Егон Шиле – царят на еротиката
Sotheby’s отбелязва годишнината с търг на негови картини
Егон Шиле (на немски: Egon Schiele) е австрийски художник експресионист, един от огромните представители на стила модерн (Wiener Moderne). Роден е в Тулн на Дунав.
Когато Шиле е на 15, татко му умира от сифилис и той става повереник на вуйчо си, който е угрижен от неналичието на интерес на младежа към учението, само че все пак признава пристрастеността и гения му във връзка с изкуството.
През 1907 година Шиле се среща с Густав Климт. Климт предизвиква по-млади художници и е заинтересован от младия талантлив Шиле, купува негови рисунки и му предлага да замени такива против негови лични, урежда му модели и го показва на евентуални спонсори.
През 1915 година Шиле среща Едит и Адел Хармс, които живеят с родителите си против студиото му. Семейството им е от междинната класа; татко им е занаятчия стругар. През април Шиле и Едит се сгодяват. През есента на 1918 година епидемията от испански грип, лишил повече от 20 000 000 живота в Европа, доближава и Виена. Едит, бременна в шестия месец, умира от заболяването на 28 октомври. Шиле умира три дни след жена си. Тогава е на 28 години.
Тъй като светът на изкуството се сблъсква с поредност от изложения, отдадени на живота и изкуството на Егон Шиле, чиято преждевременна гибел на възраст от 28 през 1918 година оставя толкоз доста неизказани неща, Sotheby’s ще означи изключителната мощ на Шиле този месец, когато завладяваща работа на австрийския художник се появява на търг за първи път.
“Триестка риболовната лодка ” (Triestiner Fischerboot)
Нарисувана през 1912 година, “Триестка риболовната лодка ” (Triestiner Fischerboot) има неповторима позиция в творчеството на Шиле и е основана в резултат на това, което е може би най-бурният и изменящ живота интервал за художника. Наскоро освободен от пандиза в Австрия, и отритнат от локалната общественост, визитата на Шиле в Триест през 1912 година е провокирано от желанието да избяга от мрачните мемоари от близкото му минало и да преживее мемоари от по-ранни визити. с обичаната му сестра Герти през 1907 и 1908 година Това също по този начин предизвика коренно нов артистичен израз. Във времето на “иконоборствените ” събития в Европа, които вечно трансформират посоката на изкуството на двадесети век, от кубизма, орфизма и футуризма до експресионизма, Шиле се пробва да твори с изцяло модернистично отношение към цвета, повърхността, модела, текстурата и формата. Предлагана на търг картина за първи път, откакто е в частна сбирка от 1962 година, ще бъде показана като един от акцентите на Sotheby’s Impressionist & Modern Art Evening Sale в Лондон на 26 февруари с оценка 6,000,000-8,000,000 паунда.
Приемайки квадратен формат за това произведение, Шиле оспорва обичайното разбиране за вероятност в пейзажната картина с напред във времето и декор. Вместо това, той трансформира платното в комбинация от ясно обрисувани форми с малко или никакво позоваване на вероятността. Това той дължи на Густав Климт, негов другар и съвременник, който е употребявал квадратния формат за своите пейзажи от последните години на ХIХ век, към същото време, когато Клод Моне стартира да употребява квадратно платно за своите водни лилии.
През лятото на миналата година Шиле и моделът и негова държанка Уоли Нойзил се откриват в Нюленгбах, търсейки ентусиазъм, само че бохемският метод на живот на Шиле скандализира консервативните му съседи. Двойката се озовала в нестабилно състояние, когато щерка на военноморски офицер ги помолила за помощ, с цел да избяга, и макар че те върнали момичето на родителите й, художникът бил задържан и съден. Травмиращото прекарване и особената загуба на независимост, имат забележителен резултат върху живота и работата на Шиле. Разпръсквайки се в намерено море, лодката в тази картина може да се преглежда като мощен знак на положението на съзнанието на художника.
