Скулптурната фигура на бронзовия лъв от войнишкия паметник в София е възстановена на мястото, където е била поставена през 1934 г.
София. Скулптурната фигура на бронзовия лъв от войнишкия монумент в София е възобновена на мястото, където е била сложена през 1934 година Това оповестиха от пресцентъра на Столична община. „ Къс история се връща на своето същинско и автентично място. Оригиналният монумент на софийските полкове е открит през 1934 година от цар Борис Трети. Това е дело на огромния кмет и деятел на София Иван Иванов на тогавашната община, само че и на военните организации, които са желали във всяко обитаемо място на България да има войнишки монументи. “ Това сподели заместник-кметът на София доктор Тодор Чобанов при монтажа на скулптурната фигура на лъва в парковото пространство на Националния замък на културата. Днес бе осъществен монтажът на фигурата на лъва в завършения фундамент, възобновен както е било при откриването на войнишния монумент.
Признателна България построява в София мемориален комплекс от величествени възпоменателни плочи, напомнящи за героизма на Първи и Шести полкове, наречени Софийската „ желязна “ дивизия. Паметникът е бил открит тържествено на 28 октомври 1934 година, като на тържествената гала знамената на полковете се развяват гордо пред строените редици.
През 2014 година Столичният общински съвет взе решение за възобновяване на мемориала на Първи и Шести пехотни полкове на тяхното историческо място и пренасяне на скулптурите от художествено-творческия синтез „ 1300 години България “.
Статуята на лъва е дело на скулптора Михаил Михайлов и дружно с част от плочите с имената на бойците се пазеше в Националния военно-исторически музей. Автор на паметника с възпоменателните плочи е бил арх. Александър Обретенов.
Предвижда се за възобновяване на мемориала да бъде разгласен конкурс при започване на 2018 година
Първи пехотен Софийски полк
В основата на образувания полк е 1-ва тайфа от Българското опълчение, която се популяризира в боевете на Шипка и при Стара Загора. След основаването на Българската земска армия през юли 1878 година дружините прибавят към името си наименованието на обитаемото място, където са основани и са на гарнизон. Така 1-ва тайфа става 1-ва пехотна Софийска тайфа. След възкачването на княз Александър І на престола (17.04.1879 г.) тя е преименувана на 1-ва пехотна Софийска на Негово Височество княз Александър І тайфа.
На 30.08.1881 година дружината получава първото си формено бойно знаме. С въвеждането на полковата организация в българската армия през 1884 година от състава на 1-ва Софийска пехотна тайфа, 5-та пехотна Тетевенска тайфа и 6-та пехотна Плевенска тайфа е образуван 1-ви пехотен Софийски полк. За пръв негов пълководец е назначен подполковник Всеволожски. Частите на полка се отличават в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война (1885).
Съставът на полка се попълня с бойци по наборната система, а офицерският кадър е от приключилите Военното учебно заведение в София и Школата за запасни подпоручици. Те се борят героичен по фронтовете по време на войните за национално обединяване (1912 – 1918). През 1920 година полкът се реорганизира в 1-ва пехотна Софийска тайфа. През 1928 година от нейния състав и 1-ва жандармерийска тайфа още веднъж се образува 1-ви пехотен Софийски полк.
Шести пехотен Търновски полк
Полкът е образуван през 1884 година от 17-та Търновска, 18-та Габровска и 21-ва Еленска тайфа. Той е един от първите, основани след въведената полкова организация. За него полковник Борис Дрангов споделя, че където стъпи, трева не никне. Полкът взе участие в боевете по време на Сръбско-българската война. Денят на успеха при Драгоман – 10-ти ноември, е разгласен за военен празник на търновци. След 1887 година за началник на полка е провъзгласен княз Фердинанд І. Престолонаследникът княз Борис Търновски е причислен в описите на полка като подпоручик. През 1889 година 6-ти пехотен Търновски полк се открива в София на непрекъснато местослужене. Неговите подразделения вземат участие във войните за национално обединяване като част от 1-ва дивизия на Първа войска.
