Може ли захарта да стопи снега като солта?
Солта разтопява снега, като намалява температурата на заледяване. Захарта може да се употребява за същата цел, само че има някои ангажименти по отношение на тази различна тактика.
Возенето с шейни, изкуственото заснежаване и боевете със снежни топки са идеални способи да се насладите на зимното време. Въпреки това може да се почувствате по-различно, когато снегът покрие алеята, пътищата и покривите ви. Снегопочистването лишава доста време и сила!
Солта може да ни помогне да решим тези проблеми.
Каменната сол, известна също като натриев хлорид или готварска сол, както и редица други безводни соли, като магнезиевия хлорид и калциевия хлорид, се употребяват в огромни количества от държавните управления на процедура на всички страни за размразяване на снега по пътищата през зимата. Солите, употребявани за размразяване на снега по пътищата тротоарите, нормално се назовават с общото име пътна сол. Тя не може да се употребява като готварската сол.
По какъв метод солта топи снега?
Водата замръзва при 0 °C и при тази температура ледът и водата, т.е. твърдото и течното положение, са в равновесие между тях. Когато прибавим сол (каквато и да е сол) към водата, тя се разтваря в нея и провокира събитие, наречено „ намаление на точката на заледяване “.
Това е колизионно свойство, което се демонстрира при разтворители като водата. Следователно водата, която е трябвало да замръзне при 0 °C, в този момент ще замръзне при по-ниска температура (например -10 °C), според от концентрацията на солта. Така, в случай че температурата на въздуха е 0 °C, снегът по-скоро ще се разтопи, в сравнение с да остане в твърдо положение.
Снегът по време на зимните стихии не е 100% корав. Той е мек на досег, което демонстрира, че водата не е изцяло замръзнала. Средствата срещу замръзване се разтварят в тези дребни водни кухини и разтопяват снега. Една дребна централизация на сол е задоволителна, с цел да разтопи огромна част от снега. Пътната сол е главният търговски артикул в страните с годишни снежни зими.
Може ли захарта да стопи снега?
При точката на заледяване на водата водните молекули губят кинетичната си сила и застиват, образувайки кристална конструкция. С привличането на от ден на ден молекули те стават компактни и развиват мощно притегляне, дължащо се на водородната връзка. Както може да се види на изображението, има относително огромно понижаване на междумолекулното разстояние, когато водата минава от течно в ледено положение.
Това междумолекулно разстояние се нарушава, когато прибавим разтворими субстанции, да вземем за пример соли. Молекулите, които се разтварят във водата, преодоляват привличането сред водните молекули и се оказват в нещо като сандвич сред тях. В резултат на това привличането сред водните молекули понижава и за втвърдяването е нужна още по-ниска температура.
Захарта, т.е. захарозата, е елементарно разтворима във вода, тъй че може да докара до намаление на температурата на заледяване на водата. Въпреки това захарозата не се дисоциира на съставните си йони, като в същото време част от нея остава като неразтворен дизахарид. От друга страна, солите се йонизират на съставните си йони, като да вземем за пример MgCl2 -> Mg2+ + 2Cl-, и елементарно се наместват сред молекулите на водата.
Понижаването на температурата на заледяване зависи от количеството на разтворителите в препарата: колкото повече частици разтворител има, толкоз повече се намалява температурата на заледяване.
Следователно, макар че захарта може да разтопи снега, тя не може да го направи толкоз дейно, колкото солите.
Защо се търсят други възможности?
След като снегът се разтопи, той се отстранява или от непрекъснатия поток от транспортни средства, или посредством приключване на водата в близката отводнителна система. Проблемът обаче е, че солта по пътищата оказва негативно влияние върху околната среда.
Повечето пътни соли са на хлоридна основа. Хлоридът е върл зложелател на колите, защото стартира да ги унищожава посредством формиране на разяждане. Хлоридът всмуква влагата, като по този метод форсира скоростта на корозията.
Солите, които остават във водата, попадат в околните водоеми и могат да нарушат водните екосистеми. Водните обекти наоколо до градовете нормално са сладководни запаси като реки, езера и езерца; в случай че солите попаднат в тези водни обекти, те понижават разтворения О2 (DO) и съставляват опасност за водните организми. Повишената соленост води до разцвет на токсичните водорасли, което убива хранещия се с водорасли зоопланктон.
Може би си мислите, че солите са на всички места в околната среда, изключително хлоридните соли, които са от значително значение за живите кафези. Да, това е по този начин, само че с цел да се ориентирате, тези соли се употребяват в милиони тонове всяка година. Следователно количеството на солите, които попадат в околната среда без филтриране, надалеч надвишава допустимите равнища. Затова би трябвало да търсим различни типове сол или системи за размразяване на сняг, които са по-малко нездравословни за околната среда.
Какви са другите възможности?
Най-често се употребяват следните други възможности на натриевия хлорид:
Захар от цвекло Глоколи Сиропи – меласа от най-различен тип и гъстота Полиоли, получени от царевица, като манитол, сорбитол, малтитол Хидравлични способи, електрически и инфрачервени лампиНашата сол се среща в природата, до момента в който другите хлоридни соли могат елементарно да бъдат извлечени от минералите. Ето за какво, с цел да се сведе до най-малко въздействието на тези соли, вместо да се създават всеобщо нови соли, се прибавят единствено допълнения.
Тези добавки са на биологична основа и заради това са елементарно разградими в околната среда. Доказано е, че захарта от цвекло, гликолите и меласата имат доста положителни свойства за понижаване на заледяването. Добавките на основата на селскостопански артикули, изключително полиолите, получени от царевица, като манитол, сорбитол и малтитол, се оказаха подобаващи солни добавки, които обезпечават положително намаление на точката на заледяване на водата.
Освен с химикали, снегът може да се топи и благодарение на машини. Разпръскването на пара и гореща вода върху насъбрания сняг се оказа дейно и отстрани нуждата от ръчното му премахване. Хидравличните, електрическите и инфрачервените лампи вършат същото с повърхността на тротоарите, настилките и мостовете.
Търсенето на други възможности на хлоридните соли не дава покой на откривателите основно по две аргументи: цена и сила. Гореспоменатите добавки са скъпи за произвеждане в нужните огромни количества, а машините са енергоемки принадлежности. Следователно намирането на идеалната опция, която да дава отговор на всички условия, е едно непрестанно предизвикателство.
Снегът се топи посредством манипулиране на понижаването на точката на заледяване, като постоянно се употребяват разтворими разтворители като соли и захари. Концентрацията и температурата на въздуха също играят значима роля за успеваемостта на тези антиобледенители. Промишлените антиобледенители на основата на NaCl не могат да разтопят леда при температури под -10°C. Поради това се прибавят разнообразни соли и добавки за размразяване на снега при рискови температури, които имат по-малко нездравословно влияние върху околната среда.
Натриевият хлорид е значим и се употребява освен при готвенето и топенето на снега. Изследване от 2019 година сподели, че океанът на Европа, луната на Юпитер е солен. Солта бе открита в замръзналата морска вода от недрата на естествения сателит на Юпитер, а това значи, че в океана на планетата има разперен натриев хлорид. Това е значим фактор за съществуването на извънземен живот. Още тогава аспирантката Саманта Трамбо и нейният теоретичен началник Майкъл Браун, както и планетолога Кевин Хънд взеха решение да завъртят галактическия телескоп Хъбъл и да го насочат към далечната луна, с цел да търсят точно тази линия на усвояване. И след четирите наблюдения, осъществени от месец май до месец август 2017 година, те я откриха. Това проучване сподели, че шансът за пораждане и развиване на живот на Европа е доста огромен