Първият притежател на картината е Хайнрих Бьолер, от семейство на известни настойници на изкуствата, който се среща с Шиле през 1914 година Бьолер доставя Шиле с бои, платна и модели и да става отдаден колекционер на работата му.
Тъмната страна
Художникът упрекнат в секс тормоз
Арестуват го за „ социална порочност “ през 1912 година
Неотдавна “Ню Йорк Таймс ” включи Егон Шиле в пантеона на историческите художници – нарушители. Обвиненията са в полов тормоз над дами.
В отговор на фокуса върху половия тормоз, музеят на изящните изкуства в Бостън счете, че е уместно да добави специфични етикети на стената за изложбата “Klimt и Schiele ”, отнасящи се до хипотетичното малтретиране на дами от художника.
Трудно е да съдим за връзките на Шиле с дамите, освен тъй като няма живи очевидци, само че и тъй като днешните
стандарти са толкоз разнообразни от тези, които са присъщи в Австрия за началото на предишния век.
Специфичните изказвания се основават на три аспекта от неговия живот и работа: арестуването му за “обществена порочност ” през 1912 година, неговото отношение към разнообразни дами в живота му и еротичното естество на рисунките му. Във всеки случай, обаче, изказванията не са оправдани от обстоятелствата.
Така нареченият “инцидент със пандиза ” се случва, когато Шиле живее със своя модел и държанка Уоли Нойзил в провинциалния град Нойленгахбах.
“Инцидентът ” е поради тийнейджърка, избягала от вкъщи си, която помолила двойката да я заведе при баба й във Виена. Вече в града, момичето настива и се разболява. Тримата се връщат в Нойленгбах един ден по-късно.
През това време обаче бащата на тийнейджърката е подал обвинявания за похищение и обезчестяване, което кара полицията да извърши задълбочено следствие на Шиле.
В хода на следствието е повдигнато трето обвиняване на художника: че е направил закононарушението “неморално държание ”, защото малолетните, които ходели в студиото му след учебно заведение, са били изложени на еротични творби на изкуството.
Въпреки че записките от съда не са непокътнати, може да се одобри, че първите две обвинявания са отпаднали, тъй като не са били подкрепени от съответни доказателства. Третото обвиняване обаче останало и художникът бил наказан на 24 дни затвор, 21 от които към този момент били излежани, до момента в който очаквал процеса.
При всички положения половите завършения на Шиле са изцяло в сходство с нормите за капиталистически юноша. Тъй като мъжете не били считани за подобаващи брачни сътрудници, до момента в който не се открият професионално, от тях се очаквало да прекарват началото на 20-те си години с проститутки и любовници от по-нисък клас.
Повечето от тези проститутки били малолетни. Възрастта за единодушие била 14 години. И защото всяка жена, която си изкарва прехраната гола се смята за морално компрометирана, връзката сред проституцията и моделирането е тънка.
По-малко изненадващо е, че Шиле има къси връзки с моделите си, в сравнение с, че неговата връзка с Нойзил се е трансформирала в значимо професионално и персонално партньорство с дълготрайност четири години. Не е изненадващо и, че малко преди 25-годишния си рожден ден, той отхвърля Уоли, с цел да се отдаде на по-подходящ капиталистически, сватбен сътрудник – Едит Хармс.
Еротичните рисунки на Шиле са смущаващи за доста хора. Вместо да са пасивно средство за мъжко предпочитание, неговите голи картини са напряко конфронтиращи. Често Шиле желал моделът му да лежи върху матрак, подложен на пода, до момента в който той се качвал над него – на стол или стълба.
Като постоянно рисува съвсем вертикалнен аспект, той основава надълбоко чувство за пространствено изместване. Дори и с днешните стандарти тези рисунки дават на дамите необикновена степен на полова ориентировка.
Да обвинят Шиле в полов тормоз е освен неправилно, само че и се подценява главният исторически подтекст, като се затваря нужния разговор ”, обобщава Джейн Калиър – създател на каталога Egon Schiele и съсобственик на изложба “Сент Етиен ” в Ню Йорк.
