Софийският университет отстрани проф. Михаил Мирчев след скандал
Софийският университет " Св. Климент Охридски " приключва гражданския контракт на проф. Михаил Мирчев . Това се споделя в публично, оповестено на уеб страницата на университета, в което се разказват детайлно позициите на двете страни по случая.
" Въз основа на откритото от Етичната комисия и всички събрани материали ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков реши, че е налице задоволително съображение да приключи гражданския контракт на проф. Мирчев ", допълват от " Алма матер ".
Припомня се, че до решението за прекратяването на контракта на социолога се стига след реакция от Студенсткото общество за тъждество, което стачкува против крайни тези в. Писмото с образци от изявления на професора пред студенти получи и необятен публичен отзив. След което ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков даде случая на Етичната комисия.
Скандалът стартира с, че лекциите от курса му " Социална работа с етно групи " са " изпълнени с " расистко, ксенофобско и антисемитско наличие ".
Публикуваме цялостното известие на Софийския универистет без редакторска интервенция:
На 11 ноември 2020 година Студентското общество за тъждество се обърна към ректора на Софийския университет със сигнал по отношение на „ тежките квалификации и тирада на омразата на расова и етническа основа в лекциите на проф. М. Мирчев в курса „ Социална работа с ЕТНО групи “, който той води като хоноруван учител във Факултета по науки за образованието и изкуствата. Писмото беше изпратено и до необятен кръг получатели и до медиите.
През идващите дни в Университета се получиха голям брой писма в поддръжка на настояванията от сигнала, както и писма в отбрана на проф. Мирчев, които отричаха в лекциите, качени в youtube, да се съдържат език на омразата, дискриминация и расизъм, а още по-малко нацизъм и фашизъм.
Ректорът сезира Етичната комисия с молба да ревизира изказванията в писмото за нарушаване на Етичния кодекс на Софийския университет. Етичната комисия даде опция на проф. Михаил Мирчев и на студентите да вземат отношение към повдигнатите в писмото обвинявания. Със свое писмо от 30.11.2020 година проф. Михаил Мирчев отхвърля обвиняванията, съдържащи се в сигнала, отхвърля лекциите му да съдържат расистко, ксенофобско и антисемитско наличие и акцентира, че подчертава на културната специфичност, на особения нрав и прочувствена реактивност, на поведенчески стандарти, на характерни форми на само-стигматизиране и други, което е нужно за положителната практическа активност на обществените служащи на терен. Според него става дума само и единствено за формули на приобщаване, за стимулиране на процеси на акултуриране към българската обществена и нормативна среда.
Проф. Мирчев показва образци за расистки изказвания, които съгласно сигнала отразяват неговото мнение, до момента в който в действителност в лекциите се вижда, че сходни крайни изказвания са провокация, която той самият опровергава. Така да вземем за пример във връзка на посочената в сигнала имитация, че би трябвало дикатурка, с цел да се оправят ромите, проф. Мирчев привежда продължението на лекцията, в която той опонира на репликата на една от студентките и изяснява, че подобен диктаторски публичен модел е неупотребим в европейските общества с демократична политическа ориентировка.
Друг образец за провокативна имитация, която не отразява мнението на преподавателя и след това се опровергава, е заглавието „ Ще умира ли българската нация? България допустимо ли е да стане „ еврейска страна “? Ако те, под 1%, владеят страната и капитала, медиите и изкуството “. От разискването в лекцията излиза наяве, че задачата на това изказване не е втълпяване на антисемитизъм, а че посредством неговата глупост лекторът цели да покаже, че страховете, че с увеличението на % на представителите на други етноси българската нация ще загине, са несъстоятелни. Дадени са образци с други страни, където повишаването на мигрантите и малцинствата и намаляването на болшинството не е довело до това страната да престане да бъде британска, еврейска или френска. Изводът е, че „ не би трябвало да вършим такива обикновени, катастрофични съждения – понижава процентът, губим си страната, понижава процентът, загиваме като нация “. Конкретно по опасението че „ България ще стане еврейска страна, в случай че евреите в България почнат да командват – със съзнанието, че една дребна общественост е превзела цялото общество “ коментарът на проф. Мирчев е „ Много са комплицирани нещата и не би трябвало да вършим прибързани, изключително катастрофични... не би трябвало да вършим обикновени заключения “.
