София. Постигнатият напредък по изпълнение на две препоръки по Механизма

София. Постигнатият прогрес по осъществяване на две рекомендации по Механизма за съдействие и оценка от Доклада на Европейската комисия от месец януари 2017 година - изборът на членове на осмия състав на Висшия правосъден съвет и назначенията на висши правосъдни длъжности, бе тематиката на извършената през днешния ден среща на министъра на правораздаването Цецка Цачева и членове на Висш съдебен съвет с представители на експертната задача на Европейската комисия. Това оповестиха от Висшия правосъден съвет. От страна на Висш съдебен съвет в диалога участваха Димитър Узунов – представляващ Съвета и член на Съдийската колегия; Юлия Ковачева – член на Съдийската гилдия и заместник-председател на Комисията по атестиране и конкурси; Соня Найденова – член на Съдийската гилдия на ВСС; Ясен Тодоров – член на Прокурорската гилдия и ръководител на Комисия професионална нравственос към Прокурорската гилдия и Румен Георгиев – член на Прокурорската гилдия и ръководител на Комисия „ Професионална подготовка и осведомителни технологии “ към Пленума на Висш съдебен съвет. В екипа на Европейската комисия са Уилиам Слийт – и.д. шеф на дирекция, Генерален секретариат; Жулиен Мусние – заместник-началник на отдел, Генерален секретариат; Туе Фосдал – Генерален секретариат; Юри Бюрер-Тавание – Генерален секретариат и Инго Войщенфелд – Генерална дирекция „ Правосъдие “. По предложение на Слийт представителите на Висшия правосъден съвет показаха обособените стадии в процедурата за осъществяване на избори за членове на новия състав на Висш съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите. Коментирани бяха новите правила, по които се организира изборът, системата за електронно отдалечено гласоподаване и гаранциите за нейната сигурност, обезпечената гласност и бистрота в организирането и провеждането на Общите събрания на магистратите, в извършените от претендентите изборни акции и тяхното чуване пред съответното Общо заседание, на получените резултати в завършените към този момент процедури за следователите и прокурорите. Акцентирано бе, че всеки магистрат има опция да взе участие директно във вота и на събитието, че в периода за обжалване не е направено оборване на завършилите все още Общи събрания на следователите и на прокурорите. Членовете на Висш съдебен съвет направиха извод, че осмият състав на Съвета ще има доста по-голяма представителност от предходните, затова и доста по-широка власт. Избраните от магистратската квота членове на Висш съдебен съвет са подкрепени от по-голямо болшинство, по отношение на предходните сформира на Съвета, защото в завършените процедури са взели участие 76% от следователите и 79% от прокурорите; а излъчените от Народното събрание членове на Висш съдебен съвет ще бъдат избирани с болшинство от две трети от народните представители. На системата за електронно отдалечено гласоподаване са се доверили 365 следователи, което е 82,21% от имащите право на глас 444 следователи, както и 1377 прокурори, които съставляват 91,62% от всички 1503 прокурори в страната. От включените в изборния лист на съдиите 2236 магистрати, електронно гласоподаване са декларирали 1677 съдии или 75%. В полемиката с представителите на задачата на Европейска комисия бе откроена опцията, която изборната процедура дава за спор по тематиките, които вълнуват магистратската общественост, за метода за номиниране и поддръжка на претендентите и други. По отношение на втората тематика бяха коментирани разпоредбите и стадиите, по които протича стартиралата процедура за ръководител на Върховния административен съд. В края на срещата ръководителят на задачата на Европейска комисия Слийт предложи Висш съдебен съвет да разиска въпросите за основаване на институции за наднационален мониторинг, сходен на реализирания по Механизма за съдействие и оценка, и предложи новият състав на Висшия правосъден съвет да набележи при започване на мандата си задачите, които ще дефинират неговата активност. Поставен бе и въпрос, дали Висш съдебен съвет, Върховен административен съд, Върховен касационен съд, ИВСС биха поискали от Европейска комисия техническа помощ за оценка на активността им, сходно на Прокуратурата на Република България. Членовете на Висш съдебен съвет показаха по отношение на първия въпрос основаната методика за оценка на тяхната активност и тази на инспекторите в ИВСС, която следва да бъде направена от осмия Висш правосъден съвет; както и документите, от които ще се черпи информация при осъществяване на разбора. Вторият въпрос министърът на правораздаването Цецка Цачева се ангажира да сложи пред ръководителите на висшите съдилища и основния контрольор на ИВСС.