Егон Шиле (на немски: Egon Schiele) е австрийски художник експресионист, един от огромните представители на стила модерн (Wiener Moderne). Роден е в Тулн на Дунав. Когато Шиле е на 15, татко му умира от сифилис и той става повереник на вуйчо си, който е угрижен от неналичието на интерес на младежа към учението, само че все пак признава пристрастеността и гения му във връзка с изкуството.
През 1907 година Шиле се среща с Густав Климт. Климт предизвиква по-млади художници и е заинтересован от младия талантлив Шиле, купува негови рисунки и му предлага да замени такива против негови лични, урежда му модели и го показва на евентуални спонсори.
През 1915 година Шиле среща Едит и Адел Хармс, които живеят с родителите си против студиото му. Семейството им е от междинната класа; татко им е занаятчия стругар. През април Шиле и Едит се сгодяват. През есента на 1918 година епидемията от испански грип, лишил повече от 20 000 000 живота в Европа, доближава и Виена. Едит, бременна в шестия месец, умира от заболяването на 28 октомври. Шиле умира три дни след жена си. Тогава е на 28 години.
Тъй като светът на изкуството се сблъсква с поредност от изложения, отдадени на живота и изкуството на Егон Шиле, чиято преждевременна гибел на възраст от 28 през 1918 година оставя толкоз доста неизказани неща, Sotheby’s ще означи изключителната мощ на Шиле този месец, когато завладяваща работа на австрийския художник се появява на търг за първи път.
“Триестка риболовната лодка ” (Triestiner Fischerboot) Нарисувана през 1912 година, “Триестка риболовната лодка ” (Triestiner Fischerboot) има неповторима позиция в творчеството на Шиле и е основана в резултат на това, което е може би най-бурният и изменящ живота интервал за художника. Наскоро освободен от пандиза в Австрия, и отритнат от локалната общественост, визитата на Шиле в Триест през 1912 година е провокирано от желанието да избяга от мрачните мемоари от близкото му минало и да преживее мемоари от по-ранни визити. с обичаната му сестра Герти през 1907 и 1908 година Това също по този начин предизвика коренно нов артистичен израз. Във времето на “иконоборствените ” събития в Европа, които вечно трансформират посоката на изкуството на двадесети век, от кубизма, орфизма и футуризма до експресионизма, Шиле се пробва да твори с изцяло модернистично отношение към цвета, повърхността, модела, текстурата и формата. Предлагана на търг картина за първи път, откакто е в частна сбирка от 1962 година, ще бъде показана като един от акцентите на Sotheby’s Impressionist & Modern Art Evening Sale в Лондон на 26 февруари с оценка 6,000,000-8,000,000 паунда.
Приемайки квадратен формат за това произведение, Шиле оспорва обичайното разбиране за вероятност в пейзажната картина с напред във времето и декор. Вместо това, той трансформира платното в комбинация от ясно обрисувани форми с малко или никакво позоваване на вероятността. Това той дължи на Густав Климт, негов другар и съвременник, който е употребявал квадратния формат за своите пейзажи от последните години на ХIХ век, към същото време, когато Клод Моне стартира да употребява квадратно платно за своите водни лилии.
През лятото на миналата година Шиле и моделът и негова държанка Уоли Нойзил се откриват в Нюленгбах, търсейки ентусиазъм, само че бохемският метод на живот на Шиле скандализира консервативните му съседи. Двойката се озовала в нестабилно състояние, когато щерка на военноморски офицер ги помолила за помощ, с цел да избяга, и макар че те върнали момичето на родителите й, художникът бил задържан и съден. Травмиращото прекарване и особената загуба на независимост, имат забележителен резултат върху живота и работата на Шиле. Разпръсквайки се в намерено море, лодката в тази картина може да се преглежда като мощен знак на положението на съзнанието на художника.
