София. Започна отбелязването на годишнината от смъртта на Николай Хайтов

София. Започна отбелязването на годишнината от гибелта на Николай Хайтов в Борисовата градина, съобщи кореспондент на Агенция " Фокус " . Днес се навършват 19 години от кончината на българския публицист и патриот.

На събитието участват представители на " Българските патриоти – Вътрешна македонска революционна организация, ВОЛЯ и НФСБ ". Годишнината почете водачът на НФСБ Валери Симеонов. Там е и лидерът на листата на обединението във 2-ри МИР Бургас Христиан Митев.

В Борисовата градина звучат български национални песни. Те бяха изпълнени на гайда. Край паметника на Николай Хайтов са ситуирани български флагове и флагове на НФСБ.

" Фокус " напомня:
Николай Александров Хайтов приключва Лесотехническия факултет на Софийски Университет “Св.Климент Охридски през 1943 година Работи като инженер-лесовъд из Родопите и Рила (1946-1954 г.). Редактор във вестник “Народна просвета ” и в сп. “Наша Родина ” (1957 г.), основен редактор на сп. “Родопи ” (от 1965 г.). Председател на Столичния съвет за просвета. Секретар на Съюз на българските писатели (1966-1968 г.), член на Управителния съвет на Съюз на българските писатели (от 1966 г.), ръководител на Съюз на българските писатели (от 1994-1999 г.); учен (1999 г.). Депутат е в VII Велико народно събрание. Първият му печатан етюд е “Предни постове на родното строителство ” (1954 г.) в сп. “Септември ”. Автор е на разкази, романи, публицистични и есеистични книги, драми, творби за деца и доста публикации по обществено-културни въпроси. С цялостното си творчество продължава традициите на българските народопсихолози. По негови сюжети са снимани 11 кино лентата и телевизионни постановки: “Козият рог ” (1972 г.), “Семейство Калинкови ” (тв, 1968 г.), “Кучета ” (1969 г.), “Краят на песента ” (1970 г.), “Мъжки времена ” (1974 г.), “Ламята ” (1974 г.), “Черешова градина ” (1979 г.) и други, както и телевизионната поредност “Капитан Петко челник ”. В драматургията навлиза с пиесата “По земята ” (1963 г.). Следват “Заключена пролет ” (1963 г.), “Хайдути ” (1965 г.), триптихът “Кучета ”, “Лодка в гората ” и “Пътеки ” (1966), “Празникът ” (1984) и други съчинения.: “Съперници ” (1957 г.), “През вековете ” (1958 г.), “Село Яворово, Асеновградско ” (1958 г.), “Искрици от огнището ” (1959 г.), “Хайдути ” (1960 г.), “Жени-хайдутки ” (1962 г.), “Матей Преображенски - Миткалото ” (1964 г.), “Асеновград в предишното. Исторически, икономически и етнографски етюд ” (1965 г.), “Родопски властелини ” (1965 г.), “Село Манастир, Смолянско. Историческо, етнографско проучване ” (1965 година, в съавторство със Сл. Дичев), “Шумки от габър. Книга за Родопите ” (1965 г.), “Диви разкази ” (1967 г.), “Ламята ” (1970 г.), “Капитан Петко челник. Исторически етюд ” (1974 г.), “Бодливата роза. Есета ” (1975 г.), “Перуански мемоари ” (1975 г.), “За творчеството ” (1982 г.), “Последните мигове и гробът на Васил Левски ” (1985 г.), “Истини в сянка ” (1987 г.), “Светогорски мемоари ” (1987 г.), “Африкански мемоари ” (1988 г.), “Дневник. Книга първа. 1954-1962 ” (1988 г.), “Дневник. Книга втора. 1963-1966 ” (1990 г.), “Гробът на Васил Левски ” (2002 г.), “През решето и сито ” (автобиография, 2002 г.), “Троянските коне в България ” (2002 г.), “Дневници ” (ръкопис).

Деница КИТАНОВА