Министър Лиляна Павлова участва в международна научна конференция за 11 години от членството на България в ЕС
София. Членството на България в Европейски Съюз ни донесе извънредно положително влияние върху всички браншове на стопанската система и инфраструктурата. Това съобщи министър Лиляна Павлова през днешния ден по време на Шестнадесетата интернационална научна конференция на тематика: „ Членството на България в Европейския съюз: Единадесет години по-късно “, на която взе участие дружно със заместник-министъра за Българското председателство Моника Панайотова, оповестиха от пресцентъра на Министерство за Българското председателство на Съвета на Европейски Съюз 2018 .
Научният конгрес се провежда от Катедрата „ Международни стопански връзки и бизнес “ към Факултета „ Международна стопанска система и политика “ в УНСС и е под патронажа на ректора на висшето образователно заведение проф. д. ик. н. Стати Статев.
„ Анализите демонстрират, че за 11-те години на участие в Европейски Съюз имаме съществено нарастване на Брутния вътрешен артикул, „ изсветляване “ на стопанската система, по-добра правна уредба, нараснал потенциал на администрацията, по-добре функциониращи системи в тяхната целокупност, вложения от над 30 милиарда лв.. Става дума за директен финансов запас от европейските фондове за инфраструктура, за дребните и междинни предприятия, за развиването на земеделието и други браншове, без които нашата стопанска система нямаше да има актуалното развиване “, съобщи пред цялостната зала „ Тържествена “ в УНСС министър Павлова. Тя акцентира, че тъкмо 11 години след приемането ни в Европейския съюз, изпълнихме една извънредно значима роля – поехме председателството на Съвета на Европейски Съюз.
„ Някои ръководи протичат в спокойни води, а други – в бурни, които провокират изключителни съвещания и диспути по тематики, налагащи по-специален дневен ред. Такъв беше и нашият случай. Заради решението на Англия да напусне Европейски Съюз, поехме председателството 6 месеца по-рано “, сподели още министър Павлова. Тя напомни, че с Естония и Австрия трябваше да разработим 18-месечна стратегия на триото, съобразена с геополитическата обстановка, с въпросите от европейския дневния ред и горещите тематики. „ Беше ясно, че в програмата и целите ни трябваше да адресираме новите действителности – новия курс на Съединени американски щати под управлението на президента Доналд Тръмп, невиждания миграционен напън, фрапантните промени на климата, продължаващите терористични закани в Европейски Съюз, Брекзит и още доста провокации. На този декор формирахме програмата на триото, съответна на действителността “, добави министър Павлова. Така бяха избрани и целите на председателството – защитаващи националния и европейския интерес.
Бидейки страна на кръстопът - сред Изтока и Запада, страна на Балканите, граничеща с Турция и Черно море, България трябваше да избере и съответен дълготраен приоритет. „ В началото европейската вероятност и свързаността на Западните Балкани бе безусловно непопулярна и неактуална тематика, а доста от сътрудниците в Европейски Съюз се отнасяха скептично към нея, тъй като се заехме с тежка тема. Но ние изрично взехме решение да не тръгваме по лесния път “, съобщи още в УНСС министърът за Българското председателство. Анализите към днешна дата демонстрират, че сме постъпили вярно – уцелихме верния миг за интеграцията на Балканите в Европа.
„ Ако приказваме за сигурност и единение на Европа, те са немислими без Балканите. По тази причина що се касае за Балканите е значима Европа, толкоз и те за нея “, акцентира Павлова. Тя добави, че в случай че желаеме конкурираща се Европа, а не догонваща, още веднъж би трябвало да се премине през разширение на капацитета на пазарите – в това число на този на Балканите. Не може да има бели петна на картата на Европейски Съюз, в противоположен случай те непрестанно ще генерират неустановеност и неустойчивост.
„ Постигнахме прогрес и триумфи по доста досиета в законодателен аспект. Данните демонстрират, че спрямо последните 5 ръководи на Съвета на Европейски Съюз, ние сме затворили най-вече законодателни досиета – 78 от 105 отворени. Резултатът от работата ни по всички цели се отрази и върху медийните изявления за страната – през януари 2018 година негативните вести бяха 20 % от общия поток, а 59 на 100 бяха – позитивни. Шест месеца по-късно негативните вести се стопиха до 7%, а позитивните се усилиха на 68 на 100 “, напомни министър Павлова какво демонстрират анализите на работата на 120 медии от Европа и България, отразявали протичащото се в страната ни и активността на председателство.
Министър Павлова уточни, че с изключение на в законодателната сфера, изгодите за България от председателството са стопански – директни и косвени, обществени, политически, културни, имиджови и доста други. „ Трябва да подчертаем, че двойно се усилиха делегатите, посетили България през първите шест месеца на годината. Те непрекъснато ни преоткриваха – икономическите и капиталовите ни благоприятни условия, нашата красива природа, богатата история и просвета “, сподели пред студентите министър Павлова.
