Иван Токаджиев, БСП: Най-голямата роля, която Стефан Данаилов изигра, е тази на самия себе си
София. Най-голямата роля, която Стефан Данаилов изигра, е тази на самия себе си. В негово лице България загуби не един от най-големите, а може би най-големият на българската сцена и в българското кино. Това сподели за предаването „ Софийска естрада “ по Радио „ Фокус “ Иван Токаджиев, ръководител на Съвета по духовна сфера, просвета и медии към Националния съвет на Българска социалистическа партия. По думите му Стефан Данаилов е персона, която оставя дълбока диря. Него ще го има, до момента в който има българи, които си спомнят, че са такива, добави Токаджиев.
“Днес е печален ден, въпреки че самият Стефан би споделил нещо друго. Лично за мен това беше индивидът, който се раздаваше повече, в сравнение с беше належащо. Последната година потвърждава това най-добре. Той даже направи свръхусилието да стъпи на сцената, та въпреки и за финален път. Това е най-блестящият образец за това какъв човек беше Стефан Данаилов. Нашето другарство датира от далечната 1995-1996 година, когато бях в Националната телевизия, и ще го запомня като човек, който постоянно идваше поради сътрудниците си и най-много поради студентите си, само че в никакъв случай поради себе си. Той докара в Българска национална телевизия Георги Мамалев, Павел Попандов, Ути Бъчваров. Никога не е идвал, с цел да изиска нещо за себе си, а постоянно е давал ”, изясни Токаджиев.
Според него Стефан Данаилов не се е различавал като политик от това, което е бил като създател и човек в живота. „ Той, за разлика от доста други, минали като инцидентно метеори на българския политически хоризонт, е съхранил себе си като персона, като човек с задача. Стефан Данаилов нямаше за цел да „ търка депутатската банка “, а беше там, с цел да пази българската просвета, нематериалност и на първо място обществена истина “, добави ръководителят на Съвета по духовна сфера, просвета и медии към Националния съвет на Българска социалистическа партия.
В живота си Стефан Данаилов нямаше врагове, разяснява Иван Токаджиев. „ Той имаше съперници, с които дебатираше, оспорваше и защитаваше дела. Умееше да се съгласява, когато това беше належащо за постигането на някаква цел, само че в никакъв случай не е правил взаимни отстъпки, които са толкоз присъщи за днешното време. Той в никакъв случай не търсеше врага, търсеше истината дружно с другите “, означи Токаджиев.
Стефан Данаилов беше татко за своите студенти, си спомни той. „ Обикаляше сцените в България, с цел да им сътвори опцията да се изявят. От всичко най-вече обичаше студентите си. Стефан Данаилов ни научи на отдаденост. Този човек постоянно е носил в себе си благородството на първите християни “, уточни ръководителят на Съвета по духовна сфера, просвета и медии към Националния съвет на Българска социалистическа партия.
Най-любимото нещо на Стефан Данаилов беше да бъде обкръжен от свои съидейници, с които да изживее най-прекрасните си мигове, добави Иван Токаджиев. „ Да си в неговата компанията, значи, че постоянно е занимателно и доста забавно, значително и комично. Ако човек внимава, обаче, постоянно има и какво да научи “, си напомни той. „ Гордея се, че този човек в никакъв случай не изневери първо на себе си. Така желая да го запомня “, заключи Токаджиев.
Веселка ИВАНОВА
“Днес е печален ден, въпреки че самият Стефан би споделил нещо друго. Лично за мен това беше индивидът, който се раздаваше повече, в сравнение с беше належащо. Последната година потвърждава това най-добре. Той даже направи свръхусилието да стъпи на сцената, та въпреки и за финален път. Това е най-блестящият образец за това какъв човек беше Стефан Данаилов. Нашето другарство датира от далечната 1995-1996 година, когато бях в Националната телевизия, и ще го запомня като човек, който постоянно идваше поради сътрудниците си и най-много поради студентите си, само че в никакъв случай поради себе си. Той докара в Българска национална телевизия Георги Мамалев, Павел Попандов, Ути Бъчваров. Никога не е идвал, с цел да изиска нещо за себе си, а постоянно е давал ”, изясни Токаджиев.
Според него Стефан Данаилов не се е различавал като политик от това, което е бил като създател и човек в живота. „ Той, за разлика от доста други, минали като инцидентно метеори на българския политически хоризонт, е съхранил себе си като персона, като човек с задача. Стефан Данаилов нямаше за цел да „ търка депутатската банка “, а беше там, с цел да пази българската просвета, нематериалност и на първо място обществена истина “, добави ръководителят на Съвета по духовна сфера, просвета и медии към Националния съвет на Българска социалистическа партия.
В живота си Стефан Данаилов нямаше врагове, разяснява Иван Токаджиев. „ Той имаше съперници, с които дебатираше, оспорваше и защитаваше дела. Умееше да се съгласява, когато това беше належащо за постигането на някаква цел, само че в никакъв случай не е правил взаимни отстъпки, които са толкоз присъщи за днешното време. Той в никакъв случай не търсеше врага, търсеше истината дружно с другите “, означи Токаджиев.
Стефан Данаилов беше татко за своите студенти, си спомни той. „ Обикаляше сцените в България, с цел да им сътвори опцията да се изявят. От всичко най-вече обичаше студентите си. Стефан Данаилов ни научи на отдаденост. Този човек постоянно е носил в себе си благородството на първите християни “, уточни ръководителят на Съвета по духовна сфера, просвета и медии към Националния съвет на Българска социалистическа партия.
Най-любимото нещо на Стефан Данаилов беше да бъде обкръжен от свои съидейници, с които да изживее най-прекрасните си мигове, добави Иван Токаджиев. „ Да си в неговата компанията, значи, че постоянно е занимателно и доста забавно, значително и комично. Ако човек внимава, обаче, постоянно има и какво да научи “, си напомни той. „ Гордея се, че този човек в никакъв случай не изневери първо на себе си. Така желая да го запомня “, заключи Токаджиев.
Веселка ИВАНОВА
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