Социализмът с китайска специфика навлиза в нова епоха“. Това заяви

„ Социализмът с китайска специфичност навлиза в нова ера “. Това съобщи президентът Си Цзинпин по време на отчетния отчет, който той изнесе на XIX конгрес на Китайската комунистическа партия, разкрил се на 18 октомври 2017 година

Какво значи тази нова ера във външната политика на Китай? За да си отговорим на този въпрос, би трябвало да си напомним за дейностите на Си на интернационалната сцена от 2012 година, когато той застана отпред на страната.

Нито един китайски водач не е успявал да притегли толкоз доста задгранични държавни глави в Поднебесната. За някакви си пет години Си организира пет огромни интернационалните срещи на високо ниво: четвъртата конференция на Съвещанието за съдействие и доверие в Азия /май 2014 г./, форумът на Азиатско-Тихоокеанското съдействие /ноември 2014 г./, срещата на Г-20 в Ханчжоу /септември 2016 г./, Форумът за интернационално съдействие „ Един пояс, веднъж “ /май 2017 г./ и деветата среща на върха на БРИКС /септември 2017 г./. Освен това на 3 септември 2015 година 30 държавни и държавни глави се събраха в Пекин, с цел да участват на боен церемониал в чест на 70-та годишнина от успеха над Япония във Втората международна война /1939-1945 г./. Нещо повече нито един китайски водач не е направил толкоз доста визити по света за толкоз къс период. От 2013 година Си 28 пъти е пътувал в чужбина, посещавайки пет континента, 56 страни, а също по този начин централите на най-големите интернационалните и районни организации.

Още първият мандат на Си като президент ознаменува началото на нова ера в китайската външна политика, само че тя не се изчерпва единствено с гърмеж на дипломатическа интензивност. Си Цзинпин привнесе четири нови хрумвания в китайската външна политика. Това е новият вид на връзки сред великите страни, дипломацията на велика страна с китайска специфичност, построяването на световно общество с обща орис и нов вид интернационалните връзки. Нито един китайски водач досега не е натоварвал задграничните анализатори с толкоз доста работа. Те без отмалялост се опитваха да осъзнаят смисъла и следствията от тези концепции.

Освен това, в никакъв случай по-рано Поднебесната не е оказвала такова въздействие върху развиването на международната стопанска система. При Си Цзинпин Пекин стана основател на основаването на Азиатската банка за инфраструктурни вложения, Фондът „ Път на коприната “ и Нова банка за развиване – три интернационалните финансови институции с общ капитал над 200 милиарда $. Едновременно с това той стартира реализирането на самодейността „ Един пояс, веднъж “ – невиждан по мащабите си проект за развиването на транспортната инфраструктура на целия Евразийски континент.

Всички тези старания взети дружно могат да бъдат охарактеризирани като външната политика на Китай „ по Си Цзинпин “. Нито един китайски водач за последните 2 десетилетия не е играл толкоз видна роля „ под небесата “. И с убеденост може да се каже, че в никакъв случай преди китайският народ не се е гордял по този начин със своята страна, както през днешния ден.

Бъдещето на китайската външна политика

И по този начин ние видяхме какво ново се е случило за последните 5 години. А каква ще бъде външната политика на Китай в околните 5 или 10 години. Някои подмятания се съдържат в отчета на Си Цзинпин пред XIX конгрес на ККП. В този значим документ освен се приказва за достиженията на предишното, само че в общи черти се излагат предпочитаните задания за бъдещето.

В отчета 27 пъти се загатва за „ великото възобновление на китайската нация “, 6 и 5 пъти – надлежно „ световно общество с обща орис “ и самодейността „ Един пояс, веднъж “. Впрочем, надалеч по-голям е фактът, че тези три формулировки са записани в устава на партията като ремонти, признати на конгреса. При това понятието „ велика страна “ се загатва 7 пъти, а за „ връзки от нов вид с великите страни “ не се приказва изобщо. Формулировката „ интернационалните връзки от нов вид “ се среща в отчета два пъти.
Президентът Си Цзинпин на посещаване във Виетнам. / БГНЕС
Взети дружно тези признаци сочат, че „ великото възобновление на китайската нация “ ще бъде основният приоритет на Пекин до 2049 година, когато ще се означи 100-годишния празник на комунистически Китай. Към този миг, както излиза наяве от отчета, Поднебесната ще бъде „ модерна могъща социалистическа страна “. Според Си Цзинпин „ навлизането на социализма с китайска специфичност в нова ера значи, че китайската нация... посреща популярен скок: изправила се е на крайници, почнала е да живее по-добре и се трансформира в мощна и могъща нация “.