Първият притежател на картината е Хайнрих Бьолер, от семейство на известни настойници на изкуствата, който се среща с Шиле през 1914 година Бьолер доставя Шиле с бои, платна и модели и да става отдаден колекционер на работата му.
Тъмната страна
Художникът упрекнат в секс тормоз
Арестуват го за „ социална порочност “ през 1912 година
Неотдавна “Ню Йорк Таймс ” включи Егон Шиле в пантеона на историческите художници – нарушители. Обвиненията са в полов тормоз над дами.
В отговор на фокуса върху половия тормоз, музеят на изящните изкуства в Бостън счете, че е уместно да добави специфични етикети на стената за изложбата “Klimt и Schiele ”, отнасящи се до хипотетичното малтретиране на дами от художника.
Трудно е да съдим за връзките на Шиле с дамите, освен тъй като няма живи очевидци, само че и тъй като днешните
стандарти са толкоз разнообразни от тези, които са присъщи в Австрия за началото на предишния век.
Специфичните изказвания се основават на три аспекта от неговия живот и работа: арестуването му за “обществена порочност ” през 1912 година, неговото отношение към разнообразни дами в живота му и еротичното естество на рисунките му. Във всеки случай, обаче, изказванията не са оправдани от обстоятелствата.
Така нареченият “инцидент със пандиза ” се случва, когато Шиле живее със своя модел и държанка Уоли Нойзил в провинциалния град Нойленгахбах.
“Инцидентът ” е поради тийнейджърка, избягала от вкъщи си, която помолила двойката да я заведе при баба й във Виена. Вече в града, момичето настива и се разболява. Тримата се връщат в Нойленгбах един ден по-късно.
През това време обаче бащата на тийнейджърката е подал обвинявания за похищение и обезчестяване, което кара полицията да извърши задълбочено следствие на Шиле.
В хода на следствието е повдигнато трето обвиняване на художника: че е направил закононарушението “неморално държание ”, защото малолетните, които ходели в студиото му след учебно заведение, са били изложени на еротични творби на изкуството.
Въпреки че записките от съда не са непокътнати, може да се одобри, че първите две обвинявания са отпаднали, тъй като не са били подкрепени от съответни доказателства. Третото обвиняване обаче останало и художникът бил наказан на 24 дни затвор, 21 от които към този момент били излежани, до момента в който очаквал процеса.
При всички положения половите завършения на Шиле са изцяло в сходство с нормите за капиталистически юноша. Тъй като мъжете не били считани за подобаващи брачни сътрудници, до момента в който не се открият професионално, от тях се очаквало да прекарват началото на 20-те си години с проститутки и любовници от по-нисък клас.
Повечето от тези проститутки били малолетни. Възрастта за единодушие била 14 години. И защото всяка жена, която си изкарва прехраната гола се смята за морално компрометирана, връзката сред проституцията и моделирането е тънка.
По-малко изненадващо е, че Шиле има къси връзки с моделите си, в сравнение с, че неговата връзка с Нойзил се е трансформирала в значимо професионално и персонално партньорство с дълготрайност четири години. Не е изненадващо и, че малко преди 25-годишния си рожден ден, той отхвърля Уоли, с цел да се отдаде на по-подходящ капиталистически, сватбен сътрудник – Едит Хармс.
Еротичните рисунки на Шиле са смущаващи за доста хора. Вместо да са пасивно средство за мъжко предпочитание, неговите голи картини са напряко конфронтиращи. Често Шиле желал моделът му да лежи върху матрак, подложен на пода, до момента в който той се качвал над него – на стол или стълба.
Като постоянно рисува съвсем вертикалнен аспект, той основава надълбоко чувство за пространствено изместване. Дори и с днешните стандарти тези рисунки дават на дамите необикновена степен на полова ориентировка.
Да обвинят Шиле в полов тормоз е освен неправилно, само че и се подценява главният исторически подтекст, като се затваря нужния разговор ”, обобщава Джейн Калиър – създател на каталога Egon Schiele и съсобственик на изложба “Сент Етиен ” в Ню Йорк.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