София: Започна възпоменателната церемония по повод 146 години от обесването на Апостола на свободата пред паметника му в столицата
София. Започна възпоменателната гала във връзка 146 години от обесването на Апостола на свободата пред паметника му в столицата, съобщи кореспондент на Агенция „ Фокус “ .
Преди това се организира литийно шествие от църквата „ Св. София “, чиято последна точка бе паметникът на Васил Левски. В церемонията вземат участие знамената светини на Българската войска и представители на Националната гвардейска част.
На събитието участват президентът Румен Радев, министър-председателят Бойко Борисов, ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, патриарх Неофит, ръководителят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и други политици.
Пред подвига на Апостола ще сведат глава и десетки жители, които носят българския трикольор.
Агенция „ Фокус “ напомня: Васил Иванов Кунчев (Левски), именуван още Дякона или Апостола, е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година Учи в родния си град, а по-късно в Стара Загора. През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела. В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност. След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник.
През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България. От 1864 до 1866 година учителства в с. Войнягово и провежда „ патриотични дружини “ за бъдещото въстание. През 1867 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, идната година дружно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, само че е хванат от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактичност го довежда до концепцията, че изходът на национално – освободителната битка е в преместване на нейния център в България. Идеята му се състой в създаване на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се трансфорат в центрове българската гражданска война. Тази концепция той показва на първо време в едно писмо до Панайот Хитов, а по-късно я прави притежание и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 година и на 1 май 1869 година Левски подхваща две обиколки из страната.
Васил Левски се постанова като водач на ВРО, идеолог, уредник и началник на българското национално- освободително придвижване. Далновиден и надарен уредник, той обобщава опита на революционното придвижване до този миг и пръв доближава до съзнанието за нуждата от предварителна подготовка посредством основаването на революционни комитети и преместване на центъра на организирането на националната гражданска война в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята независимост, тъй като „ който ни освободи, той ще ни зароби “. Проповядва концепцията за „ свята и чиста република “, за общество и страна, в която всички „ да бъдат изцяло свободни там, гдето живее българинът – в България, Тракия, Македония “.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи.Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак.
В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят проект за освобождението на Васил Левски. Под управлението на Атанас Узунов се приготвя чета, която би трябвало да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до значителен резултат.
Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана. На 18 февруари 1873 година край София е изпълнена смъртната присъда на Левски.
Деница КИТАНОВА
Преди това се организира литийно шествие от църквата „ Св. София “, чиято последна точка бе паметникът на Васил Левски. В церемонията вземат участие знамената светини на Българската войска и представители на Националната гвардейска част.
На събитието участват президентът Румен Радев, министър-председателят Бойко Борисов, ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, патриарх Неофит, ръководителят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов, водачът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и други политици.
Пред подвига на Апостола ще сведат глава и десетки жители, които носят българския трикольор.
Агенция „ Фокус “ напомня: Васил Иванов Кунчев (Левски), именуван още Дякона или Апостола, е роден в град Карлово на 18 юли 1837 година Учи в родния си град, а по-късно в Стара Загора. През 1858 година, благодарение на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 година, под въздействие на концепциите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев отпътува за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като взе участие в сраженията за Белградската цитадела. В този интервал получава прозвището Левски, поради проявената смелост и сръчност. След разпускането на легията Левски се причислява към четата на дядо Ильо челник.
През 1863 година се трансферира в Румъния, само че след къс престой се завръща в България. От 1864 до 1866 година учителства в с. Войнягово и провежда „ патриотични дружини “ за бъдещото въстание. През 1867 година Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, идната година дружно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втора легия. След разпускането й прави опит да премине в България с чета, само че е хванат от сърбите и затворен в Зайчар. Така неуспехът на четническата тактичност го довежда до концепцията, че изходът на национално – освободителната битка е в преместване на нейния център в България. Идеята му се състой в създаване на революционни комитети вътре в самите български земи, които да се трансфорат в центрове българската гражданска война. Тази концепция той показва на първо време в едно писмо до Панайот Хитов, а по-късно я прави притежание и на други дейци от българската революционна емиграция в Румъния. В резултат на 11 декември 1868 година и на 1 май 1869 година Левски подхваща две обиколки из страната.
Васил Левски се постанова като водач на ВРО, идеолог, уредник и началник на българското национално- освободително придвижване. Далновиден и надарен уредник, той обобщава опита на революционното придвижване до този миг и пръв доближава до съзнанието за нуждата от предварителна подготовка посредством основаването на революционни комитети и преместване на центъра на организирането на националната гражданска война в българските земи. Убеден демократ, Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята независимост, тъй като „ който ни освободи, той ще ни зароби “. Проповядва концепцията за „ свята и чиста република “, за общество и страна, в която всички „ да бъдат изцяло свободни там, гдето живее българинът – в България, Тракия, Македония “.
На 27 декември 1872 година Левски е хванат от турските управляващи.Първоначално е отведен за следствие в Търново, а по-късно е изправен пред специфичен съд в София. Първият разпит е извършен на 4 януари 1873 година от комисия отпред с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът трансферира цялата виновност за активността на ВРО върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. На 7 януари е проведена очна ставка с Димитър Общи и Атанас Попхинов. На идващия ден за утвърждение специфичната комисия изпраща до великия везир в Цариград присъдата на членовете на Революционния комитет в с. Голям извор, Тетевенско, взели участие в обира при Арабаконак.
В края на януари и началото на февруари група комитетски дейци от Чирпанско и Старозагорско замислят проект за освобождението на Васил Левски. Под управлението на Атанас Узунов се приготвя чета, която би трябвало да спре влака за Одрин и да освободи Левски. Замисълът не довежда до значителен резултат.
Левски е наказан на гибел посредством обесване. Със специфична султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е доказана. На 18 февруари 1873 година край София е изпълнена смъртната присъда на Левски.
Деница КИТАНОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