Една от най-важните изгоди от председателството е за администрацията и нейния потенциал. „ Благодарение на извършените съвещания, разбихме едни мит – че администрацията ни работи постепенно и не умее да се оправя със дилемите. Напротив – при една добра съгласуваност сред всички държавни структури, тази „ войска “ от 1500 специалисти работи професионално, отговорно и реализира повече от мечтаните резултати. Ето това е един от многото съществени уроци, които научихме “, уточни още министър Павлова. Тя е безапелационна, че председателство на Съвета на Европейски Съюз е идея, която ни сплоти да вървим напред.
„ Днес нашата дума към този момент се чува, можем повече, с нищо не сме по-малко от останалите европейци и би трябвало да имаме самочувствието, че сме изцяло равностойни и равноправни на жителите на другите страни членки. Ако и вие имате това самочувствие, както ние го имахме по време на председателство, тогава ще ви чуят и обсъдят вашите хрумвания “, обърна се министър Павлова към студентите в УНСС в края на изявлението ѝ.
Учащите ѝ зададоха въпроси за бъдещето на Европа и Западните Балкани. „ Обединихме се към позицията, че в случай че на младежите се обезпечават вероятности за бъдещето и кариерно развиване, дали у нас или в Западните Балкани, те няма да изоставен своята татковина “, приключи министър Павлова.
В своето изявление заместник-министър Моника Панайотова обърна внимание на значимата роля на Европейския парламент след Лисабонския контракт, когато тежестта на двете институции – Съвета на Европейски Съюз и Парламента – в процеса на приемане на законодателство става отмерено уравновесена. Тя акцентира, че връзките с Европейския парламент са от основно значение за сполучливата работа на ротационното председателство, тъй като единствено посредством градивен разговор то може да реализира нужното съглашение за приемане на законодателни актове.
В тази връзка Панайотова очерта някои от главните посоки на взаимоотношението сред председателството и Европейския парламент: представянето на целите на Българското председателство и тяхното осъществяване първоначално и в края на мандата; представляването на Съвета на Европейски Съюз в 29 дебата по време на осем пленарни сесии на Европейския парламент в Страсбург и Брюксел в интервала януари – юни 2018 г.; както и провеждането на 163 тристранни договаряния (т.нар. триалози) сред съ-законодателите, Съвет на Европейски Съюз и Европейски парламент. Акцент в представянето бе взаимоотношението на ротационното председателство с Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент, отговаряща за институционалните въпроси.
„ Казват, че с цел да усети една страна същинското участие в Европейски Съюз, тя би трябвало да е имала своето първо председателство. Ако е по този начин, то България, единадесет години след присъединението си към Европейския съюз, към този момент мина своя „ зрелостен изпит “, и имаме още по-силни умения и опит освен да прилагаме и съблюдаваме общностните правила, само че и интензивно да участваме в процеса на тяхното образуване “, сподели още заместник-министър Панайотова.
Научният конгрес се провежда от Катедрата „ Международни стопански връзки и бизнес “ към Факултета „ Международна стопанска система и политика “ в УНСС и е под патронажа на ректора на висшето образователно заведение проф. д. ик. н. Стати Статев.
„ Анализите демонстрират, че за 11-те години на участие в Европейски Съюз имаме съществено нарастване на Брутния вътрешен артикул, „ изсветляване “ на стопанската система, по-добра правна уредба, нараснал потенциал на администрацията, по-добре функциониращи системи в тяхната целокупност, вложения от над 30 милиарда лв.. Става дума за директен финансов запас от европейските фондове за инфраструктура, за дребните и междинни предприятия, за развиването на земеделието и други браншове, без които нашата стопанска система нямаше да има актуалното развиване “, съобщи пред цялостната зала „ Тържествена “ в УНСС министър Павлова. Тя акцентира, че тъкмо 11 години след приемането ни в Европейския съюз, изпълнихме една извънредно значима роля – поехме председателството на Съвета на Европейски Съюз.
„ Някои ръководи протичат в спокойни води, а други – в бурни, които провокират изключителни съвещания и диспути по тематики, налагащи по-специален дневен ред. Такъв беше и нашият случай. Заради решението на Англия да напусне Европейски Съюз, поехме председателството 6 месеца по-рано “, сподели още министър Павлова. Тя напомни, че с Естония и Австрия трябваше да разработим 18-месечна стратегия на триото, съобразена с геополитическата обстановка, с въпросите от европейския дневния ред и горещите тематики. „ Беше ясно, че в програмата и целите ни трябваше да адресираме новите действителности – новия курс на Съединени американски щати под управлението на президента Доналд Тръмп, невиждания миграционен напън, фрапантните промени на климата, продължаващите терористични закани в Европейски Съюз, Брекзит и още доста провокации. На този декор формирахме програмата на триото, съответна на действителността “, добави министър Павлова. Така бяха избрани и целите на председателството – защитаващи националния и европейския интерес.
