1.3 млрд. тона храна се изхвърлят годишно в света, може да нахрани 3 млрд. души
Снимка Булфото, списък
1.3 милиарда тона храна се изхвърлят годишно в света, до момента в който един от всеки 10 души страда от недохранване. Тези 1.3 милиарда тона са задоволителни, с цел да нахранят 3 милиарда души. И до момента в който храната се оказва непотребна най-вече в по-богатите страни, то дефицитът визира най-вече разрастващи се стопански системи в Африка и Азия. Това са единствено първите данни, с които през днешния ден стартира серия от образования на фондация Биоселена за младежи, компании и просветителни институции, съобщи " Дневник ".
Образователните събития са част от европейския план " Твоята храна ", който цели да доближи до 2 милиона жители на Европейския съюз от България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Хърватска. Посланието е за потребността от рационално прилагане на храната и в идващите две години ще се популяризира в България от екипа на Биоселена посредством образователни игри, онлайн проби (например, за " Пътешествието на банана " ), демонстрационни готварски курсове и други събития с на практика препоръки за смяна на всекидневното домакинство.
Има ли проблем?
Експертите припомнят, че до момента в който към момента мислим за България в контрастност с по-богатите членки на Европейския съюз, рядко осъзнаваме, че опасността от апетит е по-отдалечена от нас, спрямо огромна част от жителите на Африка и Азия. Всъщност нашата страна е една от " развитите " страни, в които 53% от изхвърлената храна е на семействата - заради недобра преценка на нужните количества. Едновременно с това в страните с високи приходи живее едвам 15% от популацията на Земята, което обаче употребява по-голямата част от питателните ѝ запаси. Само в Европа се изхвърля храна, която може да нахрани 200 милиона души, съгласно данните, показани на образованието през днешния ден.
Данните за България на Българската хранителна банка, които планът цитира, удостоверяват казуса. Общо над 670 000 тона ядлива храна се изхвърлят за една година в страната - количеството, равно на близо 2,2 милиарда порции от 300 грама. 40% от тази храна се изхвърля на стадий консумация от семействата и доста по-малко по-рано при събиране, превозване или от търговците. В същото време над 1,5 милиона българи живеят под или на прага на бедността.
От една страна, казусът е обществен - тези храни биха могли да спасят умиращи от апетит. Но намаляването на питателните боклуци би било потребно освен за другите, само че и за нас самите - от позиция на спестени пари и на запазване на природата, от която зависи и нашето здраве.
Тези обществени, стопански и природозащитни резултати от несъразмерното произвеждане и закупуване на храна демонстрират статистическите данни, систематизирани от интернационалния екип на " Твоята храна ".
Росен Василев, координатор на плана за България, описа, че единствено в Европейския съюз годишно се изхвърлят 88 милиона тона храна, която е на стойност, сравнима с годишния бюджет на фондовете на Европейски Съюз за подкрепяне на всички страни членки.
Освен пари, обаче, изхвърлената храна значи и загуба на биоразнообразие и усилване на климатичните промени. Малко прочут факт е, че самата изхвърлена храна е сравнима с превоза като източник на парникови газове, описа Василев. Това се дължи на обстоятелството, че от питателните боклуци се отделя метан, който е обвързван с изменението на климата.
Някои последствия от измененията в климата, които към този момент следим, са изгубването на растения и животни, по-екстремни климатични условия, покачващи се равнища на морското ниво и засилена миграция на хора. И до момента в който и продължаващите училищен стачки за климата, и последните европейски избори демонстрираха, че природата и по-специално климатичните промени са приоритет за жителите на Европейски Съюз, то съгласно изследване на Евромарометър от 2015 година по-малко от половината от европейците считат, че могат да противодействат по някакъв метод с всекидневното си държание.
Хранителни боклуци значат и загуба на вода, като данните на плана сочат, че за производството на един дребен хамбургер отиват 2400 литра вода. Големите количества храна се създават в страни, където водата е нищожна, а някои към този момент са изправени пред сериозен дефицит на вода и още през 2008г. статистиката е показала, че 1.4 милиарда души живеят без задоволителен достъп до прясна вода.
Други данни, които планът " Нашата храна " се стреми да разпространява, се отнасят до резултата на несъразмерното произвеждане на храна върху биоразнообразието. Например, евтините всеобщи артикули като палмовото масло изискват земя, която се обработва за сметка на гори, които обезпечават отбрана от климатичните промени, и унищожават естествени местообитания на редки типове като орангутани. Търсенето на високи добиви изисква химическа обработка на аграрни култури, която е нездравословна за пчелите - опрашителите, от които зависи 75% от храната на човечеството.
Коя храна е нужна и кои производства ще се понижат се взема решение най-много от търсенето на пазара. Изборът на потребителите зависи и от това с каква информация разполагат, да вземем за пример за това, че за производството на месо е нужна доста повече вода, в сравнение с за зеленчуците. Във всички случаи, производството все още е прекалено - 28% от селскостопанската земя в света се употребява за развъждане на храна, която не се употребява.
