снимка: БулфотоДнес спазваме старата традиция да връзваме мартеници с надежда

снимка: БулфотоДнес спазваме старата традиция да връзваме мартеници с надежда ...

Честита Баба Марта



снимка: Булфото

Днес спазваме старата традиция да връзваме мартеници с надежда за здраве и плодородие през цялата година. Смята се, че по българските земи още траките връзвали бели и червени конци, които символизирали края на зимата и събуждането на природата.

Баба Марта най-вероятно е древен езически обичай, запазен единствено от българите. На 1 март дърветата и животните също трябва да бъдат закичват с мартеници, които се правят от бял и червен конец. Мартениците се свалят при вида на първите пристигнати щъркели и лястовици или на цъфнало плодно дръвче.

Може би се чудите какво точно представлява въпросната мартеница. Класическата мартеница е направена от усускани заедно бели и червени конци. Понякога накрая ма пискюли от същата прежда. Обикновено пискюлите са украсени със сини мъниста, пендари или конци с друг цвят.

В старите времена мартеницата е била възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове. Днес почти всички подобни „функции” са забравени и обичаят символизира само идването на пролетта. Но дори и сега българите вярват, че ако носят мартениците през март, ще са здрави цяла година. Има древна поговорка, която гласи „Ако не носиш мартеницата си през Март, Баба Марта ще ти изпрати лоша прокоба.”

На 1-ви март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.

Първата седмица на март се наричала "Броеница" - по тези дни се гадаело какво ще бъде времето през цялата година. Разпространен бил и обичаят хората да си избират ден между 1 и 22 март - ако на нарочената дата е слънчево, това било знак, че годината за човека ще е успешна; ако пък е дъждовно, мъгливо, ветровито, студено - идните дни ще бъдат за него трудни и тежки.

Имен ден на този ден празнуват хората, които носят имената Марта, Мартин, Евдокия. / Трафик Нюз

1 Март - Баба Марта

На този ден имен ден празнуват: Марта, Мартина, Мартин
Информация за Баба Марта
 
Обреди и Традиции
В народните предания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето.

На 1-ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червена забрадка и червени чорапи. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни.

Според някои вярания на този ден се празнува и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата, пише actualno.com.

На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1-ви март, когато според българския народ започва новата стопанска година.

На първи март всеки трябва да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. Мартениците се слагат на китките, на врата като огърлица или на дрехите отляво. В някои български региони мястото, където е поставена мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартеници от ляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап. На някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите също се слагат мартеници.

Хората носят мартеници за определен период от време. Обичайно периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Тогава хората свалят мартеницата и я завързват на цъфнало дърво или я слагат под камък.
Поверия
Преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда – и го оставят там девет дни. Вярва се, че червеното ще развесели Баба Марта и времето ще бъде хубаво.

Бабите не излизат рано, за да не срещнат баба Марта и да не я разсърдят. Ако я срещнат момичета, времето ще е топло и хубаво.

Жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За предпазване от гръм не се буха с бухалка, не се тъче, не се вари нищо. Жените избягват да шият, плетат, предат, тъкат, да работят в градината./ imen-den.net/

 

 

 

И оше: 

Ако на 1-ви март човек си намисли една дата от 2 до 22, може да разбере каква година го очаква

 

 

 Затова всяка година на 1 март си подаряваме мартеници с пожелания за здраве и благополучие.

Вярва се, че мартениците пазят къщата да не влезе лош човек, а хората предпазват от болести и уроки. Белият цвят символизира дълъг живот, а червеният – здраве и сила. Видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, свалете мартеничката и я сложете под голям камък. След девет дни проверете под камъка какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова придобивки ще получите през годината. Други я хвърлят в реката, за да им върви по вода.
Повечето суеверия са съобразени с лютия характер на Баба Марта и целят да я омилостивят. Например, бабите не трябва да излизат сутрин рано, за да не я срещнат, защото ще я ядосат. Според народните поверия Баба Марта не обича възрастни жени. Ако срещне млади девойки, времето през месеца ще е хубаво и слънчево.

