В сянката на Ориента: Балканите в поглед към себе си в международна изложба на СГХГ
Софийската градска художествена изложба стартира сезона с упорит интернационален план, обединил творби на четири балкански национални школи. " В сянката на Ориента ", с картини на художници от България, Гърция, Сърбия и Румъния, сложили основите на светската живопис в страните си сред средата на XIX в. и 1950 година, търси облика на балканското сред Ориента и западните показа за полуострова.
В основата на изложбата са научната конференция " Ориентализъм и Балканите " и авторитетната книга " Балкани. Балканизъм " (Imagining the Balkans) на историчката Мария Тодорова, излязла преди 20 години. В нея Тодорова наблюдава облика на Балканите в западните пътеписи, исторически летописи, творби на изкуството и вестникарски публикации, с цел да покаже по какъв начин визията за Балканите като " задния двор на Европа " битува и диктува описа за тях от епохи.
Симеон Велков (1885–1966) " Помакини ", 1914Софийска градска художествена изложба
Подобно на Ориента Балканите са диво и рисково, само че и завладяващо място, в което можеш да се освободиш от оковите на цивилизацията. Или както написа американският публицист и доброволец в националноосвободителните войни Артър Смит за София през 1907 година, въпреки градът да е " изгубил художественост " с появяването на електричеството и трамваите: " София не е толкоз цивилизована, че да загуби чара на остарелия свят, пикантния мирис на Изтока. Лустрото на цивилизацията е засегнало незадълбочено единствено някои страни, а в други не е направило забележими промени. Когато излезеш от коридора на вагона и стъпиш на чистата жълта софийска гара, инстинктивно чувстваш, че Европа е зад теб и ти стоиш в сянката на Ориента. "
Изхождайки от тази външна визия за балканското, изложбата търси визиите за личното и непознатото, ориенталското и европейското в работата на художниците от епохата, множеството от които приключват образованието си в чужбина. Изложбата събира творби от Национална изложба – Музей Александрос Суцос (Гърция), Национален музей на изкуствата в Румъния, Галерия Матица Сръбска, Общински музей на Букурещ и български галерии. Разказът, който построяват, е разграничен в няколко тематики, за които изложбата предлага аудиогид, следва и излизането на каталога.
Константин Величков (1855–1907) Негър, 1888 СГХГ – Пловдив
" Това са цивилизационни отблясъци, които ни демонстрират многообразието от срещата и съ-съществуването на разнообразни култури и етноси. Едно разнообразие, с което днешният световен свят, в подтекста на актуалните политически процеси, се пробва да се оправи – от време на време със средствата на разговора и толерантността, а различен път – с експанзия. Ето за какво изложбата " В сянката на Ориента " би трябвало да се преглежда и като опция за среща с един към този момент отминал опит, която да ни даде подходи за оглеждане и осмисляне на сегашния културен безпорядък обзел съвремието ни, съвремие, в което срещата с Другия, учудващо, а може би пък обяснимо, става все по-трудна ", пишат от галерията. " В сянката на Ориента " продължава до 26 ноември.
В основата на изложбата са научната конференция " Ориентализъм и Балканите " и авторитетната книга " Балкани. Балканизъм " (Imagining the Balkans) на историчката Мария Тодорова, излязла преди 20 години. В нея Тодорова наблюдава облика на Балканите в западните пътеписи, исторически летописи, творби на изкуството и вестникарски публикации, с цел да покаже по какъв начин визията за Балканите като " задния двор на Европа " битува и диктува описа за тях от епохи.
Симеон Велков (1885–1966) " Помакини ", 1914Софийска градска художествена изложба
Подобно на Ориента Балканите са диво и рисково, само че и завладяващо място, в което можеш да се освободиш от оковите на цивилизацията. Или както написа американският публицист и доброволец в националноосвободителните войни Артър Смит за София през 1907 година, въпреки градът да е " изгубил художественост " с появяването на електричеството и трамваите: " София не е толкоз цивилизована, че да загуби чара на остарелия свят, пикантния мирис на Изтока. Лустрото на цивилизацията е засегнало незадълбочено единствено някои страни, а в други не е направило забележими промени. Когато излезеш от коридора на вагона и стъпиш на чистата жълта софийска гара, инстинктивно чувстваш, че Европа е зад теб и ти стоиш в сянката на Ориента. "
Изхождайки от тази външна визия за балканското, изложбата търси визиите за личното и непознатото, ориенталското и европейското в работата на художниците от епохата, множеството от които приключват образованието си в чужбина. Изложбата събира творби от Национална изложба – Музей Александрос Суцос (Гърция), Национален музей на изкуствата в Румъния, Галерия Матица Сръбска, Общински музей на Букурещ и български галерии. Разказът, който построяват, е разграничен в няколко тематики, за които изложбата предлага аудиогид, следва и излизането на каталога.
Константин Величков (1855–1907) Негър, 1888 СГХГ – Пловдив
" Това са цивилизационни отблясъци, които ни демонстрират многообразието от срещата и съ-съществуването на разнообразни култури и етноси. Едно разнообразие, с което днешният световен свят, в подтекста на актуалните политически процеси, се пробва да се оправи – от време на време със средствата на разговора и толерантността, а различен път – с експанзия. Ето за какво изложбата " В сянката на Ориента " би трябвало да се преглежда и като опция за среща с един към този момент отминал опит, която да ни даде подходи за оглеждане и осмисляне на сегашния културен безпорядък обзел съвремието ни, съвремие, в което срещата с Другия, учудващо, а може би пък обяснимо, става все по-трудна ", пишат от галерията. " В сянката на Ориента " продължава до 26 ноември.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