В умозаключение проф. Мирчев отбелязва, че обвиняванията против него се пробват „ под знамената на свободата и общественото тъждество да лимитират обществения и университетския разговор по основни публични проблеми, по щекотливи тематики и публични опасности – посредством табуиране на термини, посредством запрещение на общественото потребление на съответни статистически данни и профили “.
В мнението си по случая Етичната комисия показва мнение, че в писмото на Студентското общество за тъждество са налице както основателни изказвания, по този начин и крайни квалификации и пресиления. Етичната комисия не приема изказванията на Студентското общество, че в своите лекции проф. Мирчев „ разпростира извънредно десни и фашистки теории “, нито че същите са „ изпълнени с ксенофобско и антисемитско наличие “.
Етичната комисия счита за неточно вметнатото в сигнала изказване за „ зачестили случаи на преподаватели, защитаващи расистки, фашистки и антисемитски псевдонаучни тези “ и показва, че през последните четири години, откогато е основана Комисията, до нея не са подавани такива сигнали.
Според Комисията откритите от инспекцията нарушавания на проф. Мирчев се свеждат до генерализацията, стереотипизацията и едностранчивостта в ревюто във връзка с обособените етнически групи. Подсилени с внушения за неприязън и настъпателност, те биха могли да затвърдят предубеждения и да водят до образуване на настройки за дискриминационно отношение.
В лекциите са изказани изказвания, които не са подкрепени с действителни данни и не се базират на достоверни източници и статистически разбори, както и не са точно дефинирани съществени понятия като „ общественост “, „ национално малцинство “, „ групови права “, „ диаспора “, в прорез с критериите за научна акуратност в преподаването. Използвани са отрицателни стандарти и клишета от всекидневната тирада, както и генерализации, при които въз основа на отрицателни образци се вършат заключения за общността като цяло.
Комисията показва като образец описанието на държанието на ромите във Втора лекция, при което е налице стереотипизация и генерализиране. Не са приведени съответни доказателства за „ групови права “ на ромите, не са показани различни гледни точки, а фокусът е върху отрицателното и обидно обръщение, внушаващо, че всички роми имат държание на правонарушители.
В частта от Втора лекция, отнасяща се до бежанците, проф. Мирчев дава характерности, без да показва на какви източници се основат те, нито какъв теоретичен инструментариум употребява, с цел да стигне до направените от него заключения. Липсва какъвто и да е доказателствен материал за избрания като „ нападателни “, „ нежелаещи да се интегрират “ и други, които той отнася без каквито и да е ангажименти към всички бежанци и мигранти, които загатва в лекцията.
![Ректорът на СУ: Не всичко, което преподавателят, който и да е той, твърди, е правилно]( "Ректорът на СУ: Не всичко, което преподавателят, който и да е той, твърди, е правилно")
Ректорът на СУ: Не всичко, което преподавателят, който и да е той, твърди, е правилно
" Лекциите на професор Мирчев имат един проблем - податлив е да споделя личното си извънредно мнение по всевъзможни въпроси със студентите,...
В Трета лекция лекторът още веднъж обобщава, че „ в ниските си елементи “ ромската общественост „ неведнъж “ е „ нападателна “. И в този случай не се привежда доказателствен материал за тази „ настъпателност “. И в тази лекция методът на проф. Мирчев към бежанците е обвързван с това да дава оценки като цяло, без позоваване на каквито и да е данни.
В резюме Комисията показва, че в Етичния кодекс на Софийския университет намират израз полезностите, към които академичната ни общественост е обединена. Посочени са и границите на академичната независимост, която като всяка друга независимост не е неограничена независимост и е обвързвана с огромна отговорност – както за изследователската и просветителната активност в Университета, по този начин и пред обществото.
В университетска среда е налице характерна отговорност на преподавателя, неотменно обвързвана с академичната независимост в преподаването. В това отношение Комисията установи нарушаване на член 2 от Етичния кодекс, който се отнася до интелектуалната почтеност в научната активност, както и на член 5 за академичната отговорност в професионалното държание, която изисква акуратност и надеждност.
Според Комисията в основата на обществената работа стои явен етичен ангажимент за приобщаване на съответни човеци и групи, които в едно или повече връзки биха могли да бъдат уязвими, и допуска старания за създаване на връзки на доверие, емпатия, подготвеност за схващане и приемливост.
