Поклонението на връх Каймак-Чалан се състоя за шеста поредна година
София. Поклонението на връх Каймак-Чалан се състоя за шеста поредна годинa. На славния връх по време на сраженията през 1916 година умират общо над 3 120 български офицери и бойци и над 5 500 сръбски. По мотив 105-тата годишнина от Каймакчаланската епопея малко преди обяд на върха стартира тържествената гала. Панихида отслужи Ставрофорен свещеноиконом Добромир Кирилов Костов, който за втора поредна година изкачва върха. Слово произнесоха ръководителят на 44-ото Народно заседание Цвета Караянчева, някогашният шеф на защитата и ръководител на Комисията по защита в 44-ото Народно заседание ген. Константин Попов и командирът на Съвместното командване на специфичните интервенции ген.-майор Явор Матеев.
Председателят на 44-тия парламент Цвета Караянчева сподели, че в края на август и началото на септември 1916 година на Каймак-Чалан се качват над 6000 български офицери и бойци, а при започване на октомври слизат по-малко от 800 от тях. „ Поклон на тези, които се трансфораха във безконечни часови на Каймак-Чалан и на подвига на малцината оживели, които слязоха от върха, само че не го не помниха до края на дните си. В книгата си, отдадена на борбата, Красимир Узунов – Поручика написа: „ Дълбок реверанс пред паметта и святата история на България. История, която е обречена да се твори по върховете “… Поклон и пред твоята памет приятелю, ти, който ни възпламени за това да сме на този връх всяка година. Ти, който знаеше и търсеше повече и повече за героизма на българската войска, и откровено се гордееше с многочислените ѝ подвизи “, добави тя.
Ген. Константин Попов съобщи, че отдаваме респект на тези, които въздигнаха връх Каймак-Чалан по-високо със своята чест. По думите му саможертвата на починалите в Каймакчаланската епопея ни кара да се почувстваме по-духовни хора. " Хора, които умеят да ценят и мъжеството, и героизма ", съобщи още ген. Константин Попов.Според него най-ценното е, че поклонението на Каймак-Чалан се е трансформирало в традиция, която ни кара да се усещаме по-чисти, по-възвишени, по-горди от това, че сме българи.
Командирът на Съвместното командване на специфичните интервенции ген.-майор Явор Матеев съобщи, че сега се създава абстрактен план за монумент на връх Каймак-Чалан. „ Миналата година коментирахме, че е належащо да бъде построено нещо, което да бъде отдадено на паметта на героите и да вършим съответните ритуали. Наскоро се възобнови тази концепция и сега се създава абстрактен план за монумент “, изясни Матеев
На събитието участваха кметът на село Садово Димитър Здравков и жители от Садово, които са потомци на починали на връх Каймак-Чалан.
Димитър Здравков означи, че времето тази година е дало опция на присъстващите да се почувстват, както българските войни, които са са защитавали връх Каймак-Чалан. " Тази година по традиция се изкачихме с една група от нашата община. Времето беше много студено и наподобяваше това, в което нашите войни са били на връх Каймак-Чалан ", сподели Димитър Здравков.
Агенция " Фокус " напомня:
През 2016 година със забавяне от тъкмо един век Българската войска се поклони пред паметта на героите от Каймак-чаланската епопея, останали вечно на най-високия връх на Нидже планина на границата на днешни Македония и Гърция. В наличието на тогавашния шеф на защитата, военачалник Константин Попов, и на висши български и гръцки военни командири на починалите на Каймак-Чалан бяха отдадени цялостни военни почести и бяха поднесени венци и цветя от името на министъра на защитата Николай Ненчев и българския парламент.
За първи път, 100 години след боевете, на историческия връх беше отслужена и заупокойна молитва за душите на всички паднали българи и сърби от архимандрит Анастасий, специфичен прокурист на българския патриарх Неофит. По време на службата бяха прочетени имената на всичките 80 починали офицери от полковете и артилерийските батареи, взели участие в сраженията.
В първото поклонение на Каймак-Чалан тогава участваха генералният консул на България в Солун, Владимир Писанчев, бригаден военачалник Явор Матеев, генерал-лейтенант Стефанис Алкивиадис, бригаден военачалник Прокопис Карадзедос, народните представители Пламен Манушев, Манол Генов, Жельо Бойчев, Милен Михов и Христо Гаджев, шефът на организация " Фокус ", Красимир Узунов, гвардейци от представителните елементи на Българската войска, публицисти, общественици и наследници на офицери и бойци. Преди време поставената на върха от български офицери паметна плоча бе повредена, което докара до предлагането на мястото да бъде построен български параклис. През 1921 година на Каймак-Чалан е повдигнат сръбски параклис с костница, където се счита, че с изключение на останките на сръбските бойци са и тези на българските.
