Страшна статистика! Годишно внасяме над 22 500 тона палмово масло и го използваме главно за...
Снимка Булфото
На всеки звук масло от мляко на нашия пазар се падат 3 пъти по-големи количества вносно палмово масло, което у нас се доставя само за вложение в храни и почти не импортираме палма за механически цели, например за производството на сапун, написа " Монитор ".
През предходната година у нас са били импортирани над 22 500 т. В същото време, по предварителни данни на Национален статистически институт, импортното количество краве масло е било 6149 т, което дружно с родното произвеждане е надалеч от количествата на палмовото. Това значи, че в сладкарски произведения и млечни артикули у нас се влагат над 3 пъти повече палма, в сравнение с естествената животинска млечна лой.
Най-големите количества от тропическите страни Малайзия и Индонезия, а също по този начин в избрани интервали и от прилежаща Гърция. От Румъния и Испания пък има вкарани регистрирани алегорични количества от надлежно 200 и 300 кг. Пикът на импорта на палмово масло за 2017 година е отчетен през октомври - 5660,2 т.
След месец се чака да влязат в действие препоръчаните от земеделското министерство промени в наредбата хигиената на храните, които в този момент са препоръчани за публично разискване. Те плануват производителите на мляко и млечни артикули и производителите, които ги разфасоват и преопаковат да не могат да създават, разфасоват и преопаковат имитиращи артикули, съдържащи в състава си мляко, в един и същи обект, регистриран по Закона за храните. Редакцията на нормативния документ се отнася единствено за територията на страната и няма да засегне вноса. По този мотив Борислав Борисов, притежател на млекопреработвателна компания сподели, за „ Монитор “, че това ще облагодетелства непознатите компании, импортиращи имитиращи артикули в България.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров, изясни, че поправката на наредбата е съгласувана с Евркомисията и не може да се преглежда като непазарна мярка. По думите му в последна сметка потребителите би трябвало да престанат да бъдат лъгани с евтини артикули, които няма по какъв начин да се произведат от мляко. На същото мнение е и притежателят на мандра Иван Грънчаров. Той пресметна, че за едно българско домакинство икономията от пазаруването на евтини млечни артикули със подозрително качество е към 100 лева на година.
Богомил Николов, ръководител на „ Активни консуматори “ счита, че половината от палмата, попадаща у нас се влага в всякакви сладкиши, а останалата част отива за производството на имитиращи млечни артикули. Според него смяната в наредбата забраняваща в една и съща мандра да се създават същински млечни артикули и реплика може и да не реализира упования резултат. „ Причината е, че малка врата в закона разрешава търговец да поръча на мандра да му създаде нещо с неговата лична марка и на опаковката не е изписан кой е производителят “, изясни той.
На всеки звук масло от мляко на нашия пазар се падат 3 пъти по-големи количества вносно палмово масло, което у нас се доставя само за вложение в храни и почти не импортираме палма за механически цели, например за производството на сапун, написа " Монитор ".
През предходната година у нас са били импортирани над 22 500 т. В същото време, по предварителни данни на Национален статистически институт, импортното количество краве масло е било 6149 т, което дружно с родното произвеждане е надалеч от количествата на палмовото. Това значи, че в сладкарски произведения и млечни артикули у нас се влагат над 3 пъти повече палма, в сравнение с естествената животинска млечна лой.
Най-големите количества от тропическите страни Малайзия и Индонезия, а също по този начин в избрани интервали и от прилежаща Гърция. От Румъния и Испания пък има вкарани регистрирани алегорични количества от надлежно 200 и 300 кг. Пикът на импорта на палмово масло за 2017 година е отчетен през октомври - 5660,2 т.
След месец се чака да влязат в действие препоръчаните от земеделското министерство промени в наредбата хигиената на храните, които в този момент са препоръчани за публично разискване. Те плануват производителите на мляко и млечни артикули и производителите, които ги разфасоват и преопаковат да не могат да създават, разфасоват и преопаковат имитиращи артикули, съдържащи в състава си мляко, в един и същи обект, регистриран по Закона за храните. Редакцията на нормативния документ се отнася единствено за територията на страната и няма да засегне вноса. По този мотив Борислав Борисов, притежател на млекопреработвателна компания сподели, за „ Монитор “, че това ще облагодетелства непознатите компании, импортиращи имитиращи артикули в България.
Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров, изясни, че поправката на наредбата е съгласувана с Евркомисията и не може да се преглежда като непазарна мярка. По думите му в последна сметка потребителите би трябвало да престанат да бъдат лъгани с евтини артикули, които няма по какъв начин да се произведат от мляко. На същото мнение е и притежателят на мандра Иван Грънчаров. Той пресметна, че за едно българско домакинство икономията от пазаруването на евтини млечни артикули със подозрително качество е към 100 лева на година.
Богомил Николов, ръководител на „ Активни консуматори “ счита, че половината от палмата, попадаща у нас се влага в всякакви сладкиши, а останалата част отива за производството на имитиращи млечни артикули. Според него смяната в наредбата забраняваща в една и съща мандра да се създават същински млечни артикули и реплика може и да не реализира упования резултат. „ Причината е, че малка врата в закона разрешава търговец да поръча на мандра да му създаде нещо с неговата лична марка и на опаковката не е изписан кой е производителят “, изясни той.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