цялото държавно управление на Богдан Филов е формирано от масони, от което следва, че държавното управление единствено преследва себе си. За смисъла на твза видимо несъгласие настойчиво се мълчи, макар че превантивният метод на тогавашните български държавници елементарно може да бъде изведен като водещ.

Не е правилно обаче, че Законът за отбрана на нацията е признат непринудено от България, без външен напън. Преди да се одобри въпросният закон, още през лятото на 1940 година излиза наяве, че Хитлер ще се притече не помощ на Мусолини, който води война на Балканите против Гърция. Единственият път на немската войска е през България. Когато цар Борис III схваща, че немската войска ще се включи във военните дейности на юг от нас, за него излиза наяве, че нацисткото прекосяване през наша територия е неизбежно, тъй като по това време няма мощ в Европа, която да спре Хитлер. Дори и най-слабият студент по интернационално право, откакто се запознае с тези обстоятелства, ще доближи до извода, че българският суверенитет става стеснен и все по-формален.

Безспорно е документирано, че точно в тези трагични външнополитически условия цар Борис III споделя на своя консултант Любомир Лулчев, че откакто Хитлер неизбежно ще навлезе в България, е по-добре ние сами да създадем Закона за отбрана на нацията, в сравнение с нацистите да ни наложат директното използване на Нюрнбергското законодателство.

По този метод у нас се приема много омекотен вид на другояче несъмнено антиеврейско законодателство. Например за разлика от Германия, българските евреи не губят българското си гражданство. Не се планува и да бъдат депортирани отвън нейните граници. И не на последно място – не се основава орган, който да управлява осъществяването на противоеврейските ограничения. Поради тази причина съгласно секретните немски донесения, у нас едвам към 20% от евреите носят давидовата звезда, която е най-малката в Европа. Тези събития обаче са бяло леке в разбора на вменяващите виновност на България.

Друго налагано погрешно изказване е, че България непринудено се е включила към Тристранния пакт, от което следвало, че е фашистка страна и би трябвало да понесе своето наказване. По неразбираеми аргументи клеветящите България отхвърлят да се съобразят с обстоятелството, че след нескончаем отвод, страната ни се причислява към Оста едвам откакто се схваща, че през февруари 1941 година Германия стартира да построява против Русе понтонен мост за прекосяване на Дунава.

При водените договаряния с фелдмаршал Лист, от немска страна е декларирано, че има заповед за нахлуване в България, без значение по какъв метод. В резултат на това единственият избор пред властта в София е не дали да влязат или не нацистките войски, а по какъв начин да влязат: като съдружници или като окупатори.

На фона на тези обстоятелства следва изводът, че при съществуването на действителна директна военна опасност и неспособност за нейното елиминиране, не може да се приказва за суверенно взимане на решения. До сходен извод доближават дипломатите на редица страни.

В Съединени американски щати да вземем за пример България е обсъждана като „ принуден съдружник “ на Германия и през оня интервал се счита, че не може да ѝ се търси виновност и да ѝ се вменява отговорност.

Организаторите на софийската срещата-дискусия обаче не се преценяват с тези обстоятелства. Те гледат с лупа документите на Комисарството по еврейските въпроси и акцентират безспорните закононарушения, осъществени от негови функционери, само че „ не помнят “ да кажат, че КЕВ е основано едвам през 1942 година по немско гледище и действа под директния надзор на немската легация в София. Съзнателно не се загатва, че отново съгласно нацистки донесения дворецът, а и държавното управление, организират политика на намаляване на антиеврейските ограничения.

Подобен метод несъмнено е патогенен, тъй като директно е ориентиран против положителния облик на България и има за цел да понижи нейния интернационален престиж, да я направи уязвима.

Така да вземем за пример на 12 юни 2023 година бе подписан Меморандум за съгласие, в който официално изхождайки от концепцията за обединяване от общата история на Балканите и разбирайки отговорността за съхраняването на паметта за Холокоста, се споделя: „ Осъждаме опитите на публични фигури да трансформират, изкривят и пренапишат историята на Холокоста, посредством прекачване на отговорността от про-нацистките съдружници и колаборатори единствено на нацистка Германия “.

В същия документ обстоятелствата са обърнати с главата надолу и комплицираната и на множеството места трагична орис на евреите на Балканите в годините на Втората международна война е показана по чудноват метод: „ Почитайки паметта на 11 343 евреи от днешна Северна Македония, Беломорска Тракия и град Пирот, които бяха депортирани от българското про-нацистко държавно управление, както и паметта на тези 55 000 евреи от Гърция, депортирани от нацистка Германия, ние сме решени да работим дружно за съхранението на достоверната история на евреите на Балканите и изключително на историята на Холокоста “.

Тук би трябвало да се обърне особено внимание на няколко значими момента в този документ и да се сложи въпроса дали съществуването на пропуски не е умишлено!

