1 ноември - Денят на народните будители
снимка: Булфото
Денят на народните будители е официален български празник, който се празнува всяка година на 1 ноември. На него се уважава паметта на българските просветни дейци и революционери.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност към националните будители освен като кръщават улици, читалища и учебни заведения на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, през 1922 година внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. За първи път е празнуван в Пловдив през 1909 година, а от 1922 до 1945 година е общонационален празник.
От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36 Народно заседание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната. Идеята за възобновяване му е на Петър Константинов.
Български национални будители са:
Свети Паисий Хилендарски
Пръв изразител на националните стремления и българското националноосвободително придвижване е атонският духовник Паисий Хилендарски. Той разказва историята на българския народ, обосновава исторически правото му на независимост и възбужда патриотични и героичен пориви у сънародниците си. През 1762 година написва популярното си съчинение " История славянобългарска ”. Книгата съставлява самобитен позив към българите за национално осъзнаване и битка срещу поробителите. " История славянобългарска " се предава и преписва от българския народ като свещена светиня.
Софроний Врачански
Дейността на Паисий Хилендарски намира ревнив почитател в лицето на различен национален будител - Софроний Врачански. Той е създател на първата българска печатна книга, излязла през 1806 година. Книгата съставлява алманах от празнични поуки под заглавие " Неделник ". Софроний Врачански доближава до убеждението, че за сполучливата освободителна битка на българския народ е належащо да се повдигне на първо място равнището на образованието. Той приканва образованието, богослужението и книжнината да бъдат на говоримия български език, с цел да са налични за всеки. Софроний цели да се построи трайно у народа схващане за българска национална принадлежност.
Иван Вазов е класически български писател, именуван често„ патриарх на българската литература “. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически столетия: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН иминистър на националното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.
В творбите на Вазов участват няколко съществени тематики:
Свободата на България и битката за постигането ѝ
Любовта към рода и родината
Преклонение пред естествените хубости на България
Защита и одобряване на българското
Геройските победи и позорните провали
Апатията на Европа към България и проблемите ѝ
Социалната и морална нищета
Безразличието на българските управници
Григорий Цамблак
„ Защото кой народ, сходен с българския по тирада, не одобри неговите трудове, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи — с перо, и по този начин извличаше от дълбочината на незнанието спасяемите … и на тях (славяните) стана преподавател по благочестие. “
из " Похвално писмо за Евтимий "
Цамблак е български феодален публицист, представител на Търновската книжовна школа. Той е Киевски митрополит (1413-1420) и един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа извършена от Евтимий Търновски.
Любен Каравелов
Освободителното придвижване през Възраждането ражда революционни дейци, имената на които през днешния ден знае всеки българин. Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев. През 1869 година се основава Българският революционен централен комитет, който слива двете течения на българското революционно придвижване - революционно-демократичното и демократичното. Така се дава отговор на историческата нужда от образуване на обединен център на националната битка. В издавания от него вестник " Свобода " Любен Каравелов изобличава публичните връзки в Турция, като показва, че те са неподобаващ анахронизъм за Европа, и показва турското държавно управление като зложелател на свободата и напредъка на балканските нации. Той постанова концепцията за революцията като коренно средство за решение на българския народен въпрос.
Васил Левски
Да работи за народа се посвещава и Васил Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски. Основа на политическата идеология на Васил Левски е неговата религия в естествените сили на българския народ.Гениален идеолог и политически пълководец на освободителното придвижване, Васил Левски основава организационната конструкция на революцията. Той дефинира огромната цел на освободителната битка - с една обща гражданска война да се направи радикално превръщане на държавната деспотска система и тя да се размени с национално ръководство в лицето на демократична република.
Христо Ботев
Горещ последовател на концепцията за обединяването на всички балкански нации в един приятелски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той възприема и креативен премисля най-прогресивните хрумвания на съветската и западноевропейска мисъл. Ботев буйно желае митинг, протест, въстание. Той става един от пламенните будители, които обрисуват стратегическите и тактическите цели на революционната битка на българския народ.
Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и доста други
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Денят на народните будители е официален български празник, който се празнува всяка година на 1 ноември. На него се уважава паметта на българските просветни дейци и революционери.
В освободена от османско владичество България както интелигенцията, по този начин и всеобщият човек осъзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, които основали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе битка за държавен суверенитет. Много градове и села желаят да отдадат заслужената благодарност към националните будители освен като кръщават улици, читалища и учебни заведения на тяхно име. По тази причина Стоян Омарчевски, министър на националното просвещение на България, през 1922 година внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските национални будители. За първи път е празнуван в Пловдив през 1909 година, а от 1922 до 1945 година е общонационален празник.
