София отбелязва 143 г. от Освобождението на града от османско

...
София отбелязва 143 г. от Освобождението на града от османско
Коментари Харесай

143 години от Освобождението на София

София отбелязва 143 година от Освобождението на града от османско господство.

В 10:00 часа в митрополитския храм "Света Неделя " ще бъде отслужен признателен молебен в памет на починалите воини. В столичния храм се е състояла първата заупокойна работа в памет на починалите и Тържествен молебен за освобождението на града. На тях е участвал персонално военачалник Гурко.

По време на молебена ще бъдат спазвани ограниченията за ограничение разпространяването на COVID-19. Гражданите могат да поднесат венци и цветя пред паметника на Българския опълченец, където от 11:00 часа до 13:00 часа ще има часови от Националната гвардейска част.

Камбаните на столичните храмове ще озвучат града, с цел да напомнят на поколенията паметната дата от историята на София, осведоми Българска национална телевизия.
Преди 143 години съветските освободителни войски под предводителството на генерал-фелдмаршал Йосиф Владимирович Ромейко-Гурко победоносно навлизат в София.

На 7 ноември 1877 година съветският император Александър II утвърждава проекта за нахлуване на Западния отряд към Орхание (Ботевград) и София. Отрядът има задачата да овладее Никопол и да развие по-нататъшно нахлуване в западна посока. Неговата бройка е 35 000 души.

След завладяването на Плевен на 10 декември 1877 година стартира форсирането на Балкана. Още при обсадата на Плевен изключително значим миг бил, когато военачалник Тотлебен завзел на 24 октомври укрепленията при с. Горни Дъбник и с това прекъснал връзката сред Плевен и София.
Войската под командването на военачалник Гурко се събрала в Ботевград на 20 декември 1877 година

Арабаконашкият проход, през който водел най-хубавият път към София, бил завзет от забележителна турска армия (25 хиляди души) под командването на Шакир паша. В София имало малко армия под командването на Осман Нури паша.

Щабът на военачалник Гурко изработил талантлив проект да се превземе Арабаконашкият проход посредством обход през старопланински проходи западно и източно от него. Срещу турските укрепления в Арабаконашко военачалник Гурко изпратил под командването на военачалник Криденер към 25 хиляди бойци с 92 оръдия.

В ляво през Етрополе бил изпратен военачалник Дандевил със задача да обходи десния фланг на турците и слезе в с. Буново.
Главната мощ била поверена на военачалник Каталей. Тя имала за задача да обходи левия фланг на турците.

В авангард бил военачалник Раух, а двата ешалона на този отряд под командата на генералите Курлов и Философов били ориентирани към с. Чурек. На дясно била колоната на военачалник Велеаминов. Тя тръгнала от с. Врачеш и била ориентирана към Мургаш със задача да обезпечи десния фланг на руснаците и тила на войските, които трябвало да обхождат.

Трудно било прекосяването на Стара планина, която била дебело заснежена и заледена. Особено мъчно се изтегляли на ръце разглобените оръдейни и муниционни коли, само че все пак основните сили от отряда на военачалник Велеаминов били сутринта на 30 декември в с. Желява, в софийското поле, а на военачалник Гурко, под началството на генералите Раух, Философов и Курлов, в Негушево, западно от укрепената позиция при село Саранци.

Една кавказка казашка бригада се спуснала в полето и прекъснала телеграфните връзки със София. Генерал Шилдер-Шулднер пазил прекосяването на руснаците през планината от турците, окопани при с. Литаково. Генерал Шувалов, който командвал междинната колона, имал за задача посредством демонстрации на фронта пред Арабаконак да занимава и задържи Шакир паша. Турците от Литаково разбрали отрано за прекосяването на руснаците през Стара планина и на 29 декември се отдръпнали през с. Огоя за София.