Във връзка с отрицателните стандарти и клишета във връзка с етнически групи, възприети като обидни и унизяващи, както и с генерализациите, при които не са зачетени самостоятелни разлики и които, в случай че не са подкрепени с достоверни данни, са несправедливи, Комисията счита, че е налице нарушаване на член 3 и на член 4 от Етичния кодекс.
![Комисията за отбрана от дискриминация се захвана с проф. Михаил Мирчев и лекциите му]( "Комисията за отбрана от дискриминация се захвана с проф. Михаил Мирчев и лекциите му")
Комисията за отбрана от дискриминация се захвана с проф. Михаил Мирчев и лекциите му
Днес, 18 ноември 2020 година, Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД) се самосезира по отчет на Наско Атанасов, член на КЗД. Докладът е...
Според член 3 „ Отношенията в академичната общественост се основават на почитание към всяка човешка персона, без значение от нейната настояща позиция, опит и вероятности. В академичната общественост са неприемливи връзки на взаимозависимост, насила и дискриминация въз основа на етнически, полови, религиозни, политически и други признаци. “
Съгласно член 4 „ Всеки академик разполага със независимост на мисълта и изразяването и е свободен да избира методите, посредством които да взема решение научните задания съгласно откритите етични стандарти, като не нарушава непознатото достолепие или персонално пространство. Свободата да се учи, преподава и изследва би трябвало да се упражнява предвид на богатството на обществото, където този труд намира приложение и самопризнание. Всеки академик е свободен да разисква намерено хрумвания, да взе участие в диспути и показва сериозни позиции, като се стреми тези позиции да бъдат разгласени и обосновани и се придържа към акуратност при излагането на разнообразни гледни точки. Академичната независимост се упражнява при зачитането на разнообразието и мнението на другия – главен белег на академичната приемливост. “
Въз основа на откритото от Етичната комисия и всички събрани материали ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков реши, че е налице задоволително съображение да приключи гражданския контракт на проф. Мирчев.
Софийският университет постоянно е бил водеща мощ в отбрана на демократичните и демократичните полезности. Той е в непрекъснато партньорство с ромски и еврейски организации, уредник е на взаимни събития, като отдаването на респект на жертвите на Световния ден на Холокоста, предлага стратегии, отдадени на дамите и половете, на интеграцията на малцинствата и на хората със специфични потребности, откри единствената компетентност „ Хебраистика “ в страната и други
На 18 ноември Общото заседание – висшият групов орган за ръководство на Университета, със своя декларация преутвърди уговорката на Софийския университет към традициите на взаимното почитание и съгласие и уверено осъди всички послания, които с претенцията да бъдат университетски, омаловажават други способи на живот и култури, или под друга форма подриват полезностите на равноправието.
" Въз основа на откритото от Етичната комисия и всички събрани материали ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков реши, че е налице задоволително съображение да приключи гражданския контракт на проф. Мирчев ", допълват от " Алма матер ".
Припомня се, че до решението за прекратяването на контракта на социолога се стига след реакция от Студенсткото общество за тъждество, което стачкува против крайни тези в. Писмото с образци от изявления на професора пред студенти получи и необятен публичен отзив. След което ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков даде случая на Етичната комисия.
Скандалът стартира с, че лекциите от курса му " Социална работа с етно групи " са " изпълнени с " расистко, ксенофобско и антисемитско наличие ".
Публикуваме цялостното известие на Софийския универистет без редакторска интервенция:
На 11 ноември 2020 година Студентското общество за тъждество се обърна към ректора на Софийския университет със сигнал по отношение на „ тежките квалификации и тирада на омразата на расова и етническа основа в лекциите на проф. М. Мирчев в курса „ Социална работа с ЕТНО групи “, който той води като хоноруван учител във Факултета по науки за образованието и изкуствата. Писмото беше изпратено и до необятен кръг получатели и до медиите.
През идващите дни в Университета се получиха голям брой писма в поддръжка на настояванията от сигнала, както и писма в отбрана на проф. Мирчев, които отричаха в лекциите, качени в youtube, да се съдържат език на омразата, дискриминация и расизъм, а още по-малко нацизъм и фашизъм.
