Тази година висшите учебни заведения обучават повече учители, инженери и лекари
Снимка: Булфото
В постройката на Министерството на образованието и науката (МОН) изпълнителният шеф на Институт " Отворено общество " Георги Стойчев и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев показаха Рейтинговата система на висшите образователни учебни заведения в България за 2019 година, написа Фокус.
Основните заключения: по-малко студенти в университетите, увеличение на научните изявления с интернационално значение, спад на студентите в региона на стопанската система, администрацията и правото и увеличение в региона на компютърните науки, медицината и стоматологията.
През 2019 година, спрямо предходната 2018, се образоват повече инженери, лекари и учители, по-малко икономисти, адвокати и админи. Това обяви изпълнителният шеф на Институт „ Отворено общество “ Георги Стойчев . По думите му реализацията на приключилите висше обучение се усъвършенства.
Безработицата измежду младите висшисти за 2019, т.е. тези, които са приключили в последните 5 години, е на рекордно ниско равнище от 2,2 %. Проблемът, който остава за реализацията на приключилите, е, че на процедура половината от висшистите се осъществят на позиции, за които не се изисква висше обучение. Това събитие визира по-скоро приключилите степен „ Бакалавър “, в сравнение с степен „ Магистър “, като над 60 % от магистрите се осъществят на позиции, изискващи висше обучение, а при бакалаврите този % е под 36.
Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи приключено висше обучение преди всичко е „ Военно дело “, следвано от „ Медицина “, „ Фармация “ и „ Общество и здраве “.
От противоположната страна на статистиката, минимум от приключилите компетентност „ Туризъм “ се осъществят на позиции, изискващи приключено висше обучение. Сред другите специалности от тази страна на монетата са още „ Биотехнологии “, „ Животновъдство “, „ Хранителни технологии “ и други
По думите на Стойчев анализът демонстрира още, че за последните 5 години броят на студентите във висшите образователни заведения понижава трагично, като през 2019 година са се обучавали към 6 000 студенти по-малко, в сравнение с през предходната година и с 45 000 студенти по-малко, в сравнение с преди 5 години, което е спад с към 17%.
Спадът на студентите е съпроводени с развой на тяхното преразпределение по професионални посоки. Има спад в към 15 професионални посоки, в които през последните 5 години броят на студентите е понижен с над 30 %, в тази група попадат и двете най-масови: „ Икономика “ и „ Администрация и ръководство “. В тези две посоки общият брой студенти през последните 5 години е намалял с към 31 000.
В същото време има посоки, в които без значение от общия спад на студентите в България, броят на студентите се усилва, като има пет такива, в които броят на студентите в последните пет години се е нараснал с към 30 и доста над 30 %. Това са „ Медицина “, като броят на студентите се е нараснал със 76 %, във „ Военно дело “ нарастването е със 60 %, „ Стоматология “ – 41 %, „ Педагогика “ – 36 %, „ Ветеринарна медицина “ – 26 %.
Други професионални посоки, в които се следи нарастване са тези, свързани със бранша на осведомителните технологии.
Стойчев уточни, че вследствие на тези процеси се следи усъвършенстване на структурата на разпределени на студенти по професионални посоки в България, като има по-голяма централизация на студенти в професионални посоки, в които се следи по-добра реализация на приключилите на пазара на труда за сметка на понижаване на студентите в професионални посоки, където се следи по-лоша реализация на пазара на труда. Друга добра вест, която той показа, е, че в последните няколко години се усилва броят и качеството на научните изявления, създавани от български висши учебни заведения и тяхната интернационална известност.
През 2013 година професионалните посоки с най-вече студенти са „ Право “, „ Икономика “, „ Администрация и ръководство “. В челната десетка тогава не влизат специалности като „ Медицина “, „ Информатика “, „ Компютърни науки “, само че за 2019 година тази графика наподобява по друг метод. Отново „ Икономика “ и „ Администрация и ръководство “ са най-масовите професионални посоки, само че разликата с останалите специалности не е толкоз огромна. Броят на студентите в тези посоки е понижен с към 40 % за последните 5 години.