Всички съветски генерали изпълнили тъкмо своята задача, макар огромните компликации. Само военачалник Дандевил, чиято колона се появила от изток пред турското барикада Шандорник на 27 декември и трябвало да го нападна на 28 декември, била принудена да отстъпи обратно в Етрополе, тъй като през нощта студът бил минус 15 градуса и огромна снежна вихрушка засипала огньовете им. От мраз умрели и измръзнали доста офицери и бойци.

Въпреки несполуката на военачалник Дандевил, военачалник Гурко тръгнал, щом се събрала основната мощ на войската му, сутринта на 31 декември към с. Саранци, където се били окопали към 4 хиляди турци под началството на Бекир паша. В 10 часа същия ден ген. Курлов завзел височините над село Чеканчево. Турците на вятъра се опитвали да завземат отначало тази значима позиция, която петербургските гвардейци държали крепко в ръцете си.
Също безрезултатен бил опитът на Осман Нури паша, който с 12 дружини, малко конница и 8 топа тръгнал от София против отряда на военачалник Велеаминов, който се бил окопал край Малинска река до с. Горни Богров, с цел да прикрива дейностите на основната съветска мощ. Руснаците оставили турците да се приближат няколко пъти до техните позиции и със мощни залпове ги отблъсквали, до момента в който най-сетне на нож и със мощна казашка офанзива ги отхвърлили към София.

Около два часа следобяд генералите Раух и Философов щурмували позицията при Саранци и турците отстъпили без ред. Преследвали ги войските на ген. Курлов. Опитът на неговата конница да превземе с. Долно Камарци и с това да препречи пътя за оттегляне на Шакир паша, не сполучил. Една тайфа от редифи, която в този ден не била влизала в стълкновение, задържала селото и с това дала опция на Шакир паша да се изтегли през нощта от Арабаконак и Шандорник, като оставил всичкия си обоз в планината. Турците се отдръпнали през Камарци към Пазарджик.

На 2 януари пътят за София бил открит за руснаците. Осман Нури паша имал заповед да не предава София, а да го възпламени и изгори. В града били складирани доста храни и бойни муниции. Осман Нури паша предложил на вицеконсулите Валдхарт (на Австро-Унгария), Леандър Леге (на Франция) и Вито Позитано (на Италия) да изоставен дружно с поданиците си града. Вицеконсулите се противопоставили най-енергично на това и декларирали, че няма да изоставен града и ще държат пашата виновен за всяка вреда. Така опитът да се възпламени градът е осуетен благодарение на задграничните консули.

Вълнението в София било огромно. Още на 31 декември се чували в София ясно топовните гърмежи от Богров, а когато разрушените бойци на Осман Нури паша, сред които били доста ранени, се завърнали в града, уплахата у турците била огромна. Християните пък очаквали скорошно освобождение, само че също били доста изплашени.

За защита на София били сложени малобройни турски елементи да пазят моста при Враждебна, само че Искър бил частично заледен, тъй че руснаците елементарно заобиколили моста и се упътили в доста колони към града. Пазачите на враждебненския мост го запалили преди да правят отстъпка, само че войските на ген. Раух бързо го изгасили и минали по него на път за София.

През нощта на 3 против 4 януари турските войски се изтеглили през Владайския проход, с цел да заобиколят Витоша и през Самоков да стигнат до Пазарджик. Заедно с тях избягали в Македония с парцела си, претрупан на коли, доста турски семейства от София.

На 4 януари по обяд в София пръв влезнал ген. Раух, а след него в същия ден и ген. Гурко отпред с войските си. Те били тържествено посрещнати от поданството с музика и песни. В катедралния храм "Св. Неделя " бил отслужен признателен молебен за освобождението на града в наличието на военачалник Гурко. Веселбата била огромна.

Само една година след Освобождението, в далечния януари на 1879 година, по предложение на поданици на София тогавашната градска администрация приема решение всяка година 4 януари по нов жанр да се отбелязва тържествено. Този ден по остарял жанр тогава е 23 декември - навечерието на Бъдни вечер за християните. И се сбъднала тази Бъдни вечер и пребъдва и до момента, тъй като идеята е била за свобода; независимост на братята по православна религия.
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР