Капанът на мобилните оператори
Вече стана ясно, че и трите съществени оператора на мобилни информационни услуги в България имат намерение да вдигнат цените си с към 15 на 100 от началото на този месец. Законно ли е това и по какъв начин може да бъде спряно?! По-долу ще се опитам да дам моя прочит на специалист и ръководител на Комисията за отбрана на потребителите (КЗП) допреди съвсем година.
------------
Сигурно всички си спомнят, че предишния януари същите " играчи " на пазара направиха опит да индексират цените си с инфлацията за две години едновременно и след намесата на тогавашния стопански министър Корнелия Нинова и на КЗП това желание беше осуетено и нещата се сведоха до минимално повишаване с към 3 на 100 (което беше и първо от съвсем 10 години насам). И тъй като виждам по какъв начин някои в опит да възкресят дефинитивно и окончателно отпътувалия си бивш политически рейтинг (да, госпожа Манолова имам поради!) креснаха, че никой нищо не бил направил и по тази причина се стигнало до този произвол, да кажем доста ясно:
За разлика от предходната година, това, което се случва в този момент, не е нелоялна комерсиална процедура - задоволително е да се прочете единствено един текст от Закона за отбрана на потребителите, с цел да стане ясно за какво. Но все пак, съгласно мен е незаконосъобразен акт от страна на мобилните оператори, защото в актуалната обстановка клаузата за едностранно индексиране с % на годишната инфлация е неравноправна и в ущърб на потребителите. Да разбираем в резюме:
Неравноправна уговорка в контракт, сключван с консуматор, е спогодба във щета на потребителя, която не дава отговор на условието за почтеност и води до доста неравновесие сред правата и отговорностите на търговеца или доставчика и потребителя. Това е законовият текст в статичния му тип. Но той постоянно би трябвало да се пояснява в подтекста на съответния динамичен житейски миг. Или простичко казано - в случай че преди година 3% на фона на икономическата обстановка, инфлацията, приходите, покупателната дарба на популацията и така нататък не биха основали такова неравновесие сред страните, през днешния ден обстановката е напълно друга.
Ето малко сухи цифри, с цел да забележим каква е обстановката една година по-късно: средногодишната инфлация за 2022 година, съгласно Националния статистически институт (НСИ) в действителност е към 15%, само че отново по негови данни приходите на над 67 на 100 от семействата са останали без смяна към октомври 2022 година, а за близо 5% те даже са намалели. Национален статистически институт регистрира междинен растеж на заплатите от едвам 10 на 100, а действителният значителен принос в семействата стартират да имат увеличените пенсии, чийто междинен растеж е 44 на 100.
Храните в България са повишили цената си през миналата година с 25,6 на 100. Ресторантите, чийто Данък добавена стойност остава 9% и през тази година, са нараснали цените си приблизително с 23 на 100. Хлябът, който пък е с нулева ставка за налога върху добавената стойност, е поскъпнал с 20%. Обещанието на бизнеса от края на ноември, че като продължи да получава помощи за тока, ще понижи цените си, към този момент е единствено на думи.
За декември инфлацията е добавила 0,9%, а повишаването на храните е 0,6%. Ако продължим с разбора на данните от формалния държавен орган, ще забележим, че в това време над 75% от българите изпитват усложнения да покриват всекидневните си разноски. Част от тях са наранени от повишаването на парното и на газа, за които не са планувани помощи за сегашния отоплителен сезон. И по този начин нататък, и по този начин нататък.
Като оставим встрани обстоятелството, че тези данни демонстрират метода, по който прехваленият в последно време длъжностен кабинет се е справил с рецесията, на тях би трябвало да стъпи органът, който е претрупан с съответната преценка дали освен това състояние е обективна (разбирай равноправна) клаузата, която дава право на операторите да вдигнат механично цените си с % на инфлация, без да регистрират останалите фактори, които въздействат върху икономическото положение на потребителите.
В случая този орган (както уточни и омбудсманът, за жалост, " адресирайки " за следващ път бланкетно един проблем към различен орган), е КЗП.
И още един жокер - съответна законова догадка за неравноправност: налице е, когато дава право на търговеца или доставчика да усилва цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от контракта, в случай че дефинитивно избраната цена е доста повишена спрямо цената, уговорена при сключването на контракта.
Ето тук е " заровено кучето " - надали с 3 на 100 е доста завишаване при съвсем непроменени стопански индикатори, само че с 15 на 100 при изнесените в този момент публични данни в тяхната цялост за мен няма подозрение, че такова е налице.
Така че, в този момент на ход е Комисията, която най-накрая би трябвало да покаже в настоящия си състав (доколко легален е различен въпрос), че мисли за отбраната на хората и е способна да им спомага да се измъкнат от този капан.
Димитър МАРГАРИТОВ*
Епицентър
Източник: svobodnoslovo.eu
Източник: kliuki.bg
КОМЕНТАРИ