За 2019 година на трето място е компетентност „ Педагогика “, следвана от „ Медицина “, като компетентност „ Право “ от трето е изпаднала на пето място. След тях са двете инженерни посоки най-тясно свързани със бранша на ИТ: „ Комуникационна и компютърна техника “ и „ Информатика и компютърни науки “, като броят на студентите, учащи се в тези две посоки е по-голям от броя на студентите в посоки „ Администрация и ръководство “. По думите на Стойчев това е знак, че българското висше обучение е по-близо до потребностите на пазара на труда и българските висши учебни заведения образоват повече учители, лекари и инженери за сметка на по-малко икономисти, админи и адвокати. Според него съотношението сред търсенето на висше обучение и търсенето на пазара на труда се усъвършенства за поредна година.
Министърът на образованието Красимир Вълчев обърна внимание на потребността от фрагменти с техническо обучение, като уточни, че за растеж в Брутният вътрешен продукт и привличане на национални и външни вложения просветителната ни система би трябвало да работи в посока на образование в специалности като „ Електроника “ и „ Машиностроене “. От думите му стана ясно, че МОН ще се ангажира и с нови способи за обосноваване на учениците в учебното и предучилищно обучение, като ще бъде препоръчана смяна, с която най-хубавите измежду тях да получат трета стипендия. Според министър Вълчев е значимо да се продължи обвързването на механизма на търсене на обучение с този на търсене на пазара на труда, върху което по думите му се работи, имайки се поради пренасочване на студенти към предпочитаните за страната специалности. По думите на Красимир Вълчев висшето обучение би трябвало да стартира да предлага повече хибридни специалности, даващи голям брой компетентности, защото изследванията сочат, че днешните деца в бъдеще ще работят на сред 3 и 9 специалности, което постанова и образованието им по друг метод от този, който е бил досега.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
реклама
В постройката на Министерството на образованието и науката (МОН) изпълнителният шеф на Институт " Отворено общество " Георги Стойчев и министърът на образованието и науката Красимир Вълчев показаха Рейтинговата система на висшите образователни учебни заведения в България за 2019 година, написа Фокус.
Основните заключения: по-малко студенти в университетите, увеличение на научните изявления с интернационално значение, спад на студентите в региона на стопанската система, администрацията и правото и увеличение в региона на компютърните науки, медицината и стоматологията.
През 2019 година, спрямо предходната 2018, се образоват повече инженери, лекари и учители, по-малко икономисти, адвокати и админи. Това обяви изпълнителният шеф на Институт „ Отворено общество “ Георги Стойчев . По думите му реализацията на приключилите висше обучение се усъвършенства.
Безработицата измежду младите висшисти за 2019, т.е. тези, които са приключили в последните 5 години, е на рекордно ниско равнище от 2,2 %. Проблемът, който остава за реализацията на приключилите, е, че на процедура половината от висшистите се осъществят на позиции, за които не се изисква висше обучение. Това събитие визира по-скоро приключилите степен „ Бакалавър “, в сравнение с степен „ Магистър “, като над 60 % от магистрите се осъществят на позиции, изискващи висше обучение, а при бакалаврите този % е под 36.
Сред специалностите, в които висшистите заемат позиции, изискващи приключено висше обучение преди всичко е „ Военно дело “, следвано от „ Медицина “, „ Фармация “ и „ Общество и здраве “.
От противоположната страна на статистиката, минимум от приключилите компетентност „ Туризъм “ се осъществят на позиции, изискващи приключено висше обучение. Сред другите специалности от тази страна на монетата са още „ Биотехнологии “, „ Животновъдство “, „ Хранителни технологии “ и други
По думите на Стойчев анализът демонстрира още, че за последните 5 години броят на студентите във висшите образователни заведения понижава трагично, като през 2019 година са се обучавали към 6 000 студенти по-малко, в сравнение с през предходната година и с 45 000 студенти по-малко, в сравнение с преди 5 години, което е спад с към 17%.