Ректорът сезира Етичната комисия с молба да ревизира изказванията в писмото за нарушаване на Етичния кодекс на Софийския университет. Етичната комисия даде опция на проф. Михаил Мирчев и на студентите да вземат отношение към повдигнатите в писмото обвинявания. Със свое писмо от 30.11.2020 година проф. Михаил Мирчев отхвърля обвиняванията, съдържащи се в сигнала, отхвърля лекциите му да съдържат расистко, ксенофобско и антисемитско наличие и акцентира, че подчертава на културната специфичност, на особения нрав и прочувствена реактивност, на поведенчески стандарти, на характерни форми на само-стигматизиране и други, което е нужно за положителната практическа активност на обществените служащи на терен. Според него става дума само и единствено за формули на приобщаване, за стимулиране на процеси на акултуриране към българската обществена и нормативна среда.
Проф. Мирчев показва образци за расистки изказвания, които съгласно сигнала отразяват неговото мнение, до момента в който в действителност в лекциите се вижда, че сходни крайни изказвания са провокация, която той самият опровергава. Така да вземем за пример във връзка на посочената в сигнала имитация, че би трябвало дикатурка, с цел да се оправят ромите, проф. Мирчев привежда продължението на лекцията, в която той опонира на репликата на една от студентките и изяснява, че подобен диктаторски публичен модел е неупотребим в европейските общества с демократична политическа ориентировка.
Друг образец за провокативна имитация, която не отразява мнението на преподавателя и след това се опровергава, е заглавието „ Ще умира ли българската нация? България допустимо ли е да стане „ еврейска страна “? Ако те, под 1%, владеят страната и капитала, медиите и изкуството “. От разискването в лекцията излиза наяве, че задачата на това изказване не е втълпяване на антисемитизъм, а че посредством неговата глупост лекторът цели да покаже, че страховете, че с увеличението на % на представителите на други етноси българската нация ще загине, са несъстоятелни. Дадени са образци с други страни, където повишаването на мигрантите и малцинствата и намаляването на болшинството не е довело до това страната да престане да бъде британска, еврейска или френска. Изводът е, че „ не би трябвало да вършим такива обикновени, катастрофични съждения – понижава процентът, губим си страната, понижава процентът, загиваме като нация “. Конкретно по опасението че „ България ще стане еврейска страна, в случай че евреите в България почнат да командват – със съзнанието, че една дребна общественост е превзела цялото общество “ коментарът на проф. Мирчев е „ Много са комплицирани нещата и не би трябвало да вършим прибързани, изключително катастрофични... не би трябвало да вършим обикновени заключения “.
В умозаключение проф. Мирчев отбелязва, че обвиняванията против него се пробват „ под знамената на свободата и общественото тъждество да лимитират обществения и университетския разговор по основни публични проблеми, по щекотливи тематики и публични опасности – посредством табуиране на термини, посредством запрещение на общественото потребление на съответни статистически данни и профили “.
В мнението си по случая Етичната комисия показва мнение, че в писмото на Студентското общество за тъждество са налице както основателни изказвания, по този начин и крайни квалификации и пресиления. Етичната комисия не приема изказванията на Студентското общество, че в своите лекции проф. Мирчев „ разпростира извънредно десни и фашистки теории “, нито че същите са „ изпълнени с ксенофобско и антисемитско наличие “.
Етичната комисия счита за неточно вметнатото в сигнала изказване за „ зачестили случаи на преподаватели, защитаващи расистки, фашистки и антисемитски псевдонаучни тези “ и показва, че през последните четири години, откогато е основана Комисията, до нея не са подавани такива сигнали.
Според Комисията откритите от инспекцията нарушавания на проф. Мирчев се свеждат до генерализацията, стереотипизацията и едностранчивостта в ревюто във връзка с обособените етнически групи. Подсилени с внушения за неприязън и настъпателност, те биха могли да затвърдят предубеждения и да водят до образуване на настройки за дискриминационно отношение.
В лекциите са изказани изказвания, които не са подкрепени с действителни данни и не се базират на достоверни източници и статистически разбори, както и не са точно дефинирани съществени понятия като „ общественост “, „ национално малцинство “, „ групови права “, „ диаспора “, в прорез с критериите за научна акуратност в преподаването. Използвани са отрицателни стандарти и клишета от всекидневната тирада, както и генерализации, при които въз основа на отрицателни образци се вършат заключения за общността като цяло.
Комисията показва като образец описанието на държанието на ромите във Втора лекция, при което е налице стереотипизация и генерализиране. Не са приведени съответни доказателства за „ групови права “ на ромите, не са показани различни гледни точки, а фокусът е върху отрицателното и обидно обръщение, внушаващо, че всички роми имат държание на правонарушители.
