САЩ може да признаят Голанските възвишения като част от Израел
Снимка: http://www.dw.com
Първо Ерусалим, а след това и Голан? Според някои непотвърдени информации, Съединени американски щати биха могли да признаят суверенитета на израелската страна над Голанските възвишения, които през 1967 бяха окупирани от Израел, а през 1981 - и анексирани, заяви " Дойче веле ". Това разгласи израелският министър на разузнаването Израел Кац в изявление през предходната седмица. Вероятността това да се случи, съгласно него, била огромна. Решението на Съединени американски щати можело да бъде взето в обозримо време - " след повече или по-малко месеци ". Бъдещето на окупираните Голански възвишения фактически е било упоменато в американския Конгрес. Според израелското радио " Аруц Шева ", в средата на май републиканският народен представител Рон де Сантис е декларирал, че Голанските възвишения били " неотменима съставка " от Израел. Поради тази причина за Израел било от решаващо значение да задържи тази стратегически значима област, намираща се северно от Галилейско море. " Аруц Шева " цитира и тези думи на републиканския конгресмен: " С оглед на гражданската война в Сирия и разширението на иранското въздействие в Сирия Съединени американски щати би трябвало да признаят и израелския суверенитет над Голанските възвишения ". Подобна стъпка от страна на Съединени американски щати би означавала коренна смяна на досегашната позиция на Вашингтон по този въпрос. До момента американците не признаваха Голанските възвишения за съставка на Израел. Същата позиция заема и немското държавно управление. " Никоя страна няма правото да си присвоява непозната територия срещу волята на засегнатите страни – това гласи един от главните правила в интернационалното право и изключително в Хартата на Организация на обединените нации ", съобщи през 2016 представител на немското външно министерство.
Израел пое контрола над част от Голанските възвишения по време на така наречен Шестдневната война от 1967 година Тогава се стигна до ескалация на напрежението сред Израел и неговите съседи. Още в предходните години съществуваха разногласия сред Израел и Йордания за използването на водата от река Йордан; а основаната през 1959 година Организация за избавление на Палестина (ООП) стартира да нападна Израел с оръжие от територията на прилежащите Йордания, Сирия и от линията Газа. През пролетта на 1967 година египетският президент Гамал Абдел Насър нахлу с войски на Синайския полуостров и блокира Залива Акаба – единствения изход на Израел на Червено море. Реакцията на Израел не закъсня – той нападна Египет, Сирия и Йордания и единствено за броени дни завладя линията Газа, Синайския полуостров, Западния бряг на река Йордан с Източен Ерусалим и Голанските възвишения. Още по време на бойните дейности Израел стартира да прогонва живеещите в района на Голанските възвишения араби.
Израелският публицист Амос Ос, който по това време взе участие в сраженията като боец, написа, че е бил сюрпризиран от готовността на доста от неговите сънародници да анексират превзетите земи. " Дали в действителност имаха вяра, че во веки веков ще можем да господстваме над повече от един милион палестинци и че те ще се примирят с нашето владичество? Нима бяха забравени поуките от английското господство, когато ние, израелците, се надигнахме против непознатото владичество? Историята ни учи, че няма окупация без огън и меч ". Очакванията на Ос се оказаха оправдани: след окупацията спорът със прилежащите страни се задълбочи още повече. През 1981 година Израел анексира въпросната област. Еврейската страна оправдава тази стъпка с военно-стратегическото значение на региона. От високите над 2000 метра планински върхове елементарно може да се следи и управлява Югоизточен Ливан, както и Югозападна Сирия – т.е. таман тези територии, от които по времето на Шестдневната война Израел е бил непрекъснато нападнат. Контролът над река Йордан също играе значима роля за еврейската страна. Сирия пък в същото време продължава да гледа на анексираните Голански възвишения като на законна част от своята територия. Обединените народи управляват един откъслек земя сред окупираната от Израел част от Голанските възвишения и другата част, която се владее от Сирия.
В началото на новото хилядолетие Израел изяви подготвеност да върне на Сирия Голанските възвишения. Но когато през 2011 година там избухна въстание, което последователно прерасна в открита война, Израел промени решението си. В хода на войната държавното управление в Дамаск загуби контрола над обширни елементи от сирийската територия. В Голан в началото нахлуха джихадистки групировки. През август 2014 те задържаха редица бойци от разположените по тези места мироопазващи сили на Организация на обединените нации, които няколко дни по-късно въпреки всичко бяха пуснати на независимост. През последните месеци обаче по същите места нахлуха бойци на ливанската " Хизбула ". Твърди се, че те неведнъж са пресичали и границата към анексираните от Израел територии. Ако подкрепяните с милионни суми и оръжия от Иран милиции съумеят да се задържат в района на Голанските възвишения, това би представлявало голяма опасност за Израел. Израелски специалисти по въпросите на националната защита считат, че наличието на " Хизбула " и в останалата част от сирийската държавна територия също съставлява голяма опасност за еврейската страна. През последните седмици и месеци Израел неведнъж нападна военни укрепления на Хизбула и се опита да блокира колета на оръжия, които по всяка възможност са били предопределени за нейните бойци в Сирия.
Ако Съединени американски щати фактически признаят анексираните от Израел елементи от Голанските възвишения като израелска територия, това безспорно ще провокира голямо неодобрение измежду част от арабския свят – сравнимо с това неодобрение, което провокира решението на Белия дом да признае Ерусалим за израелска столица.