Спадът на студентите е съпроводени с развой на тяхното преразпределение по професионални посоки. Има спад в към 15 професионални посоки, в които през последните 5 години броят на студентите е понижен с над 30 %, в тази група попадат и двете най-масови: „ Икономика “ и „ Администрация и ръководство “. В тези две посоки общият брой студенти през последните 5 години е намалял с към 31 000.
В същото време има посоки, в които без значение от общия спад на студентите в България, броят на студентите се усилва, като има пет такива, в които броят на студентите в последните пет години се е нараснал с към 30 и доста над 30 %. Това са „ Медицина “, като броят на студентите се е нараснал със 76 %, във „ Военно дело “ нарастването е със 60 %, „ Стоматология “ – 41 %, „ Педагогика “ – 36 %, „ Ветеринарна медицина “ – 26 %.
Други професионални посоки, в които се следи нарастване са тези, свързани със бранша на осведомителните технологии.
Стойчев уточни, че вследствие на тези процеси се следи усъвършенстване на структурата на разпределени на студенти по професионални посоки в България, като има по-голяма централизация на студенти в професионални посоки, в които се следи по-добра реализация на приключилите на пазара на труда за сметка на понижаване на студентите в професионални посоки, където се следи по-лоша реализация на пазара на труда. Друга добра вест, която той показа, е, че в последните няколко години се усилва броят и качеството на научните изявления, създавани от български висши учебни заведения и тяхната интернационална известност.
През 2013 година професионалните посоки с най-вече студенти са „ Право “, „ Икономика “, „ Администрация и ръководство “. В челната десетка тогава не влизат специалности като „ Медицина “, „ Информатика “, „ Компютърни науки “, само че за 2019 година тази графика наподобява по друг метод. Отново „ Икономика “ и „ Администрация и ръководство “ са най-масовите професионални посоки, само че разликата с останалите специалности не е толкоз огромна. Броят на студентите в тези посоки е понижен с към 40 % за последните 5 години.
За 2019 година на трето място е компетентност „ Педагогика “, следвана от „ Медицина “, като компетентност „ Право “ от трето е изпаднала на пето място. След тях са двете инженерни посоки най-тясно свързани със бранша на ИТ: „ Комуникационна и компютърна техника “ и „ Информатика и компютърни науки “, като броят на студентите, учащи се в тези две посоки е по-голям от броя на студентите в посоки „ Администрация и ръководство “. По думите на Стойчев това е знак, че българското висше обучение е по-близо до потребностите на пазара на труда и българските висши учебни заведения образоват повече учители, лекари и инженери за сметка на по-малко икономисти, админи и адвокати. Според него съотношението сред търсенето на висше обучение и търсенето на пазара на труда се усъвършенства за поредна година.
Министърът на образованието Красимир Вълчев обърна внимание на потребността от фрагменти с техническо обучение, като уточни, че за растеж в Брутният вътрешен продукт и привличане на национални и външни вложения просветителната ни система би трябвало да работи в посока на образование в специалности като „ Електроника “ и „ Машиностроене “. От думите му стана ясно, че МОН ще се ангажира и с нови способи за обосноваване на учениците в учебното и предучилищно обучение, като ще бъде препоръчана смяна, с която най-хубавите измежду тях да получат трета стипендия. Според министър Вълчев е значимо да се продължи обвързването на механизма на търсене на обучение с този на търсене на пазара на труда, върху което по думите му се работи, имайки се поради пренасочване на студенти към предпочитаните за страната специалности. По думите на Красимир Вълчев висшето обучение би трябвало да стартира да предлага повече хибридни специалности, даващи голям брой компетентности, защото изследванията сочат, че днешните деца в бъдеще ще работят на сред 3 и 9 специалности, което постанова и образованието им по друг метод от този, който е бил досега.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