В частта от Втора лекция, отнасяща се до бежанците, проф. Мирчев дава характерности, без да показва на какви източници се основат те, нито какъв теоретичен инструментариум употребява, с цел да стигне до направените от него заключения. Липсва какъвто и да е доказателствен материал за избрания като „ нападателни “, „ нежелаещи да се интегрират “ и други, които той отнася без каквито и да е ангажименти към всички бежанци и мигранти, които загатва в лекцията.
" Лекциите на професор Мирчев имат един проблем - податлив е да споделя личното си извънредно мнение по всевъзможни въпроси със студентите,...
В Трета лекция лекторът още веднъж обобщава, че „ в ниските си елементи “ ромската общественост „ неведнъж “ е „ нападателна “. И в този случай не се привежда доказателствен материал за тази „ настъпателност “. И в тази лекция методът на проф. Мирчев към бежанците е обвързван с това да дава оценки като цяло, без позоваване на каквито и да е данни.
В резюме Комисията показва, че в Етичния кодекс на Софийския университет намират израз полезностите, към които академичната ни общественост е обединена. Посочени са и границите на академичната независимост, която като всяка друга независимост не е неограничена независимост и е обвързвана с огромна отговорност – както за изследователската и просветителната активност в Университета, по този начин и пред обществото.
В университетска среда е налице характерна отговорност на преподавателя, неотменно обвързвана с академичната независимост в преподаването. В това отношение Комисията установи нарушаване на член 2 от Етичния кодекс, който се отнася до интелектуалната почтеност в научната активност, както и на член 5 за академичната отговорност в професионалното държание, която изисква акуратност и надеждност.
Според Комисията в основата на обществената работа стои явен етичен ангажимент за приобщаване на съответни човеци и групи, които в едно или повече връзки биха могли да бъдат уязвими, и допуска старания за създаване на връзки на доверие, емпатия, подготвеност за схващане и приемливост.
Във връзка с отрицателните стандарти и клишета във връзка с етнически групи, възприети като обидни и унизяващи, както и с генерализациите, при които не са зачетени самостоятелни разлики и които, в случай че не са подкрепени с достоверни данни, са несправедливи, Комисията счита, че е налице нарушаване на член 3 и на член 4 от Етичния кодекс.
Днес, 18 ноември 2020 година, Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД) се самосезира по отчет на Наско Атанасов, член на КЗД. Докладът е...
Според член 3 „ Отношенията в академичната общественост се основават на почитание към всяка човешка персона, без значение от нейната настояща позиция, опит и вероятности. В академичната общественост са неприемливи връзки на взаимозависимост, насила и дискриминация въз основа на етнически, полови, религиозни, политически и други признаци. “
Съгласно член 4 „ Всеки академик разполага със независимост на мисълта и изразяването и е свободен да избира методите, посредством които да взема решение научните задания съгласно откритите етични стандарти, като не нарушава непознатото достолепие или персонално пространство. Свободата да се учи, преподава и изследва би трябвало да се упражнява предвид на богатството на обществото, където този труд намира приложение и самопризнание. Всеки академик е свободен да разисква намерено хрумвания, да взе участие в диспути и показва сериозни позиции, като се стреми тези позиции да бъдат разгласени и обосновани и се придържа към акуратност при излагането на разнообразни гледни точки. Академичната независимост се упражнява при зачитането на разнообразието и мнението на другия – главен белег на академичната приемливост. “
Въз основа на откритото от Етичната комисия и всички събрани материали ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков реши, че е налице задоволително съображение да приключи гражданския контракт на проф. Мирчев.
Софийският университет постоянно е бил водеща мощ в отбрана на демократичните и демократичните полезности. Той е в непрекъснато партньорство с ромски и еврейски организации, уредник е на взаимни събития, като отдаването на респект на жертвите на Световния ден на Холокоста, предлага стратегии, отдадени на дамите и половете, на интеграцията на малцинствата и на хората със специфични потребности, откри единствената компетентност „ Хебраистика “ в страната и други
На 18 ноември Общото заседание – висшият групов орган за ръководство на Университета, със своя декларация преутвърди уговорката на Софийския университет към традициите на взаимното почитание и съгласие и уверено осъди всички послания, които с претенцията да бъдат университетски, омаловажават други способи на живот и култури, или под друга форма подриват полезностите на равноправието.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