София. Слънцето е активна звезда, която има значителни радио емисии ...

София. Слънцето е активна звезда, която има значителни радио емисии

Учени от Института по астрономия с НАО към БАН в екип с публикация в „The Astrophysical Journal“

София. Слънцето е дейна звезда, която има обилни радио излъчвания в необятен честотен диапазон от kHz до THz, а слънчевата атмосфера има комплицирано систематизиране на магнитното поле, компактност на плазмата и температура. Тези разнообразни свойства на слънчевата атмосфера водят до разнообразни характерности на радиоизлъчването при разнообразни честоти. Наблюденията в интерферометричен изразителен режим на слънчевите нискочестотни излъчвания могат да оказват помощ за диагностицирането на свойствата на плазмата на огромни височини в слънчевата атмосфера.
В своя скорошна разработка „ Образни наблюдения на спокойното слънце в честотния диапазон от 20-80 MHz “, оповестена в авторитетното издание „ The Astrophysical Journal “, интернационален екип от 10 учени обобщава резултатите от осъществени наблюдения на спокойното Слънце в метрови радио талази, с което е реализирана невиждана пространствена разграничителна дарба за слънчеви наблюдения в тези честоти, оповестяват от ИА с НАО - Българска академия на науките. За пръв път, създателите реализират прецизни измервания на температурата на яркостта и размера на нашата звезда в диапазона от 20-80 MHz, и следят пространствено позволени структури в слънчевата корона. Резултатите компенсират неналичието на нискочестотни измервания на температурата на яркостта в предходни наблюдения.
Екипът от учени, осъществил проучването, включва българските откриватели доцент доктор Камен Козарев и постдокторанта доктор Джан Пейдзин от Института по астрономия с НАО към Българска академия на науките, както и техни сътрудници от Нидерландия, Ирландия, Китай, Полша, Белгия и Германия. Разработката е осъществена с поддръжката на Рамковата стратегия за научни проучвания и нововъведения „ Хоризонт 2020 “ на Европейски Съюз, план „ STELLAR “ и на Националната научна стратегия,,Върхови проучвания и хора за развиване на европейската просвета " (ВИХРЕН) на Фонд,,Научни проучвания ".
Счита се, че радиоизлъчването на спокойното Слънце се дължи на топлинно спирачно лъчение от електрони в горещата слънчева атмосфера. Свойствата на тихото Слънце в микровълновия набор са подробно проучени и могат да бъдат добре разказани от емисионния набор на спирачно излъчване. В обсега на метровата и декаметрови дължини на вълната свойствата на спокойното Слънце са съвсем неразучени заради инструментални ограничавания. В новото изследване учените са употребявали телескопа LOw Frequency ARray (LOFAR), с цел да изпълнят висококачествена интерферометрична образна спектроскопия — образни наблюдения на слънчево радио лъчение от спокойната корона при честоти под 90 MHz. Представен е температурният набор на яркостта и размера на Слънцето в честотния диапазон 20-80 MHz. Изследването оповестява за тъмни коронални области с ниска температура на бляскавост във всички следени честоти. Температурният набор на яркостта на тихото Слънце е прегледан и съпоставен с излъчванията на спирачно излъчване на коронален модел и с предходни наблюдения на спокойното Слънце.
С въвеждането на програмата за възобновяване LOFAR 2.0, в близко бъдеще този телескоп ще придобие още по-висока разграничителна дарба в пространствено, времево и честотно отношение, което дава опция на учените да учат по-детайлно атмосферата на Слънцето. България взе участие интензивно в работата по възобновяване и насърчаване на радио телескопа LOFAR посредством създаване на лична наблюдателна станция LOFAR-BG, обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура, ръководена от Министерство на образованието и науката. Институтът по астрономия води консорциума LOFAR-BG, който работи за развиване на радио астрономията в България.

Текстове към приложените фигури
Фигура 1 - Калибрирани интерферометрични изображения на спокойната слънчева корона на 07.08.2021 година в ниски честоти (24,60-78,90 MHz), следени от LOFAR. Белите елипси отбелязват моментния лъч на LOFAR. Плътните бели кръгове отбелязват размера на оптичния безоблачен диск; пунктираните бели кръгове отбелязват височината, която би съответствала на всяка периодичност, в случай че приемем, че това е локалната плазмена периодичност.
Фигура 2 - Калибрирани интерферометрични изображения на спокойната слънчева корона на 14.08.2021 година в ниски честоти (24,60-78,90 MHz), следени от LOFAR. Белите елипси отбелязват моментния лъч на LOFAR. Плътните бели кръгове отбелязват размера на оптичния безоблачен диск; пунктираните бели кръгове отбелязват височината, която би съответствала на всяка периодичност, в случай че приемем, че това е локалната плазмена периодичност.
Фигура 3 - Температурният набор на яркостта, следен от LOFAR (червен цвят), температурата на яркостта на модела (плътно черно) и предходни наблюдения.
Фигура 4 - Температурните спектри на яркостта на няколко определени коронални позиции. В зелено се вижда спектърът на доста радио тъмна област в короната, следена на 07.08.2021 година (горно слънчево радио изображение).

Източник: focus-news.net


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР


PromoMall.bg