Така да вземем за пример в Меморандума:
1. Не се загатва за спасяването на към 50 000 български евреи, живеещи в интернационално приетите граници на България.
2. Не се загатва за издадените от тогавашното българско Министерство на външните работи и изповеданията 15 000 български визи на евреи от окупирани от нацистка Германия страни в Европа, с което е подкрепено изселването им в Палестина и по този метод са избавени.
3. Евреите от днешна Северна Македония, Беломорска Тракия и град Пирот са показани като депортирани от българското про-нацистко държавно управление, а в това време 55 000 евреи от Гърция са показани като депортирани от нацистка Германия.
4. Не се загатва за избитите 9 000 евреи в Сърбия, макар че точно заради този факт тази страна е оповестена от нацистката агитация за първата в Европа „ свободна от евреи “.

Най-ясно политиката на двоен критерий проличава в изказванието, че България депортирала македонските и беломорските евреи, а Германия депортирала гръцките. И в двата случая обаче депортацията е осъществена по един и същи метод. Както българската администрация събира евреите в „ новите земи “, по същия метод гръцката администрация събира гръцките евреи.

И българската, и гръцката администрация обаче по-късно предават тези евреи на немските управляващи и те ги депортират. От Скопие депортацията е осъществена с три влакови композиции на „ Дойче райхсбан “, а от пристанище Лом с три сръбски и един австрийски параход.

Като приказваме за тези трагични събития, за читателите ще бъде потребно да знаят, че без значение от всеобщите арести на еврейското население във Вардарска Македония и Беломорието, българските управляващи съумяват да освободят всички арестувани евреи български жители или жители на самостоятелни страни. На немските управляващи в Скопие и Лом са предадени единствено евреи, жители на победени от Германия страни.

Освен това представители на българската администрация предизвестяват управлението на еврейската общественост в Скопие за идните арести и депортация отвън рамките на България, вследствие на което редица евреи съумяват да се скрият и са избавени.
Премълчаването на тези значими условия оневинява дейностите на Гърция и Сърбия в предишното и в последна сметка основава благоприятни условия единствено България да бъде посочена като провинен!

В тази тенденция повече от 10 години избрани среди у нас отхвърлят акта на избавяне на българските евреи и считат, че те по-скоро са инцидентно оживели. В най-хубавия случай се приказва за някакво „ българско гражданско общество “ като неизвестен избавител, което съставлява модерно надграждане на тезата от тоталитарния интервал, че Българска комунистическа партия и Тодор Живков са спасителите на българското еврейство.

Твърдението за българското гражданско общество като избавител по никакъв метод не се явява спънка за вменяването на виновност на държавната власт в България, заради което се упорства в наши дни българско държавно управление да поеме отговорност с всички произлизащи от това последствия.

Чувал съм изявления, че зад сходно искане нямало планове да се съди България. Някои от твърдящите сходни неща може и да са откровени, само че мечтаното вдишване на отговорност внезапно би улеснило дейностите против България на управляващите в Скопие и стоящите зад тях външни сили.

В тази тенденция още преди 15 години в Северна Македония стартира разискването на концепцията за завеждане на правосъден иск против България за финансова отплата за това, че тя е ликвидирала имуществото на депортираните македонски евреи. Само че обвинителите не знаят продължението на този случай, или пък в случай че са го разбрали, това ги е предиздвикало да мълчат!

При по този начин показаните обстоятелства няма по какъв начин да не се породи паника от сериозното разминаване сред декларирани положителни пожелания и порочни каузи. Докато в меморандума се показва несъгласи да бъде „ прехвърляна отговорността от про-нацистките съдружници и колаборатори единствено на нацистка Германия “, с което въпреки и под сурдинка се признава ролята на нацистка Германия, в основания през 2011 година

Мемориален център на Холокоста на евреите от Северна Македония се приказва единствено и само против България, няма никакви обвинявания към нацистка Германия, макар че в последна сметка точно в немския концлагер „ Треблинка “ депортираните македонски и беломорски евреи са избити от немски чиновници. По своята същина това е деформиране на Холкоста и оневиняване на политиката на нацистка Германия.

Организаторите на софийската среща-дискусия настояват, че се борят с антисемитизма. В същото време те раздухват антибългаризъм, а надали не си дават сметка, че като последица ескалира и антисемитизмът. Или антисемитизмът им е нужен, с цел да могат да оправдаят делата си?! В сегашната комплицирана интернационална обстановка не е мъчно да се отгатне коя външнополитическа мощ има интерес от сходно развиване. Слава Богу, че и в Израел, а и измежду други еврейски организации по света, си дават сметка, че такава политика е враждебна на българо-еврейското другарство.

Обвиненията към България обче акцентират на напред във времето нуждата от обединяване на актуалното българското гражданско общество, което да принуди най-сетне изпълнителната власт да прогледне и да стартира най-сетне да дава необорим отговор на обвиняванията към България.

Още през 2013 година Народно събрание в своя декларация даде оценка на тези събития, която до през днешния ден не е променяна. През 2023 година тази позиция бе надградена със мнение за политиката на България по еврейския въпрос в годините на Втората международна война, направено от 55 български откриватели.

Поради липса на постоянно държавно управление, президентът Румен Радев бе единственият, който намерено се опълчи на голословното плячкосване на нашето минало и отбрани националното ни достолепие. За да бъдат сполучливи тези дейностите за отбрана на стратегически за страната ни цели, те се нуждаят от управническа последователност и надграждане на постигнатото.