Проф. д-р Светослав Георгиев: Решението за поставяне на стент трябва да се взема от екип от различни специалисти
София. Сърдечно-съдовите болести са съществена причина за смъртност измежду популацията в Европейския съюз. Тези болести са водещи и за смъртността в България, като при всеки два от три случая най-честата причина е стеснението или запушването на сърдечните кръвоносни съдове. Причините за това се коренят както в метода на хранене, по този начин и в метода на живот. С придвижване на възрастта също се усилва честотата на засягане на кръвоносната система от атеросклеротичния развой, което надлежно води до зачестяване на изявата на тези болести. В отговор на огромните потребности на популацията от навреме лекуване на положенията, свързани с затрудненията на този развой, в страната се сътвори мрежа от ангиографски лаборатории - над 60 на брой, което докара до внезапно понижаване на инвалидността, обвързвана с тази патология. В огромната си част това са структурни звена, които подписват контракти с НЗОК само и единствено за този вид активност. Много от тези звена обаче не разпорагат с мултидисциплинарни медицински екипи и това лишава пациентите от опцията за сложно лекуване. В тях се практикува само интервенционална кардиология, която не взема поради съпътстващите болести, които пациентът доста постоянно има, нито опцията за настъпване на усложнения след интервенцията. В такива ангиографски лаборатории се лекува единствено сърцето, само че не и пациентът. Интервенционалната кардиология включва диагностика на сърдечните болести посредством катетеризация – вкарване на катетри в сърцето, въвеждане на контрастност през катетрите, с който се изобразяват сърдечните структури, отклоняване на налягане и визуализация на вътрешната повърхнина на сърдечните кръвоносни съдове. Това са по този начин наречените „ цветни “ фотоси на сърцето при заболели с гръдна жаба или при пациенти със сърдeчен инфаркт, изяснява проф. доктор Светослав Георгиев, интервенционален кардиолог в УМБАЛ „ Св. Марина “ във Варна, оповестиха от Медицински университет - Варна . „ Тук се включват и обстановки, при които пациентите имат и клапни сърдечни пороци - клапите са повредени и би трябвало да се вземе решение дали тези клапи ще бъдат оперирани или не. За да се вземе решение за интервенция е належащо да се направи точна оценка какъв брой е тежък порокът, поврежда ли сърцето и би трябвало ли клапата да бъде заменена. Когато пациентът влезе в операционна, по едно и също време със промяна на клапата, в случай че е належащо, се прави и байпас интервенция, с цел да няма наново отварянае на гръдния панер “, добавя проф. Георгиев.
Ако пациентът няма клапен недостатък и би трябвало незабавно да му бъде подложен стент, огромна част от лабораториите подценяват обстоятелството, че той има и друга патология - проблем, който в изискванията на неотложност не се взема решение. Това постоянно е причина след 2-3 дни болният още веднъж да търси здравна помощ. Когато е направена такава намеса в ангиографска лаборатория, в многопрофилните лечебни заведения лекарите стартират да работят по всички останали болести, които би трябвало да бъдат взети поради още когато се тръгне на разискване за интервенция.
Усложненията, които са неотменна част на инвазивната активност, са свързани със затруднена работа на бъбреците, при което се развива остра бъбречна непълнота и в случай че тя не трябва третирана още първоначално, пациентът постоянно стига до хемодиализа. Рисковете от затруднения са свързани и с вероятността болният да прокърви, при което той още веднъж търси лекарска помощ отвън ангиографската лаборатория, в която му е направена интервенцията, тъй като там не одобряват пациентите в тези обстановки. При възрастни пациенти такава намеса е доста рискова, тъй като при тях не боледува единствено сърцето и преди интервенцията е належащо да бъде направена вярна цялостна оценка. В медицината не е допустимо да лекуваш сърцето в една болница, бъбреците в друга, червата в трета. Необходима е сложна оценка, която може да се извърши само в огромни многопрофилни лечебни заведения, които разполагат с нужната инсталация и експерти в разнообразни области на медицината.
