София. През 1913 г. по време на Междусъюзническата война, Сърбия

София. През 1913 година по време на Междусъюзническата война, Сърбия афишира война на България. През 1890 година е изпратена нота до Високата врата за назначение на трима български владици в Македония (Скопие, Велес и Охрид) и за признание на княза, подкрепена от Англия, Германия и Австро-Унгария (против са Русия, Гърция, Сърбия и Патриаршията). През 1878 година е подписано англо-австрийско съглашение за проверка на Санстефанския контракт в духа на англо-руското съглашение от 30 май. Санстефанският кротичък контракт е подписан сред Русия и Османската империя на 19 февруари 1878 година (3 март). На 18 юни e роден Георги Димитров – български политик и общественик, деятел на интернационалното комунистическо придвижване. На тази дата умира Христо Смирненски (псевд. на Христо Димитров Измирлиев) – стихотворец. 2002 година Президентът на Република България връчва „ Орден остаряла планина “ първа степен на: 1. Херит Залм, министър на финансите на Кралство Холандия „ за изключително огромните му заслуги за консолидиране на позициите на Република България пред Световната банка и Международния валутен фонд и за поддръжката му за създаване на съвременна държавна администрация в страната ни “ 2. Чан Ван Тхин, ексклузивен и пълномощен дипломат на Социалистическа република Виетнам в Република България „ за извънредно огромните му заслуги за развиването и укрепването на българо-виетнамските връзки и във връзка окончателното му тръгване от страната “ 3. Даниела Баришич, ексклузивен и пълномощен дипломат на Република Хърватия в Република България „ за извънредно огромните ѝ заслуги за развиването и укрепването на българо-хърватските връзки и във връзка окончателното ѝ тръгване от страната “ 2001 година Кметът на София Стефан Софиянски, подсилен от Евгений Бакърджиев, желае оставката на Иван Костов като водач на Съюз на демократичните сили поради тежката изборна загуба. 1981 година Съставено е държавно управление отпред с Гриша Филипов. За първи заместник- ръководител на Министерския съвет е определен Тодор Божинов, а за заместник-председатели Андрей Луканов, Георги Йорданов, Григор Стоичков, Кирил Зарев, Стамен Стаменов и Станиш Бонев. Людмила Живкова е избрана отново за ръководител на Комитета за просвета. Георги Филипов Гриша е политически и държавен деятел. Той е роден на 13 юли 1919 година в гр. Кадиевка (Украйна) в семейство на български емигранти. Член е на Българската работническа партия, по-късно Българска комунистическа партия. В интервала 1974-1989 година е член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, ръководител е на Министерския съвет на Народна република България (юли 1981-юли 1986 г.). 1973 година В София е подписан протокол за стокообмен с Гърция за 1973 година на стойност 60 000 000 $. 1947 година Възстановени са дипломатическите връзки с Унгария. На 1 февруари 1946 година Унгария е провъзгласена за република. Установява се тоталитарен режим на ръководство под управлението на Унгарската комунистическа партия. През 1949 година става член на Съвет за икономическа взаимопомощ, от 1955 година се причислява към страните, подписали Варшавския контракт. През 1956 година се организират митинги против руското въздействие в страната, което след това е потушено грубо с присъединяване на руската войска. През 1989 година руския модел на ръководство се проваля изцяло, социал - политическата система рухва, открит е либерален парламентарен режим. През 1990 година изборите са извоювани от демократичната съпротива, а за президент е определен А. Гьонц, за министър-председател Й. Антал. Трудностите на преходния интервал довеждат още веднъж социалистите на власт през 1994 година (министър-председател Г. Хорн). През 1998 година парламентарните избори са извоювани от Съюза на младите демократи - Унгарска гражданска партия (ФИДЕС). Унгария е член на Организация на обединените нации от 1955 година и на НАТО 1999 година 1913 година По време на Междусъюзническата война, Сърбия афишира война на България. 1913 година По време на Междусъюзническата война, по решение на държавното управление, Главното командване стопира настъпателните дейности против Сърбия и Гърция и заповядва да се премине към защита. В същия ден Върховният главнокомандващ на сръбската войска издава заповед за започване на бойни дейности против България. 