Заболявания при джербилите
Собствениците на джербили са едни от най-щастливите родители на гризачи в света. Джербилите имат неповторими качества, които другите гризачи не могат да предложат: те са послушни животни, които елементарно могат да бъдат опитомени, по принцип не хапят - доста рядко, когато са прекомерно раздразнени. И са дневни гризачи.
За страдание, като всяко животно, и джербил може да се изправи против разнообразни здравословни проблеми. Но две от тях не трябва да се подценяват под каквато и да е форма: кожни раздразнения и рак - които са най-сериозните болести при джербилите.
В дивата природа джербилите са пустинни животни, които не се нуждаят от прекалено много вода. Опитоменото обаче изисква непрекъснат източник на чиста, прясна вода. Освен това те се нуждаят от повече протеини, в сравнение с други гризачи, заради което е нужна характерна храна за джербилите.
Джербили, сходно на чинчилите, се нуждаят от кутия с пясък, с цел да се " изкъпят " в нея. Без тези постоянни „ сухи бани “, те са склонни да развиват разнообразни кожни проблеми.
Един от здравословните проблеми при джербилите, е раздразнение на кожата на лицето и носа, положение, което притежателите на джербили назовават възпален нос. Първоначално това положение се демонстрира единствено в върха на носа, а по-късно се разгръща върху цялата повърхнина на носа, даже и лицето, области, където козината стартира да пада.
В последна сметка той се заразява и развива лезии, покрити от кожата. За тези проблеми са отговорни секретите на хардерианската жлеза (червена сълза), които нервират кожата и носа. Дразненето води до стафилококова зараза на кожата. След като казусът бъде диагностициран от ветеринарен доктор, той предлага постоянно разчистване на лицето на мишлето и използване на избран антибиотик според от тежестта на инфекцията.
Освен това кожата на опашката на джербилите е доста тънка, сходна на тази на мишки и плъхове. Следователно би трябвало да бъдете доста деликатни, когато го докосвате по опашката. Тази рана може да се замърси и възпали. И нелекувана, опашката може даже да падне. Ето за какво е значимо неотложно да потърсите помощта на вашия ветеринарен доктор. Той ще знае по какъв начин да излекува болния джербил. И в случай че не може да направи нищо, тогава ще ампутира опашката си.
Друг проблем, пред който може да се изправи джербилът, е инфектиране на обонятелната жлеза, ситуирана на корема. Секретът на тази жлеза съдържа феромони със основна роля в чифтосването и разпознаването на всеки субект. При по-зрели екземпляри тази жлеза заболява по-лесно, което може бързо да премине в израстък. Необходима е бърза интервенция за премахване на израстък.
С напредването на възрастта на джербилите те стават все по-податливи на рак, водеща причина за гибелта им, споделят от petcha.ro. Туморите на яйчниците се срещат много постоянно при женските джербили. Стерилизация е решение за попречване на рак.