През последните години експертите регистрират промени в структурата на сърдечно – съдовите болести. Те стават по-често незабавни и все по-често са при възрастни хора, паралелно на възходящата междинната възраст на популацията, а сърдечните болести са приоритет измежду хората над 55г. Колкото повече напредва възрастта, толкоз честотата пораства и спешността се усилва. Времето за взимане на решения в тези случаи е малко и когато то е погрешно, това вкарва пациента в обстановка, в която той може да загуби даже живота си по-късно, без значение че му е оправен кръвоносния съд, споделя проф. Георгиев. В България хроничните, последователно прогресиращи форми на болесттите на сърдечните съдове понижават като условен дял (напр. гръдна жаба) за сметка на острите, т.е обстановки, при които се постанова да се работи по неотложност. Острата форма на това заболяване е изострен инфаркт.
Хроничните болести се третират с лекарства, които понижават признаците и пациентите живеят първокласен живот. Пациентите с гръдна жаба не могат да поставят тежък труд, тъй като в изискванията на физическо натоварване се натоварва и сърцето. Когато има притеснение на кръвоносния съд се лимитира подаването на кръв към самото сърце, част от мускулните кафези стартират да страдат от липса на О2 и алармата в нашия организъм се включва – стартира болежка, най-често в гърдите. Пациентът се принуждава да спре натоварването и болката отшумява.
При острите форми стеснението към този момент е с нарушена целокупност, тъй като е формирано от ненормални кафези, които в даден миг умират и се стига до разпукване на плаката, а за организма това е сигнал, че има пробив в кръвоносната система и той реагира като се пробва да го запуши. Как се запушва пробивът? „ Образува се тромб в кръвоносен съд, който е с диаметър в най-широката си част до 4мм, само че в по-периферните елементи 3-2 мм. Този тромб се образува доста бързо - няколко кафези стават магнит за другите кафези и по този начин в границите на половин - един час става цялостно задръстване на кръвоносния съд, стопира подаването на всевъзможен О2 и храна за клетките и те умират след 1-я час прогресивно. Затова в тези обстановки се постанова да се работи доста бързо. Стентовете напълно механично размачкват стеснението и възвръщат естествения диаметър на кръвоносния съд, с което кръвта стартира да се движи с естествена скорост и това понижава значително риска от формиране на тромб. Стентът обаче е непознато тяло и организмът се стреми да го изолира, като единственият метод за това е да натрупа към него същите кафези, които образуват тромба. Това води в границите на половин час до ново задръстване на кръвоносния съд. Поради тази причина, тези заболели одобряват мощни комбинации от медикаменти, предотвратяващи съсирването на кръвта. При пациентите, при които поражда подобен проблем към този момент се съчетават два риска. Единият от формиране на тромби (свързан с поставения стент) и другият - риск от кървене (свързан със съпътстващото наложително лечение). Ако пациентът има риск от кървене, обвързван с друго извънсърдечно заболяване – тези медикаменти са му противопоказни и в случай че бъдат дадени не на място, те могат до доведат до гибел. „ Няма значение, че сме оправили сърцето в случай че сме умъртвили индивида. “, споделя проф. Георгиев.
Поведението, което интернационалната здравна общественост предлага в този момент, е преди слагането на непознато тяло в организма да се прави сложна оценка на рисковете и изгодите от стентиране в съответната обстановка. Вярното решение е разискване на цялостното държание в подтекста на непосредствените и следващи потребности на болния, което значи разискване по едно и също време както от кардиолог, по този начин и от интервенционален кардиолог, който слага стентовете, от кардиохирург и вероятно невролог, нефролог и съдов хирург, тъй като гледните точки са разнообразни. Екипният метод е доста значим, и когато приказваме за сърдечно-съдовите болести той е вероятен единствено в лечебни заведения, които разполагат със съответните звена - кардиохирургия, съдова хирургия, нефрология, неврология и неврохирургия. В България това са лечебни заведения в университетските центрове – София, Варна, Пловдив, Ст. Загора, Плевен.
Рисковете при осъществяване на интервенционално лекуване са свързани с вероятността до момента в който се лекува сърцето да се стигне до увреждане на различен орган, тъй като всеки орган с цел да работи обикновено има потребност от кръвоснабдяване, а съдовите райони са свързани между тях. Въпросът постоянно е в преценка на целите. Много постоянно засягането на сърдечните съдове се съчетава със засягане и на мозъчните съдове и това е основанието в Университетската болница „ Св. Марина “ да се прави мног постоянно едновременна диагностика и на двете съдови зони. Целта е болният да бъде оценен изцяло и лекуван сложно с цел да може да живее по-дълго, а не с избрана операция да му бъде съкратен животът. Има дефекти в системата, осигуряваща необятен достъп до интервенционално лекуване. В десетките ангиографски лаборатории, които се откриха и в доста дребни обитаеми места, работят по двама лекари, от време на време с дребен опит, които би трябвало да са разполагаем 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Невъзможно е двама лекари да поемат тази тежест и да бъдат в кондиция при всяка последваща зародила нужда. Проблемът в стентирането не е в самото стентиране, а в вярната оценка на съответната обстановката, което изисква както задоволително опит от страна на лекуващите екипи, по този начин и нужната техническа обезпеченост.