1913 година По време на Междусъюзническата война гръцката войска изгаря селата Котово, Спатово, Манджово и Чифлици, Сярско. Останалите в тях поданици са избити. Бежанците се укриват в планината, а изгорените села били изравнени със земята. Според гръцкия щемпел - селата били опожарени от гръцкото население, което не желаело повече да живее под българска власт. 1913 година По време на Междусъюзническата война, сръбските управляващи в Ресен арестуват, изтезават и интернират 496 български първенци от града и района. 37 от тях са свиреп убити. В Крушево сръбските управляващи арестуват 126 видни българи – учители, свещеници, участници в национално-освободителните и църковните битки и ги подлагат на свиреп мъчения. В краката на задържаните е хвърлена отрязаната глава на четника Иван Котев. Сръбските управляващи убиват грубо духовник Иван Аврамов и шестима младежи, набедени за комити, в прословутия дом за мъчения на българите във Велес - “Черната къща ”. 1913 година По време на Междусъюзническата война в сражения против сръбските войски, умират опълченците от Първа Дебърска тайфа на Македоно-одринското опълчение - ефрейтор Димитър Иванов от Кратово, редниците Митре Андреев от Дебър, Трайко Симеонов от Мелничани, Дебърско, Иван Алексов от Подгорци, Дебърско, Илия Иванов от Ябланица, Дебърско. 1901 година Приет е Закон за ръководство и оползотворяване капитала на някогашната Българска добродетелна тайфа. Създава се обособен неотчуждаем фонд за прехрана на небогати български студенти. Общата сума е 372 000 лева 1898 година Публикуван е Правилник за националните библиотеки в София и Пловдив. 1890 година Изпратена е нота до Високата врата за назначение на трима български владици в Македония (Скопие, Велес и Охрид) и за признание на княза, подкрепена от Англия, Германия и Австро-Унгария (против са Русия, Гърция, Сърбия и Патриаршията). България стопира заплащанията по румелийския налог и изплащането на жп линията Русе-Варна. Султанът удовлетворява нотата на 14 юли същата година, като издава берати за български владици в Охрид (митрополит Синесий) и Скопие (митрополит Теодосий) и позволява на Екзархията да издава в Цариград собствен формален орган на български език - вестник " Новини ", чийто първи брой излиза на 27 септември. 1878 година Сключено е англо-австрийско съглашение за проверка на Санстефанския контракт в духа на англо-руското съглашение от 30 май. Санстефанският кротичък контракт е подписан сред Русия и Османската империя на 19 февруари 1878 година (3 март). С него се поставя завършек на Руско-турската освободителна война 1877–1878 година Подписан е в градчето Сан Стефано (днес Йешилкьой). Договорът е предварителен – т. е. прелиминарен, и предстои на утвърждението на останалите Велики сили. Санстефанският кротичък контракт съдържа увод, 29 члена и умозаключение. Според него освободена България е самостоятелно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое национално държавно управление и армия. Нейната повърхност е над 170 000 кв. км. В територията на България влизат цяла Северна България без Северна Добруджа, която минава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обгръщат територии, близки до избраните на Цариградската конференция 1876 година Според контракта отпред на страната би трябвало да застане княз, който да бъде определен от народа, одобрен от Високата врата и утвърден от Великите сили. Събрание от определени български първенци би трябвало да разиска и одобри главния закон на страната. С цел подкрепяне на българския народ в началните стъпки на неговото държавно ръководство се планува в страната за период от две години да остане краткотрайно съветско ръководство. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с съществуването на османски държавни, публични и персонални парцели в България. Третира се заплащането на годишен налог. Санстефанският кротичък контракт глоби редица придобивки и за други балкански страни. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята самостоятелност. Румъния получава Северна Добруджа, против което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит би трябвало да влезе в действие Органическият правилник от 1868 година Босна и Херцеговина получават административна автономност. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да минават в спокойно и военно време търговски кораби на неутралните страни. Санстефанският кротичък контракт урежда редица аспекти от Източната рецесия. Увенчава с триумф многовековните битки на българите и довежда до възобновяване на българската страна. 1854 година Георги Раковски напуща скрито Цариград и с четата си потегля към Стара планина. 1711 година Армията на Мехмед паша минава р. Дунав в региона на Исакча. Придвижването на войските на север се съпровожда от налагане на изключителни повинности върху подвластното християнско население, което провокира неодобрение измежду българите в региона на Добруджа. На тази дата са родени: 1927 година Роден е Симеон Ангелов Пиронков - композитор. Той приключва БДК. Ученик е по комбинация на П. Владигеров и В. Стоянов и по дирижиране - на А. Димитров. В началото работи като музикален началник на Народен спектакъл за младежта в София. По-късно е музикален началник на Българската кинематография, където оставя скъпи мостри във филмовата музика. Преподава във ВИТИЗ " Кръстю Сарафов " (дн. НАТФИЗ). Секретар е на Съюза на българските композитори и е негов зам.-председател. Симеон Пиронков е член на редколегии, написа публикации по разнообразни музикални въпроси и други На 40 години написа първата си опера - " Добрият човек от Сечуан ", след 10 години и втората - " Пъстрата птица ". Автор е на музикални творби в съвсем всички жанрове: " Нощна музика " за симфоничен оркестър, Симфония за струнен оркестър, " Истинска апология за Сократ " за бас и оркестър (по текст на К. Варналис), " Балетна музика в памет на Стравински ", ораторията " Житие и страдалчество грешнаго Софрония ", кантатата " Искам да напиша една ария " и други 1882 година Роден е Георги Димитров – български политик и общественик, деятел на интернационалното комунистическо придвижване. Член е на БРСДП от 1902 година През 1913 година е определен за депутат, а на идната година – за консултант в столичната община. До 1923 година е началник на Общия работен синдикален съюз. В годините сред 1919-1920 година застава отпред на транспортната и на общата политическа стачка. Заедно с В. Червенков управлява Септемврийските протести 1923 година През 1929-1933 година е началник на Западноевропейското бюро на Коминтерна. На 9 март 1933 година дружно с Б. Попов и В. Танев е задържан и упрекнат в подпалването на Райхстага в Берлин. Прочува се с държанието си на Лайпцигския развой, след който получава руско поданство и отпътува за Москва. От 1935 година до 1943 година е общоприет секретар на Коминтерна. Той е 32-ия министър-председател на България (23.11.1946-02.07.1949 г.). Умира на 2 юли 1949 година Мумията му е сложена в пантеон в гр. София, срутен до основи през септември 1999 година 1879 година В Стара Загора на 18 юни 1879 година е роден Константин Антонов Иванов, прочут като Сеченката, както и с името Вълчо Антонов. Той е български бунтовник, челник на ВМОРО. Константин Иванов е член на Одринския областен революционен комитет на ВМОРО. През 1901 и 1902 година е началник на пограничния пункт на ВМОРО в Чепеларе. Там приема името Вълчо, в памет на убития предходен началник на пункта Вълчо Сарафов, братовчед на Борис Сарафов. На Пловдивския конгрес на Одринския революционен окръг през 1902 година е определен за преносим член на ООРК и е назначен за началник на Западнотракийския регион. През август същата година в Хасково образува чета в която са включени Тане Николов, Димитър Запрянов, Стефан Чолаков, Дядо Петър и други новопокръстени членове на ВМОРО и влиза в Тракия. В началото на 1905 отпътува със брачната половинка си, дейната сътрудничка на организацията Тота Дончева - Антонова за Скопие, където под прикритието на шивашка активност основават социалистическа група. Разкрити са от управляващите и изгонени от границите на империята. По време на Балканските войни е доброволец в Македоно-одринското опълчение. Умира на 23 октомври 1932 година в Стара Загора. 1873 година В Габрово е роден генерал-майор Борис Сирманов, шеф на щаба на Втора войска през Първата международна война. Завършва Военното учебно заведение в София и Генералщабна академия в Русия. По време на Балканските войни 1912–1913 година е боен аташе в Санкт Петербург. През 1915 година е назначен за нач.