1.3 милиарда тона храна се изхвърлят годишно в света, до момента в който един от всеки 10 души страда от недохранване. Тези 1.3 милиарда тона са задоволителни, с цел да нахранят 3 милиарда души. И до момента в който храната се оказва непотребна най-вече в по-богатите страни, то дефицитът визира най-вече разрастващи се стопански системи в Африка и Азия. Това са единствено първите данни, с които през днешния ден стартира серия от образования на фондация Биоселена за младежи, компании и просветителни институции, съобщи " Дневник ".
Образователните събития са част от европейския план " Твоята храна ", който цели да доближи до 2 милиона жители на Европейския съюз от България, Естония, Латвия, Литва, Румъния и Хърватска. Посланието е за потребността от рационално прилагане на храната и в идващите две години ще се популяризира в България от екипа на Биоселена посредством образователни игри, онлайн проби (например, за " Пътешествието на банана " ), демонстрационни готварски курсове и други събития с на практика препоръки за смяна на всекидневното домакинство.
Има ли проблем?
Експертите припомнят, че до момента в който към момента мислим за България в контрастност с по-богатите членки на Европейския съюз, рядко осъзнаваме, че опасността от апетит е по-отдалечена от нас, спрямо огромна част от жителите на Африка и Азия. Всъщност нашата страна е една от " развитите " страни, в които 53% от изхвърлената храна е на семействата - заради недобра преценка на нужните количества. Едновременно с това в страните с високи приходи живее едвам 15% от популацията на Земята, което обаче употребява по-голямата част от питателните ѝ запаси. Само в Европа се изхвърля храна, която може да нахрани 200 милиона души, съгласно данните, показани на образованието през днешния ден.
Данните за България на Българската хранителна банка, които планът цитира, удостоверяват казуса. Общо над 670 000 тона ядлива храна се изхвърлят за една година в страната - количеството, равно на близо 2,2 милиарда порции от 300 грама. 40% от тази храна се изхвърля на стадий консумация от семействата и доста по-малко по-рано при събиране, превозване или от търговците. В същото време над 1,5 милиона българи живеят под или на прага на бедността.
От една страна, казусът е обществен - тези храни биха могли да спасят умиращи от апетит. Но намаляването на питателните боклуци би било потребно освен за другите, само че и за нас самите - от позиция на спестени пари и на запазване на природата, от която зависи и нашето здраве.
Тези обществени, стопански и природозащитни резултати от несъразмерното произвеждане и закупуване на храна демонстрират статистическите данни, систематизирани от интернационалния екип на " Твоята храна ".
Росен Василев, координатор на плана за България, описа, че единствено в Европейския съюз годишно се изхвърлят 88 милиона тона храна, която е на стойност, сравнима с годишния бюджет на фондовете на Европейски Съюз за подкрепяне на всички страни членки.
Освен пари, обаче, изхвърлената храна значи и загуба на биоразнообразие и усилване на климатичните промени. Малко прочут факт е, че самата изхвърлена храна е сравнима с превоза като източник на парникови газове, описа Василев. Това се дължи на обстоятелството, че от питателните боклуци се отделя метан, който е обвързван с изменението на климата.
Някои последствия от измененията в климата, които към този момент следим, са изгубването на растения и животни, по-екстремни климатични условия, покачващи се равнища на морското ниво и засилена миграция на хора. И до момента в който и продължаващите училищен стачки за климата, и последните европейски избори демонстрираха, че природата и по-специално климатичните промени са приоритет за жителите на Европейски Съюз, то съгласно изследване на Евромарометър от 2015 година по-малко от половината от европейците считат, че могат да противодействат по някакъв метод с всекидневното си държание.
Хранителни боклуци значат и загуба на вода, като данните на плана сочат, че за производството на един дребен хамбургер отиват 2400 литра вода. Големите количества храна се създават в страни, където водата е нищожна, а някои към този момент са изправени пред сериозен дефицит на вода и още през 2008г. статистиката е показала, че 1.4 милиарда души живеят без задоволителен достъп до прясна вода.
Други данни, които планът " Нашата храна " се стреми да разпространява, се отнасят до резултата на несъразмерното произвеждане на храна върху биоразнообразието. Например, евтините всеобщи артикули като палмовото масло изискват земя, която се обработва за сметка на гори, които обезпечават отбрана от климатичните промени, и унищожават естествени местообитания на редки типове като орангутани. Търсенето на високи добиви изисква химическа обработка на аграрни култури, която е нездравословна за пчелите - опрашителите, от които зависи 75% от храната на човечеството.
Коя храна е нужна и кои производства ще се понижат се взема решение най-много от търсенето на пазара. Изборът на потребителите зависи и от това с каква информация разполагат, да вземем за пример за това, че за производството на месо е нужна доста повече вода, в сравнение с за зеленчуците. Във всички случаи, производството все още е прекалено - 28% от селскостопанската земя в света се употребява за развъждане на храна, която не се употребява.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