От 1945 година празникът е анулиран и след дълго спиране, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, признат от 36 Народно заседание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника. Първи ноември официално е разгласен за Ден на националните будители и задочен ден за всички образователни заведения в страната. Идеята за възобновяване му е на Петър Константинов.
Български национални будители са:
Свети Паисий Хилендарски
Пръв изразител на националните стремления и българското националноосвободително придвижване е атонският духовник Паисий Хилендарски. Той разказва историята на българския народ, обосновава исторически правото му на независимост и възбужда патриотични и героичен пориви у сънародниците си. През 1762 година написва популярното си съчинение " История славянобългарска ”. Книгата съставлява самобитен позив към българите за национално осъзнаване и битка срещу поробителите. " История славянобългарска " се предава и преписва от българския народ като свещена светиня.
Софроний Врачански
Дейността на Паисий Хилендарски намира ревнив почитател в лицето на различен национален будител - Софроний Врачански. Той е създател на първата българска печатна книга, излязла през 1806 година. Книгата съставлява алманах от празнични поуки под заглавие " Неделник ". Софроний Врачански доближава до убеждението, че за сполучливата освободителна битка на българския народ е належащо да се повдигне на първо място равнището на образованието. Той приканва образованието, богослужението и книжнината да бъдат на говоримия български език, с цел да са налични за всеки. Софроний цели да се построи трайно у народа схващане за българска национална принадлежност.
Иван Вазов е класически български писател, именуван често„ патриарх на българската литература “. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически столетия: Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е бил академик на БАН иминистър на националното просвещение от 7 септември 1897 до 30 януари 1899 от Народната партия.
В творбите на Вазов участват няколко съществени тематики:
Свободата на България и битката за постигането ѝ
Любовта към рода и родината
Преклонение пред естествените хубости на България
Защита и одобряване на българското
Геройските победи и позорните провали
Апатията на Европа към България и проблемите ѝ
Социалната и морална нищета
Безразличието на българските управници
Григорий Цамблак
„ Защото кой народ, сходен с българския по тирада, не одобри неговите трудове, неговите учения, труда и потта на този, който вместо с нозе да разнася евангелската проповед, си служеше с ръка, и вместо с апостолски мрежи — с перо, и по този начин извличаше от дълбочината на незнанието спасяемите … и на тях (славяните) стана преподавател по благочестие. “
из " Похвално писмо за Евтимий "
Цамблак е български феодален публицист, представител на Търновската книжовна школа. Той е Киевски митрополит (1413-1420) и един от най-значимите славянски църковни проповедници, писатели и химнографи. Радетел е за налагането на правописната и езикова реформа извършена от Евтимий Търновски.
Любен Каравелов
Освободителното придвижване през Възраждането ражда революционни дейци, имената на които през днешния ден знае всеки българин. Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев. През 1869 година се основава Българският революционен централен комитет, който слива двете течения на българското революционно придвижване - революционно-демократичното и демократичното. Така се дава отговор на историческата нужда от образуване на обединен център на националната битка. В издавания от него вестник " Свобода " Любен Каравелов изобличава публичните връзки в Турция, като показва, че те са неподобаващ анахронизъм за Европа, и показва турското държавно управление като зложелател на свободата и напредъка на балканските нации. Той постанова концепцията за революцията като коренно средство за решение на българския народен въпрос.
Васил Левски
Да работи за народа се посвещава и Васил Кунчев, останал в българската история под името Васил Левски. Основа на политическата идеология на Васил Левски е неговата религия в естествените сили на българския народ.Гениален идеолог и политически пълководец на освободителното придвижване, Васил Левски основава организационната конструкция на революцията. Той дефинира огромната цел на освободителната битка - с една обща гражданска война да се направи радикално превръщане на държавната деспотска система и тя да се размени с национално ръководство в лицето на демократична република.
Христо Ботев
Горещ последовател на концепцията за обединяването на всички балкански нации в един приятелски съюз е поетът, публицистът и революционерът Христо Ботев. Той възприема и креативен премисля най-прогресивните хрумвания на съветската и западноевропейска мисъл. Ботев буйно желае митинг, протест, въстание. Той става един от пламенните будители, които обрисуват стратегическите и тактическите цели на революционната битка на българския народ.
Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и доста други
Съобщете ни, в случай че видите неточности и нередности в публикацията или мненията. Пишете непосредствено на [email protected] . Ще обърнем внимание!
За реклама в "Петел " на цена от 50 лв. на ПР обява пишете на и вижте още в -.
Прочети тук -
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