-щаб на 7. Пехотна Рилска давизия. На тази служба го заварва и въвличането на България в Първата международна война. От 1917 година е нач.-щаб на Втора войска, с която води война на Македонския фронт на вр. Висока чука до р. Ангиста в Сереското поле. На тази дата умират: 1996 година Умира Йордан Тодоров – български доктор, професор, доайен на българска клинична химия. Йордан Тодоров е роден на 8 ноември 1920 година в гр. София. Завършва медицина в СУ ” Св. Климент Охридски ”. Йордан Тодоров написа докторска дисертация върху клиничната лаборатория. От 1948 година е помощник и началник е на лабораторията в Университетската педиатрична клиника в София. През 1956 година става началник на катедрата по клиниколабораторна диагностика към ВМИ в София. Осъден е на 3 години затвор след политически правосъден развой (1972 г.), изхвърлен е от работа, лишен от опция да преподава и разгласява. Реабилитиран е през март 1990 година Йордан Тодоров е основател на дисциплината “Клинична химия ” и “Лабораторна диагностика ”; на Българското сдружение по клинична химия и ръководител до арестуването му (1972 г.). Член-кореспондент е на Дружество по хематология и онкология на Федерална Република Германия, почетен член на Люксембургското сдружение по клинична биология и на Полско сдружение по клинична биология. Награден е с орден “Jendrassik ” за научни заслуги. 1979 година Умира Никола Бонев – български астроном. Той е роден на 11 юли 1898 година в Стара Загора. Завършва математика и физика в СУ “ Св. Климент Охридски ” през 1922 година Специализира в Сорбоната и в Парижката обсерватория в интервала от 1924 до 1926 година През 1927 година Никола Бонев става лекар по философия в Берлинския университет, а година по- късно доцент. В интервала от 1937 година до 1966 година е професор по астрономия в Софийския Университет “Св. Климент Охридски ”. Декан е на Физико-математическия факултет от 1934 година до 1935 година Завежда Секцията по астрономия при Българска академия на науките в интервала от 1948 до 1972 година Никола Бонев е създател и ръководител на Българското астрономическо сдружение. Той е създател на станция за наблюдаване на изкуствени спътници, член е на комисията " Луна " при Международната академия по астронавтика в Париж, подпредседател е на Международната федерация по астронавтика в Париж от 1961 до 1963 година Автор е на 86 научни изявления от региона на космогонията, сферичната астрономия, висшата геодезия и математическата география. 1923 година Умира Христо Смирненски (псевд. на Христо Димитров Измирлиев) - стихотворец. Христо Димитров Измирлиев е роден на 17 септември 1898 година в гр. Кукуш, Македония. През 1904-1908 година учи в родния си град. След което идва в София и продължава образованието си. През 1911 година се завръща в Кукуш, където приключва прогимназия.. След опожаряването на Кукуш по време на Междусъюзническата война (1913 г.) фамилията му се преселва в София. От 1913 до 1917 година учи в Техническото учебно заведение, стартира да печата стихове, разкази и фейлетони. През 1917 година напуща Техническото и постъпва във Военното учебно заведение, което напуща предварително, защото е изпратен да взе участие в потушаването на Владайското въстание (септември 1918 г.). През същата година се записва студент в Юридическия факултет на Софийския университет. Първите изявления на Смирненски са във в. “К’во да е ” (1915 г.). Сътрудничи (от 1916 г.) на списанията “Българан ”, “Родна лира ”, “Барабан ”, “Художествена седмица ” и други В продължение на 11 месеца (януари - ноември 1911 г.) провежда и редактира седмичното литературно-хумористично сп. “Смях и сълзи ”. През 1918-1922 година е член на публицистичната гилдия на сп. “Българан ”, сътрудничи на хумористичните списания “Сатър ” и “Червен смях ”, на в. “Народна войска ” и сп. “Младеж ”, както и на “Работнически вестник ”. През ноември 1922 година стартира да издава (съвместно с брат си Тома Измирлиев) хумористичното сп. “Маскарад ”, което стопира да излиза през 1923 година. Приживе излизат книгите му “Разнокалибрени въздишки в стихове и прозаичност ” (1918 г.) и “Да бъде ден! ” (1922 г.). Пише под псевдонимите Ведбал, Вилмон, Гаврош, Кямил ефенди и други 1920 година Умира Алоис Мацак - български боен капелмайстор от чешки генезис. Алоис Мацак е роден на 14 декември 1857 година Идва в България през 1892 година и заема длъжността боен капелмайстор в Плевен, след това в София. Организира първите симфонични концерти с гвардейска музика. Автор е на симфоничната картина “Одрин ” и на аранжировки за духова музика на български национални песни. 