За да се промени обстановката в интерес на пациентите е нужен прецизен и прецизен надзор върху активността на частните и държавните ангиографски лаборатории, увеличение на броя на кардиохирурзите в страната и вярно държание от страна на лекарите, които би трябвало да преглеждат пациента като болен човек, а освен като болен орган. Често разделяме индикациите за осъществяване на дадена интервенция в човешкия организъм на клинични и анатомични. Клиничните индикации изискват цялостна оценка на пациента, а не оценка единствено на съответната анатомия.
Проф. Георгиев предлага на пациентите със признаци наложително да посетят персоналния си доктор и кардиолог, който да реши положението им, а при остри положения да търсят опция за неотложно превозване до многопрофилни академични лечебни заведения, които разполагат с целия нужен боеприпас за осъществяване на сложно лекуване на болните.
Ако пациентът няма клапен недостатък и би трябвало незабавно да му бъде подложен стент, огромна част от лабораториите подценяват обстоятелството, че той има и друга патология - проблем, който в изискванията на неотложност не се взема решение. Това постоянно е причина след 2-3 дни болният още веднъж да търси здравна помощ. Когато е направена такава намеса в ангиографска лаборатория, в многопрофилните лечебни заведения лекарите стартират да работят по всички останали болести, които би трябвало да бъдат взети поради още когато се тръгне на разискване за интервенция.
Усложненията, които са неотменна част на инвазивната активност, са свързани със затруднена работа на бъбреците, при което се развива остра бъбречна непълнота и в случай че тя не трябва третирана още първоначално, пациентът постоянно стига до хемодиализа. Рисковете от затруднения са свързани и с вероятността болният да прокърви, при което той още веднъж търси лекарска помощ отвън ангиографската лаборатория, в която му е направена интервенцията, тъй като там не одобряват пациентите в тези обстановки. При възрастни пациенти такава намеса е доста рискова, тъй като при тях не боледува единствено сърцето и преди интервенцията е належащо да бъде направена вярна цялостна оценка. В медицината не е допустимо да лекуваш сърцето в една болница, бъбреците в друга, червата в трета. Необходима е сложна оценка, която може да се извърши само в огромни многопрофилни лечебни заведения, които разполагат с нужната инсталация и експерти в разнообразни области на медицината.
През последните години експертите регистрират промени в структурата на сърдечно – съдовите болести. Те стават по-често незабавни и все по-често са при възрастни хора, паралелно на възходящата междинната възраст на популацията, а сърдечните болести са приоритет измежду хората над 55г. Колкото повече напредва възрастта, толкоз честотата пораства и спешността се усилва. Времето за взимане на решения в тези случаи е малко и когато то е погрешно, това вкарва пациента в обстановка, в която той може да загуби даже живота си по-късно, без значение че му е оправен кръвоносния съд, споделя проф. Георгиев. В България хроничните, последователно прогресиращи форми на болесттите на сърдечните съдове понижават като условен дял (напр. гръдна жаба) за сметка на острите, т.е обстановки, при които се постанова да се работи по неотложност. Острата форма на това заболяване е изострен инфаркт.
Хроничните болести се третират с лекарства, които понижават признаците и пациентите живеят първокласен живот. Пациентите с гръдна жаба не могат да поставят тежък труд, тъй като в изискванията на физическо натоварване се натоварва и сърцето. Когато има притеснение на кръвоносния съд се лимитира подаването на кръв към самото сърце, част от мускулните кафези стартират да страдат от липса на О2 и алармата в нашия организъм се включва – стартира болежка, най-често в гърдите. Пациентът се принуждава да спре натоварването и болката отшумява.