На 1-ви март не се перат и не се простират бели дрехи, защото времето ще се развали и ще има градушки, които ще съсипят реколтата през годината. На двора или пред входната врата се изнася нещо червено – кърпа, престилка, пътека, защото хората вярвали, че червеният цвят ще развесели Баба Марта и тя ще е благосклонна към тях.

Съществува поверие, че на този ден може да гадаеш каква ще е година. Ако на 1-ви март си намислиш една дата от 2 до 22, трябва да следиш какво е времето на избрания ден. Ако е слънчево – годината ще е успешна. Ако вали и духа вятър, предстоят проблеми.

В деня на Баба Марта най-голямо внимание се обръща на мартениците. Те се закачат за здраве и за да предпазват хората от уроки и болести. Според поверията белият цвят символизирал мъжкото начало, а червеният – женското. Неомъжените момичета трябва да закачат мартеницата от ляво, до сърцето, а омъжените – да си я вържат на ръката. В Румъния пък мъжете си слагат мартеницата на скришно място, например в чорапа.

Важно е къде ще бъде закачена мартеницата, след като собственикът й види щъркел за първи път през тази година. Ако мартеницата се сложи под камък, след време се гледа дали има мравки под него. В случай, че има, тогава годината ще е добра за животновъдите. Други поверия гласят, че мартеницата трябва да се хвърли в река, за да може на собственика й да му върви по вода и да има успех през годината.

Но най-често хората окичват дръвчета с мартениците си. Ако скоро след това дръвчето цъфне, годината ще е плодородна.

 

 

1 март е денят, в който всички се закичваме с мартеници в бяло и червено. Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Първоначално женските сватбени носии са червени. За всички е ясно, че почти не са останали мартеници, които да нямат по някой допълнителен елемент – синьо око, четирилистна детелина, калинка, паричка, втъкан син конец и други.

Ето символиката на тези допълни аксесоари:

Монета – финансово благополучие, берекет. Жълтата монета е символ на мир в къщата; Синьо око – пречиства от зли сили, предпазва младите семейства от раздяла, предпазва от зли очи, черна магия и носи успех и напредък;

Четирилистната детелина – щастие, любов, вярата и добро бъдеще;

Подковата – пази дома от зли сили;

Калинката – сполука, благополучие, живот

Костенурка – символ на търпение, сила, стабилност, дълголетие, невинност, издръжливост, защита

Слон – символ на късмет и щастие;

Щъркелът – символ на ново начало и настъпващата пролет,здраве и дълголетие

Метлата – символ на смирение и мъдрост;

Ключ – ключът отключва и заключва различни сили. Той символизира властта, знанието,мистерията и споделената тайна. Ако е сребърен – светската власт, ако е златен – духовната;

Дървен елемент – дървото е символ на живот, могъщество, дълголетие, щедрост, търпение, покровителство

Омъжените жени носят мартениците отдясно, неомъжените – отляво. Неженените мъже ги носят с разчепкани краища, а зрелите мъже – изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Изберете си ден, за да свалите мартениците. Поверието гласи, че е нужно всеки да си намисли определен ден до 22 март и по него да познае каква ще му е годината – ако денят е слънчев, ще е успешна; ако вали и времето е лошо – ще има трудности. Може да сложите мартениците под голям камък и след девет дни да проверете под него какви животинки са се събрали. Колкото са повече, толкова придобивки ще получите през годината. Мартеницата може да се хвърли и в реката, за да се отмие всичко лошо и да ни върви по вода. Видите ли първия щъркел или първото напъпило дръвче, свалете мартеничката и я вържете на цъфнала овошка като си намислите желание.

Съобщете ни, ако видитегрешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на [email protected].Ще обърнем внимание!

За реклама в "Петел" на ценаот 50 лева на ПР публикация пишете на и вижте още в-.

Прочети тук -

Източник: petel.bg