Снимка PexelsСатурн I — американска ракета-носител, първата американска ракета-носител, предназначена

Снимка Pexels

" Сатурн I " — американска ракета-носител, първата американска ракета-носител, предопределена особено за извеждане на товари в орбита към Земята, и първа ракета-носител от фамилията ракети-носители Сатурн.

Имала непропорционално дребна втора степен спрямо първата. Първоначално се възнамерявала като универсална военна ракета през 60-е години. Осъществени са, обаче, единствено 10 старта по стратегии на НАСА. Заменена е с ракетата-носител Сатурн IB, която има същата първа степен, а втората е увеличена повече от два пъти поради потребления нов - по-мощен мотор J-2.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

97 година — Римският император Марк Кокцей Нерва осиновява Траян, обявявайки го за собствен правоприемник, с което стартира интервалът на осиновените императори на Рим.
1275 година — Основан е холандския град Амстердам.
1787 година — Наполеон е назначен за командващ на войска, основана за набези във Англия.
1806 година — След разгрома на пруската войска Наполеон Бонапарт влиза триумфално в Берлин.
1904 година — Открита е първата секция на Нюйоркското метро, която свързва общината на Ню Йорк и Харлем.
1912 година — Балканска война: Седма Рилска дивизия доближава до Солун.
1920 година — Патентовани са Водните ски.
1920 година — Седалището на Лигата на нациите се реалокира от Лондон в Женева, където през 1929 година стартира да се строи Палатът на нациите.
1924 година — Основана е Узбекска ССР в границите на Съюз на съветските социалистически републики.
1971 година — Демократична република Конго се преименува на Заир.
1979 година — Държавата Сейнт Винсент и Гренадини получава самостоятелност от Англия.
1991 година — Туркменистан афишира национална самостоятелност.
1991 година — В Полша са извършени първите свободни демократични избори за Парламент (Сейм) след 1936 година
2005 година — След загиване на двама младежи от арабски генезис, преследвани от полицията, в Париж избухват протести на емигранти.
2009 година — Във Париж са оповестени присъдите на първа инстанция по аферата Анголагейт.

Родени

1272 година — Вацлав II, крал на Чехия и Полша († 1305 г.)
1561 година — Мери Сидни,английска поетеса († 1621 г.)
1728 година — Джеймс Кук, английски мореплавател, откривател и картограф († 1779 г.)
1782 година — Николо Паганини, италиански композитор († 1840 г.)
1827 година — Леополд Льофлер, полски художник († 1898 г.)
1844 година — Клас Понтус Арнолдсон, шведски политик, Нобелов лауреат през 1908 година († 1916 г.)
1855 година — Иван Мичурин, съветски биолог и селекционер († 1935 г.)
1858 година — Валдемар Датски, датски принц († 1939 г.)
1858 година — Теодор Рузвелт, 26-ти президент на Съединени американски щати, Нобелов лауреат през 1906 година († 1919 г.)
1859 година — Александър Теодоров-Балан, български академик († 1959 г.)
1874 година — Кръстьо Пастухов, български политик († 1949 г.)
1878 година — Стамен Григоров, български биолог († 1945 г.)
1885 година — Владимир Чорович, сръбски историк († 1941 г.)
1914 година — Дилън Томас, уелски стихотворец († 1953 г.)
1922 година — Джордж Смит, американски публицист († 1996 г.)
1922 година — Мишел Галабрю, френски киноартист
1928 година — Мирослав Филип, чешки шахматист
1932 година — Силвия Плат, американска поетеса († 1963 г.)
1939 година — Джон Клийз, английски артист
1948 година — Петър Деспотов, български артист
1952 година — Роберто Бенини, италиански артист
1952 година — Франсис Фукуяма, американски мъдрец
1957 година — Глен Ходъл, британски футболист
1959 година — Алик Грановский, съветски музикант
1972 година — Мария Мутола, мозамбикска лекоатлетка
1978 година — Ванеса Мей, британска цигуларка и композиторка от китайски генезис
1981 година — Джени Далман, финландски модел
1983 година — Къванч Татлъту, турски артист
1984 година — Алекс Якоб, професионален покер играч

Починали

1430 година — Витовт, популярен княз на Литва (* 1350 г.)
1439 година — Албрехт II, австрийски принц (* 1397 г.)
1449 година — Улуг Бег, монголски държател (* 1394 г.)
1505 година — Иван III, популярен княз на Московското княжество (* 1440 г.)
1605 година — Акбар Велики, император на Индия (* 1542 г.)
1845 година — Жан Пелтие, Френски физик (* 1785 г.)
1914 година — Морис Виктор Батенберг, принц (* 1891 г.)
1920 година — Александър Померанцев, съветски проектант (* 1848 г.)
1943 година — Сейго Накано, японски политик (* 1888 г.)
1945 година — Стамен Григоров, български биолог († 1878 г.)
1954 година — Франко Алфано, италиански композитор (* 1875 г.)
1962 година — Илия Янулов, български социолог (* 1880 г.)
1967 година — Иван Джонев, български бунтовник (* 1882 г.)
1968 година — Лиза Майтнер, австрийска физичка (* 1878 г.)
1975 година — Рекс Стаут, американски публицист (* 1896 г.)
1980 година — Джон ван Флек, американски физик, Нобелов лауреат през 1977 година (* 1899 г.)
1982 година — Аба Лернер, американски икономист (* 1903 г.)
1999 година — Рафаел Алберти, испански стихотворец (* 1902 г.)
2002 година — Светослав Лучников, български политик (* 1922 г.)
2005 година — Марин Гогев, български художник (* 1934 г.)
2010 година — Нестор Киршнер, президент на Аржентина (* 1950 г.)
2013 година — Лу Рийд, американски музикант (* 1942 г.)

Празници

България — Празник на град Бобов дол и на селата Акациево, Буря, Горан и Добролево
Сейнт Винсент и Гренадини — Ден на независимостта (1979 година, от Англия, народен празник)
Туркменистан — Ден на независимостта (1991 година, от Съюз на съветските социалистически републики, народен празник)