Но китайската фантазия за национално възобновление надалеч не се свежда единствено до възобновяване на предишното великолепие на страната. Напротив, Пекин е изпълнен с увереност да преобрази целия свят в „ общество с обща орис “, по-конкретно посредством самодейността „ Един пояс, веднъж “ и основаването на интернационалните връзки от нов вид. Този проект не е основан единствено за една страна, въпреки тя да е най-голямата по население. Става дума за невиждана огромна и смела идея за цялото човечество. Нито една страна в историята, в това число Римската и Британската империи или Съединени американски щати, не са предложили нещо сходно на света. Настоящата стратегия е поръчката на Китай за международно водачество. Следователно Китай, придобивайки благосъстояние и господство, ще разгласи началото на нова епоха и в интернационалната политика.

Но в действителност ли ще разгласи нова епоха? Идеите и действителността се разделят от време на време от дълбока и даже непреодолима пропаст.

Преди всичко би трябвало да се означи, че изгубването от отчета на концепцията „ връзки от нов вид с великите страни “ /на първо място САЩ/ изобщо не значи, че Вашингтон може да бъде отписан от сметките. Напротив Съединени американски щати, които през днешния ден са водеща международна страна, са единствената страна, която може фундаментално да повлияе на бъдещето на Китай. Ако Вашингтон не пожелае да дели властта с Пекин или упорства за универсалността на демократичната народна власт, отказвайки да признае „ хармоничното разнообразие “ /това определение за пръв път е вкарано в приложимост от някогашния министър председател Вън Цзябао по време на визитата си в Съединени американски щати през 2003 г./, двете страни в последна сметка могат да паднат жертва на великодържавното съревнование.

Второ, Китай има комплицирани отношение със съседите, да вземем за пример, Япония и Бирма. Проблемите стоящи пред китайските ръководещи най-нагледно се демонстрират на Китайския полуостров. Северна Корея, както наподобява по всичко, се е трансформирала от подправен другар на Пекин в действителен зложелател, а Южна – от евентуален другар в евентуален зложелател. Пекин може да си избира приятелите и враговете, само че не може да си избира съседите. Ако КНР – а и всяка друга страна – бъде обкръжена от вражески страни, на нея изобщо няма да й е до международни упоритости.
Президентът Си Цзинпин с Владимир Путин и Доналд Тръмп. / БГНЕС
Трето, във външната политика Китай, наподобява, изхожда от това, че тесните стопански връзки по натурален метод ще доведат до доближаване. Но връзките на Пекин с Вашингтон, Токио и Брюксел демонстрират, че това съмнение е изцяло погрешно. Ще цитираме сериозната забележка на Самюел Хънтингтън за американската политика през 60-те години на ХХ век: икономическото съдействие и взаимното доверие в политическата сфера – това са „ две самостоятелни различен от друга цели, и напредъкът по една от тях няма връзка с напредъка по другата “. Китайският импорт, вложения, заеми и помощ могат да доведат до икономическа взаимозависимост на страните реципиенти от Поднебесната, само че в политическата област такава взаимозависимост доста постоянно се обръща в неодобрение, а не в политическо доверие. Ако Китай не преодолее обстановката „ горещо в стопанската система, студено в политиката “, когато тесните стопански връзки се съпровождат с компликации в политическите връзки, той може да остане самичък – въпреки и велика страна, само че изолирана, предизвикваща съмнение и злост.

Вероятно, президентът Си Цзинпин е подготвен и кадърен в околните пет години дейно да реши тази и доста други проблеми. Ако е по този начин интернационалната политика, в действителност ще навлезе в нова ера. /БГНЕС

-----------

Се Тао, професор от Училището по британски език и интернационалните проучвания при Пекинския университет за непознати езици. Анализът е оповестен от московския Фонд Карнеги.