Боевете за Каймак-Чалан през септември-октомври 1916 година са най-масовото високопланинско стълкновение по време на Първата международна война (1914-1918). Бойните дейности се развиват на над 2500 м надморска височина и в тях са ангажирани елементи на Дринската и Дунавската дивизии на сръбската войска и 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от обособени дружини от 33-ти пехотен Свищовски, 43-ти, 55-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове, от българска страна.
Председателят на 44-тия парламент Цвета Караянчева сподели, че в края на август и началото на септември 1916 година на Каймак-Чалан се качват над 6000 български офицери и бойци, а при започване на октомври слизат по-малко от 800 от тях. „ Поклон на тези, които се трансфораха във безконечни часови на Каймак-Чалан и на подвига на малцината оживели, които слязоха от върха, само че не го не помниха до края на дните си. В книгата си, отдадена на борбата, Красимир Узунов – Поручика написа: „ Дълбок реверанс пред паметта и святата история на България. История, която е обречена да се твори по върховете “… Поклон и пред твоята памет приятелю, ти, който ни възпламени за това да сме на този връх всяка година. Ти, който знаеше и търсеше повече и повече за героизма на българската войска, и откровено се гордееше с многочислените ѝ подвизи “, добави тя.
Ген. Константин Попов съобщи, че отдаваме респект на тези, които въздигнаха връх Каймак-Чалан по-високо със своята чест. По думите му саможертвата на починалите в Каймакчаланската епопея ни кара да се почувстваме по-духовни хора. " Хора, които умеят да ценят и мъжеството, и героизма ", съобщи още ген. Константин Попов.Според него най-ценното е, че поклонението на Каймак-Чалан се е трансформирало в традиция, която ни кара да се усещаме по-чисти, по-възвишени, по-горди от това, че сме българи.
Командирът на Съвместното командване на специфичните интервенции ген.-майор Явор Матеев съобщи, че сега се създава абстрактен план за монумент на връх Каймак-Чалан. „ Миналата година коментирахме, че е належащо да бъде построено нещо, което да бъде отдадено на паметта на героите и да вършим съответните ритуали. Наскоро се възобнови тази концепция и сега се създава абстрактен план за монумент “, изясни Матеев
На събитието участваха кметът на село Садово Димитър Здравков и жители от Садово, които са потомци на починали на връх Каймак-Чалан.
Димитър Здравков означи, че времето тази година е дало опция на присъстващите да се почувстват, както българските войни, които са са защитавали връх Каймак-Чалан. " Тази година по традиция се изкачихме с една група от нашата община. Времето беше много студено и наподобяваше това, в което нашите войни са били на връх Каймак-Чалан ", сподели Димитър Здравков.
Агенция " Фокус " напомня:
През 2016 година със забавяне от тъкмо един век Българската войска се поклони пред паметта на героите от Каймак-чаланската епопея, останали вечно на най-високия връх на Нидже планина на границата на днешни Македония и Гърция. В наличието на тогавашния шеф на защитата, военачалник Константин Попов, и на висши български и гръцки военни командири на починалите на Каймак-Чалан бяха отдадени цялостни военни почести и бяха поднесени венци и цветя от името на министъра на защитата Николай Ненчев и българския парламент.
За първи път, 100 години след боевете, на историческия връх беше отслужена и заупокойна молитва за душите на всички паднали българи и сърби от архимандрит Анастасий, специфичен прокурист на българския патриарх Неофит. По време на службата бяха прочетени имената на всичките 80 починали офицери от полковете и артилерийските батареи, взели участие в сраженията.
В първото поклонение на Каймак-Чалан тогава участваха генералният консул на България в Солун, Владимир Писанчев, бригаден военачалник Явор Матеев, генерал-лейтенант Стефанис Алкивиадис, бригаден военачалник Прокопис Карадзедос, народните представители Пламен Манушев, Манол Генов, Жельо Бойчев, Милен Михов и Христо Гаджев, шефът на организация " Фокус ", Красимир Узунов, гвардейци от представителните елементи на Българската войска, публицисти, общественици и наследници на офицери и бойци. Преди време поставената на върха от български офицери паметна плоча бе повредена, което докара до предлагането на мястото да бъде построен български параклис. През 1921 година на Каймак-Чалан е повдигнат сръбски параклис с костница, където се счита, че с изключение на останките на сръбските бойци са и тези на българските.
Боевете за Каймак-Чалан през септември-октомври 1916 година са най-масовото високопланинско стълкновение по време на Първата международна война (1914-1918). Бойните дейности се развиват на над 2500 м надморска височина и в тях са ангажирани елементи на Дринската и Дунавската дивизии на сръбската войска и 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от обособени дружини от 33-ти пехотен Свищовски, 43-ти, 55-ти, 56-ти и 58-ми пехотни полкове, от българска страна.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