Бидейки страна на кръстопът - сред Изтока и Запада, страна на Балканите, граничеща с Турция и Черно море, България трябваше да избере и съответен дълготраен приоритет. „ В началото европейската вероятност и свързаността на Западните Балкани бе безусловно непопулярна и неактуална тематика, а доста от сътрудниците в Европейски Съюз се отнасяха скептично към нея, тъй като се заехме с тежка тема. Но ние изрично взехме решение да не тръгваме по лесния път “, съобщи още в УНСС министърът за Българското председателство. Анализите към днешна дата демонстрират, че сме постъпили вярно – уцелихме верния миг за интеграцията на Балканите в Европа.
„ Ако приказваме за сигурност и единение на Европа, те са немислими без Балканите. По тази причина що се касае за Балканите е значима Европа, толкоз и те за нея “, акцентира Павлова. Тя добави, че в случай че желаеме конкурираща се Европа, а не догонваща, още веднъж би трябвало да се премине през разширение на капацитета на пазарите – в това число на този на Балканите. Не може да има бели петна на картата на Европейски Съюз, в противоположен случай те непрестанно ще генерират неустановеност и неустойчивост.
„ Постигнахме прогрес и триумфи по доста досиета в законодателен аспект. Данните демонстрират, че спрямо последните 5 ръководи на Съвета на Европейски Съюз, ние сме затворили най-вече законодателни досиета – 78 от 105 отворени. Резултатът от работата ни по всички цели се отрази и върху медийните изявления за страната – през януари 2018 година негативните вести бяха 20 % от общия поток, а 59 на 100 бяха – позитивни. Шест месеца по-късно негативните вести се стопиха до 7%, а позитивните се усилиха на 68 на 100 “, напомни министър Павлова какво демонстрират анализите на работата на 120 медии от Европа и България, отразявали протичащото се в страната ни и активността на председателство.
Министър Павлова уточни, че с изключение на в законодателната сфера, изгодите за България от председателството са стопански – директни и косвени, обществени, политически, културни, имиджови и доста други. „ Трябва да подчертаем, че двойно се усилиха делегатите, посетили България през първите шест месеца на годината. Те непрекъснато ни преоткриваха – икономическите и капиталовите ни благоприятни условия, нашата красива природа, богатата история и просвета “, сподели пред студентите министър Павлова.
Една от най-важните изгоди от председателството е за администрацията и нейния потенциал. „ Благодарение на извършените съвещания, разбихме едни мит – че администрацията ни работи постепенно и не умее да се оправя със дилемите. Напротив – при една добра съгласуваност сред всички държавни структури, тази „ войска “ от 1500 специалисти работи професионално, отговорно и реализира повече от мечтаните резултати. Ето това е един от многото съществени уроци, които научихме “, уточни още министър Павлова. Тя е безапелационна, че председателство на Съвета на Европейски Съюз е идея, която ни сплоти да вървим напред.
„ Днес нашата дума към този момент се чува, можем повече, с нищо не сме по-малко от останалите европейци и би трябвало да имаме самочувствието, че сме изцяло равностойни и равноправни на жителите на другите страни членки. Ако и вие имате това самочувствие, както ние го имахме по време на председателство, тогава ще ви чуят и обсъдят вашите хрумвания “, обърна се министър Павлова към студентите в УНСС в края на изявлението ѝ.
Учащите ѝ зададоха въпроси за бъдещето на Европа и Западните Балкани. „ Обединихме се към позицията, че в случай че на младежите се обезпечават вероятности за бъдещето и кариерно развиване, дали у нас или в Западните Балкани, те няма да изоставен своята татковина “, приключи министър Павлова.
В своето изявление заместник-министър Моника Панайотова обърна внимание на значимата роля на Европейския парламент след Лисабонския контракт, когато тежестта на двете институции – Съвета на Европейски Съюз и Парламента – в процеса на приемане на законодателство става отмерено уравновесена. Тя акцентира, че връзките с Европейския парламент са от основно значение за сполучливата работа на ротационното председателство, тъй като единствено посредством градивен разговор то може да реализира нужното съглашение за приемане на законодателни актове.
В тази връзка Панайотова очерта някои от главните посоки на взаимоотношението сред председателството и Европейския парламент: представянето на целите на Българското председателство и тяхното осъществяване първоначално и в края на мандата; представляването на Съвета на Европейски Съюз в 29 дебата по време на осем пленарни сесии на Европейския парламент в Страсбург и Брюксел в интервала януари – юни 2018 г.; както и провеждането на 163 тристранни договаряния (т.нар. триалози) сред съ-законодателите, Съвет на Европейски Съюз и Европейски парламент. Акцент в представянето бе взаимоотношението на ротационното председателство с Комисията по конституционни въпроси на Европейския парламент, отговаряща за институционалните въпроси.
„ Казват, че с цел да усети една страна същинското участие в Европейски Съюз, тя би трябвало да е имала своето първо председателство. Ако е по този начин, то България, единадесет години след присъединението си към Европейския съюз, към този момент мина своя „ зрелостен изпит “, и имаме още по-силни умения и опит освен да прилагаме и съблюдаваме общностните правила, само че и интензивно да участваме в процеса на тяхното образуване “, сподели още заместник-министър Панайотова.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