При острите форми стеснението към този момент е с нарушена целокупност, тъй като е формирано от ненормални кафези, които в даден миг умират и се стига до разпукване на плаката, а за организма това е сигнал, че има пробив в кръвоносната система и той реагира като се пробва да го запуши. Как се запушва пробивът? „ Образува се тромб в кръвоносен съд, който е с диаметър в най-широката си част до 4мм, само че в по-периферните елементи 3-2 мм. Този тромб се образува доста бързо - няколко кафези стават магнит за другите кафези и по този начин в границите на половин - един час става цялостно задръстване на кръвоносния съд, стопира подаването на всевъзможен О2 и храна за клетките и те умират след 1-я час прогресивно. Затова в тези обстановки се постанова да се работи доста бързо. Стентовете напълно механично размачкват стеснението и възвръщат естествения диаметър на кръвоносния съд, с което кръвта стартира да се движи с естествена скорост и това понижава значително риска от формиране на тромб. Стентът обаче е непознато тяло и организмът се стреми да го изолира, като единственият метод за това е да натрупа към него същите кафези, които образуват тромба. Това води в границите на половин час до ново задръстване на кръвоносния съд. Поради тази причина, тези заболели одобряват мощни комбинации от медикаменти, предотвратяващи съсирването на кръвта. При пациентите, при които поражда подобен проблем към този момент се съчетават два риска. Единият от формиране на тромби (свързан с поставения стент) и другият - риск от кървене (свързан със съпътстващото наложително лечение). Ако пациентът има риск от кървене, обвързван с друго извънсърдечно заболяване – тези медикаменти са му противопоказни и в случай че бъдат дадени не на място, те могат до доведат до гибел. „ Няма значение, че сме оправили сърцето в случай че сме умъртвили индивида. “, споделя проф. Георгиев.
Поведението, което интернационалната здравна общественост предлага в този момент, е преди слагането на непознато тяло в организма да се прави сложна оценка на рисковете и изгодите от стентиране в съответната обстановка. Вярното решение е разискване на цялостното държание в подтекста на непосредствените и следващи потребности на болния, което значи разискване по едно и също време както от кардиолог, по този начин и от интервенционален кардиолог, който слага стентовете, от кардиохирург и вероятно невролог, нефролог и съдов хирург, тъй като гледните точки са разнообразни. Екипният метод е доста значим, и когато приказваме за сърдечно-съдовите болести той е вероятен единствено в лечебни заведения, които разполагат със съответните звена - кардиохирургия, съдова хирургия, нефрология, неврология и неврохирургия. В България това са лечебни заведения в университетските центрове – София, Варна, Пловдив, Ст. Загора, Плевен.
Рисковете при осъществяване на интервенционално лекуване са свързани с вероятността до момента в който се лекува сърцето да се стигне до увреждане на различен орган, тъй като всеки орган с цел да работи обикновено има потребност от кръвоснабдяване, а съдовите райони са свързани между тях. Въпросът постоянно е в преценка на целите. Много постоянно засягането на сърдечните съдове се съчетава със засягане и на мозъчните съдове и това е основанието в Университетската болница „ Св. Марина “ да се прави мног постоянно едновременна диагностика и на двете съдови зони. Целта е болният да бъде оценен изцяло и лекуван сложно с цел да може да живее по-дълго, а не с избрана операция да му бъде съкратен животът. Има дефекти в системата, осигуряваща необятен достъп до интервенционално лекуване. В десетките ангиографски лаборатории, които се откриха и в доста дребни обитаеми места, работят по двама лекари, от време на време с дребен опит, които би трябвало да са разполагаем 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Невъзможно е двама лекари да поемат тази тежест и да бъдат в кондиция при всяка последваща зародила нужда. Проблемът в стентирането не е в самото стентиране, а в вярната оценка на съответната обстановката, което изисква както задоволително опит от страна на лекуващите екипи, по този начин и нужната техническа обезпеченост.
За да се промени обстановката в интерес на пациентите е нужен прецизен и прецизен надзор върху активността на частните и държавните ангиографски лаборатории, увеличение на броя на кардиохирурзите в страната и вярно държание от страна на лекарите, които би трябвало да преглеждат пациента като болен човек, а освен като болен орган. Често разделяме индикациите за осъществяване на дадена интервенция в човешкия организъм на клинични и анатомични. Клиничните индикации изискват цялостна оценка на пациента, а не оценка единствено на съответната анатомия.
Проф. Георгиев предлага на пациентите със признаци наложително да посетят персоналния си доктор и кардиолог, който да реши положението им, а при остри положения да търсят опция за неотложно превозване до многопрофилни академични лечебни заведения, които разполагат с целия нужен боеприпас за осъществяване на сложно лекуване на болните.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