1914 година В София умира Димитър Попов Даскалов - български живописец, график и изкуствовед. Димитър Даскалов е роден на 26 октомври 1874 година в с. Върбица, Шуменско.През 1903 година приключва Държавно рисувално учебно заведение в София. Възпитаник е на Ив. Мърквичка и А. Митов. През 1903 година е един от създателите на сдружение " Съвременно изкуство ". В интервала 1909 – 1911 година преподава стилознание в Държавно рисувално учебно заведение, художник в Народно археологически музей в София (1908-1913 г.). Рисува най-вече портрети и композиции. Сред по-известни рисувани от него портрети са: " Старец " (1900 г.), " Селска жена " (1900 г.), портрети на В. Кирков (1902 г.), В. Игнатиева (1902 г.), Ц. Тодоров (1903 г.), Хр. Данов (1906 г.), Евлоги Георгиев (1906 г.), Ив. Попов (1910 г.) и други Сред по-известните му графични произведения: " Край Одрин " (1912 г.), " Св. София ", " Цариград " (1912 г.), " Дворецът Долма бахча " (1912 г.). Първите си публикации, студии и рецензия върху проблемите на изкуството разгласява в сп. " Ново време " (1897-1923 г.) на Д. Благоев. Сътрудничи с рецензии на периодическия щемпел - сп. " Съвременна мисъл " (1910-1920 г.), вестник " Камбана " (1907-1935 г.), вестник " Дневник " (1902-1944 г.). Разработва методика за преподаване на дисциплината изобразяване в гимназиите, вкарва рисуването от натура в Държавно рисувално учебно заведение, управлява художник-занаятчийски курсове. Автор е на трудовете: " Рисуването в нашите междинни учебни заведения " (1906 година, златен орден на Балканското ревю в Лондон през 1907 г.), " Влияние на изкуството върху занаятите " (1907 г.), " История на изкуството. Ч. I. Древният изток, Египет, Асиро-Вавилония, Персия, Финикия " (1910 г.). 1913 година Умира Бойчо Липовски (псевд. на Никола Василев) – български публицист, създател на стихове, разкази, драми, литературна рецензия. Бойчо Липовски е роден на 15 август 1878 година в Кюстендил. Следва философия в СУ “ Св. Климент Охридкси ”. Работи като преподавател във Видин и Пловдив, шеф на Девическата гимназия в Кюстендил. Участник е в конгреса на писателите и публицистите в Белград през 1911 година Загива по време на Междусъюзническата война при с. Злетовска река, Кочанско. Има оповестени стихове в сборниците " Към независимост ", " Лъчи " и други Сътрудничи на литературната периодика, превежда от съветски език, събира национално творчество. Бойчо Липовски е създател на " Стаю Малинов " (разказ, 1898 г.), " Първи въздишки " (стих., 1899 г.), " Потайни тъжби " (стих., 1902 г.), " Сашка Поликраев " (комедия, 1902 г.), " Избрани национални умотворения, обредни и битови песни " (1906), " Пеперуди " (стих., 1907 г.), " Младини " (повест, 1909 г.), " Сълзи " (стих., 1911 г.) За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници: Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.; Енциклопедия “Британика ” (2004 г.); Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); Фамилна енциклопедия “Larousse ”; История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.; История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.; История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.; История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.; Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.; История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.; Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.; История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.; История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.; История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.; Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.; Исторически бюлетин – на “The New York Times ”; Исторически бюлетин – на “The History Channel ”; Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”; Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.;