От 1920 до 1928 година сходно на 1-ви пехотен Софийски полк и 6-ти пехотен Търновски полк е редуциран до тайфа, когато дружно с 2-ра жандармерийска тайфа още веднъж се възвръща. Полковите елементи вземат участие в заключителната фаза на Втората международна война и се отличават в боевете при Стражин и Куманово.
Признателна България построява в София мемориален комплекс от величествени възпоменателни плочи, напомнящи за героизма на Първи и Шести полкове, наречени Софийската „ желязна “ дивизия. Паметникът е бил открит тържествено на 28 октомври 1934 година, като на тържествената гала знамената на полковете се развяват гордо пред строените редици.
През 2014 година Столичният общински съвет взе решение за възобновяване на мемориала на Първи и Шести пехотни полкове на тяхното историческо място и пренасяне на скулптурите от художествено-творческия синтез „ 1300 години България “.
Статуята на лъва е дело на скулптора Михаил Михайлов и дружно с част от плочите с имената на бойците се пазеше в Националния военно-исторически музей. Автор на паметника с възпоменателните плочи е бил арх. Александър Обретенов.
Предвижда се за възобновяване на мемориала да бъде разгласен конкурс при започване на 2018 година
Първи пехотен Софийски полк
В основата на образувания полк е 1-ва тайфа от Българското опълчение, която се популяризира в боевете на Шипка и при Стара Загора. След основаването на Българската земска армия през юли 1878 година дружините прибавят към името си наименованието на обитаемото място, където са основани и са на гарнизон. Така 1-ва тайфа става 1-ва пехотна Софийска тайфа. След възкачването на княз Александър І на престола (17.04.1879 г.) тя е преименувана на 1-ва пехотна Софийска на Негово Височество княз Александър І тайфа.
На 30.08.1881 година дружината получава първото си формено бойно знаме. С въвеждането на полковата организация в българската армия през 1884 година от състава на 1-ва Софийска пехотна тайфа, 5-та пехотна Тетевенска тайфа и 6-та пехотна Плевенска тайфа е образуван 1-ви пехотен Софийски полк. За пръв негов пълководец е назначен подполковник Всеволожски. Частите на полка се отличават в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война (1885).
Съставът на полка се попълня с бойци по наборната система, а офицерският кадър е от приключилите Военното учебно заведение в София и Школата за запасни подпоручици. Те се борят героичен по фронтовете по време на войните за национално обединяване (1912 – 1918). През 1920 година полкът се реорганизира в 1-ва пехотна Софийска тайфа. През 1928 година от нейния състав и 1-ва жандармерийска тайфа още веднъж се образува 1-ви пехотен Софийски полк.
Шести пехотен Търновски полк
Полкът е образуван през 1884 година от 17-та Търновска, 18-та Габровска и 21-ва Еленска тайфа. Той е един от първите, основани след въведената полкова организация. За него полковник Борис Дрангов споделя, че където стъпи, трева не никне. Полкът взе участие в боевете по време на Сръбско-българската война. Денят на успеха при Драгоман – 10-ти ноември, е разгласен за военен празник на търновци. След 1887 година за началник на полка е провъзгласен княз Фердинанд І. Престолонаследникът княз Борис Търновски е причислен в описите на полка като подпоручик. През 1889 година 6-ти пехотен Търновски полк се открива в София на непрекъснато местослужене. Неговите подразделения вземат участие във войните за национално обединяване като част от 1-ва дивизия на Първа войска.
От 1920 до 1928 година сходно на 1-ви пехотен Софийски полк и 6-ти пехотен Търновски полк е редуциран до тайфа, когато дружно с 2-ра жандармерийска тайфа още веднъж се възвръща. Полковите елементи вземат участие в заключителната фаза на Втората международна война и се отличават в боевете при Стражин и Куманово.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