Първо Ерусалим, а след това и Голан? Според някои непотвърдени информации, Съединени американски щати биха могли да признаят суверенитета на израелската страна над Голанските възвишения, които през 1967 бяха окупирани от Израел, а през 1981 - и анексирани, заяви " Дойче веле ". Това разгласи израелският министър на разузнаването Израел Кац в изявление през предходната седмица. Вероятността това да се случи, съгласно него, била огромна. Решението на Съединени американски щати можело да бъде взето в обозримо време - " след повече или по-малко месеци ". Бъдещето на окупираните Голански възвишения фактически е било упоменато в американския Конгрес. Според израелското радио " Аруц Шева ", в средата на май републиканският народен представител Рон де Сантис е декларирал, че Голанските възвишения били " неотменима съставка " от Израел. Поради тази причина за Израел било от решаващо значение да задържи тази стратегически значима област, намираща се северно от Галилейско море. " Аруц Шева " цитира и тези думи на републиканския конгресмен: " С оглед на гражданската война в Сирия и разширението на иранското въздействие в Сирия Съединени американски щати би трябвало да признаят и израелския суверенитет над Голанските възвишения ". Подобна стъпка от страна на Съединени американски щати би означавала коренна смяна на досегашната позиция на Вашингтон по този въпрос. До момента американците не признаваха Голанските възвишения за съставка на Израел. Същата позиция заема и немското държавно управление. " Никоя страна няма правото да си присвоява непозната територия срещу волята на засегнатите страни – това гласи един от главните правила в интернационалното право и изключително в Хартата на Организация на обединените нации ", съобщи през 2016 представител на немското външно министерство.
Израел пое контрола над част от Голанските възвишения по време на така наречен Шестдневната война от 1967 година Тогава се стигна до ескалация на напрежението сред Израел и неговите съседи. Още в предходните години съществуваха разногласия сред Израел и Йордания за използването на водата от река Йордан; а основаната през 1959 година Организация за избавление на Палестина (ООП) стартира да нападна Израел с оръжие от територията на прилежащите Йордания, Сирия и от линията Газа. През пролетта на 1967 година египетският президент Гамал Абдел Насър нахлу с войски на Синайския полуостров и блокира Залива Акаба – единствения изход на Израел на Червено море. Реакцията на Израел не закъсня – той нападна Египет, Сирия и Йордания и единствено за броени дни завладя линията Газа, Синайския полуостров, Западния бряг на река Йордан с Източен Ерусалим и Голанските възвишения. Още по време на бойните дейности Израел стартира да прогонва живеещите в района на Голанските възвишения араби.
Израелският публицист Амос Ос, който по това време взе участие в сраженията като боец, написа, че е бил сюрпризиран от готовността на доста от неговите сънародници да анексират превзетите земи. " Дали в действителност имаха вяра, че во веки веков ще можем да господстваме над повече от един милион палестинци и че те ще се примирят с нашето владичество? Нима бяха забравени поуките от английското господство, когато ние, израелците, се надигнахме против непознатото владичество? Историята ни учи, че няма окупация без огън и меч ". Очакванията на Ос се оказаха оправдани: след окупацията спорът със прилежащите страни се задълбочи още повече. През 1981 година Израел анексира въпросната област. Еврейската страна оправдава тази стъпка с военно-стратегическото значение на региона. От високите над 2000 метра планински върхове елементарно може да се следи и управлява Югоизточен Ливан, както и Югозападна Сирия – т.е. таман тези територии, от които по времето на Шестдневната война Израел е бил непрекъснато нападнат. Контролът над река Йордан също играе значима роля за еврейската страна. Сирия пък в същото време продължава да гледа на анексираните Голански възвишения като на законна част от своята територия. Обединените народи управляват един откъслек земя сред окупираната от Израел част от Голанските възвишения и другата част, която се владее от Сирия.
В началото на новото хилядолетие Израел изяви подготвеност да върне на Сирия Голанските възвишения. Но когато през 2011 година там избухна въстание, което последователно прерасна в открита война, Израел промени решението си. В хода на войната държавното управление в Дамаск загуби контрола над обширни елементи от сирийската територия. В Голан в началото нахлуха джихадистки групировки. През август 2014 те задържаха редица бойци от разположените по тези места мироопазващи сили на Организация на обединените нации, които няколко дни по-късно въпреки всичко бяха пуснати на независимост. През последните месеци обаче по същите места нахлуха бойци на ливанската " Хизбула ". Твърди се, че те неведнъж са пресичали и границата към анексираните от Израел територии. Ако подкрепяните с милионни суми и оръжия от Иран милиции съумеят да се задържат в района на Голанските възвишения, това би представлявало голяма опасност за Израел. Израелски специалисти по въпросите на националната защита считат, че наличието на " Хизбула " и в останалата част от сирийската държавна територия също съставлява голяма опасност за еврейската страна. През последните седмици и месеци Израел неведнъж нападна военни укрепления на Хизбула и се опита да блокира колета на оръжия, които по всяка възможност са били предопределени за нейните бойци в Сирия.
Ако Съединени американски щати фактически признаят анексираните от Израел елементи от Голанските възвишения като израелска територия, това безспорно ще провокира голямо неодобрение измежду част от арабския свят – сравнимо с това неодобрение, което провокира решението на Белия дом да признае Ерусалим за израелска столица.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