Белези от миналото: Индустриалните руини в Източна Германия
Снимката нагоре демонстрира по какъв начин наподобява през днешния ден големият цех за произвеждане на кабели IKA в един от най-красивите квартали на източен Берлин, Кьопеник. Общите разрушителни старания на вандализма и разпада, голямата индустриална развалина от дълго време е бодил в очите на локалните, написа Deutche Welle.
В най-хубавите си дни заводът е давал работа на 5 400 души в Берлин. Когато рухна режимът в края на 80-те години на ХХ век и двете Германии се сплотиха през 1990 година, сложните стъпки от планувана към свободна стопанска система срина производството в Източна Германия, защото доста от фирмите не бяха задоволително положителни, с цел да оцелеят измежду конкуренцията без държавна помощ.
През 1992 година бртианската British Insulated Callender`s Cable (BICC) купи IKA, само че четири години по-късно приключи активността изненадващо и постави завършек на известния в миналото цех.
Отопление за хиляди
Още по-голяма развалина в Източна Германия може да бъде открита във федералната провинция Саксония-Анхалт. Там дребното населено място Вокерод бе дом на същински голяма централа на въглища, която, с изключение на всичко останало, носеше топлота в домовете на жителите на прилежащия град Десау.
Централата спря работа през 1994 година, а газовата турбина я последва четири години по-късно. Четирите комина от дълго време бяха разрушени, само че множеството здания към момента са там.
В началото на тази година локални медии започнаха да пишат за баварски вложител, който има интерес в превръщането на най-малко част от територията в един от най-големите в Европа - в случай че не и най-големият - паркинги за камиони, дружно с хотел и бензиностанция. Материалите загатваха инвестиция от най-малко €10 милиона, само че към този момент очевидно Вокерод няма да се отърве от руините - даже три десетилетия след обединяването.
" 30 години наподобяват като дълъг интервал, само че даже и те минаха толкоз бързо ", споделя Екхард Соргер от общинските управляващи в Плауен, град в Източна Германия. Той е виновен за промотирането на локалната промишленост и индивидът, с който се срещат евентуалните вложители.
Така той има взор какво се случва с индустриалните руини в града. Не е изненада, че те напълно не са малко.
" Plauener Spitze ", в миналото известна комерсиална марка за дантели и бродерии, може да е първото, за което се сещате, като помислите за нашия град, само че дано не забравяме, че тук имаше доста промишлености - инженерство, произвеждане на машини и доста други ", споделя той.
Само парченце от заводите оцеляха след икономическите промени при започване на 90-те. Градът работи интензивно, с цел да отстрани старите здания или да им вдъхне нов живот, само че не е мъчно да открием реликви от отминалите дни. За тях очевидно няма бързо решение.
" В доста случаи приказваме за изоставени и натрупали дълг обекти, за които банките си желаят парите ", изяснява той. " И въпреки да имаме интерес да ги премахнем, нашето общество не може да си разреши високата цена за тях, единствено с цел да ги събори по-късно ".
Освен това има и случаи, в които " частни вложители купуват парцела, само че по-късно не вършат нищо с него. Те играят с вярата, че ще могат да се възползват, в случай че цените на парцелите се повишат ".
Не можем и да не споменем случаите, в които почвата под старите фабрики е нечиста - нещо, което изисква голям брой средства и плаши вложителите.
Така наподобява, че Германия скоро няма да се отърве от старите си индустриални здания, които пазят живи спомените за отминала ера.
В най-хубавите си дни заводът е давал работа на 5 400 души в Берлин. Когато рухна режимът в края на 80-те години на ХХ век и двете Германии се сплотиха през 1990 година, сложните стъпки от планувана към свободна стопанска система срина производството в Източна Германия, защото доста от фирмите не бяха задоволително положителни, с цел да оцелеят измежду конкуренцията без държавна помощ.
През 1992 година бртианската British Insulated Callender`s Cable (BICC) купи IKA, само че четири години по-късно приключи активността изненадващо и постави завършек на известния в миналото цех.
Отопление за хиляди
Още по-голяма развалина в Източна Германия може да бъде открита във федералната провинция Саксония-Анхалт. Там дребното населено място Вокерод бе дом на същински голяма централа на въглища, която, с изключение на всичко останало, носеше топлота в домовете на жителите на прилежащия град Десау.
Централата спря работа през 1994 година, а газовата турбина я последва четири години по-късно. Четирите комина от дълго време бяха разрушени, само че множеството здания към момента са там.
В началото на тази година локални медии започнаха да пишат за баварски вложител, който има интерес в превръщането на най-малко част от територията в един от най-големите в Европа - в случай че не и най-големият - паркинги за камиони, дружно с хотел и бензиностанция. Материалите загатваха инвестиция от най-малко €10 милиона, само че към този момент очевидно Вокерод няма да се отърве от руините - даже три десетилетия след обединяването.
" 30 години наподобяват като дълъг интервал, само че даже и те минаха толкоз бързо ", споделя Екхард Соргер от общинските управляващи в Плауен, град в Източна Германия. Той е виновен за промотирането на локалната промишленост и индивидът, с който се срещат евентуалните вложители.
Така той има взор какво се случва с индустриалните руини в града. Не е изненада, че те напълно не са малко.
" Plauener Spitze ", в миналото известна комерсиална марка за дантели и бродерии, може да е първото, за което се сещате, като помислите за нашия град, само че дано не забравяме, че тук имаше доста промишлености - инженерство, произвеждане на машини и доста други ", споделя той.
Само парченце от заводите оцеляха след икономическите промени при започване на 90-те. Градът работи интензивно, с цел да отстрани старите здания или да им вдъхне нов живот, само че не е мъчно да открием реликви от отминалите дни. За тях очевидно няма бързо решение.
" В доста случаи приказваме за изоставени и натрупали дълг обекти, за които банките си желаят парите ", изяснява той. " И въпреки да имаме интерес да ги премахнем, нашето общество не може да си разреши високата цена за тях, единствено с цел да ги събори по-късно ".
Освен това има и случаи, в които " частни вложители купуват парцела, само че по-късно не вършат нищо с него. Те играят с вярата, че ще могат да се възползват, в случай че цените на парцелите се повишат ".
Не можем и да не споменем случаите, в които почвата под старите фабрики е нечиста - нещо, което изисква голям брой средства и плаши вложителите.
Така наподобява, че Германия скоро няма да се отърве от старите си индустриални здания, които пазят живи спомените за отминала ера.
Източник: money.bg
КОМЕНТАРИ